Решение № 1649 от 24.07.2023, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Гражданско дело 2605/2023
- Вид
- Решение № 1649
- Подписан
- 24.07.2023
- В сила
- 30.08.2023
- Състав
- ДАРИНА КИРЧЕВА ЙОРДАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 2, ал. 1, т.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 129, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 130, ал. 1 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 1649 гр. Бургас, 24.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА при участието на секретаря ЖАСМИНА Н. СЛАВОВА в присъствието на прокурора В. К. Н.Р. Т. П. като разгледа докладваното от ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА Гражданско дело № 20232120102605 по описа за 2023 година
Производството е образувано по исковата молба на Н. А. Д., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Бургас, к-с **** и настоящ адрес: с. ***, общ. С., ул. ****, чрез адв. К.
К. от БАК срещу Прокуратура на Република България, с адрес гр. София, с адрес: бул. ***, представлявана от и.ф. Главен прокурор ***, с която се претендира осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5 000 лв. представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие воденото срещу него наказателно производство в резултат на повдигнато срещу Д. обвинение в извършване на престъпление, по което е прекратено наказателното производство, ведно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на определението за прекратяване на наказателното производство до окончателното изплащане на задължението, сумата от 400 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в заплатеното от Д. адвокатско възнаграждение за водене и защита по ДП № 4635 ЗМ-28 от 12.02.2017г. по описа на РУ МВР П. и по ВНОХД № 962/2020г. по описа на БОС, ведно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на определението за прекратяване на наказателното производство до окончателното изплащане на задължението, както и направените от ищеца в настоящото производство разноски.
В исковата молба се твърди, че ищецът е привлечен като обвиняем по ДП № 4635 ЗМ-28 от 22.02.2017 год. по описа на РУ МВР П. за това, че на 22.02.2017 год., около 20.00 часа, в с. ***, област Бургас, пред магазин за хранителни стоки „П**”, чрез нанасяне на удар 1 с бокс в областта на лицето, причинил на С.Г.И. с ЕГН **********, средна телесна повреда, изразяваща се в травматична луксация на горни четири резеца, трите от тях - 11, 12 и 21 от втора степен, а 22 - от първа степен, травма на нервно съдовия сноп на луксираните зъби, като травмата на зъбите се квалифицирала като водеща до трайно затруднение на дъвченето във фазата на отхапване – престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК. За осъществяване на защитата му по посоченото ДП, ищецът упълномощил адвокат и му заплатил възнаграждение в размер на 300 лева. По повдигнатото обвинение е образувано НОХД № 5885/2017 г. на РС Бургас, като ищецът е оправдан. Присъдата е потвърдена от въззивния съд с решение от 12.11.2019 г. Излага се, че вследствие искане на прокуратурата за възобновяване на наказателното производство пред Апелативен съд – гр. Бургас е образувано ВНОХД № 549/2019г. по описа на този съд. Съдът е приел, че са налице основания за възобновяване на производството и е върнал делото на Бургаски окръжен съд, където същото е образувано като ВНОХД № 962/2020г. За защитата по това дело ищецът упълномощил адвокат, за което е заплатил възнаграждение в размер на 100 лева, съгласно сключен договор за правна защита и съдействие. С присъда Бургаският окръжен съд е отменил присъдата на БРС, оправдал е ищеца по първоначално повдигнатото обвинение и го П**нал за виновен в извършеното от него по-леко престъпление – лека телесна повреда и му наложил наказание “пробация”. Д. обжалвал присъдата пред ВКС, който поради наличие на съществени нарушения на процесуалните правила отменил присъдата на БОС и върнал делото за ново разглеждане на същия съд. Там делото е образувано като ВНОХД № 1197/2021г. и поради оттегляне на подадения от БРП протест наказателното производство срещу лицето е прекратено с определение, влязло в сила на 04.02.2022г. Твърди се, че от повдигнатото обвинение, за което е оправдан и впоследствие е прекратено наказателното производство, ищецът е претърпял имуществени и неимуществени вреди. Затова претендира заплащане на обезщетение в посочените размери. Ангажирани са писмени доказателства.
