Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Присъда № 44 от 30.05.2024, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Наказателно дело от общ характер 472/2024
Вид
Присъда № 44
Подписан
30.05.2024
В сила
16.05.2025
Състав
Силвия Александрова Цанкова

Цитирани разпоредби

МОТИВИ към присъда № 44/30.05.2024г. по НОХД № 472 по описа на Пловдивския окръжен съд за 2024 година

Окръжна прокуратура–Пловдив е повдигнала обвинение срещу З.О.Р. и същият е предаден на съд за извършено престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 3, вр. ал.1, вр. чл. 29, ал. 1, б.“А” от НК, за това, че на 04.12.2023г. в гр.Пловдив е отнел чужди движими вещи- паричната сума в размер на 200/двеста/ лева, от владението на А.И.Ш. от гр.П., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил заплашване, за да запази владението върху откраднатите вещи и деянието е извършено при условията на „опасен рецидив“- деецът е извършил престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не помалко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК .

По делото не е предявена от пострадалия за съвместно разглеждане с наказателния процес гражданскоправна претенция срещу подсъдимия за обезвреда на причинените му в резултат от инкриминираната деятелност имуществени и неимуществени вреди. Пострадалият не е отправил и молба за конституиране като частен обвинител.

При пренията представителят на прокуратурата поддържа изцяло повдигнатото на подсъдимия обвинение със същата фактическа обстановка, описана в обвинителния акт и същата правна квалификация на осъществената от него деятелност. Направи анализ на събрания по делото доказателствен материал от гледна точка на държавното обвинение, въз основа на което изложи становище относно наличието на изискуемата доказателствена обезпеченост за постановяване на осъдителна присъда срещу подсъдимия за вмененото му във вина престъпление. По отношение реализиране наказателната отговорност на Р., прокурорът пледира да му бъде наложено наказание „лишаване от свобода” при баланс на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, оразмерено на 10 години лишаване от свобода, което да се търпи при първоначален „строг“ режим.

Защитникът на подсъдимия пледира за оправдаването на подзащитния му по повдигнатото му обвинение, като се изложиха съответните съображения в противовес с обвинителната теза. Аргументира се при условията на алтернативност и претенцията за определянето на наказание, „ориентирано в минималната част на спектъра“.

Подсъдимият Р., упражнявайки процесуалното си право на лична защита, се присъедини изцяло към изложеното от своя защитник, като поиска да бъде осъден на „излежаното“, каквато молба отправи към съда и в последната си дума.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите и съображенията на страните, прие за установено следното :

Подсъдимият З.О.Р. е роден на *** в гр.Пловдив. Живее в същия град.

Той е ***, *** гражданин е, има начално образование. Не е женен, безработен 1 е, осъждан. Има ЕГН:**********.

Подсъдимият е осъждан многократно, като влияние върху правната квалификация на престъплението „грабеж“, предмет на настоящото наказателно производство, има осъждането му по НОХД № 198/2019 г. по описа на Окръжен съд Пловдив. По същото с влязъл в сила на 10.04.2019г. съдебен акт Р. е осъден за престъпление по чл.354а, ал.2, т.4, вр. ал.1, пр.1, вр.чл.29, ал.1, б.А от НК, за което му е наложено наказание от 4 години и 6 месеца „лишаване от свобода“, което е изтърпяно на 02.11.2022г. Въпросното осъждане квалифицира престъплението „грабеж“, предмет на настоящото наказателно производство, като такова, извършено при условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б.А от НК.

Свидетелят А.Ш., който иначе живеел в гр.П., посетил на 04.12.2023г. свои близки родственици в гр.Пловдив, които живеели на ул.***.

Около 20,00 часа пострадалият Ш. излязъл от дома на роднините си и тръгнал да се прибира, имайки намерение да си повика такси.

