Присъда № 11 от 21.02.2025, Районен съд - Димитровград

НОХД № 199/2024 година по описа на РС - Димитровград

МОТИВИ към присъда № 11 от 21.02.2025 г.

Против по д с . В.И.И., ЕГН ********** е повдигнато от РП-Хасково, ТОДимитровград обвинение за престъпление по чл.131, ал.1, т.1, пр.1 и т.12, пр.1 от НК за това, че:

На 16.04.2023г. в гр. Димитровград, на бул. „Димитьр Благоев" ЖП- гара Димитровград, по хулигански подбуди причинил лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК, изразяваща се в контузия на лявата очница-разкъсано-контузна рана на горния клепач хематом на клепачите; ерозия на роговицата; зачервяване на лигавицата; повърхностна травма на носа с болка и слабо кръвотечение причинили разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК на длъжностно лице С.Т.С. - охранител в ,,Стронг ЕС" ЕООД на обект „ЖП-гара Димитровград", при изпълнение на службата му.

Подс.И. заявява, че разбира в какво е обвинен. Дава обяснения пред съда, в които посочва, че имало разправия, взел да си тръгва, излязъл отвън и охранителят започнал да му крещи, обидил го и го напръскал с лютив спрей, започнал да го блъска, поради което той може да го е блъснал нещо докато се защитавал и да му е причинил кръвотечение от носа, не си спомня да го е удрял с юмруци. Предоставя на съда да прецени каква да е присъдата.

Назначеният защитник адв. Ст. Я. от АК-Хасково счита, че не са налице квалифициращите обстоятелства на чл.131 НК, т.к. пострадалият не бил длъжностно лице по смисъла на чл.93, ал.1, т.а НК – тъй като не ме било поверено имущество да пази и охранява. Счита, че е налице реторсия. Моли за признаване на подсъдимия за невиновен.

Прокурорът поддържа повдигнатото обвинение и пледира за признаване на подсъдимия за виновен и за налагане на наказание, предвид завишената опасност на деянието, в размер на 11 месеца лишаване от свобода, при първоначален строг режим на изтърпяване. Доколкото същото не подлежи на самостоятелно изтърпяване, моли за извършване на групиране с наложените наказания по нохд № 325/2024 г. и нохд № 353/2024 г. по описа на Рс-Димитровград, в размера на най-тежкото, като не се прилага чл.24 НК, със съответното приспадане по чл.25, ал.2 НК.

Пострадалият С.Т.С. е коснтитуиран като граждански ищец и частен обвинител.

Повереникът адв. Коста Костов пледира за признаване на подсъдимия за виновен, за уважаване изцяло на граждански иск и за присъждане на разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Подс. В.И.И. е роден на ********* г. в гр.Стара Загора, адресно регистриран е в гр. Димитровград, обл. Хасково, на *****************, понастоящем в Затвора гр.

1

Стара Загора, неженен, осъждан. Към момента изтърпява общо наказание в размер на 9 месеца лишаване от свобода по нохд № 235/24г. и нохд № 353/24 г. на РСДимитровград.

Вечерта на 16.04.2023 г. обвиняемият И. отишъл на ЖП гара Димитровград, за да провери разписанията на влаковете – по неговите обяснения, бил пил. Около 23.00 часа пиел бира на перона. По същото време пристигнал международния бърз влак, който спрял на гарата. Без причина подс.И. започнал да чука с ръка по стьклата прозорците на спрелия влак и да се държи непристойно, просейки от пътниците пари и цигари. Кондуктора му направил забележка да преустанови действията си.

Неприличното поведение на И. било забелязано и от охранителя на ЖП гарата свид.

С.С., който се намирал на същото място изпълнявайки служебните си задължения по график като нощна охрана на обекта. Малко след това подс. И. влязъл със запалена цигара в чакалнята на гарата и продължавал да се държи неадекватно и непристойно причинявайки неудобство на пътниците намиращи се в нея, като отново продължавал да проси цигари и пари от чакащите. Това станало причина за намесата на охранителя свид.С.. Последният му направил устна забележка и го помолил да излезе. Подс. И. първоначално излязъл, след което отново се върнал в чакалнята и продължил със същите действия. Тогава свид.С. го хванал за ръката и казал на подсъдимия отново да излезе навън и да не притеснява пътниците. Подсъдимият се върнал втори път и след като отново бил изведен, направил опит да влезе за трети път вътре в ЖП-гарата.

