Решение № 312 от 30.10.2023, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 312 гр. Д., 30.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Д., III СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галя Ив. Митева при участието на секретаря Диана Б. Кирова като разгледа докладваното от Галя Ив. Митева Административно наказателно дело № 20233230200799 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от А. Г. Г. ЕГН ********** от с. З., обл. Д., ул.

„...” № ..., против Наказателно постановление № 23-0851-000599, издадено на 29.05.2023 г. от Началника на Сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР гр. Д., с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 140, ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба” в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от шест месеца.

С жалбата се иска наказателното постановление, като незаконосъобразно и необосновано да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от редовно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата на изложените в нея основания и излага доводи, че от описанието в акта става ясно, че нарушението е извършено на територията на Г.. Т., както и отделно жалбоподателят не е знаел, че колата е с прекратена регистрация.

Въззиваемата страна, редовно уведомена, не се представлява и не изразява становище по жалбата. В съпроводителното писмо, с което материалите по преписката са изпратени в ДРС се моли съдът да остави жалбата против НП без последствие и НП да бъде потвърдено.

Д.кият районен съд, като обсъди събраните по делото доказателства, както и доводите на жалбоподателя, изложени в жалбата, намира за 1 установено следното:

Жалбата е процесуално допустима като депозирана в законоустановения 14-дневен срок от лице притежаващо активна процесуална легитимация.

Независимо от основанията, посочени от въззивника, съдът подложи на цялостна преценка обжалваното наказателното постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка и констатира следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 07.05.2022 г. по път II-29 жалбоподателят управлявал моторно превозно средство – л. а. „....“ с рег. № .... В района след кръговото движение за гр. Г. Т. в посока гр. Д., преди пътния възел, наречен „...“, водачът бил спрян за проверка от св. В. П. А. и св. М. Б. К. – сл. на СПП при ОД на МВР – Д..

В хода на проверката полицейските служители установили, че водачът е правоспособен, но МПС било с прекратена регистрация на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП поради нерегистриране на МПС в законоустановения срок.

При установената фактическа обстановка св. А. съставил АУАН № GA 939777/07.05.2023 г. на водача, а с оглед наличието на данни за извършено престъпление от общ характер, материалите по преписката били изпратени в РП – Д. за образуване на досъдебно производство /ДП/. С Постановление от 18.05.2023 г. прокурорът е отказал да образува ДП против водача, като е приел, че в случая липсва субективната страна на деянието по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, доколкото водачът не е знаел, че МПС, което управлява е с прекратена регистрация.

Представителят на държавното обвинение обаче постановил препис от постановлението да се изпрати на Началника на Сектор „ПП” при ОД на МВР – Д. за реализиране на административно-наказателната отговорност на нарушителя.

Въз основа на постановлението на РП – Д., съобразно разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН е било издадено и обжалваното наказателно постановление /НП/, което обстоятелство изрично било посочено в постановлението. С него на водача било вменено нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, като на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП му били наложени административни наказания глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца.

Горната фактическа обстановка се потвърждава от гласните доказателства, обективирани с показанията на св. А. и св. К., както и от събраните и приобщени към материалите по делото писмени доказателства – Жалба от А. Г. Г. с рег. № 851000-8860/2023 г.; НП № 23-2851000599/29.05.2023 г.; Справка за рег. на МПС; Заверено копие на АКТ Серия GA № 939777/07.05.2023 г.; Заверено копие на Обяснение от А. Г. Г. от 07.05.2023 г.; Заверено копие на Протокол за доброволно предаване от 07.05.2023 г.; Справка от АИС-АНД на Пътна полиция за водач/нарушител – 2

4 л., които доказателства съдът кредитира изцяло като обективни, пълни и последователни.

При гореописаната фактическа обстановка и след анализ на събраните доказателства съдът установи следното от ПРАВНА СТРАНА:

Наказателното постановление е издадено от компетентния административно-наказващ орган, съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи относно определяне на длъжностни лица от МВР да издават фишове за налагане на глоби, да съставят актове за установяване на административни нарушения, да издават наказателни постановления и да осъществяват контролна дейност по Закона за движението по пътищата, която съдът намира за ноторно известна, съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено на нарушителя.

Обстоятелството, че образуваното с АУАН с. GA 939777/07.05.2023 г. от административно-наказателно производство не е било прекратено от наказващия орган на основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН, не е съществено процесуално нарушение, тъй като по никакъв начин не е нарушило правото на защита на наказаното лице.

Наказателното постановление обаче се явява незаконосъобразно, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на наказаното лице са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в следното:

Както е известно от теорията, една от функциите на АУАН е обвинителната, тъй като с него се повдига обвинение на дадено лице, за извършено конкретно нарушение.

