Решение № 4900 от 01.12.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4900 гр. Пловдив, 01.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димитрина Ил. Тенева при участието на секретаря Марияна В. Михайлова като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело № 20235330104755 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1, вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД и от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, ЕИК: 202527341, със седалище и адрес на управление: гр. София , ул. „Панайот Волов“ № 29, ет. 3, представлявано от Я. Б. Я., чрез процесуален представител: ***. А., против В. М. Л. с ЕГН ********** и адрес: гр. П., ул. О. № *** за признаване за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 878 (осемстотин седемдесет и осем)лева - главница, дължима по Договор за паричен заем № **** от **** г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД и заплатена от „Файненшъл България“ ЕООД по Договор за поръчителство № **** от **** г., и цесия; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 06.01.2023 г. и 111,79 лева (сто и единадесет лева и седемдесет и девет стотинки) - обезщетение за забава за периода 01.03.2022 г. – 16.12.2022 г.

Притендира разноски.

В исковата молба се сочи, че м е ж д у ответника и „Изи Асет Мениджмънт“ АД е сключен договор за паричен заем № **** от **** г. за сума от 1000 лв.с лихва от 173,96 лв. дължими на 9 месечни вноски по 130,44 1 лв. Същата е усвоена чрез рефинансиране на задължения. Заемът е следвало да се върне до 28.02.2022г. ГЛП е фиксиран на 40 %; ГПР-47,82 %.

Задълженията по договора не са изпълнени. На същата дата е сключен договор за поръчителство № *****. с "Файненшъл България" ЕООД .

Длъжникът не е изпълнил задължението си да запалти в срок сумите по договора за паричен заем, поради което на 01.07.2022 г. „Изи Асет Мениджмънт“ АД е отправило искане до поръчителя за заплащането им. На 01.07.2022 г., дружеството- поръчител е заплатило претендираните суми, с което се е суброгирало в правата на удовлетворения кредитор. Впоследствие е прехвърлило вземането си на "Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД, по силата на Рамков договор за покупко- продажба на вземания от 02.03.2020 г. и Приложение № 1 към него от 01.07.2022 г.

Длъжникът е уведомен за така осъществената цесия, посредством писмо с обратна разписка от 08.07.2022 г. Вземането е притендирано по чл. 410 от ГПК –ч. г. д. 178/23 г. на ПРС. Постъпило е възражение от длъжника.

В срока за отговор ответника оспорва иска. Заявява, че договора за кредит и поръчителство е обявен за недействителен-решение по г.д. 18485/21 г. на ПРС.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

От приложението писмени доказателства-договор за заем **** от ***** г., е видно, че между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и В. Л. е постигнато споразумение за предоставяне на заем с размер от 1000 лв. дължим на 9 месечни вноски от по 130,40 лв. ГЛП е фиксиран на 40 %, а ГПР-47,82 %. В чл. 4 от договора е предвидено задължение за кредитополучателя за представяне на обезпечение на кредитора –поръчител, отговарящ на определени условия.

От представения договор за поръчителство **** от **** г., е видно, че между „Файненшъл България“ ЕООД и Л. е сключен договор по силата, на който първия е поел задължение да отговаря солидарно с длъжника по договора за кредит с „Изи Асет Мениджмънт“ АД от 31.05.2021 г. срещу възнаграждение от 1013,04 лв., платимо на вноски заедно с вноските по договора за заем.

2

От приложеното искане(лист 15-17 от делото) и платежно нареждане(лист 18 от делото) е видно, че на 01.07.2022 г. „Изи Асет Мениджмънт“ АД е поискал от „Файненшъл България“ ЕООД заплащане на задължението на В. Л. по договора за кредит, което е в размер от 1260,56 лв., от които 1000 лв.-главница, 173,95 лв.-договорна лихва, 24 лв.-такси и 62,60 законна лихва. На 04.07.2022 г. е постъпило плащане от гаранта по банков път по сметка на заемодателя.

