Решение № 403 от 16.07.2020, Районен съд - Казанлък

Р Е

Ш Е Н

И Е №......... гр.

К., 16.07.2020 год.

В И

М Е Т

О Н А

Н А Р

О Д А

К. районен съд, гражданско отделение, в публично заседание на втори юли, две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Й. П. при секретаря............................Х.К.…………....……..........................като разгледа докладваното от съдията .......................... гр.дело №259 по описа за 2020 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Предявените искове са с правно основание чл.178, ал.1, т.3 вр. с чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР.

Ищецът твърди, че в периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019г. полагал труд в гр.К. на длъжност младши инспектор в Областна дирекция на МВР – С. (ОД-МВР- С.) и имал статут на държавен служител.

Орган по назначаването се явявал директорът н.О.н.М.С.З. по силата на чл.159, ал.1 от ЗМВР и Заповед №8121з-140/24.01.2017г. на Министъра на вътрешните работи, обн. ДВ.бр.13/2017г. За процесния периО.твърди, че е полагал труд на 12-часови смени при сумирано изчисляване на работното време. С оглед на чл.176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение се състояло от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. По силата на чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР към основното месечно възнаграждение се изплащали допълнителни възнаграждения за извънреден труд. Горното кореспондирало и с чл.67, ал.1 от ЗДС, съгласно който брутната заплата се състои от основна заплата и допълнителни възнаграждения. Извънредният труд при работещите на смени не се компенсирал с допълнителен платен отпуск, а се заплащал с допълнително възнаграждение според размера на положения труд. Нормалната продължителност на работното време била регламентирана в чл.187 от ЗМВР, като съгласно ал.1 от същия член, тя е с продължителност 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица.

