Решение № 3687 от 01.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3687 гр. София, 01.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-15 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галя Вълкова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Галя Вълкова Гражданско дело № 20251100110354 по описа за 2025 година

Ищецът Н. Г. М. твърди, че на 10.01.2022 г. му е повдигнато обвинение за тежки престъпления по чл. 157, ал. 7 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК и чл. 127, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК, свързани с действия на полово удовлетворение спрямо непълнолетно лице и склоняване към самоубийство, за които е предвидено наказание до 20 години лишаване от свобода. Твърди, че с постановление от 08.02.2022 г. му е наложена забрана да напуска пределите на Република България, а с мярка „задържане под стража“ от 18.06.2021 г., която е търпял до 26.06.2023 г., е бил фактически лишен от свобода за период от около две години. Навежда, че въпреки направени искания за изменение на мярката, Софийски градски съд по частни протести на прокуратурата е отменял определенията за по-лека мярка. С присъда № 347/26.06.2023 г. по НОХД № 2129/2022 г. на Софийски районен съд е признат за невинен по всички повдигнати му обвинения, като за виновен е признат единствено другият подсъдим - А. С. Г.. Твърди, че оправдателната присъда е потвърдена от Софийски градски съд с присъда № 219/19.12.2024 г. по ВНОХД № 5628/2023 г. и окончателно от Върховния касационен съд с решение № 340/08.07.2025 г. по КНОХД № 368/2025 г. Ищецът поддържа, че прокуратурата е знаела за неговата невинност въз основа на събраните доказателства, но въпреки това е внесла обвинителен акт и е поддържала обвинението, като чрез частни протести е целяла да остане в условията на 1

„задържане под стража“ за период от две години. Твърди допуснати груби процесуални нарушения при внасяне на обвинителния акт и по хода на делото, с което са нарушени правата на ищеца и е удължено незаконното наказателно преследване. По време на задържането е направил опит за самоубийство поради усещане за несправедливост и невинност, като вследствие на това е бил настанен в психиатрично отделение на затвора в гр. Ловеч. Поддържа, че през цялото наказателно производство е изпитвал силен и непрекъснат страх, притеснение, напрежение, както и сериозен психически стрес от общественото заклеймяване и риска от многогодишно лишаване от свобода, които представляват комплекс от неимуществени вреди. Твърди, че след излизането му от затвора здравословното му състояние рязко се е влошило без конкретно посочване на заболяване, и че всички тези увреждания са пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение и продължителното му задържане. По изложените съображения моли съда, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ да му заплати обезщетение в размер на 153387,56 евро (300000 лева) неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата в размер на 70739,28 евро (138354 лева), дължима за периода 10.01.2022 г. до 17.09.2025 г.

Ответникът Прокуратура на Република България оспорва предявения иск. Поддържа, че с оправдателната присъда е доказан само първият елемент от фактическия състав по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, а в тежест на ищеца остава да докаже настъпването, размера и пряката причинна връзка на твърдените вреди с незаконното обвинение, като твърди, че такива доказателства не са представени. Сочи, че негативни емоционални преживявания при наказателно преследване са житейски обичайни, но не обуславят автоматично висок размер на обезщетението. Липсват данни за реално влошаване на здравословното състояние, за уронване на честта и доброто име или за изключителен интензитет на страданията. Възразява срещу размера като прекомерен и несъобразен с конкретните факти и съдебната практика. В заключение ответникът моли исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ да бъдат изцяло отхвърлени като неоснователни и недоказани.

В съдебно заседание ищецът, чрез адв. Д., поддържа предявения иск.

Ответникът, чрез прокурор Илиев, оспорва иска.