Свид. С. държал външната врата – на входа на гарата, от северния край, за да попречи на подс. И. да влезе. Подс. И. дърпал врата и при отварянето на същата ударил с юмрук в областта на лицето свид. С.. Ударът бил силен и внезапен, като попаднал в околоочната област на С.С.. Последният се опитал да се предпази като неутрализира действията на обвиняемия напръсвайки го с лютив спрей. Подс. И. продължил да го блъска и дърпа, скъсал му баджа, свалил му фланелката и якето, докато започнал да действа спрея, когато го пуснал.

Свид. Д.М.К.-касиер в БДЖ видяла, как охранителя разговаря с това лице, но не и самия сблъсък. Видяла, че свид. С. е целият в кръв и залита, като сигнализирала за случващото се на спешния телефон 112. Пристигнал екип на ФСМП, които оказали помощ на свид. С.. Изпратеният на място полицейски патрул в състав свид. Ж.П. и Н.В. и двамата служители на РУ-Димитровrрад, установили самоличността на извършителя - В. И., която стоял на пейка от другата страна на входа на ЖП-гарата.

Видимо бил употребил алкохол, признал че е ударил охранителя, който го напръскал със спрей, след като два пъти е бил изведен от чакалнята.

Вследствие на нанесените удари и получените травми, свид.С.С. бил настанен за лечение в очното отделение на МБАЛ- Хасково АД. От назначената съдебно медицинска експертиза по писмени данни с № 194/2023 г., изготвена от д-р Еленски /съд.лекар в МБАЛ Хасково/ се установява, че в резултат на нанесения удар в областта на околоочната област, свид. С.С. е получил контузия на лявата очница- разкъсаноконтузна рана на горния клепач хематом на клепачите; ерозия на роговицата; зачервяване на лигавицата; повърхностна травма на носа с болка и слабо кръвотечение причинили му разстройство на здравето извън случайте на чл. 128 и чл. 129 от НК. В съдебно заседание експертът е категоричен, че описаното нараняване не може да бъде вследствие на падане, нито да се получи от удар във вратата, тъй като чисто анатомично очницата е костна кухина, защитена отвън с ръбове. Ябълката е защитена там. Има разкъсно-контузна рана горе високо, което води до мигриращ хематом.

Роговицата се възстановява, регенерира, но това били леки нарушения и тази съдова 2 реакция на зачервяване, което временно може да замъгли зрението без да намали остротата му. Изритване с крак също може да причини такова увреждане, с крак, коляно, с юмрук, с лакът – все трябва да има едно по-ограничена повърхност, която да се вмества в обема на очницата. При възстановяването е имало един период, в който е трябвало да слага капки, за да се възстанови роговицата, т.е. е имал повишена чувствителност към светлина. Има болка, свързано е с физическо страдание. В случая няма такава травма която да го изведе от състояние на адекватно възприемане.

Посочва, че отдавна следва да са отшумели тези увреждания.

Гореописаната фактическа обстановка изцяло се потвърждава от показанията по делото свидетели, отчасти обясненията на подсъдимия, експертни заключения, както и останалите събрани в хода на производството доказателства. Съдът не кредитира обясненията на подс. И. досежно това, че той вече е бил седнал на пейката отстрана на булеварда, когато към него се приближил охранителя, който го напръскал със спрей и започнал да блъска, като отрича да е удрял свид. С. преди той да го напръска. Тези обяснения остават изолирани от останалите събрани доказателства – показанията на свид.С., показанията на полицейските служители – П. и В., пред които, непосредствено след случая, подс.И. е заявил, че охраната му се заяждал и той се изнервил и го ударил.

