Решение № 2411 от 27.10.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2411 гр. Бургас, 27.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ при участието на секретаря ЕЛЕНА Ч. НОВАКОВА като разгледа докладваното от СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ Гражданско дело № 20262120104567 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.4 от Закона за защита от домашното насилие (за краткост Закона) и е образувано по повод молба от Ш. И. И., ЕГН – **********, за налагане на мерки по реда на цитирания закон поради осъществен от страна на съпруга й Г. И. И., ЕГН – **********, акт на домашно насилие на *** г.

С определение № 4802/08.10.2026 г. съдът предостави правна помощ под формата на процесуално представителство на молителя Ш. И., като с определение № 4854/12.10.2026 г. съдът назначи за процесуален представител на молителя адвокат С. Й..

В съдебно заседание процесуалният представител на молителя поддържа молбата за защита и моли съда да я уважи.

В съдебно заседание ответникът моли съда да уважи молбата на съпругата му.

След преценка на събраните по делото доказателства Бургаският районен съд намира от фактическа страна следното:

Молителите са съпрузи, като няма данни да страдат от психично заболяване и за тях да има медицинска документация в „Център за психично здраве проф. д-р Иван Темков“ ЕООД. Страните не са осъждани, имат три деца, но те са пълнолетни към настоящия момент и не живеят в едно домакинство с родителите си.

Страните живеят в жилище в гр. Бургас. На *** г. сутринта ответникът под въздействие на алкохол обижда съпругата си в жилището им с думите „Курва, дала си парите на любовника си. Хъркаш като прасе и не спираш да ядеш“. Ответникът иска пари от съпругата си, а тя му отговаря, че няма повече пари и че трябва и той да работи. Ответникът я изритва в гърба, а молителят се скрива в банята. След като излиза от банята, обидите продължават, а ответникът се дразни защо съпругата му пуши цигара. Молителят отговаря, че работи и изкарва средства и може да пуши и яде, когато реши. Ответникът започва да удря с юмруци молителя в областта на главата, лицето и ръцете, като успява да я събори на 1 диван. Ш. се опитва да се защити като изблъсква съпруга си с крак, но последният се ядосва още повече и продължава да я удря. Молителят успява да се измъкне, обажда се на спешен номер 112, на място пристигат полицаи и арестуват ответника.

На 30.09.2026 г. доктор Г. М., началник отделение по „***“ към „***“ АД, издава съдебномедицинско удостоверение № 239, в което отразява, че при прегледа на молителя се установяват кръвонасядания по крайниците, главата и лицето.

Служебно известен факт на съда е частно наказателно дело № 3614/2026 г. по описа на БРС, образувано на 02.10.2026 г., по което с определение от същата дата е взета мярка за неотклонение „задържане под стража” спрямо Г. И. И., ЕГН **********, обвиняем по досъдебно производство № 549/2026г. по описа на II РУ - Бургас, mор № 2295/2026г. по описа на Районна прокуратура - гр. Бургас, за това, че на дата *** г. е извършил две деяния спрямо съпругата си – лека телесна повреда в условията на домашно насилие и закана с причиняване на телесна повреда. Тази мярка за неотклонение е потвърдена с определение № 1454/09.10.2026 г. по в. ч. нак. дело № 1418/2026 г. по описа на ОС – Бургас, в сила от същата дата, поради което Г. И. се намира в ареста и към момента на съдебното заседание по настоящото дело.

Служебно известен факт на съда е гражданско дело № 4678/2026 г. по описа на БРС, образувано на 09.10.2026 г. по искова молба на Ш. И. И. против Г. И. И., с която е предявен иск за развод по вина на съпруга. Препис от книжата са връчени за отговор на исковата молба на ответника на 14.10.2026 г. чрез РД „Охрана“ – гр. Бургас.

По доказателства:

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства.

По отношение на значението на декларацията по чл.9, ал.3 от Закона:

Заповедта за защита може да бъде издадена и само въз основа на декларацията по чл.

9, ал. 3 от Закона, когато няма други доказателства. Разумът на Закона е заповедта за защита да се основава само на декларацията, когато поради особеностите на случая не могат да се ангажират никакви други доказателства за насилието – то е извършено на място, където други лица не са присъствали.

В настоящия случай няма свидетели на случилото се в дома на страните на *** г.

Както ответникът потвърди в съдебно заседание, страните живеят сами в жилището – децата им са пълнолетни и живеят другаде.

Ето защо, съдът кредитира декларацията по чл.9, ал.3 от Закона.

По правото:

Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Закона, домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка. От тази легална дефиниция и от разпоредбите на Закона се налагат следните изводи:

В нормативния акт не се съдържа понятие „маловажен случай“ на домашно насилие, при установяването на който да се отхвърли молбата за защита, респективно да не се налагат никакви мерки за защита. Ако приеме, че е налице акт на домашно насилие, съдът налага мерки за защита, каквито прецени за удачни. Законът не предвижда системност на деянията, за да се приеме, че те в цялост осъществяват акт на насилие, т.е. такова може да бъде осъществено и само с еднократно действие или бездействие.

Установи се, че ответникът нанася удари по тялото и по главата на молителя, т.е. засяга нейната телесна неприкосновеност в значителна степен. Самият ответник не отрича, че е упражнил физическо насилие над съпругата си (неизгоден за него факт), макар с понисък интензитет – „Ударих на съпругата си един шамар“.

