Определение № 848 от 04.07.2024, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 848 гр. Велико Търново, 04.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Драгoстинов

Членове:

Еманоел Вардаров

Ангелина Богданова като разгледа докладваното от Георги Драгoстинов Въззивно частно гражданско дело № 20244100500450 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 278 от ГПК.

С определение от 11.04.2024 год., постановено по гр. дело № 922 по описа на Великотърновски районен съд за 2024 година, производството е прекратено, разпоредено е връщане на исковата молба.

Определението е обжалвано от ищеца „Мъни плюс корп“-ЕАД, гр. София, с искане за отмяната му и връщане на преписката за процедура по разглеждане на спора по същество. Изложени са доводи за неправилно приложение на чл. 129, ал. 2 във връзка с чл.

60, ал. 4 от ГПК.

Производството по делото е образувано по искова молба на жалбоподателя против Г. И. Г. за установяване на вземане за законна лихва върху сумата от 85 лв. за времето от 04.12.2023 година до 04.01.24 година.

Първостепенният съд е указал на страната да посочи вземането по размер.

Съобщение с въпросните указания ищецът е получил на 02.04.2024 година. В тази насока са отбелязванията по разписката от връченото съобщение и признанията на ищеца за този факт в частната жалба. За да постанови атакуваното определение е приел, че указанията му не са изпълнени и затова приложение следва да намери нормата на чл. 129, ал. 3 от ГПК.

Определението е неправилно. Исковата молба е редовна по смисъла на чл. 127 и 128 от ГПК и съдът е бил длъжен да я разгледа по същество. Правомощието по чл. 129, ал.

3 от ГПК възниква в хипотези на липсващ по исковата молба реквизит или приложение към нея и неизпълнени указания за отстраняване на нередовностите в дадения за това срок.

Редовността на исковата молба изключва правото на съда да дава указания. Заради това е без всякакво значение дали ищецът ги е изпълнил или не.

1

Законът – чл. 127, ал. 1, т. 5 от ГПК, не поставя изискване за начина, по който претенцията в исковата молба може да бъде изразена – с думи, с цифри или по друг начин.

Достатъчно е петитумът да е ясен, за да знае съдът какво произнасяне дължи, а ответникът – срещу каква претенция да се брани. Размерът на законната лихва се определя с нормативен акт. Това е основният лихвен процент на БНБ, увеличен с десет пункта. – чл. 86, ал. 2 от ЗЗД. Когато ищецът сочи норма, фиксираща стойността на търсеното, той спазва изискването на чл. 127, ал. 1, т. 5 от ГПК, защото съдът по фикция знае законите. Нужно е да уточни само върху каква стойност търси лихва, в казуса главница от 85 лв.

Първостепенният съд не е съобразил съотношението между чл. 127, ал. 1, т. 5 от ГПК и чл. 86, ал. 2 от ЗЗД, заради което е дал указания, без това да е нужно.

Разпореждането, връщащо исковата молба, е постановено в нарушение на чл. 129, ал. 2 и 3 от ГПК и следва да бъде отменено по реда на настоящото производство, а преписката – върната на първостепенния съд за процедурни действия по разглеждане на спора по същество.

По изложените съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Отменя по реда на чл.278 от ГПК определение от 11.04.2024 год., постановено по гр. дело № 922 по описа на Великотърновски районен съд за 2024 година.

Връща делото на Великотърновски районен съд за разглеждане на спора по същество.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2