При така изложеното след като обсъди доказателствата по делото, съдът 2 приема за установено от фактическа страна следното:

С Постановление от 10.01.2022 г. Н. М. е привлечен като обвиняем за това, че на 30.05.2021 г. в гр. София, ж.к. „********, обвиняемият, в съучастие с А. С. Г. като съизвършител, е извършил действия на полово удовлетворение с лице от същия пол – непълнолетния А.О. С., като го е държал, докато Г. е поставял празна бирена бутилка „Tuborg“ в ануса му и е извършвал движения с нея, използвайки сила и съпътстващ продължителен публичен психически тормоз, обиди и удари, в резултат на което случаят е квалифициран като особено тежък – престъпление по чл. 157, ал. 7, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК; както и че по-късно същата вечер, около 22:30 ч., в същия апартамент, отново в съучастие с Г., чрез тези действия по полово удовлетворяване против волята на пострадалия и оказаното психическо въздействие, обвиняемият е склонил непълнолетния А. С. да сложи край на живота си, като той е скочил през прозореца на жилището, поради което му се повдига и обвинение за склоняване към самоубийство на непълнолетно лице – престъпление по чл. 127, ал. 2 вр. ал. 1 НК.

С постановление от 08.02.2022 г. на Н. М. е забранено да напуска пределите на Република България.

По внесения обвинителен акт е образувано НОХД 2129/2022 г. на СРС, 104 с-в. Делото е насрочено за разглеждане в разпоредително заседание на 21.03.2022 г.

С присъда № 347/26.06.2023 г. по НОХД 2129/2022 г. на СРС, 104 с-в, Н.

М. е признат за невиновен по повдигнатите обвинения, по отношение на А. Г. съдът е признал да е виновен в извършване на престъпление по чл. 198, ал. 1 НК и е оправдан по обвиненията по чл. 127, ал. 2 НК и чл. 157, ал. 7 НК.

Присъдата е протестирана и обжалвана от А. Г..

С присъда № 219/19.12.2024 г. по ВНОХД 5628/2023 г. на СГС, VІІІ с-в е потвърдена оправдателната присъда по отношение на Н. М., съдът е признал А. Г. за виновен в извършване на престъпление по чл. 157, ал. 7 вр. ал. НК и е оправдан за действията в съучастие с Н. М..

В мотивите на присъдата съдът приема за установено, че към инкриминираната дата в апартамента, в който живее подсъдимият Н. М., дошли подсъдимият А. Г. и пострадалият А. С.. Апартаментът представлявал двустаен, силно занемарен имот, с множество боклуци и празни бутилки от 3 алкохол. Те се насочили към хола, където се е намирал подсъдимият М..

Двамата подсъдими са започнали да употребяват алкохол. А. Г. е нанесъл побой на пострадалия, след което го накарал да легне на леглото и, при вече смъкнати панталон и бельо на А., е поставил в ануса му празна бирена бутилка, с която е извършвал ритмични движения, наподобяващи полов акт.

Около 21:30 часа Г., използвайки телефона на М., се е свързал с приятелката си Д. Г.а и я е поканил да дойде в апартамента, като около 21:50 часа същата е пристигнала, влязла е в жилището и е заварила А. С. в хола – силно разстроен, с лице, обляно в сълзи, в състояние на ступор, облегнат с гръб на стената, докато двамата подсъдими демонстрирали пълно безразличие към него, държали се така, сякаш не присъства, а на зададения от нея въпрос какво се е случило Н. М. отговорил, че „каквото е имало да става, вече е станало“. Съдът приема, че около 22:15 часа М. е отишъл при пострадалия, заговорил го е и го е разтърсвал за раменете, а малко по-късно, към 22:30 часа, докато А. Г. се намира в тоалетната, А. С. рязко се насочил към отворения прозорец на хола, стъпил с левия крак на перваза и скочил, като вследствие на удара в земята починал на място. Свидетелката Д. Г.а незабавно уведомила А. Г. за случилото се, след което двамата напуснали апартамента, излезли през вход, от който не възприемат тялото на пострадалия, и се отдалечили от блока, свързвайки се впоследствие по телефон със свидетеля И.Ш., пред когото Г. заявил, че първо е набил А., а след това „го е чукал с бутилка“, докато Н. М. го е държал. За падналото тяло на А. С. пред блока сигнал на телефон 112 подали свидетелките М.Н. и И.Н., възприели трупа в близост до входа, както и подсъдимият Н. М.. На място пристигнали полицейски и медицински екипи, които констатирали смъртта на пострадалия, а при огледа на местопроизшествието се установило, че панталонът му е разкопчан, в съответствие с описаните по-горе действия на сексуално насилие.