В настоящия случай, със съставения на 07.05.2023 г. АУАН, на А. Г. Г. е подигнато обвинение за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, извършено в община Д., на път В. - А. – Д. – Г. Т. – гр. Р., както и по път II-29 на КПП Г. Т. посока гр. Д.

В обжалваното НП пък е посочено, че нарушението е извършено в община Г. Т., на път Вт. кл. № ... – на КПП Г. Т., в посока гр. Д.

Различното описание на мястото на извършеното нарушение в АУАН и в НП, както и самото описание в двата отделни акта е толкова противоречиво, че води до объркване както у самия водач, така и у съдебния състав къде всъщност е извършено вмененото нарушение.

Настоящият състав на съда приема, че процесната неточност опорочава наказателното постановление в степен на незаконосъобразност. Мястото на извършване на нарушението е съществен реквизит на наказателното постановление и способства за индивидуализиране на нарушението, за което е ангажирана административно-наказателната отговорност на наказаното лице, като следва да се има предвид и че процесът по налагане на административни наказания е строго формален.

3

В случая, наказващият орган е наложил наказание за нарушение, извършено на територията на община Г. Т., а с АУАН е повдигнато обвинение за нарушение, извършено на територията на община Д.ка, което влече извод за наличие на основание за отмяна на наказателното постановление.

Разминаването в АУАН и НП, досежно мястото на извършване на нарушението обосновава извода за недоказаност по делото на факта на извършване на процесното нарушение на мястото, посочено в наказателното постановление.

От друга страна, допуснатото процесуално нарушение /липса на единство в АУАН и НП относно мястото на извършване на вмененото нарушение/ е съществено, тъй като води до неяснота къде точно е извършено нарушението, за което е ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя, а това пряко накърнява правото му на защита.

Тази неяснота се подсилва и от факта, че въпреки извършената проверка от РП Д., в Постановлението за отказ да се образува наказателно производство, мястото на извършване на вмененото нарушение също е описано по двусмислен и противоречив начин до степен да не може с категоричност да се определи в коя община – Г. Т. или Д., е установено описаното нарушение.

Допуснатото процесуално нарушение, описано по-горе е съществено, тъй като е довело до ограничаване правото на защита на жалбоподателя и не може да бъде преодоляно по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, нито пък - да бъде отстранено в съдебната фаза на производството. Същото е довело до грубо нарушаване правото на защита на наказаното лице, съставляващо основание за отмяна на обжалваното НП. Тъй като се касае за особено съществени нарушения, довели до нарушения на императивни разпоредби на ЗАНН, наличието на тези нарушения обуславя отмяната на атакуваното постановление.

На следващо място, съдът обсъждайки вмененото нарушение, намери същото за недоказано и на друго основание:

Разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП гласи, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.

Не се спори от страните в хода на производството, че жалбоподателят се е движил, управлявайки процесното МПС, по път, отворен за обществено ползване. Съгласно разпоредбата на § 6 от ДР на ЗДвП „По смисъла на този закон: 1. „Път” е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци. Към пътищата се приравняват и улиците.” Съгласно разпоредбата на чл. 2 от ЗДвП „Отворен за обществено ползване е всеки път, условията за използване на който са еднакви за всички участници в движението. Лицата, стопанисващи пътища, които не са отворени за обществено ползване, са длъжни да ги обозначат.”

4

В хода на съдебното дирене от събраните гласни доказателства, подкрепени от писмените доказателства, приобщени към доказателствения материал, се установи по безспорен и категоричен начин, че управляваното от жалбоподателя МПС не е било регистрирано по надлежния ред.

От приобщените по надлежния ред по делото материали се установява, че собственик на автомобила е синът на жалбоподателя – С. А. Г.

В законоустановения срок обаче именно С. Г. като собственик на процесното МПС не е декларирал промяната на собствеността по надлежния ред.

За жалбоподателя А. Г. Г. не е съществувало задължение да декларира промяната в собствеността на автомобила и същият не е бил уведомен, че регистрацията на МПС е била прекратена на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП.

Ето защо съдът приема, че в случая жалбоподателя не е знаел, че автомобилът е с прекратена регистрация. В подкрепа на този правен извод се явява и обстоятелство, че управляваното от него МПС е било в движение с поставени табели на обозначените за това места.

Предвид гореизложеното съдът приема, че липсва и субективният елемент от състава на нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и издаденото срещу жалбоподателя НП е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

В хода на съдебното производство от жалбоподателя не са били представени доказателства за сторени разноски и не е било направено искане до съда за възлагането им.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 3, т. 1, вр. ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0851-000599, издадено на 29.05.2023 г. от Началника на Сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР гр. Д., с което на А. Г. Г. ЕГН ********** от с. З., обл. Д., ул. „....” № ..., за нарушение по чл. 140, ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба” в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от шест месеца.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на Административно-процесуалния кодекс пред Административен съд – гр. Д. в 14–дневен срок от уведомяването на страните.

Съдия при Районен съд – Д.: _______________________ 5