От представения рамков договор за прехвърляне на парични задължения от 03.02.2020 г.; приложение от 01.07.2022 г. е видно, че между кредитора и ищеца е постигнато съгласие за продажба на вземания, определени с премо-предавателен протокол. На 01.07.2022 г. е предадено вземането към ответника в размер от 2190,68 лв.

От приложеното уведомление (лист 28 от делото) е видно, че до ответника е изготвено уведомление от ищеца за извършената цесия.

От представената справка (лист 73 от делото) е видно, че от ответника е извършено плащане на сума по договора в общ размер от 82,92 лв. погасила част от възнаграждението по договора за поръчителство, 36 лв. за разходи и 3,08 лв. за лихва за забава. Общия размер е 122 лв.

От приложеното ч. г. д. 178/2023 г. на ПРС е видно, че ищеца е подал заявление по чл. 410 ГПК за притендираното вземане, въз основа на което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение. Срещу заповедта е подадено възражение от длъжника.

От приложеното гр. д. 18485/2021 г. на ПРС е видно, че с влязло в сила решение на съда от 29.12.2022 г., че клаузите за заплащане на възнаградителна лихва по договор за заем **** от **** г. между ответника и „Изи Асет Мениджмънт“ АД и заплащане на възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство **** от ***** г. между ответника и „Файненшъл България“ ЕООД са нищожни.

Предвид така установените факти съдът намира от правна страна следното:

С оглед постъпилото възражение срещу заповедта за изпълнение по ч. гр. дело № 178/2023 г. на ПРС, настоящия състав намира, че е налице правен интерес от предявяване на процесния положителен установителен иск чл. 422, ал. 1 ГПК от страна на заявителя –ищец „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА 3

ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ" АД.

Доколкото ищеца обляга притенцията си в заповедното и настоящето производство, за притежание на вземане от В. Л. на сключен договор за цесия между него и гаранта „Файненшъл България“ ЕООД, то той следва да установи наличието на всички факти от хипотезата на чл. 99 от ЗЗД пораждащи действие на прехвърлянето спрямо третото лице.

Тъй като договорът за цесия е неформален, консенсуален и каузален и с него едно лице /цедент/ прехвърля на друго /цесионер/ свое вземане безвъзмездно или срещу насрещна престация, за да е налице валидно сключен договор е достатъчно постигане на съгласие между цедента и цесионера, доколкото не се предвижда форма за действителност или извършване на плащане като елемент от фактическия състав. Съобразно разпоредбата на чл.

99, ал. 3 от ЗЗД предишният кредитор е задължен да съобщи на длъжника за прехвърлянето. Макар съобщаването д а не е елемент от фактическия състав, който поражда действие на договора за цесия между страните, /същото има значение за третите за договора лица, какъвто е и длъжникът. По тази причина по аргумент на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД прехвърлянето на вземането има действие спрямо длъжника от деня на уведомяването м у з а това.

Следователно за всички трети лица до момента на съобщаването носител на вземането спрямо длъжника е цедента. Поради това и съобщаването се явява юридическият факт, от който възниква качеството на кредитор на цесионера спрямо всички трети лица за договора. Тъй като в закона няма изрична регламентация за начина, по който следва да бъде уведомен длъжника, като се сочи единствено, ч е това следва да се извърши от цедента , в практиката на ВКС се приема, че е допустимо цедента да упълномощи цесионера да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник.

По делото са ангажирани доказателства и се установяват обстоятелства от страна на цесионера „АКПЗ” АД да е изготвено уведомление до ответника за извършеното прехвърляне на задължението му по сключените между него и „Изи Асет Мениджмънт“ АД и съответно „Файненшъл България“ ЕООД договори от ***** г. за кредит и поръчителство, но липсват доказателства установяващи връчването на уведомлението на длъжника към момента на образуване на заповедното производство.

Съобразно въведената практика от ВКС у ведомлението за цесията може 4 да се връчи на длъжника заедно с исковата молба и това уведомление следва да се зачете съгласно чл. 235 ал.3 от ГПК като нов факт настъпил в хода на делото. В случая съобщението за цесията е връчено на длъжника с преписа от исковата молба чрез упълномощения от него процесуален представител, поради което следва да се приеме, че е породило действие.

