Решение № 556 от 04.03.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 556 гр. В., 04.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 43 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Т.Л. при участието на секретаря Д.Сл.Д. като разгледа докладваното от Т.Л. Гражданско дело № 20213110103813 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на „Ю.Б. АД, ЕИК *****************************, със седалище и адрес на управление:

*****************************, с която против СТ. СТ. Д., ЕГН:**********, с адрес: *****************************, по реда на чл.422 вр. чл.415 ГПК е предявен иск за установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №*/* г. по ч.гр.д.№*/2020 г. по описа на ВРС, а именно:

- 19440,00 лв., главница за периода от 04.03.2020 г. до 15.09.2020 г. включително, по договор за потребителски кредит

№***************************** г.

/кредитна сделка

*****************************/, сключен между "Ю.Б."АД, ЕИК ***************************** и СТ. СТ. Д., ЕГН **********, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.09.2020 г., до изплащане на вземането;

- 692,21 лв. - възнаградителна лихва за периода от 16.08.2019 г. до 04.03.2020 г. вкл.;

- 67,12 лв. - мораторна лихва за периода от 16.08.2019 г. до 12.03.2020 г. вкл.;

- 1023,39 лв. - мораторна лихва за периода от 14.05.2020 г. до 15.09.2020 г. вкл.;

- 24,00 лв. - нотариални такси за периода от 16.08.2019 г. до 15.09.2020 г. вкл.

1

Претендират се сторените разноски.

Обстоятелства, от които произтичат претендираните от ищеца права:

Твърди се наличие на възникнало облигационно правоотношение между страните по делото, въз основа на сключен между тях договор за потребителски кредит №***************************** г., по силата, на който банката е предоставила на ответника кредит в размер на 19440 лева, срещу насрещното задължение на последния да върне усвоената сума, ведно с дължимите лихви, при условията и в сроковете, посочени в договора. Сумата от 19440 лева е изцяло усвоена от ответника, по негова разплащателна сметка, на 16.05.2019 г. Погасяването на кредита се извършва на равни месечни вноски, определени в нарочен погасителен план.

Между страните е постигнато съгласие, отпуснатият кредит да бъде погасяван на месечни вноски, с падеж 16-то число на месеца, за който се дължи. Ответникът преустановява плащания от 16.08.2019 г. Поради неплащане на вноски с падеж 16.08.2019 г. и 16.09.2019 г., банката се е възползвала от предоставеното ѝ право по чл.14 от договора и на 04.03.2020 г., с връчване на уведомление, на ответника, ищецът е обявил кредита за изцяло и предсрочно изискуем. След обявяване на предсрочната изискуемост, освен главницата от 19440 лева, ответникът дължи заплащане и на следните суми: 19440 лева – главница; 692,21 лева – възнаградителна лихва; 1090,51 лева – мораторни лихви. Освен посочените суми, ответникът дължи заплащане и на сумата от 24 лева – разноски по събиране на вземането.

Въз основа заявление на ищеца и представен документ по чл.417, т.2 ГПК, пред ВРС е образувано ч.гр.д. № */2020 г., по което са издадени заповед за незабавно изпълнение за претендираните суми и изпълнителен лист.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът, чрез пълномощник, оспорва основателността на ищцовата претенция. Отправя се искане за унищожаване на договора на основание чл.31 ЗЗД, тъй като към датата на сключване на процесния договор, ответницата не е могла да разбира действията си и да ги ръководи. Сочи се, че от 2004 г. С.Д. страда от биполярно афективно разстройство, маниен епизод, като първоначалната диагноза е била поставена през 2004 г. След хоспитализация, състоянието на ответницата било стабилизирано без да бъде наблюдавано подобрение в същото. През 2019 г. нейното психично състояние се влошило, поради което дозите на лекарствата, които приемала били повишени. През лятото на същата година, след подаване на неистински сигнали до тел. 112 за извършване на въоръжен грабеж в сградата на БНБ и в жилищен блок в кв. „Трошево“, ответницата била настанена за лечение в УМБАЛ „Св. М.“ ЕАД, В., за периода от 26.08.2019 г. до 12.09.2019 г., а за извършеното било образувано досъдебно производство.

В хода на последното била проведена СПЕ, според заключението, на която ответницата страдала от биполярно афективно разстройство, маниен епизод с психотични симптоми, като към датата на извършване на деянието – 26 август 2019 г. С.Д. е била в състояние на продължително разстройство на съзнанието, поради което не е могла да разбира свойството и значението на 2 извършеното и да ръководи постъпките си.

