Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1586 от 14.09.2023, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 4985/2022
Вид
Решение № 1586
Подписан
14.09.2023
В сила
09.01.2024
Състав
Атанаска Анастасова Анастасова

Цитирани разпоредби

  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 44 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • §1 ал.1 т.4 · Закон за административните нарушения и наказания

РЕШЕНИЕ

№ 1586 гр. Пловдив, 14.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Атанаска Ан. Анастасова при участието на секретаря Диана Н. Дичева като разгледа докладваното от Атанаска Ан. Анастасова Административно наказателно дело № 20225330204985 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 493/29.08.2022г. на Заместник-кмет „Обществен ред и сигурност“ в Община Пловдив, с което на Д. А. Д., ЕГН **********, е наложено административно наказание - глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл.22 ал.3 от Наредба за осигуряване на обществения ред /НООР/, на основание чл.31 ал.1 от НООР.

По съображения, изложени в жалбата и в съдебно заседание чрез процесуалния му представител, жалбоподателят Д. моли съда да отмени процесното НП като незаконосъобразно. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Въззиваемата страна – Община Пловдив, редовно призована, в съдебно заседание се представлява от юрк. П., която пледира съда да потвърди НП като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за осъществена юрисконсултска защита.

Съдът като съобрази доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е било санкционирано, поради което се явява допустима, а разгледана по същество е 1 неоснователна.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 30.05.2022г. в гр. Пловдив свидетелите Г. И. К. и Г. Б. Т. инспектори в Пловдивски общински инспекторат, извършвали проверка относно продажбата на селскостопанска продукция извън устроените за това пазари и тържища. На същата дата в 13:00ч. в гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ между магазините „Кауфланд“ и „Лидл“ установили, че на разположена на тротоара масичка жалбоподателят Д. извършвал продажба на селскостопанска продукция, а именно – череши. Пред свидетелите Д. претеглял черешите на поставен на масичката кантар и продавал на купувачи.

Черешите били поставени в седем броя касетки, които в хода на проверката било констатирано, че били с общо количество около 21 кг.

За това, че Д. извършвал продажба на селскостопанска продукция извън устроените пазари и тържища за селскостопанска продукция, св. К. съставила Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ бланков № 000863/30.05.2022г. за извършено нарушение на чл.22 ал.2 от НООР.

В срока по чл. 44 ал.1 от ЗАНН срещу акта не постъпили писмени възражения.

Въз основа на съставения АУАН, било издадено и атакуваното НП, с което на Д. Д. било наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. за извършено от него нарушение на чл.22 ал.3 от НООР, на основание чл.31 ал.1 от НООР.

Тази фактическа обстановка се установява от гласните доказателства показанията на актосъставителя Г. К. и св. Г. Т., които съдът кредитира като обективни, конкретни и последователни, съответни на приетите и приложените по делото писмени доказателства - АУАН бланков № 000863/30.05.2022г., Заповед № 220А-2321/01.02.2022г. на Кмета на Община Пловдив.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Събраните и приети по делото доказателства налагат категоричен и безспорен извод за извършеното от жалбоподателя Д. административно нарушение на чл.22 ал.3 от НООР, която разпоредба забранява продажбата на селскостопанска продукция, извън устроените пазари и тържища за 2 селскостопанска продукция. Жалбоподателят е продавал череши на тротоара между два хипермаркета, посочени в акта и постановлението, което пространство не представлява нито пазар, нито тържище. Възраженията, че не е била извършвана продажба се опровергават от свидетелските показания на актосъставителя К. и на св. Т. - очевидци на нарушението, които в съдебно заседание изрично заявяват, че продажбата на посочените в АУАН и НП селскостопански продукти се е осъществявала по време на проверката директно пред самите тях. Свидетелите непосредствено са възприели действията на жалбоподателя, който претеглял черешите на кантар, поставен на маса на тротоара между магазините „Кауфланд“ и „Лидъл“, след което ги продавал. Без значение за съставомерността на деянието са обстоятелствата каква е била цената на черешите, колко килограма са били закупени и от кого.

Достатъчен е фактът на продажба, категорично установен в случая от еднозначните и непротиворечиви показания на горепосочените свидетели, подкрепени от събраните писмени доказателства. По несъмнен начин се установява и предметът на продажбата – череши, които безспорно представляват селскостопанска продукция. Гореизложеното обосновава извода за извършено от обективна страна нарушението, за което е санкциониран жалбоподателя.

Жалбоподателят е бил с ясното съзнание, че мястото, на което извършва продажба на череши е извън устроените пазари и тържища за селскостопанска продукция и въпреки това не се е съобразил с общинската забрана. Нещо повече, продължил е своето противоправно поведение, въпреки запитването на актосъставителя защо продава на това място. Това категорично доказва и субективната страна на деянието.

С оглед изложеното, съдът намира, че административнонаказващият орган е достигнал до правилен извод, че нарушителят следва да носи административнонаказателна отговорност, като му е наложил предвидената в чл.31 ал.1 от НООП за физическо лице глоба в минимален размер, който размер отговаря на тежестта и характера на извършеното нарушение.

Противно на становището на жалбоподателя, съдът счита, че не са налице предпоставки деянието да бъде квалифицирано като маловажно нарушение по смисъла на §1 ал.1 т.4 от ДР от ЗАНН. По делото не са ангажирани каквито и да е доказателства, представляващи многобройни или 3 изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, обуславящи случая като такъв с по-ниска обществена опасност от останалите такива случаи.

Обстоятелството, че деянието се явява първо по ред е взето предвид от наказващия орган, който е наложил санкция в предвидения минимален размер. Ето защо съдът приема, че не са налице предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН и отпадане на административнонаказателната отговорност на нарушителя.

При този изход на производството и на основание чл. 63д ал. 4 вр. ал. 1 от ЗАНН, право на присъждане на разноски има въззиваемата страна, каквато претенция своевременно е заявена. Като взе предвид фактическата и правна сложност на делото, извършените процесуални действия, както и имуществения интерес, съдът счете, че юрисконсултското възнаграждение, което жалбоподателят следва да заплати на въззиваемата страна за процесуалното представителство на последната, следва да е в размер на 80 лв.

Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 493/29.08.2022г. на Заместник-кмет „Обществен ред и сигурност“ в Община Пловдив, с което на Д. А. Д., ЕГН **********, е наложено административно наказание - глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл.22 ал.3 от Наредба за осигуряване на обществения ред /НООР/, на основание чл.31 ал.1 от НООР.

ОСЪЖДА Д. А. Д., ЕГН ********** да заплати на Община Пловдив сумата в размер на 80 лв., представляващи сторените по делото разноски за осъществена юрисконсултска защита.

Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд - Пловдив по реда на АПК.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4