Предметът на иска произтичал от размера на нощния труд, полаган в системата на МВР, както и нормите за неговото полагане и съответните дължими изчисления. До началото на м.04.2015г. имало изрична разпоредба за преобразуването му при изчисляване на работното време, но след въвеждане в правния мир на цяла нова наредба относно работното време тази методика била останала неуредена със специална норма и следователно трябвало да се прилага общата такава. Сочи, че е налице разликата между общата и специалната норма. И общата, и специалната норма се отнасяли до едни и същи факти от действителността, а разликата била в правата и/или задълженията, които произтичали по силата на общата и специалната норма, т.е. диспозицията на нормите. Никъде в ЗМВР или подзаконовите му нормативи нямало регламент относно преобразуването на часовете положен нощен труд към дневен такъв с конкретен коефициент, следователно липсвала специална норма относно тази хипотеза спрямо общата такава в чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. В една и съща система и особено в един и същ нормативен акт да се използва една и съща законодателна техника - или мълчаливо отхвърляне на дадено право, или изрично такова. Ако в конкретния случай се приемело за валидна първата алтернатива и се ограничава само до ЗМВР, възниквал въпросът, как тогава, на какво основание и в какъв размер например служителите в МВР получават социални и здравни осигуровки, след като единственият текст в ЗМВР по въпроса е чл.183, ал.1, в който се казвало единствено, че "Задължителното социално и здравно осигуряване на държавните служители е за сметка на държавния бюджет" и нямало никакви детайли или дори размери на дължимите вноски. Следователно, липсата на специална конкретна норма следвало да се приеме за празнота и да се прилага по-обща такава. Съгласно чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщали в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Понятието „нощен труд“ намирало своето легално определение в чл.140 от Кодекса на труда /КТ/, съгласно който: ал.1 - нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа. Нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа. Ал.2 - Нощен е трудът, който се полага от 22.00 ч. до 06.00 ч. Коефициентът се определял като нормалната продължителност от 8 часа дневен труд се раздели на нормалната продължителност от 7 часа нощен труд или 8:7=1.143. Заплащането на нощния труд като такъв и заплащането след преобразуването му били уредени с две различни правни норми на чл.8 и чл.9 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, което ги правило различни правни институти. Двете плащания се дължали кумулативно и независимо едно от друго. Това било пряко следствие на факта, че служителите на смени в МВР през нощта полагали 8 часа нощен труд, който бил по-дълъг от нормалния 7-часов такъв. ЗМВР изрично разграничил заплащането за извънреден и за нощен труд в чл.178 и чл.179. Разликата между номиналния брой часове нощен труд и умножаването им с коефициент 1,143 се явявал извънреден труд, за който следвало да се прилага съответната часова ставка. Изрично уточнява, че не претендира допълнителното възнаграждение за полагане на нощен труд, което било в размер на 0,25 лева на час. Не претендира допълнително възнаграждение за полагане на извънреден труд като разлика между сбора на реално отработените часове за един отчетен период и нормата часове за отчетния период. Претендира допълнително възнаграждение за извънреден труд след преобразуване на часовете положен нощен труд към дневен такъв, който се получава по силата на посочените общи трудови норми, приложими при липсата на специален регламент за служителите на МВР. За периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г. положил нощен труд, който след преизчисляване води до извънреден труд, който следвало да бъде допълнително заплатен от ответника. Задължението на ответника за целия период възлизало на около 2000 лв. главница.Основното месечно възнаграждение на държавните служители в МВР се определяло с Наредба №8121з-919/13.07.2017г. на министъра на вътрешните работа, която е обнародвана в ДВ. Претенцията за главницата била формирана като разликата между часовете положен нощен труд преди и след приравняването му към дневен с коефициент 1.143 е умножена по часовата ставка за извънреден труд, формирана при завишаване на нормалната часова ставка с петдесет на сто съгласно чл.187, ал.6 от ЗМВР, доколкото счита, че именно такава ставка следвало да бъде приложена по аналогия към посочените часове. Резултатите били, както следва: м.10-м.12.2016г. – 160 часа, разлика при коеф. 1.143 – 22.88 часа, дължима сума - ***лв.; м.01-м.03.2017г. - 152 часа, разлика 21.74 часа – ***лв.; м.04-м.06.2017г.- 200 часа, разлика 28.6 часа, дължима сума -***лв.; м.07-м.09.2017г. - 192 часа, разлика-27.46 часа, дължима сума -***лв.; м.10-м.12.2017г.- 224 часа, разлика 32.03 часа, дължима сума – ***лв.; м.01-м.03.2018г.- 224 часа, разлика – 32.03 часа, дължима сума – ***лв.; м.04-м.06.2018г. - 208 часа, разлика -29.74 часа, дължима сума -***лв.; м.07-м.09.2018г.- 336 часа, разлика 48.05 часа, дължима сума -***лв.; м.10-м.12.2018г.-248 часа, разлика 35.46 часа, дължима сума -***лв.; м.01-м.03.2019г. -256 часа, разлика 36.61 часа, дължима сума -***лв.; м.04-м.06.2019г.- 248 часа, разлика -35.46 часа, дължима сума -***лв.; м.07-м.09.2019г.- 304 часа, разлика -43.47 часа, дължима сума -***лв.. За периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г. положил общо 2752 часа нощен труд, който преизчислен с коефициента 1.143 възлизал на 3145.54 часа. Преизчисляването на нощния към дневен труд водило до наднормочасове, които представлявали по аналогия своеобразен извънреден труд от 393.54 часа, който следвало да бъде допълнително заплатен от ответника При изчисляване на база основно месечно възнаграждение, увеличено с 50% съгласно чл.187, ал.6 от ЗМВР, задължението на ответника за целия период възлизало на 2740.63 лв. главница. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ОД н.М.- С.З. да му заплати сумата от 2740.63 лв. представляваща дължимо допълнително възнаграждение за своеобразен извънреден труд от наднормочасове в размер на 393.54 часа за периода 01.10.2016г. - 30.09.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законовата лихва върху главницата от 2740.63 лв., считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.Претендира съдебни разноски

В отговор на исковата молба, подаден в срока по чл.131 от ГПК, ответникът оспорва предявените искове. Счита исковете за допустими, но неоснователни и ги оспорва по основание и размер. През периода 01.10.2016г. до 30.09.2019г. ищецът заемал длъжността ст.полицай в Участък – П. към РУ - К. при ОДМВР – С., т.е. ищецът бил държавен служител по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР. През това време е полагал труд на 12 - часови смени по график. При полагането на труда за периода 01.10.2016г. до 30.09.2019г. по утвърдения за месеца график, служителят изпълнявал служебните си задължения, като действително в работната му смяна било налице полагане на нощен труд - от 22.00 ч. до 06.00 ч.. Именно въз основа на положеният труд от 22.00 ч. до 06.00 ч. в рамките на работната му смяна била обоснована исковата му претенция. В процесния случай, приложение намирали нормите на ЗМВР. Съгласно чл.142, ал. 1 от ЗМВР служителите на МВР са: държавни служители - полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението; държавни служители; лица, работещи по трудово правоотношение.