С решение № 340/08.07.2025 г. по КНОХД 368/2025 г. на ВКС, І Н.О. е оставена в сила въззивната присъда в осъдителната част, в останалата част е влязла в сила като непротестирана.

С прокурорско постановление за срок от 72 часа на 18.06.2021 г. Н. М. е задържан. С определение от 20.06.2021 г. по ЧНД 866/2021 г. на СРС е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ за срок до постановяване на първоинстанционната присъда на 26.06.2023 г. Приложени са протоколи от проведени съдебни заседания на 30.04.2022 г. по ВНЧД 1201/2022 г. на СГС, 4

23.12.2022 г. по ВНЧД 5595/2022 г. на СГС, от 24.04.2023 г. по ВНЧД 2242/2023 г. на СГС потвърждаващи или с отказ мярката за неотклонение да бъде изменена в парична гаранция.

За установяване на претърпените от ищеца болки и страдания по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Б.Д.П.. Свидетелят сочи, че познава ищеца от 30 години. До задържането ищецът бил в добро здравословно състояние. Играел футбол. След излизането от затвора свидетелят видял „коренно различен човек“. Ищецът бил пребледнял, куцал, със забавен говор, разпуснат, с дълга коса. Видимо не изглеждал добре.

Споделил, че се е разболял, но от срам не споделял подробности. Свидетелят сочи, че от трети лица е чувал, че ищецът имал проблем с алкохола преди делото, не знае да е вземал наркотици или да е пушил марихуана, допълва, че свидетелят и ищецът просто се виждали и били на „здравей-здрасти“. Преди ищецът работил в заведение на родителите му на ул. „Бенковски“ до Пожарната. Сега едва се движел и говорел, не знаел какво ищецът е способен да работи. Вероятно родителите на ищеца му помагали, тъй като видимо ищецът се нуждаел от чужда грижа.

По делото е приета Комплексна съдебномедицинска и психиатрична експертиза, изготвена от вещите лица д-р П. С. П. (неврохирург) и д-р А. П.

(психиатър). Според експертите в периода 18.06.2021 г. – 26.06.2023 г. при ищеца е настъпила съществена промяна в поведенческия и психологичния профил, изразяваща се в обостряне на предхождаща акцентуация на личността, възникване на изразени отрицателни емоционални и психични преживявания – страх, силно напрежение, чувство за безперспективност и непоносима ситуация, както и развитие на хроничен стрес. Експертите установяват, че през целия период на задържане и след него ищецът е преживявал трайни стресови и други негативни психични изживявания с висок интензитет, довели до необходимост от психиатрично лечение в затвора – Ловеч, където му е поставена диагноза „емоционално нестабилна личност – импулсивен тип“ и „синдром на зависимост“, а след освобождаването се е развила и клинично изразена есенциална хипертония, както и други соматични оплаквания. Според експертното заключение негативните психични преживявания на М. не са краткотрайни и преходни, а са с продължителен характер, като към момента на изследването част от тях персистират, макар и с понижен интензитет, и са повлияли неблагоприятно 5 цялостното му психично функциониране. В същото време експертизата не установява данни за множествена склероза и не приема пряка причинно‑следствена връзка между повдигнатото незаконно обвинение и евентуално такова заболяване, нито между наказателното преследване и трайно органично увреждане на нервната система. Експертизата приема причинно‑следствена връзка между незаконното обвинение/продължителното задържане и настъпилите у ищеца психични увреждания и развитието/декоменсацията на артериалната хипертония.

Настоящият съдебен състав не кредитира заключението на комплексната съдебнопсихиатрична и съдебномедицинска експертиза в частта, в която вещите лица приемат пряка причинно-следствена връзка между повдигнатото незаконно обвинение и задържането под стража и заболяването хипертонична болест на сърцето на ищеца. Вещите лица са обосновали извода си за наличие на причинно-следствена връзка, като са посочили, че в делото липсва медицинска документация, предшестваща периода на наказателното преследване, от която да се установи давността на есенциалната хипертония.