Междувременно, движейки се по улица „Л.“, свидетелят отишъл до магазина, стопанисван от свид.Р.С., в който влязъл да си купи цигари. В себе си пострадалият имал двеста лева от две банкноти с номинал от по сто лева всяка, както и няколко лева на монети. Докато заплащал дължимата за цигарите сума, свид.Ш. извадил от джоба на панталона си всичките пари, които носел у себе си, но успял да събере дължимата сума само с монетите, а двете банкноти от по 100 лева прибрал обратно в джоба на панталона си. В този момент пред входа на търговския обект се намирал подсъдимият Р., който видял, че пострадалият прибира в джоба на панталона си двете банкноти и решил да му ги вземе.

Ш. излязъл от магазина и се насочил към една от пресечките на улица „Л.“, като бил последван от Р.. Подсъдимият успял да настигне пострадалия, изпреварил го, застанал пред него и бръкнал в джоба на панталона му, в който били парите и взел двете банкноти, всяка с номинал от по 100 лева. Тогава свидетелят Ш. хванал Р. за якето и поискал да му върне парите, при което подсъдимият, за да задържи за себе си отнетите вече банкноти, извадил от якето си една отвертка, с дължина около 18 см и замахнал заплашително с нея към врата на пострадалия. Въпросният жест уплашил свидетеля, който пуснал нападателя си и се отдръпнал, за да не бъде наранен физически. Тогава подсъдимият побягнал с парите, насочвайки се към улица „Л.“. Свидетели на стореното от Р. станали близките на пострадалия-Р.Х. и Р.Д., които били на улицата, след като изпратили госта си Ш..

Непосредствено след нападението, пострадалият видял, че по улицата минава полицейски автомобил и започнал да маха за помощ. Полицейските служители И.Р. и Н.С. спрели автомобила и пред тях свид.Ш. се оплакал за случилото се, като им разказал горната фактология, описал нападателя си и посочил посоката, в която бил избягал.

Веднага след приемане на сигнала, полицейските служители Р. и С.

2 извършили обход в района, към който избягал подсъдимият. В една от пресечките на ул.“Л.“, срещу пощата, свидетелите забелязали мъж, който отговарял на описанието на пострадалия, и се държал подозрително, като това бил Р.. Полицаите го спрели за проверка и след като установили самоличността му, го отвели в Шесто РУ Пловдив, където бил задържан по ЗМВР. При извършения обиск при задържането на подсъдимия, у него била намерена отвертката /с метално острие и синьо-черна дръжка/, с помощта на която малко преди това бил осъществил заплахата към Ш.. Впоследствие отвертката била предадена от свид.С. по образуваното досъдебно производство и приобщена като веществено доказателство по него.

Междувременно, преди да бъде задържан от органите на реда, Р. успял да скрие двете банкноти от по 100 лева, които взел от пострадалия, под гумата на лек автомобил „Опел“ с рег.№ ***, която била паркирана на ул.“***.

В хода на досъдебното производство, по отношение на Р. било извършено разпознаване по предвидения в НПК ред, при което свидетелят Ш. го разпознал като извършителя на осъщественото спрямо него посегателство.

В хода на разследването подсъдимият завел служители на районното управление да лекия автомобил марка „Опел“, с рег.№ ***, паркирана на ***, под чиято гума бил оставил двете банкноти с номинал от по 100лева, които бил взел от Ш. и парите били намерени там. Извършен е оглед на местопроизшествие, с който двете двете банкноти били приобщени по делото.

В хода на разследването с протокол за доброволно предаване процесната сума била върната на пострадалия.

*

Възприетите от съда фактически констатации са изводими от събраните по делото доказателствени материали: частично от обясненията на подсъдимия и от показанията на свидетелите А.Ш., Л.Х., Р.Х., Р.Д., дадени пред съда, както и изцяло от изложеното от посочените свидетели в хода на досъдебното производство, приобщени по реда на чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.1 от НПК /а само за Ш.-по чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 от НК/, а също и от заявеното в хода на съдебното следствие от полицейските служители И.Р. и Н.С., от приложените по делото писмени доказателства и доказателствени средства, прочетени и приети на основание чл.283 от НПК: в т.ч. справка за съдимост /л.77-81 от ДП/, протокол за доброволно предаване /л.25 от ДП/, протокол за оглед на ВД, ведно с фотоалбум /л.25-26 от ДП/, приемо-предавателен документ /л.89 от ДП/, разписка /л.28 от ДП/, протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум към него /л.4-9 от ДП/ и др., както и от приобщените по делото веществени доказателства-отвертка и 2 бр. банкноти от по 100 лева /върнати на пострадалия още в ДП/.