С оглед отправените възражения от ищеца за недействителност на договорите за кредити и поръчителство съдът намира, че заявеното влязло в сила решение на съда по гр. д. 18485/2021 г. на ПРС установява нищожност на отделни клаузи в договорите за заем и поръчителство, но не и на самите договори. Изхождайки от качеството на страните по тях и характера на тези съглашения съдът намира, че същите са потребителски договори и трябва да отговарят на условията в чл. 10, ал. 1 ЗПК , чл. чл. 11, ал. 1, т. 7 -12 и т. 20 и ал.

2 ЗПК и чл. 12, ал. 1, т. 7 -9 ЗПК.

Изследвайки ги, съдът констатира, че в договора за заем е посочен лихвени процент, но не се не разяснява как се начислява същия и не се посочва точната дължима сума за лихва. Това пречи да се провери дали правилно е изчислено задължението за лихва, което препятства заемополучателя да се ориентира за начина на структуриране на дълга. На следващо място не става ясно, какви компоненти участват в посочения ГПР и дали съответства на изискванията на ЗПК. Това сочи неспазване на разпоредчите на ЗПК и противоречие със закона, което навежда недействителност на договора. Ето защо съдът намира, че договора за заем не отговаря на изискванията на ЗПК и по аргумент на чл. 22 от ЗПК се явява недействителен на това основание. Като последица от тази недействителност се явява отпадане на задължението на кредитополучателя да заплаща задължения по договора и налага връщане само на получената в заем сума.

П о отношение договора за поръчителство съдът намира, че със същия се цели заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, тъй като при извършена служебна справка в Търговския регистър по партидата на ответника се установява, че едноличен собственик на капитала на "Файненшъл България" ЕООД, с основен предмет на дейност гаранционни сделки, е "Изи Асет Мениджмънт" АД. Следователно печалбата на "Файненшъл България" ЕООД, от извършената от него търговска дейност като поръчител, се разпределя в полза на едноличния собственик "Изи Асет 5

Мениджмънт" АД, в случая заемодател. Това налага извод, че уговореното възнаграждение по този договор ще бъде разпределено като печалба на "Изи Асет Мениджмънт" АД. Следователно с договора за поръчителство не се цели реално обезпечаване на заема, а предоставяне на още едно възнаграждение на кредитодателя, което допълнително оскъпява договора за кредит. Констатираното заобикалянето на закона на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2, вр. с чл. 19, ал. 4 ГПК води до недействителност на договора за поръчителство и съответно на уговорената в него клауза за заплащане на възнаграждение. Ето защо длъжника не следва да заплаща на поръчителя договореното възнаграждение от 1013,04 лв. Следователно платената от него сума 82,92 на "Изи Асет Мениджмънт" АД, за която не се установява, да е била преведена на поръчителя "Файненшъл България" ЕООД , следва да се приеме за неоснователно отнесена от кредитора като погасяване на дължимо възнаграждение на гаранция. Същата заедно със сумите за разходи и лихва следва да се прихване срещу дължимата заемна сума от 1000 лв. След тази операция задължението на ответника към заемополучателя ще се яви в размер от 878 лв.

С оглед извода на съда за недейстивителност на договора за поръчителство, съдът намира, че платената на 01.07.2022 г от "Файненшъл България" ЕООД на „Изи Асет Мениджмънт“ АД сума от 1260,56 лв. за погасяване на задължението на В. Л. по договора за кредит, от която 1000 лв. за главница е дадена без основание и не следва да се търси от длъжника, още повече, че се касае за плащане между две свързани лица, което не е довело до обедняване на едното и обогатяване на другото. Следователно с плащането на 01.07.2022 г "Файненшъл България" ЕООД не се е суброгирал в правата на кредитора на заемополучателя и в последствие не е притежавал вземане към него, което да прехвърли на цесионера „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД с договора от 03.02.2020 г. и приложението от 01.07.2022 г.