При така установената фактическа обстановка съдът, приема за безспорно установено, че от обективна и субективна страна подс. В. И. е осъществил състава на престъплението по чл.131, ал.1, т.1, пр.1 и т.12, пр.1 от НК, а именно: На 16.04.2023г. в гр. Димитровград, на бул. „Димитьр Благоев" ЖП- гара Димитровград, по хулигански подбуди причинил лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК, изразяваща се в контузия на лявата очница-разкъсано-контузна рана на горния клепач хематом на клепачите; ерозия на роговицата; зачервяване на лигавицата; повърхностна травма на носа с болка и слабо кръвотечение причинили разстройство на здравето извън случайте на чл. 128 и чл. 129 от НК на длъжностно лице С.Т.С. - охранител в ,,Стронг ЕС" ЕООД на обект „ЖП-гара Димитровград", при изпълнение на службата му.

В случая от обективна страна безспорно се установи, че е причинил на пострадалия С. телесно увреждане - лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК, изразяваща се в контузия на лявата очница-разкъсано-контузна рана на горния клепач хематом на клепачите; ерозия на роговицата; зачервяване на лигавицата; повърхностна травма на носа с болка и слабо кръвотечение причинили разстройство на здравето извън случайте на чл. 128 и чл. 129 от НК. Категорично е установен механизма на това увреждане, както и това, че същото не би могло да се получи при удар във врата, доколкото очницата е защитена устроена като кухина и същата е защитена с ръбове, за което увреждане е необходимо нанасянето на удар с поограничен повърхност – като юмрук, лъкът, коляно и т.н. Категорично е установено и това, че пострадалият С. по време на деянието е имал качеството длъжностно лице.

При преценка на квалификацията на деянието се съобрази обстоятелството, че пострадалият С.С. притежава качеството "длъжностно лице", поради факта, че работи на длъжност „Охранител с код по НКПД 54141007" във фирма „Стронг-ЕС" ЕООД гр.

София, с месторабота ЖП гара в гр. Димитровград. Това качество е налице по отношение на пострадапият С.С., тьй като видно от приложените по делото ксерокопие на трудов договор и длъжностна характеристика на С. е било възложено срещу възнаграждение да осъществява физическа охрана на обекта; да осъществява съответния пропускателен режим с цел недопускане на кражби и посегателство над имуществото на охранявания обект в случая ЖП-гара Димитровград. Както става ясно 3 от посочените пo-гope документи, а и от естеството на длъжносrга му, свид. С.С. е имал задължения да задържа нарушители и да опазва живота и здравето на намиращите се и работещите в обекта лица. Носил е материална отговорност във връзка с повереното му имущество, като е имал отговорност да спазва правилата за противопожарна безопасност при охраната на обекта. На посочена дата 16.04.2023 г., съгласно график за дежурства на обект ЖП гара Димитровград, същият е бил нощна смяна или от 19:00 ч. до 07:00 ч.

Налице е и квалифициращия признак – леката телесна повреда е причинена по хулигански подбуди. Между подс. И. и пострадалия до момента не е имало каквито и да са отношения. Подс. И. е съзнавал, че се намира на публично място – ЖП -гара Димитровград, по време, когато на място се намират хора, качващи се и слизащи от различни влакове, както и такива изчякващи в чакалнята. В настоящия случай деянието е извършено в присъствието и пред погледите на повече от едно лица, като действията на подс. В. И. са съпроводени с грубо нарушаване на обществения ред и изразяват явно неуважение към обществото. Поведението на обвиняемия грубо нарушават обществения ред и манифестира явно неуважение към човешката личност и нейните права и доколкото е извършено на публично място, пред повече хора, то деянието е квалифицирано като извършено по хулигански подбуди по смисъла на чл.

131, ал. 1, т. 12, предл. първо от НК, във вр. чл. 130, ал. 1 от НК.

От субективна страна престьплението е извършено виновно под формата на пряк умисьл, като подс. И. е предвиждал, че нанасяйки удара на пострадалия С. ще предизвика подобно травматично увреждане, съзнавал е общественоопасните последици от това деяние и е допуснал настьпването им.

Съдът намира, че причини за извършване на престъплението са ниската правна култура, утвърдените престъпни навици и незачитането на чуждата телесна неприкосновеност.

При определяне на вида и размера на наказанието за така извършеното престъпление по отношение на подс. В. И., съдът взе предвид степента на обществена опасност на деянието и дееца – дееца е със завишена обществена опасност предвид миналите осъждания, лоши характеристични данни, липса на критичност в поведението.