Съдът възприе само частично изложеното от свидетелите А.Ш., Л.Х., Р.Х. и Р.Д. в хода на съдебното следствие, без да възприема онези части от заявеното, противоречащо на показанията им от досъдебното производство.

Така по отношение на обстоятелствата, за които се наложи прочитане на 3 изложеното от въпросните свидетели в първата процесуална фаза на процеса, съдът кредитира именно прочетените показания поради времевата им близост до процесните събития, както и съответствието на тези показания помежду им, а и с останалата доказателствена съвкупност. А няма как в онзи ранен етап от разследването, в който свидетелите очевидци на стореното са разпитани почти непосредствено след процесното престъпление, да са напаснали толкова синхронно версиите си, и то до степен на пълно съответствие. Нещо повече, заявеното от тях в хода на досъдебното производство кореспондира и с разказа, който са дали на патрулиращите полицейски служители при спирането им и съобщаването за процесното престъпление. В преценката си относно това кои показания на въпросните свидетели да възприеме, съдът отчете и характера на съдържащата се в прочетените показания информация, която, изнесена в условията на устност и непосредственост, при каквато се провежда съдебното производство, би могла да постави свидетелите в неблагоприятно положение спрямо техния близък познат З. Р.. А видно от разказаното пред съда от братята Р. и Л.Х., а и тези на пострадалия Ш., очевидно с Р. ги свързват и общи интереси /твърдят да потребяват дори и съвместно незаконни субстанции/.

От друга страна, разказаните пред съда разнородни версии от коментираните свидетели относно процесните събития, противоречат, както помежду им, а и с версията на подсъдимия за случилото се, а така също са и вътрешнопротиворечиви. Така например, свидетелят Ш., който в досъдебното производство последователно описва акта на отнемане от подсъдимия на паричната сума от неговото владение, пред съда навежда вече версията, че бил дал парите на свид.Р.Х., от когото подсъдимият ги бил взел, като отрича той самият да е видял въпросната случка. Дори при повърхностен поглед върху показанията на пострадалия, дадени пред съда, прави впечатление непоследователността в разнородните му версии за случилото се на процесната дата, както относно вида на отнетата сума, така и относно причините, поради които уж бил дал парите на Р.Х., мястото, на което той самият се намирал и пр. Така, първоначално пострадалият твърди пред съда, че парите били 200 лева, после заявява, че е дал 100 евро. Разнородни са и сочените от Ш. цели, с които бил дал парите на Р.Х.-едната е да бъдат развалени на дребно, а другата-да му купи цигари, като така и не дава логични обяснения относно причините, поради които не е отишъл сам до магазина, при все, че заявява да е бил наблизо до него. А след прочитане на заявеното в хода на досъдебното производство, Ш. твърди, че първо бил разказал на полицаите прочетеното му от съда, понеже се бил притеснил от тях, но впоследствие им бил разказал версията, изложена пред съда, която твърди да е била истинната.

Видно от материалите по делото, други, показания, съдържащи различна визия за процесните събития, изхождащи от пострадалия Ш. не фигурират в досъдебното производство.

Подобни несъответствия се съдържат и в заявеното от свидетелите Л.Х., Р.Х. и Р.Д., чиито нови показания, дадени вече в хода на съдебното следствие, 4 също се отличават с вътрешно противоречие, както и с липса на синхрон помежду им, вкл. и с твърденията на пострадалия пред съда, а и с версията на подсъдимия. Така например, според Р.Х., подсъдимият дръпнал парите от неговите ръце, а не от Ш., без да използва каквато и да било отвертка. Твърди също, че пострадалият бил до тях и видял всичко, което пък се отрича от втория. А заявеното от Р.Х. пред съда не съответства с тезата на подсъдимия, който твърди, че първият сам му дал въпросните банкноти, като му казал да бяга, че той ще го гони и той бил изпълнил заръката на свидетеля.