Решение № 29 от 12.02.2025, Районен съд - Тетевен

РЕШЕНИЕ

№ 29 гр. Тетевен, 12.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, II - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИО Д. СТОЯНОВ при участието на секретаря ТАТЯНА ИВ. МИНДЕВСКА като разгледа докладваното от МАРИО Д. СТОЯНОВ Гражданско дело № 20244330100213 по описа за 2024 година

Предявен е установителен иск за собственост на недвижим имот.

Ишците излагат,че са наследници на з

Ответниците са наследници на Ищците притежават по наследство и давностно влрадение правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор ц,целият с площ7 от 538 кв.м.,,ведно с построените в същия жилищна сграда с идентификатор з и селскотопанска сграда с идентификатор д Този имот е придобит около 60-те години на миналия век.з остават полусираци през 1956г,когато умира баща им.Тогава з на 3г.Още от тази възраст д е започнал да се труди,да помага на майка си във връзка с отглеждането и осигуряването на жилище.Те успяват да закупят процесния имот,в който е имало много малка стара къща.До 1963г д е живял в къщата заедно с майка си и една жена за кратко,след което се разделя с нея и продължава да живее в същия имот на семейни начала с ищцата Р. Б..По време на съжителството си с първата жена пристроява 2 стаи,за да живеят в тях.С Р. Б. сключва брак през 1965ги от съжителството му се раждат трима сина-ищците по делото.

Той и ищцата извършват също строителство ,като дострояват съществуващите нови 2 стаи и един приземен етаж през 1968г,като през 2023г са пристроени баня и тоалетна.От старата къща не остава нищо.Те двамата изграждат и стопанска постройка през 1983 година. зживее в този имотзаедно със съпругатадо смъртта си,следкоетов него продължава да 1 живее съпругата му и до настоящия момент.Никой не име оспорвал собствеността и владението,нито извършваните подобрения в имота.В разписния лист към кадастралния план от 1936г като собственик на имота е записано лицето зПри изработване на кадастралния и регулационен план на селото от 1982г погрешно на имота,който е бил №з,катго собственик е записан з.Също погрешно в регистъра към плана е записан като собственик на имот №з наследодателя на ищцитге з.Тази грешка е пренесена и в регистъра към кадастралната карта.

Грешката се установява от решения на РС-Тетевен по гр.д. №зг и решение по грл.дело от 1982г,от съдържанието на които става ясно ,че з е получил имот,който частично е идентичен с идентификатор зотговарящ на имот пл.№з,а впоследствие се е снабдил с нотариален акт,издаден през 1983 година.

Тази грешка се установява при съпоставка с границии на имотиш,описани в нот.акт №1з

Тя се установява и от факта,че за процесния имот единствено з и наследниците му са владели имота като техен собствен и са заплащали за него данъци,ток и вода.

Станало им известно,че ответниците набавят документи,за да се снабдят с нотариален акт за собствеността на имота,който нито те,нито наследодателят ишм е владял като собствен.

А. з е напуснал имота при навършване на 18г,за да пребивава в казарма и учи,след което се завръща в село з,жени се и за кратко з му предоставя една от стаите,пристроени от него в п процесния имот.Нищо от старата къща не е останало на място,тъй като съществуващата към този момент жилищна сграда е построена на два етапа само от з. з започва да помага на брат си да изгради своя жилищна сграда в парцел з по плана на селото,който е част от имот с пл.№з,по кадастрална карта този имот е отразен с идентификатор д

В хода на делбата той получава този имот,поради липсата на свой жилищен.

Молят да бъде постановено решение,с което бъде признато за установено,че са собственици,по силата на давностно владение и наследство от д А. з,на поземлен имот с идентификатор дз,по КККР на село д“,площ от 538 кв.м.,при описани в исковата молба грланици,заедно с построените в същия сграда с идентификатор з.,жилищна сграда,еднофамилно и сграда с идентификатор д,селскостопанска сграда.

Позовават се на писмени и гласни доказателства.Представят писмена защита в която доразвиват съображенията си по съществото на спора.

