Определение № 1655 от 13.07.2022, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1655 гр. Бургас, 13.07.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Таня Т. Русева Маркова

Членове:

Йорданка Г. Майска Иванова

Димитър П. Стоянов като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно частно гражданско дело № 20212100502122 по описа за 2021 година Производството по делото е образувано по повод депозирана частна жалба от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД със седалище гр. София, ЕИК 202527341 и адрес на управление гр. София, ул.

„Панайот Волов“ № 29, ет. 3, представлявано от Янислав Янакиев против Разпореждане № 7759 от 05.11.2021г., постановено по частно гр. дело № 7775/2021г. по описа на Районен съд - Бургас, с което е отхвърлено депозирано Заявление с правно основание чл. 410 от ГПК на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД за издаване на Заповед за изпълнение против длъжника Г. П. П. за заплащане на следните суми: разликата над присъдената главница от 379,50 лева до пълния размер от 633,58лв, 94, 65 лева, представляваща договорна лихва за периода 17.05.2020г. – 12.04.2021г., 540, 27 лева, представляваща възнаграждение по гаранционна сделка, 36 лева, представляваща разходи и такси за извънсъдебно събиране, 53, 12 лева – мораторна лихва за периода 13.04.2021г. – 22.10.2021г. и разноски до пълния претендиран размер от 227, 15 лева.

Разпореждането е връчено на заявителя на 10.11.2021г., а жалбата е изпратена по пощата на 16.11.2021г., т.е. е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК и е допустима. В жалбата се твърди, че обжалваното разпореждане е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Жалбоподателят счита, че в случай, че в заявлението липсва надлежна индивидуализация на неговото 1 основание, то същото подлежи на отхвърляне, при което заповедният съд не може да извлича това основание от приложените към заявлението документи.

От тези документи не могат да се правят изводи както за съществуване на вземането, така и за основанието, на което се претендира. Сочи се, че чл. 410, ал. 3 от ГПК е посочено кои документи се прилагат към заявлението, а именно договор за потребителски кредит, ведно с неговите приложения и общи условия, с цел да се извърши проверка за неравноправни клаузи, но наличието на такива клаузи не води до нищожност на целия договор в случай, че същият може да се прилага и без тези клаузи. Посочва се, че не е в компетентността на заповедния съд да прави преразпределение на плащанията по кредита, защото това е в нарушение на диспозитивното и служебното начало. В договора за паричен заем е посочен размерът на ГПР и са посочени допусканията при изчисляването му,поради което е спазена разпоредбата на чл. 11, т. 10 от ЗПК. Тази разпоредба не предвижда в договора за потребителски кредит да са изброени всички разходи, включени в ГПР. Счита, че по договора за кредит длъжникът дължи уговореното договорно възнаграждение/лихва и след изпадане в забава и в противоречие с принципа за неоснователно обогатяване е изводът, че за него отпада задължението за заплащане на договорна лихва. Излага съображения за размера на възнаградителната лихва. Счита договорът за предоставяне на поръчителство за действителен и възнаграждението по него се дължи. Като търговец, вписан в регистъра на БНБ за финансовите институции с основен предмет на дейност: предоставяне на гаранционни сделки по занятие - дружеството „Файненшъл България“ ЕООД следва да получи възнаграждение по всяка сключена от него гаранционна сделка, с цел гарантиране на изпълнението на всички парични задължения на потребителя по договора за паричен кредит. Моли да се отмени обжалваното разпореждане и съдът да се произнесе по същество за издаване на заповед за изпълнение за всички претендирани суми по заявлението.

Бургаският окръжен съд като взе предвид исканията и твърденията на страните, разпоредбите на закона и събраните по делото доказателства намира, че депозираната частна жалба е частично основателна по следните съображения:

Производството по частно гр. дело № 7775/2021г. по описа на Районен съд – Бургас е образувано въз основа на Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от „Агенция за контрол на 2 просрочени задължения“ ООД против Г. П. П. за следните суми:

- сума в размер от 633, 58 лева, представляваща главница, дължима по Договор за паричен заем № 3810774;

- сума в размер от 36 лева, представляваща разходи и такси за извънсъдебно събиране;

- сума в размер от 540, 27 лева, представляваща възнаграждение по Договор за предоставяне на поръчителство;

- сума в размер от 94, 65 лева, представляваща договорна възнаградителна лихва върху главницата по Договор за кредит за периода от 17.05.2020г. до 12.04.2021г.;

- сума в размер от 53, 12 лева, представляваща законна лихва за забава по Договора за кредит за периода от 13.04.2021г. до 22.10.2021г., ведно със

- законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението пред съда – 04.11.2021г. до окончателното изплащане на сумата.

В заявлението се твърди, че вземанията произтичат от подписан Договор за паричен заем

№ 3810774, сключен между „Изи Асет

Мениджмънт“ АД и Г. П. П. за сумата от 800 лева, който е обезпечен с Договор за предоставяне на поръчителство № 3810774 от 14.04.2020г., сключен между „Файненшъл България“ ЕООД и длъжника. Твърди се, че длъжникът не е изпълнил задължението си по Договора за паричен заем, поради което заемодателят е отправил искане в писмен вид за изпълнение на целия дълг към дружеството–поръчител и то е заплатило дължимата сума в пълен размер от 788, 05 лева на 07.05.2021г. Твърди се, че в тази сума е включена главница, договорна лихва, разходи и такси за извънсъдебно събиране на задължението, ведно с дължимото възнаграждение по гаранционната сделка. Твърди се, че вземането е цедирано на заявителя по силата на Приложение 1 към Договор за покупко-продажба на вземания от 07.05.2021г., като длъжникът е уведомен за цесията на 11.05.2021г. Към заявлението са приложени Договорът за паричен заем между длъжника и „Изи Асет мениджмънт“ АД, Договор за предоставяне на поръчителство между длъжника и цедента.