Изрично в ЗМВР бил уреден статута на категориите служители в министерство, като по отношение на държавни служители по чл.142, ал.1, т.2 бил приложим ЗДСл, по отношение на лицата, работещи по трудово правоотношение КТ и ЗМВР, а за държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 бил приложим ЗМВР. Съгласно втората алинея на чл.142 от ЗМВР статутът на държавните служители по ал. 1, т. 1 се уреждал със ЗМВР. Това означавало, че за държавните служители - полицейски органи, какъвто бил и ищецът, приложение по отношение на нормите, регламентиращи труда и работното време намирали специалните разпоредби на ЗМВР.

Специалните разпоредби на ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови актове за държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР изключвали приложението на общите разпоредби по отношение на посочената категория служители, не само относно работното време, но и цялостната регламентация на техния статут. Разпоредбите на ЗМВР и подзаконовата нормативна база, уреждали в цялост статута на служителите по чл. 142, ал. 1, т. 1, като при препращане към други законови норми, това изрично било регламентирано. В подкрепа на изложеното била и упомената регламентация на статута на лицата, работещи по трудово правоотношение, като при тях бил приложим КТ и ЗМВР, тоест налице било общо препращане към нормите на КТ, докато при служителите по чл. 142, ал.1, т.1 статута се уреждал единствено със ЗМВР, без да било предвидено препращане към общото трудово законодателство /КТ/. Целта на законодателя била, именно със ЗМВР да се урежда в цялост статута на държавни служители - полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението. Уреждането на статута на държавните служители по чл.142, ал.1, т. 1 от ЗМВР със специален закон дерогира приложението на общия закон, в случая КТ. КТ бил приложим спрямо всички гражданско-правни субекти, а специалния - ЗМВР, спрямо определен кръг субекти, като в случая това било с оглед извършаваната от служителите в МВР специфична служебна дейност, предполагаща и специфична законова регламентация. Предвид специфичната служебна дейност било оправдано прилагането на различен метод на правно регулиране на служебните правоотношения на служителите в МВР, който бил различен от общата правна мярка. Посоченото било относимо не само по отношение на работното време, а и например по отношение на дисциплинарната отговорност, основанията за прекратяване на правоотношението, обезщетения, отпуски, извънреден труд и други. В ЗМВР били налице множество делегиращи законови норми, които възлагат уреждането на конкретни въпроси да стане с подзаконов акт и в тази връзка била налице многобройна нормативна база /наредби, инструкции и др./ в МВР. В конкретния случай, относима била разпоредбата на чл. 187, ал.9 от ЗМВР, която предвиждала редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определяли с наредба на министъра на вътрешните работа. От страна на министъра на вътрешните работи била издадена Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работа, която била приложима за държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 и по §86 от ПЗР на ЗИДЗМВР /ДВ бр. 14/2015 год./ Съгласно чл.3, ал.1 от посочената наредба - за дейностите, чието изпълнение изисква непрекъсваемост на работния процес, работното време се организирало в 8-, 12- или 24-часови смени, в която хипотеза попадала и организацията на работното време на ищеца. В ал.З на същия текст била предвидена възможността държавните служители в МВР да полагат на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следвало да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Съгласно първото изречение на ал.3 на първо място: допустимо е полагането на труд през нощта - тоест урежда се възможността за полагане на нощен труд и на второ място между 22.00 ч. - 06.00 ч. - продължителността на нощния труд, а именно 8 часа, от 22.00 ч. до 06.00 ч.. Във второто изречение на ал.3 било предвидено и ограничението, а именно - нощният труд не следва да надвишава средно 8 часа за всеки 24-часов период. Съгласно първото изречение на ал.3 на първо място: допустимо е полагането на труд през нощта – тоест урежда се възможността за полагане на нощен труд и на второ място между 22.00 ч. – 06.00 ч – продължителността на нощния труд, а именно 8 часа, от 22.00 ч. до 06.00 ч.. Във второто изречение на ал.3 е предвидено и ограничението, а именно – нощният труд не следва да надвишава средно 8 часа за всеки 24-часов период. Посочената подзаконова регламентация напълно съвпадала с разпоредбата на чл.187, ал.3 от ЗМВР. В случая и законът и наредбата регламентирали по един и същ начин полагането на нощен труд от служителите, чиито статут се урежда със ЗМВР. Предвиждането на възможността да бъде положен нощен труд в рамките на определен часови интервал, а именно от 22.00 ч. до 06.00 ч., определя и неговата продължителност - 8 часа.