В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба,в която ответниците не признават предявения срещу тях иск.Твърдят,че този процесен имот никога не е бил собственост на наследодателя на ищците,респ. след неговата кончина не е бил собственост на четиримата ищци.Единствено и само по добрата воля на ответниците ищцата Р. Б. ппоради неразбирателство със снахите и,и било позволено да живее в процесната 2 жилищна сграда след кончината на съпруга и.Но предоставеното и право на ползване не дава право нито на нея,нито на другите ищци да претендират че са придобили собствеността върху имота.

Четиримата ищци притежават право на собственсост по давностно владение и наследство от наследодателя зд,но не на процесния,а на съседните му два поземлени имоти с идентификатори дз и д39.Двамата братя д и ц са получили от баща им тези два съседни имоти,образувани от един общ техен бащин имот,както следва-с пл.№з за ц,и пл.№з за д.През 2004г именно на това основание ищците се сналбдяват с нотариален акт по обстоятелствена проверка по нот.дело №63/2004г за право на собственост върху образуванвите от пл.№з парцели.Видно от този титул,съсед и на двата парцела е посочен наследодателя на ответниците з,собственик на имот пл.№з.След това с нот. Акт за дарение Б. А. е дарил на М. А. своиет идеални части от посочмените два поземлени имоти.

Ищ;ците са забравили,че един от разпитаните свидетели в производството по обстоятелрствената проверка е ответницата А. Д. и тогава не са имали никакви претенции,че наследниците на з са собственици на съседния имот,процесен такъв.

Възразяват срещу твърдението на ищците,че са придобили по наследство от з и въз основа на давностно владение процесния имот.

Ищците никога не са демострирали покакъвто и да е начин,че са добросъвестни владелци на процесния имот.Такова са осъществявали върху съседните два имота.Ищците никога не са декларирали имота като техен,никога не са му заплащали местни данъци и такса смет за разлика от ответниците.Искания от различно правно естество във връзка със статута на имота до административните органи,са отправяни само от ответниците,в качеството им на негови собственици.

Молят да бъде отхвърлен иска.

Позовават се на писмени и гласни доказателства.Също представят писмена защита по същество на спора.

От представентите по делото писмени доказателства,показанията на свидетелите ц. и заключението на съд.-техническата експертиза,изготвено и защитено от вещото лице инж.К.

К.,съдът приема за установена следната фактимческа обстановка:

Ищците са наследници по закон на д А. з/ццц з/,ЕГН:**********,починал на ц Ответниците са наследници на А.с А. цв,ЕГН:**********,б.ж. на село з,Лов.обл.,починал на цна.

Наследодателите на двамата братя са били ;

Наследодателят на ищците д А. з и ищцата Р. Б. А.,са сключили граждански брак на ; година.Ищците А. И.д А.,Б. И. А. и М. И. А. са техни низходящи.

За процесния поземлен имот,предмет на установителния иск,е приложена Скица №15;3г,издадена от СГКК-Ловеч,съгласно която имотът е със следната индивидуализация:

Идентификатор дз ппо КККР на село з,Лов.обл. адрес на поземления имот село

3 зо,ул.;,площ 538 кв.м.,трайно предназначение на територията-урбанизирана,начин на трайно ползване-ниско застрояване/до 10м/, предишен идентификатор-няма,номер по предходен план -з,кв.36,палпцел II, при съседи: имотиш с идентификатори д949,дз,д903,д348, като в имота са отразени и сграда с идентификатор з.,застроена площ 54 кв.м.,брой етажи 1,предназначение-жилищна сграда,еднофамилна и сграда с идентификатор д,застроена площ 21 кв.м.,брой етажи 1,предназначение-селскостопанска сграда.

Съгласно удостоверение за идентичност на урегубиран поземлен имот/стр.74 от делото/,този имот е частично идентичен с ; по плана на село з,Лов.обл. от 1982г,като същия е бил записан на А. А. з-без документ за собственост.Поземления имот с идентификатор дз е идеттичен с кадастрален номер з ппо архивния кадастрален план на село з от 1982 година.

По регулационния план на село з от 1; съвпада по местоположение с УПИ Iз в кв.36 по плана от 1982 година.

От приложена скица от рег.план на село з от 1982г/стр.77 от делото/ е видно,че като съседн имот на процесния е записан ;като последният е записан на ищците по делрото.