Твърди се, че и към настоящия момент състоянието на ответницата е без промяна. Същата е освидетелствана с ЕР №*/* г. на ТЕЛК, МБАЛ „Св. А.

- В.“ АД. Не е поставена под запрещение, но за нея се грижи нейната майка.

Последната не знаела за теглени от дъщеря кредити и не е виждала последната да разполага с пари.

Варненският районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено, от фактическа страна, следното:

Налице е успешно проведено заповедно производство, като в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа писмен документ по чл.417 ГПК ГПК №*/* г. по ч.гр.д. № */2020 г. по описа на ВРС, за заплащане на следните суми: 19440,00 лв., главница за периода от 04.03.2020 г. до 15.09.2020 г. включително, по договор за потребителски кредит

№***************************** г.

/кредитна сделка

*****************************/, сключен между "Ю.Б."АД, ЕИК ***************************** и СТ. СТ. Д., ЕГН **********, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.09.2020 г., до изплащане на вземането; 692,21 лв. - възнаградителна лихва за периода от 16.08.2019 г. до 04.03.2020 г. вкл.; 67,12 лв. - мораторна лихва за периода от 16.08.2019 г. до 12.03.2020 г. вкл.; 1023,39 лв. - мораторна лихва за периода от 14.05.2020 г. до 15.09.2020 г. вкл.; 24,00 лв. - нотариални такси за периода от 16.08.2019 г. до 15.09.2020 г. вкл., както и сторените разноски в заповедното производство.

Основание за издаване заповедта за изпълнение е представен от кредитора писмен документ по чл.417, т.2 ГПК – извлечение от счетоводните книги на банката към

15.09.2020 г. вкл. по кредитна сделка

№

*****************************, по договор за кредит

№

FL989758/16.95.2019 г. От същия документ се установява, че договорът за кредит е обявен за изцяло и предрочно изискуем, считано от 04.03.2020 г.

В срока по чл.414, ал.2 ГПК, срещу заповедта е постъпило възражение от длъжника, поради което на заявителя е указана възможността да предяви иск за установяване на вземанията си, в едномесечен срок от съобщаването. С искова молба, постъпила в съда, в срока по чл.415, ал.4 ГПК, ищецът предявява претенцията си за установяване дължимостта на сумите по издадената заповед по ч.гр.д. №*/2020 г. по описа на ВРС.

От представени по делото препис от договор за потребителски кредит № FL989758 и погасителен план към същия договор, се установява, че на 16.05.2019 г., в гр. В., между ищеца, в качеството на кредитор и ответника, в качеството на кредитополучател, е сключен договор, по силата, на който, банката предоставя на кредитополучателя, потребителски кредит в размер на 19440 лева, при срок на издължаване – 120 месеца /до 16.05.2029 г/.

Последното се извършва по разплащателна сметка на ответника, посочена в процесния договор /чл.2/.

Уговорено е кредитополучателят да ползва деветмесечен гратисен 3 период, считано от сключване на договора, за плащане на главница.

Погасяването на кредита, в т.ч. дължимите лихви е предвидено да се извършва на 120 месечни вноски, първите девет, от които в размер на 81 лева, а останалите 111 – в размер на 313,24 лева всяка, с падеж – 16-то число на месеца. Уговореният ГПР по кредита е в размер на 14,93 %, като съгласно чл.3, ал.9 от договора, общата сума, дължима от кредитополучателя е в размер на 35498,84 лева.

Съгласно постигнатото съглашение /чл.3/, през първите девет месеца от сключване на договора, кредитът се олихвява с променлива годишна лихва, която се определя като сбор от референтен лихвен процент плюс фиксирана договорна надбавка в размер на 5% процентни пункта. След изтичане на първоначалния деветмесечен период, променливата годишна лихва се определя като сбор от референтния лихвен процент плюс фиксирана договорна надбавка в размер на 14 % процентни пункта. Ищецът представя и по делото е приложена Методология за определяне на прилагания референтен лихвен процент /ПРАЙМ/ по потребителски и жилищно-ипотечни кредити, съдържаща формулата за определяне на ПРАЙМ. Съгласно т.5.2 от същата, калкулираната стойност на референтния лихвен процент се преразглежда на тримесечна база. Когато отклонението на калкулираната стойност от последно одобрената стойност на ПРАЙМ е 50 базисни точки или повече, размерът на ПРАЙМ се променя, като банката е задължена да уведоми кредитополучателя.

