Решение № 423 от 29.11.2022, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 423 гр. П., 28.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Албена Г. Палова

Николинка Попова при участието на секретаря Галина Г. Младенова като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело № 20225200500513 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение № 656/10.06.2022 г., постановено по гр.д. № 20215220103406 Пазарджишкият районен съд е приел за установено по отношение на К. П. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „Р.Д.“ № 10, ет. 06, ап. 023, че съществува вземане на „Водоснабдяване и канализационни услуги“ ЕООД, ЕИК 205323041, със седалище и адрес на управление гр. П., ул. „В.Я.“ № 6, представлявано от законния си представител А.У., за сумата в размер на 435,33 лева - главница по неплатени месечни фактури, дължими за доставка на питейна вода и отвеждане на отпадни води, за периода 30.04.2018 г. до 27.01.2021 г., мораторна лихва върху главницата в размер на 50,17 лева, за периода от 30.04.2018 г. до 31.01.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата за периода от подаване на заявлението в съда - 09.04.2021 г., до окончателното изплащане на вземането, за които сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 1258/2021 г. по описа на РС П., като е отхвърлил иска за главница за сумата над присъдената от 435,33 лева до претендирания размер от 491,61 лева, т.е. за сумата от 56,28 лева като неоснователен и недоказан.

Осъдил е К. П. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „Р.Д.“ № 10, ет.

06, ап. 023, да заплати на „Водоснабдяване и канализационни услуги“ ЕООД, ЕИК 205323041, със седалище и адрес на управление гр. П., ул. „В.Я.“ № 6, 1 представлявано от законния си представител А.У., сумата в размер на 887,14 лева, представляваща сторените разноски в производството, съразмерно на уважената част от исковата претенция.

Против така постановеното решение в законния срок е постъпила въззивна жалба от особения представител на ответницата адв.Ал. Ч. от АК-П. с изложени оплаквания за незаконосъобразност на решението. В жалбата се твърди, че са неправилни изводите на районния съд, че ищцовото дружество е спазило разпоредбата на чл.39, ал.6 от Наредба № 4/2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи и чл.25, ал.10 от ОУ. Твърди се, че изчисленията в карнетите не били коректни и не съответствали броя на обитателите на жилището. От доказателствата по делото било установено, че на инкасатора бил отказан достъп до водомера, поради което в този случай изчислението не трябвало да се извършва по реда на чл.34а от Наредба № 4, а по реда на чл.49 от ОУ и чл.35, ал.6 от Наредбата. Съответно неправилни били и изводите на съда за основателност на акцесорната претенция за лихва. Искането е решението на районния съд да бъде отменено, вместо което да бъде постановено ново, с което исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Претендира се възнаграждение за особен представител.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от „Водоснабдяване и канализационни услуги“ ЕООД, представлявано от управителя С.С. чрез процесуалния пълномощник адв.Д. С. от АК-П. с искане решението на районния съд да бъда потвърдено като правилно и законосъобразно. Изложени са съображения в подкрепа на изводите на районния съд. Претендират се разноски.

Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени във въззивната жалба и писмения отговор, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства и при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено следното:

В исковата си молба против К. П. Б. ищецът „ВиК“ ЕООД е твърдял, че е подал Заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК срещу ответника, по което е било образувано ч. гр. д. № 20215220101258 по описа на Районен съд - гр. П. и е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 726 от 14.04.2021 г., по чл.410 ГПК.

Заповедта за изпълнение била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което за ищеца възникнал правният интерес да предявят настоящия иск.

Твърдял е, че в отношенията му с ответника били приложими Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор 2

„Водоснабдяване и канализационни услуги“ ЕООД, гр. П., одобрени от ДКЕВР на основание чл.6, ал.1, т.5 от ЗРВКУ с Решение № ОУ 071/17.07.2006 г. и действащите към момента на предявяване на настоящата искова молба Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „Водоснабдяване и канализационни услуги“ ЕООД, гр. П., одобрени от ДКЕВР на основание чл. 6, ал. 1, т. 5 от ЗРВКУ с Решение № ОУ - 09/11.08.2014 г. - точка 26. Ответникът се явявал ползвател на ВиК услуги и бил титуляр на партида с абонатен номер № 111900861, съгласно сключен договор № 101900861/03.08.1998 г. на адрес: гр. П., ул. „Р.Д.“ № 10, ет. 06, ап.

23, за което били издадени месечни фактури за главница и мораторна лихва за периода 30.04.2018 г. - 31.01.2021 г. от ищеца, изискуеми съгласно чл.31, ал.2 и чл.42 от Общите условия, одобрени с Решение № ОУ - 071/17.07.2006г. на ДКЕВР; чл. 33, ал. 2 и чл. 44 от Общите условия, одобрени с Решение № ОУ 09/11.08.2014г. на ДКЕВР.

Ответникът не бил заплатил задълженията си в размер на 541,78 лева, от които 491,61 лева - главница по неплатени месечни фактури, дължими за доставка на питейна вода и отвеждане на отпадни води, за периода 30.04.2018 г. до 27.01.2021 г. и мораторна лихва върху главницата в размер на 50,17 лева за периода от 30.04.2018г. до 31.01.2021 г.

Искането е да бъде постановено решение, с което да се приеме за установено по отношение на ответника, че в полза на ищеца съществува вземането за сумите 491,61 лева - главница по неплатени месечни фактури, дължими за доставка на питейна вода и отвеждане на отпадни води, за периода 30.04.2018 г. до 27.01.2021 г., мораторна лихва върху главницата в размер на 50,17 лева, за периода от 30.04.2018г. до 31.01.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата за периода от подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането. Претендира разноски в заповедното производство и в настоящото производство.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор от назначения на отметницата особен представител адвокат Ч. от АК-П., с който оспорва иска като неоснователен.