От заключението на съд.-счетоводната експертиза се установява,че имот ц е с площ от 538 кв.;м.,и е записан на ц А. з.По регулационния план на селото от 1982г същият попада върху парцел ;,с площ от 779 кв.м.,който е записан в разписния лист към плана на А. А. з.По плана на селото от 1936г попада върху парцел VI-89 в кв.15 с площ от 1019 кв.м.,записан в разписния лист на з

Имот дз по КККР на село з с площ от 637кв.м. е записан на М. И. А.,А. И. А.,Р. Б. А. и Б. И. А..По плана на селото от 1982г е попадал върху ;с площ от 619 кв.м.,записан в разписния лист на д А. з,а по рег.план на селрото от 1936г попада върху парцел ; площ от 1019 кв.м.,записан в разписния лист на з

Имот дз по КККР е записан на трето лице,по плана от 1982г попада върху парцел I; с площ от 664кв.м.,а по плана на село з от 1936г попада върху парцел ;

Имот дпо КККР на село з с площ от 281 кв.м.,е записан на Ибрахим з,по плана от 1982г попада върху парцел №№61в кв.35,а по плана от 1936г върху палрцел ;;

От прпиложени нотариални актове съставени през 1986г ,в които при описанието на съседите на този ппарцел е записано лицето д А. з,без да е записан номера на парцела наа който е собственик,поради и което този запис не го идентифицира като собственик на имот пл.№з по плана от 1982 година.

Приложени са решения от граждански дела по описа на РС-Тетевен от 1979г и от 1981г,откоито е видно,че на наследодатерля на ответниците е бил възложен имот ,съставляващ парцела ; по плана на селото от 1936 година.

С констатитвен нотариален акт ,съставен през 1983г по описа на РСТеутевен,наследодателят на ищците,на основание цитираните съдеубни решения е признат за соственик на парцел II; по плана на селото от 1982г.

Приложена е скица на поземлен имот с идентификатор №дпо КККР на село 4 з,идентимен с имот з,кв.35 е с адв.адрес з парцел II по предходен план,записан на Ибрахим з.Имотът

Приложена е декларация от 1991г,в която ищцата Р. А. е декларирала като собствен/съсобствен,имот в село Галатка,отговарящ на парцела XIX-з в кв.36 по плана на селото от 1982г.,с къща,построена през 1968 година.

В декларация от 2008 година,ответницата З. С. е декларирала имот,съсобствен с другите ответници,отговарявщ на парцела д по плана на селото от 1982 година,заедно с къща,построена през 1960г.-едноетажна.

Приложено е удостоверение за търпимост на строежи/стр.75 от делрото/от което е видно,че изградените сграсди в имот с идентификатор дз са търпити строежи и не подлежат на премахване.

Приложен е нотариален акт ,за констатиране право на собственост на основание обстоятелствена проверка №д/стр.78 от делото/,с който ищцитге са признати за собственици по давностно владение,построяване и наследство от общ наследодател на УПИ-Iд по плана на селото от 1982г,в който за съсед на имота е записан А. А. з,като с нотариален акт за дарение №з ищецът Б. А. е продал на ищеца М. А. ¼ ид.ч. от имота.

В показанията си разпитаните по делото свидетели излагат противоречиви данни за това какъв е произхода на имота и кой е владял и ползвал същия.Ангажираните от ищците свидетели з твърдят,че жилищната сграда в имота е строена/пристроявана и достроявана/ само от наследодателя на ищцита з,че само той и семейството му,както и майката на наследодатуелите на страните са живели в този имот,респ. сградата,че наследодателят на ответниците не е участвал в построяването на сградата,както и че старата къща,която се е намирала в закупения през 60-те години на миналия век имот е била изцяло съборена.

В показанията си пък свидетелите,ангажирани от ответницоите-З. Льокова,която е сестра на наследодателите на страните,з Д. твърдят,че излагат,че съществуващата в спорния имот сграда е строена от майката на наследодателите на страните,с помощта на последните и други родственици,че в жилищния имот са живели както майката на наследодателиоте на страните,така и последните,респ. з с п ървата си жена и впоследствие с ищцата Р. Б.,също така,че старата къща „не е разрушена и разбита“,само е пристроена,че в имота са живели и двамата наследодатели на страните,че след смъртта на съпруга на ищцата Р. Б. последната и понастоящем живее в имота,както и твърдят,че имотът „останал и на д и на А.“.