На основание чл.8 от договора, при просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита, кредитополучателят дължи обезщетение за забава върху просрочените суми, в размер на законната лихва за забава.

Съгласно чл.14 от договора, банката-кредитор има право да обяви кредита за изцяло или частично предсрочно изискуем, при непогасяване в срок на една или повече вноски по кредита.

Видно от банково бордеро № 4407806 от 16.05.2019 г., по банкова сметка на кредитополучателя, посочена в чл.2, ал.1 от договора за кредит, е преведена сумата от 19440 лева.

На дата 04.03.2020 г. банката-кредитор уведомява ответника за правото си да обяви кредита за изцяло предсрочно изискуем, като вземането към дата 31.01.2020 г. възлиза на сума в общ размер на 19969,64 лева, от които 19440 лева – главница и 529,64 лева – лихви. Уведомлението е връчено чрез ЧСИ Надежда Георгиева - рег. №807 в КЧСИ, като за извършеното връчване е начислена такса в размер на 24 лева.

Авторството на положените подписи, за кредитополучател, във всички представени от ищеца писмени документи не е оспорено от ответника.

По делото са представени множество писмени документи, касаещи здравословното състояние на ответницата: етапна епикриза за периода от 19.01.2016 г. до 24.09.2019 г. на д-р А.П. ДКЦ "С.М." - В.; етапна епикриза от 29.05.2019 г. на д-р А.П. ДКЦ "С.М." - В.; етапна епикриза от 24.09.2019 г. на 4 д-р А.П. ДКЦ "С.М." - В.; епикриза ИЗ № 36618/328, постъпила на 26 август 2019 г., изписана на 12 септември 2019г. на УМБАЛ „С.М.“ ЕАД - В., Катедра по психиатрия и медицинска психология, Първа психиатрична клиника дейност лечение на жени; епикриза ИЗ № 6839/56, постъпила на 12 февруари 2020 г., изписана на 29 февруари 2020 г. на УМБАЛ „С.М.“ ЕАД - В., Катедра по психиатрия и медицинска психология, Първа психиатрична клиника дейност лечение на жени; амбулаторен лист № 005130 от 05.08.2019 г.

АИППМП Д-р Д.Б.; амбулаторен лист № 001678 от 24.09.2019 г. Д-р А.П.; амбулаторен лист № 001552 от 24.09.2019 г. Д-р В.Ч.; амбулаторен лист № 000165 от 21.01.2020 г. Д-р А.П.; медицинско удостоверение ЛКК № 184 от 24.09.2019г. ДКЦ „С.М.“ ЕООД, В.; медицинско направление за ТЕЛК № 11 от 13.03.2020 г. на Д-р Д.Б. ЕТ „АИППМП Д.Б.“ гр. В., *****************************; експертно решение № 0628 от 09.03.2021г. на ТЕЛК МБАЛ „Света А.-В.“ АД. По делото е представен и пълен препис от книжата, съдържащи се в медицинското досие на СТ. СТ. Д., водено при д-р А.П. /психиатър/. От същите се установява, че ответницата е диагностицирана с Биполярно афективно разстройство, като анамнезата на заболяването датира от 2004 г., когато са забелязани първите промени в нейното поведение.

Назначено е медикаментозно лечение. В началото на 2019 г. психичното състояние на С.Д. се влошило, което наложило увеличаване на дозировката на предписаните медикаменти. Ответницата била напрегната, с параноидна симптоматика, спяла с нож в леглото, твърдяла, че имала щит в съзнанието, чрез който получавала информация. Впоследствие била хоспитализирана.

С постановление по пр.пр. № 11039/2019 г. по описа на ВРП, наблюдаващият прокурор прекратява воденото срещу С.Д., наказателно производство по досъдебно производство №1481/2019 г. по описа на Първо РУ – ОДМВР – В.. Посоченото ДП е образувано и водено за това, че на 26.08.2019 г., в гр. В., С.Д. предала по телефон невярно повикване до РЦ „112“ – престъпление по чл.326, ал.1 вр. чл.26, ал.1 НК. Като съобразява материалите по воденото ДП и изготвената по същото съдебно-психиатрична експертиза, наблюдаващият прокурор достига до извода, че към момента на извършване на деянието, Д. е действала в състояние на невменяемост, с оглед продължително разстройство на съзнанието, поради което не е могла да разбира свойството и значението на извършеното, и да ръководи постъпките си.