2

Установи се, че той обижда съпругата си, като последната по никакъв начин не провокира ответника, който е в нетрезво състояние, което се потвърждава и от самия Г. И. в съдебно заседание.

Предвид изложеното ответникът е осъществил акт на физическо и психическо насилие над съпругата си, поради което следва да носи отговорност за извършен акт на домашно насилие, като молителят има право на защита – аргумент от чл.3, т.1 от Закона, и следва да бъдат наложени мерки за защита, като при преценката за адекватността и продължителността им съдът съобрази следните обстоятелства:

Съдът извършва оценка на риска в производството за налагане на мерки за защита от домашно насилие по Методиката за оценка на риска – чл.15, ал.4 от Закона.

Установи се, че ответникът не е провокиран по никакъв начин от молителя и не зачита достойнството и телесната неприкосновеност на съпругата си в значителна степен.

Установи се, че като резултат от предприемане на действия от страна на молителя за защита на своите права чрез сезиране на правозащитни органи, ответникът към настоящия момент е задържан под стража.

Следователно е налице високо ниво на риск от бъдещо насилие, след като мярката за неотклонение на ответника бъде отменена или заменена с по-лека, респективно се върне в семейното жилище, поради което ответникът следва да бъде задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на молителя, която мярка е безсрочна, да бъде отстранен от съвместно обитаваното с молителя жилище и да му бъде забранено да доближава на по-малко от 20 метра молителя, жилището, местоработата и местата й за социални контакти и отдих за срок от 18 месеца, като се приспадне времето, през което са били наложени тези мерки със заповедта за незабавна защита.

С оглед защита на психическото здраве на молителя, на ответника следва да се забрани да осъществява контакт с молителя по телефон и чрез социални мрежи за срок от 18 месеца, като се приспадне времето, през което е била наложена тази мярка със заповедта за незабавна защита.

На основание чл. 11, ал. 2 от Закона ответникът следва да понесе заплащането на държавната такса за настоящото производство в размер на 12,78 евро, определена по реда на чл. 16 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по реда на ГПК.

Ответникът няма право на разноски, а молителят не е направила такива.

Мотивиран от горното съдът

РЕШИ:

НАЛАГА мярка за защита на Ш. И. И., ЕГН – **********, поради осъществен от страна на съпруга й Г. И. И., ЕГН – **********, акт на домашно насилие, изразяващ се във физическо и психическо насилие, осъществен на *****г., като:

ЗАДЪЛЖАВА Г. И. И., ЕГН – **********, да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Ш. И. И., ЕГН – **********.

ОТСТРАНЯВА Г. И. И., ЕГН – **********, от съвместно обитаваното с молителя жилище, находящо се в гр. Б. ******, за срок от 18 (осемнадесет) месеца, като ПРИСПАДА на основание чл.5, ал.2 от Закон за защита от домашното насилие времето, през което тази мярка е наложена по силата на заповед за незабавна защита № 124/01.10.2026 г., считано от 01.10.2026 г. до постановяване на съдебното решение.

ЗАБРАНЯВА на Г. И. И., ЕГН – **********, да приближава на по -малко от 20 (двадесет) метра Ш. И. И., ЕГН – **********, жилището, в което живеe на адрес гр. Б.

******, местоработата й на адрес гр. Б. ********, както и местата й за социални контакти и отдих за срок от 18 (осемнадесет) месеца, като ПРИСПАДА на основание чл.5, ал.2 от Закон за защита от домашното насилие времето, през което тази мярка е наложена по силата 3 на заповед за незабавна защита № 124/01.10.2026 г., считано от 01.10.2026 г. до постановяване на съдебното решение.

ЗАБРАНЯВА на Г. И. И., ЕГН – **********, да осъществява контакт с Ш. И. И., ЕГН – **********, под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация за срок от 18 (осемнадесет) месеца, като ПРИСПАДА на основание чл.5, ал.2 от Закон за защита от домашното насилие времето, през което тази мярка е наложена по силата на заповед за незабавна защита № 124/01.10.2026 г., считано от 01.10.2026 г. до постановяване на съдебното решение.

ОСЪЖДА Г. И. И., ЕГН – **********, да заплати по сметка на Бургаски районен съд държавна такса за настоящото производство в размер 12,78 евро (дванадесет евро и седемдесет и осем евроцента).

ПРЕДУПРЕЖДАВА Г. И. И., ЕГН – **********, за последиците от неизпълнението на заповедта – на основание чл. 21, ал.4 от Закон за защита от домашното насилие при неизпълнение на съдебната заповед полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и незабавно уведомява органите на прокуратурата.

Да се издаде съдебна заповед за защита.

УКАЗВА на полицейските органи да следят за изпълнението на заповедта.

Заповедта и препис от решението да се връчат на страните, а на ответника в мястото, където изтърпява мярка за неотклонение, и да се изпратят служебно на районните управления на Министерството на вътрешните работи по адреса на извършителя и на пострадалото лице.

Решението подлежи на незабавно изпълнение и на обжалване пред Бургаски окръжен съд в 7 – дневен срок, считано от 30.10.2026 г. Обжалването на решението не спира изпълнението на заповедта.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4