Въз основа на депозираното заявление, Районен съд – Бургас е 3 издал Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за претендираната със заявлението сума в размер от 379, 50 лева, представляваща неплатена главница, дължима по Договора за паричен заем от 14.04.2020г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на подаване на заявлението – 04.11.2021г. до окончателното изпълнение на вземането.

С обжалваното разпореждане Районен съд – Бургас е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение за всички останали претендирани суми. Съдът е приел, че Договорът за паричен заем е нищожен, тъй като в него не е отразена действителната обща сума, дължима от потребителя. Посочената в договора сума отчита общия размер на кредита, но не и общите разходи за потребителя, в които се включва и възнаграждение за поръчителя, което е допълнителна услуга и е пряко свързана с кредита. Освен това в погасителния план към договора във всяка вноска се включва и възнаграждение за поръчителя. Пропускането на дължимото възнаграждение за поръчителя се отразява на ГПР, защото той отразява общите разходи по кредита. Според чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка клауза от договора за потребителски кредит имаща за цел заобикаляне на закона е нищожна. Съдът е приел, че като е спестил съществена част от общата сума, дължима от потребителя, кредиторът заобикаля изискванията на закона за точно посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника, поради което клаузите на договора, касаещи общата сума за погасяване и годишния процент на разходите са нищожни. След като те са нищожни, означава, че не съществуват по договора за паричен заем, а когато не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК – договорът за потребителски кредит е недействителен и се дължи само чистата сума по него.

Окръжен съд - Бургас намира изводите на първоинстанционния съд за частично неправилни.

За да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна, да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и ал. 3 и чл. 128, т 1 и т. 2 от ГПК – да съдържа всички необходими данни, с оглед индивидуализиране на претендираното в заповедното производство парично вземане и неговата изискуемост. Съгласно чл. 410, ал. 3 от ГПК, когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението следва да се приложи и този 4 договор, ведно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива, като това изискване на закона е с оглед възможността на заповедния съд да изпълни задължението си за извършване на служебна проверка дали искането се основава на неравноправна клауза в потребителския договор или е налице обоснована вероятност за това – чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК, а съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК съдът служебно извършва проверка и дали искането не е в противоречие със закона или с добрите нрави.

В конкретния случай – към заявлението са приложени необходимите и изискуеми доказателства съобразно нормата на чл. 410, ал. 3 от ГПК. От представения по делото Договор за паричен заем №

3810774/14.04.2020г. се установява, че кредиторът „Изи Асет Мениджмънт“ АД е отпуснал на Г. П. П. кредит в размер на 800 лева, със срок за връщане на кредита от 12 месеца, брой на погасителните вноски – 12, размер на погасителната вноска – 79,97 лева, фиксиран лихвен процент по кредита – 35, 00%, ГПР – 41, 08% и общ размер на задължението – 959, 64 лева. Приложен е и погасителен план. При преценката на договора за потребителски кредит настоящият съд намира, че в него няма неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 от ЗЗП и ЗПК. Следва да се отбележи, че договорът за предоставяне на поръчителство между „Файненшъл България“ ЕООД и длъжника, имат акцесорен характер по отношение на договора за потребителски кредит, но те са самостоятелни правоотношения. Договорът за предоставяне на поръчителство има пряка връзка с договора за потребителски кредит, тъй като е сключен, за да се поеме задължение да се поръчителства по договора за потребителски кредит между физическото лице-длъжник по договора за потребителски кредит и търговско дружество „Файненшъл България“ ЕООД, сключило договора с длъжника като част от своята търговска дейност в частния сектор. Ето защо, длъжникът има качество потребител по договора и приложение намират нормите на ЗЗП. При преценката по чл. 143 от ЗЗП, съдът намира, че уговорената между длъжника и заявителя клауза за заплащане на възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство е в общ размер от 720, 36 лева срещу задължението на „Файненшъл България“ ЕООД да сключи Договор за поръчителство с „Изи Асет мениджмънт“ АД, по силата на който да отговаря пред кредитора солидарно с потребителя-длъжник за изпълнение на всички задължения по договора, е неравноправна по смисъла 5 на чл. 143, ал. 1 от ЗПП. В случая е уговорено възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство да се дължи, независимо дали отговорността на поръчителя е ангажирана при евентуално длъжниково неизпълнение или не, като размерът на възнаграждението – 720, 36 лева е почти равен на общия размер на задължението, което длъжникът следва да върне по договора за потребителски кредит – 959, 64 лева. В този смисъл, уговорката за заплащане на възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата на потребителя и търговецапоръчител, същата е във вреда на потребителя, поради което тази клауза е неравноправна. Мотивиран от изложеното, съдът намира, че заявлението, с което се иска издаване на заповед за изпълнение за сумата от 540, 27 лв., представляваща възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство, следва да се отхвърли на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК, поради което обжалваното разпореждане следва да се потвърди като правилно в тази част.