Решение № 4836 от 13.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4836 гр. София, 13.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АНГЕЛИНА К. БОЕВА при участието на секретаря В. Е. като разгледа докладваното от АНГЕЛИНА К. БОЕВА Гражданско дело № 20251110120065 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София” ЕАД срещу С. П. П. и М. П. П., с която са предявени кумулативно обективно и субективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл.

149 и сл. ЗЕ за осъждане на ответника С. П. да заплати на ищеца сумата в общ размер на 926,55 лева – главница, от която сумата 916,29 лева, представляваща ½ част от стойността на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., и сумата 10,26 лева, представляваща ½ част от стойността на услугата дялово разпределение за периода от 01.10.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл.

86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника С. П. да заплати на ищеца сумата в общ размер на 217,37 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 16.12.2021 г. до 25.11.2024 г.; иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за осъждане на ответницата М. П. да заплати на ищеца сумата в общ размер на 926,56 лева – главница, от която сумата 916,30 лева, представляваща ½ част от стойността на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., и сумата 10,26 лева, представляваща ½ част от стойността на услугата дялово разпределение за периода от 01.10.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; и иск с правно основание чл.

86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответницата М. П. да заплати на ищеца сумата в общ размер на 217,36 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 16.12.2021 г. до 25.11.2024 г.

В исковата молба се твърди, че С. П. П. и М. П. П. (като законни наследници на П. П.

П.), били потребители на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което за 1 тях били приложими всички нормативни актове в областта на енергетиката. За процесния период били в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители в гр. София, приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на „Топлофикация София“ ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г. В чл. 33, ал. 1 от раздел ІХ на Общите условия от 2016 г. бил определен 45-дневен срок за заплащане на месечните дължими суми за топлинна енергия, който започвал да тече след изтичане на периода, за който се отнасяли. Наследодателят на ответниците ползвал доставената от ищеца топлинна енергия до следния топлоснабден имот, а именно: апартамент № 51, находящ се в АДРЕС. с абонатен № 281539 през периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., но не бил заплатил цената на същата. Топлоснабденият имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, за която бил сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „Нелбо инженеринг” ООД. През отоплителния сезон ищцовото дружество начислявало прогнозни месечни вноски, а в края били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. За имота на ответниците били издадени изравнителни сметки, което означавало, че сумите за топлинна енергия за този имот били начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в него. След смъртта на П. П. П. задължени за начислените суми за топлинна енергия се явявали ответниците като негови законни наследници. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответниците С. П. П. и М. П.

П. за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата и от двамата чрез адв. Н. Б.. Процесуалният представител оспорва предявените искове за главница и мораторна лихва само за периода от 01.05.2021 г. до 07.04.2022 г. като погасени по давност и моли в тази част същите да бъдат отхвърлени. За останалата част от периода признава претендираните вземания и изразява готовност за тяхното погасяване след уточняване на точната сума за плащане.

Третото лице – помагач „Топлоснабдителна агенция – Енергиен сервиз – Нелбо Инженеринг” ООД не изразява становище по предявените искове.

В съдебно заседание ищецът „Топлофикация София” ЕАД, редовно призован, се представлява от юрк. Б. Процесуалният представител поддържа исковата молба. В хода на устните състезания моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените срещу ответниците искове, като съобрази и изложеното в отговора на исковата молба. Претендира направените по делото разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.

В съдебно заседание ответниците С. П. П. и М. П. П., редовно призовани, не се явяват лично, представляват се от адв. Б.. Процесуалният представител поддържа отговора на исковата молба. В хода на устните състезания моли съда да отхвърли предявените искове за частта, в която вземанията били погасени по давност. Претендира направените по делото разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.

2

Третото лице – помагач „Топлоснабдителна агенция – Енергиен сервиз – Нелбо Инженеринг” ООД, редовно призовано, не изпраща представител.

Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното.

Страните не спорят по фактите по делото. Ответниците са признали изложената от ищеца в исковата молба фактическа обстановка, като са направили единствено възражение, че част от претендираните вземания били погасени по давност. В тази връзка следва да бъде посочено следното. Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по т. д. № 3/2011 г., ОСГТК ВКС по отношение на главницата, представляваща стойност на доставена топлинна енергия, е приложима уредената в чл. 111, б. „в” ЗЗД тригодишна давност.

Доколкото няма данни по делото процесните задължения да са били установени с влязло в сила съдебно решение, към тях следва да се прилага именно кратката тригодишна давност.