Направено е искане за допускане до разпит на един свидетел и за прилагане на НОХД № 5885/2017 г.на РС Бургас. Моли се за присъждане на направените по делото разноски.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от страна на ответника - Прокуратурата на Република България, представлявана по право от прокурор при Бургаска районна прокуратура, съгласно т.5 от ТР № 3/22.04.2004 г. по тълк.д. № 3/ 2004 г. на ВКС, ОСГК, с който предявените искове се оспорват по основание и по размер.
Твърди се, че не е налице пряка причинно следствена връзка между действията на Прокуратурата и претърпените от лицето неимуществени вреди, както и че липсват доказателства за последните. Оспорва се претенцията и по размер, като се твърди, че претендираното обезщетение е силно завишено. Оспорва се претенцията за обезщетение за имуществени вреди, като се излага, че липсват доказателства за направени разходи за адвокатски възнаграждения в наказателното производство. Затова се иска отхвърляне на исковете. Ангажирани са писмени доказателства.
Предявеният иск е с правно основание чл. 2, ал. 1, т.3 ЗОДОВ.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
2
Безспорно по делото и видно от материалите по изисканото и приложено НОХД 5885/2017 г. на Бургаски районен съд, срещу ищеца Н. А. Д. е било повдигнато обвинение за извършено престъпление с обвинителен акт по ДП 4635 ЗМ-28 от 2017 г. по описа на РУ МВР – гр. П., за това, че на 22.02.2017 год., в с. ***, пред магазин за хранителни стоки „П**”, чрез нанасяне на удар с бокс в областта на лицето, причинил на С.Г.И. с ЕГН **********, средна телесна повреда, изразяваща се в травматична луксация на горни четири резеца, трите от тях - 11, 12 и 21 от втора степен, а 22 - от първа степен, травма на нервно съдовия сноп на луксираните зъби, като травмата на зъбите се квалифицирала като водеща до трайно затруднение на дъвченето във фазата на отхапване – престъпление по чл. 129, ал.
2, вр. ал. 1 НК.
Лицето е привлечено като обвиняем на 02.08.2017 г., разпитан е като обвиняем в хода на досъдебното производство, явил се е за привличане като обвиняем, за предявяване на разследването на 30.08.2017 г. и разпит на 02.08.2017 г. В хода на НОХД 5885/2017 г. на БРС с участието на ищеца са проведени множество открити съдебни заседания, като с присъда от 23.04.2019 г. Н. А. Д. е П**нат на невиновен и е оправдан по повдигнатото обвинение. Присъдата е потвърдена с решение от 12.11.2019 г., постановено по ВНОХД № 549/2019г. по описа на БОС. С искане на Главния прокурор на Република България до Апелативен съд - Бургас делото е възобновено с мотив, че при постановяване на въззивното решение са допуснати нарушения на материалния закон и на процесуалните правила.
Въззивното решение е отменено и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Бургаски окръжен съд. Въз основа на това в БОС е образувано ВНОХД № 962/2020г. по описа на съда, по което са проведени четири открити съдебни заседания с участието на ищеца и е постановена присъда, с която същият е оправдан по първоначално повдигнатото обвинение, но е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 130, ал. 1 НК, т.е. лека телесна повреда с причиняване разстройство на здравето на пострадалия. На Д. е наложено наказание „пробация“ при следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес, с периодичност два пъти седмично за срок от една година; задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година и безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 200 часа годишно за една година.
Присъдата на БОС е обжалвана от ищеца пред ВКС, който приема, че при постановяването са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, поради което я отменя и връща делото на БОС за ново разглеждане от друг състав. В Окръжен съд е образувано ВНОХД № 1197/2021г., по което са проведени две открити съдебни заседания. Във второто проведено съдебно заседание на 21.01.2022г. прокуратурата е оттеглила подадения протест, поради което с влязло в сила на 04.02.2022г. определение наказателното производство е прекратено.