Не спори, че ответницата е титуляр на партида при ищцовото дружество по силата на Договор № 101900861 от 03.08.1998 г.. Оспорва дължимостта на процесните суми с твърдението, че ответницата не е изразходила посоченото в представените по делото карнети количество вода. Карнетите не били надлежно оформени и не носели подпис на ответницата или подпис па неин представител. Отразеното количество изразходена вода в тях било служебно начислено и не отразявало реалното потребление на вода, отчетено и удостоверено по надлежния начин и ред.

3

Представената счетоводна справка нямала доказателствена сила, тъй като била съставена от ищцовото дружество и представлявала частен документ, като особеният представител е оспорил съдържанието й.

По делото липсвали твърдения и данни на вратата на ответницата да е била поставяна бележка с телефонен номер на инкасатор във връзка с отчитане на потребената от нея вода или по друг начин да е правена връзка с нея.

Не е спорно между страните, а се установява и от представените по делото писмени доказателства, че ищецът „Водоснабдяване и канализационни услуги“ ЕООД е оператор по смисъла на Закона за водите, предоставящ ВиК услуги на потребителите, както и че ответницата е сключила Договор № 101900861 от 03.08.1998 г. с ищеца за ползване на ВиК системите и съответно има качеството на потребител по смисъла на ЗВ и е титуляр на партида с абонатен номер 111900861, за имот находящ се в гр. П., ул. „Р.Д.“ № 10, ет. 06, ап. 23.

Безспорно е също така, че ищецът е предоставял на ответницата ВиК услуги за процесния имот - доставка на питейна вода и отвеждане на отпадни води за времето от 30.04.2018 г. до 27.01.2021 г.

Няма спор също така, че в отношенията между страните са приложими Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „Водоснабдяване и канализация" ЕООД, гр. П., одобрени от ДКЕВР на основание чл. 6 ал.1, т.5 от ЗРВКУ с решение № ОУ-071/17.07.2006 г. и действащите към момента на предявяване на исковата молба Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „Водоснабдяване и канализация в ликвидация" ЕООД, гр.П., одобрени от ДКЕВР на основание чл.6 ал.1, т.5 от ЗРВКУ с решение № ОУ- 09/11.08.2014 г. - точка 26.

За изясняване на спора от фактическа страна пред районния съд е разпитана свидетелката Г.Д.П. - отчетник в експлоатационното дружество, от показанията на която се установява, че количествата на изразходваната вода в имота на ответницата през периода 30.04.2018 г. до 27.01.2021 г. са били начислявани служебно съобразно броя на обитателите и действащата нормативна уредба. Ответницата не била изпълнила предписанието да представи монтирания в имота индивидуален водомер за периодична проверка от Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или да го замени с нов, поради което отчетникът приемал, че водомерът е неизправен, нередовен. Свидекелката е заявила, че не била длъжна да записва показанията, когато нямало водомер или както е в настоящия случай - при нередовен водомер, тъй като системата автоматично му начислявала 5 куб. м., 4 като на всеки 3 месеца количеството се увеличавало с 1 куб. м. на брой член.

Различни показания, относно потребната вода, отразени в приложени карнети - 3, 10 и т.н., се дължало на това, че след като отчитала всички индивидуални водомери, свидетелката сумирала цялото количество потребена вода и разликата между общия водомер и сбора от индивидуалните водомери начислявала на ответника. Свидетелката е посочила, че имало случай, в който не можела да начисли потребена вода на ответника по Наредбата, защото щяла да надвиши общия водомер.

Установява се от доказателствата по делото, че ищецът е издавал и месечни фактури за процесния период съгласно чл.31 ал.2 и чл.42 от Общите условия, одобрени с Решение №071/17.07.2006 г. на ДКЕВР; чл.33 ал.2 и чл.44 от Общите условия, одобрени с Решение ОУ 09/11.08.2014 г. на ДКЕВР.

От заключението на приетата СИЕ се установява, че по фактури са отчетени следните количества вода - 290 куб.м., а по карнети - 257 куб.м..

Вещото лице изяснява, че разликата се дължала на това, че в карнетите за периодите 30.05.2018 г. - 27.06.2018 г., 27.06.2018 г. - 30.07.2018 г. и 30.07.2019 г. - 28.08.2019 г. не било отбелязано количеството изразходвана вода. Вещото лице е посочило, че обща стойност на извършените услуги по описаните фактури е в размер на 491,61 лева с ДДС, а общият размер на лихвите за процесния период е 63,98 лева.

Като доказателство по делото е приложено предписание, че на 28.01.2016 г. експлоатационното дружество е указало на ответницата за необходимостта в 3-месечен срок да представи монтирания в имота индивидуален водомер за периодична проверка от Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или да го замени с нов, каквото е изискването на чл.34а, ал.1 и ал.2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. Липсват доказателства това предписание да е изпълнено от потребителя в указания срок. Не се оспорва и фактът, че това предписание е връчено. При това положение и на основание чл.34а, ал.5, във вр. с чл.39, ал.6 от Наредбата, считано от 28.04.2016 г. за експлоатационното дружество е възникнало задължението да начислява служебно количеството на изразходваната в имота питейна вода, което на основание чл.39, ал.5, т.1 от Наредбата и чл.25, ал.8 от приложимите ОУ е фиксирано на 5 куб. м. месечно за всеки обитател.

На основание чл.39, ал.6 от Наредбата и чл.25, ал.8 от ОУ, това количество се завишава на всяко тримесечие с 1,0 куб. м. за всеки обитател, което завишение се начислява до поставянето на изправен индивидуален водомер в имота.