Съгласно чл. 116, б. „б”, предл. 1 ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск. В настоящия случай исковата молба е подадена в съда на 07.04.2025 г. Следователно, тригодишната давност е изтекла за вземанията, чиято изискуемост е настъпила преди 07.04.2022 г. От представените по делото фактури се установява, че последната фактура, чийто падеж е настъпил преди 07.04.2022 г., а именно на 17.03.2022 г., е тази за месец януари 2022 г. Това означава, че претендираните месечни суми за периода от 01.05.2021 г. до 31.01.2022 г. са погасени по давност. Непогасени се явяват вземанията за периода от 01.02.2022 г. до 30.04.2023 г., които по прогнозни данни (фактури) са в общ размер на 1207,68 лева. Към тази сума следва да бъде прибавена изравнителната сметка за доплащане за периода, непогасен по давност, която съдът изчисли на 142,24 лева, и да бъде приспадната изравнителната сметка за връщане за същия период, която е в размер на -133,91 лева съгласно общата фактура № 1025072424 от 30.06.2023 г. По делото няма данни да са извършвани плащания от страна на ответниците в периода, непогасен по давност. Или общо задължението на ответниците за топлинна енергия, непогасено по давност, е в размер на 1216,01 лева. Към посочената сума следва да бъде прибавено задължението за услугата дялово разпределение, но само за непогасения по давност период, което съгласно издадените от ищеца фактури възлиза на 16,20 лева. Или общо задължението за главница, непогасено по давност, е в размер на 1232,21 лева. Доколкото двамата ответници са деца на наследодателя, същите отговарят за задължението по равно на основание чл. 5, ал. 1 Закона за наследството.

Следователно, искът по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ, предявен срещу ответника С. П., е основателен и следва да бъде уважен за сумата в общ размер на 616,10 лева или 315,01 евро – главница, от която сумата 608 лева, представляваща 1/2 част от стойността на доставена топлинна енергия през периода от 01.02.2022 г. до 30.04.2023 г., и сумата 8,10 лева, представляваща 1/2 част от стойността на услугата дялово разпределение за периода от 01.02.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума. За разликата над уважения размер от 616,10 лева до пълния предявен размер от 926,55 лева, както и за 3 периода от 01.05.2021 г. до 31.01.2022 г. искът като неоснователен следва да бъде отхвърлен.

Искът по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ, предявен срещу ответницата М. П., е основателен и следва да бъде уважен за сумата в общ размер на 616,11 лева или 315,01 евро – главница, от която сумата 608,01 лева, представляваща 1/2 част от стойността на доставена топлинна енергия през периода от 01.02.2022 г. до 30.04.2023 г., и сумата 8,10 лева, представляваща 1/2 част от стойността на услугата дялово разпределение за периода от 01.02.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума. За разликата над уважения размер от 616,11 лева до пълния предявен размер от 926,56 лева, както и за периода от 01.05.2021 г. до 31.01.2022 г. искът като неоснователен следва да бъде отхвърлен.

Разпоредбата на чл. 119 ЗЗД предвижда, че с погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите от това акцесорни вземания, каквото е това за лихва, макар давността за тях да не е изтекла. Следователно, погасени по давност са вземанията за мораторна лихва върху погасените по давност суми за топлинна енергия, поради което в тази си част всеки от субективно съединените искове по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е неоснователен. За задълженията за топлинна енергия от непогасения по давност период, а именно от 01.02.2022 г. до 30.04.2023 г. приложими са общите условия от 2016 г., съгласно които лихва за забава не се начислявала върху прогнозните сметки, а само върху общата изравнителна сметка, ако стойността й не била заплатена в срока по ал. 2 на чл. 33. А съгласно чл. 33, ал. 2 от общите условия стойността на общата фактура следвало да бъде заплатена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасяла. Следователно, задължението по първата обща фактура от процесния период (но само в признатия за основателен размер като непогасен по давност от 397,85 лева) е станало изискуемо на 14.08.2022 г., поради което считано от следващия ден – 15.08.2022 г. ответниците са изпаднали в забава. Последните дължат мораторна лихва върху непогасената по давност главница за топлинна енергия за периода от 15.08.2022 г. до 25.11.2024 г., която на основание чл. 162 ГПК съдът изчисли общо на 259,47 лева. Върху главницата за дялово разпределение, непогасена по давност, ответниците дължат мораторна лихва за периода от 15.04.2022 г. до 25.11.2024 г., която на основание чл. 162 ГПК и съгласно находящата се на л. 25 от делото справка съдът изчисли общо на 4,34 лева.

Следователно, искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявен срещу ответника С. П., е основателен и следва да бъде уважен за сумата в размер на 131,91 лева или 67,44 евро и за периода от 15.04.2022 г. до 25.11.2024 г. За разликата над уважения размер от 131,91 лева до пълния предявен размер от 217,37 лева, както и за периода от 16.12.2021 г. до 14.04.2022 г. искът като неоснователен следва да бъде отхвърлен.

Искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявен срещу ответницата М. П., е основателен и следва да бъде уважен за сумата в размер на 131,90 лева или 67,44 евро и за периода от 15.04.2022 г. до 25.11.2024 г. За разликата над уважения размер от 131,90 лева до пълния предявен размер от 217,36 лева, както и за периода от 16.12.2021 г. до 14.04.2022 г. искът като неоснователен следва да бъде отхвърлен.