Видно от представените в кориците на наказателното производство доказателства ищецът е заплатил по договор за правна помощ № 0000056719 от 02.08.2017 г. (находящ се на л. 204 в кориците на ДП № 4635 ЗМ-28 от 2017 г. по описа на РУ МВР – гр. П. ), сумата от 300 лв. – адвокатско възнаграждение, както и сумата от 100 лв. по договор за правна помощ № 0000078289 от 17.12.2017 г. (находящ се на л. 39 в кориците на ВНОХД 962/2020 г. по описа на БОС).
С оглед посочената фактическа обстановка и като съобрази закона, съдът намира за установено от правна страна следното:
Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано. В случая по делото е установено, че ищецът Н. А.
Д . е бил обвинен в извършване на престъпление по чл. 129, ал. 2 НК, като наказателното 3 производство срещу лицето е прекратено с окончателен акт, влязъл в сила на 04.02.2022г.
Следователно е налице незаконно повдигнато и поддържано обвинение против лицето, осъществено с действията на прокуратурата, поради което следва да бъде ангажирана отговорността на държавата за поправяне на претърпените от ищеца вреди, в следствие от незаконното обвинение.
Въпреки дадените изрични указания по доказателствената тежест, от страна на ищеца не са ангажирани никакви доказателства за вида и обема на претърпените вреди.
Действително по делото следва да бъдат взети предвид всички обстоятелства по чл. 52 ЗЗД, а именно вида, характера, интензитета и продължителността на увреждането, отнесени към тежестта на повдигнатото обвинение, продължителността на наказателното производство, вида на взетата мярка за неотклонение, другите наложени на ищеца ограничения в рамките на наказателното производство, както и цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване. Същите обаче подлежат на пълно и главно доказване, като не следва да се предполагат от съда, а да бъдат съобразени с личността на ищеца и конкретните обстоятелства по делото. След като моралните страдания на лицето са недоказани, то съдът приема, че същите са свързани единствено с обстоятелството, че Д., въпреки многократните си предишни осъждания, които се установяват от приложената електронна справка за съдимост, обичайно би претърпял стрес от повдигане на обвинението. Съдът отчита още и факта, че ищецът не е бил предварително задържан, а по отношение на него е взета мярка за неотклонение "подписка", както и че същият е бил оправдан още на първата инстанция, като оправдателната присъда е била потвърдена от въззивната инстанция, въпреки многократните последващи разглеждания на делото от различни състави на въззивния съд. На следващо място, съдът взема предвид и общата продължителност на производството срещу лицето, което е продължило пет години от привличането му като обвиняем на 02.08.2017 г. до постановяване на определение за прекратяване на наказателното производство от въззивната инстанция на 04.02.2022г.
С оглед изложеното, съдът достигна до извод за основателност на иска, като справедливият размер на обезщетението възлиза на 500 лв. Посочената сума е съответна на събраните доказателства за неимуществени вреди, свеждащи се единствено до дългата продължителност на повдигнатото и поддържано обвинение. В останалата част, до пълния заявен размер от 5000 лв., съдът намира, че претенцията е недоказана и неоснователна, тъй като вредите са обусловени от личността на пострадалия, за което в случая не са ангажирани никакви доказателства. В задължителната практика последователно се приема, че моралните вреди са индивидуално определими, като противоречи на справедливостта присъждане на парично обезщетение по-голямо от необходимото за преодоляването им от съответното лице. /В този смисъл решение № 123/23.06.2013 г по гр. дело № 254/14 г на ВКС, ІІІ ГО/.
Разпечатката съдържа 27 от 37 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9c269fff-6628-452f-b2fd-15204a9ddaef