Решение № 71 от 29.05.2026, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 71 гр. Разград, 29.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 1-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анелия М. Йорданова

Членове:

Ирина М. Ганева

ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА при участието на секретаря Светлана Л. Илиева като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Въззивно гражданско дело № 20263300500105 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 240 ГПК.

Производството е образувано по Жалба, вх. № 811/ 12. 02. 2026 г. от Е. Х. М., представляваща по същество молба на осн. чл. 240 за отмяна на постановено срещу нея неприсъствено Решение № 798/ 11. 12. 2025 г. по гр. д. № 1528/ 2025 г. по описа на Районен съд Разград.

Твърди, че от 2 години живее на адрес в гр. Разград, ул. ***, а призовката по делото, което е образувано пред районния съд е изпратена и връчена на майка й на постоянния й адрес. Майка й не я уведомила за получената призовка, тъй като не били в добри отношения, молителката не живеела на този адрес от около 5 години.

Ищецът по делото Мюсюлманско изповедание е подал писмено становище, като счита, че жалбата не представлява процесуална защита срещу неприсъствено решение, не били изложени твърдения за опорочаване на връчването.

Съдът, след като разгледа молбата с правно основание чл. 240, ал. 1 ГПК, запозна се с материалите по гр. д. № 1528/ 2025 г. по описа на Районен съд Разград, приема за установено следното:

Производството по гр. д. № 1528/ 2025 г. по описа на Районен съд Разград е образувано по предявен иск от Мюсюлманско изповедание срещу Е. Х. М. за опразване и предаване държането на наето помещение – апартамент №2 в сграда с адрес гр.Разград, ул.***, вх. В с правно основание чл.233, ал.1 от ЗЗД. Разгледано е по реда на чл. 310 и сл. от 1

ГПК.

Съобщението по чл. 131, ал. 1 ГПК е връчено на ответницата на 06. 10. 2025 г. по реда на чл. 46, ал. 2, пр. 1 от ГПК – чрез нейната майка С. Х. на адреса, посочен в исковата молба в гр. Лозница, ***

Определението по чл. 312 от ГПК, с което е насрочено делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 10. 12. 2025 г. е връчено на ответницата по реда на чл. 41, ал. 1 от ГПК, тъй като длъжностното лице, връчващо призовките е удостоверило, че е посетило адреса на 14. 11.2025 г., на 22. 11. 2025 г. и на 04. 12. 2025 г., но не открило адресата. В проведеното първо съдебно заседание на 10. 12. 2025 г. съдът е приел, че ответницата е редовно призована на осн. чл. 41, ал. 1 от ГПК, обявил е делото за решаване и е постановил срещу ответницата неприсъствено Решение № 798/ 11. 12. 2025 г. Препис от неприсъственото решение е изпратен със съобщение от 12. 12. 2025 г. на посочения по делото адрес в гр. Лозница, като длъжностното лице е посочило, че посетило адреса на 19.

12. 2025 г., на 03. 01. 2026 г. и на 12. 01. 2026 г., но не открило адресата. По повод на подадената от ответницата жалба срещу действия по връчването на исковата молба с Разпореждане № 127/ 16. 01. 2026 г. е разпоредено решението да се връчи на адреса, посочен в жалбата – гр. Разград, ул. ***. Решението й е връчено лично на 28. 01. 2026 г. на този адрес.

Според извършената служебно справка в НБД „Население“ , ответницата е имала регистриран настоящ адрес от 25. 07. 2024 г. до 16. 02. 2026 г. в гр. Разград, ул. ***, а след тази дата – гр. Разград, ул. ***. Постоянният й адрес от 2004 г. е гр. Лозница, *** При тези данни, съдът приема, че молбата за отмяна на неприсъствено Решение № 798/ 11. 12. 2025 г. по гр. д. № 1528/ 2025 г. по описа на Районен съд Разград е неоснователна.

Съгласно чл. 240, ал. 1 ГПК страната, срещу която е постановено неприсъствено решение, може да поиска от въззивният съд неговата отмяна в едномесечен преклузивен срок, течащ от връчването на неприсъственото решение. Жалбата е подадена в едномесечния срок от връчване на молителката на неприсъственото решение, поради което е процесуално допустима.

Уважаването на молба с правно основание чл. 240, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК предполага установяване от молителя в производството, че е бил лишен от възможност да участва в делото, поради: 1 ненадлежно връчване на преписа от исковата молба или призовките за съдебното заседание /чл. 240, ал. 1, т. 1 ГПК/ и 2/невъзможност да узнае своевременно в случая за връчването на преписа от исковата молба, поради особени непредвидени обстоятелства, каквото доказване от молителката не е проведено.

На основание чл. 46, ал. 1 ГПК, когато съобщението не може да бъде връчено лично на адресата, то се връчва на друго лице, което е съгласно да го приеме. На основание чл. 46, ал. 2 ГПК, друго лице може да бъде всеки пълнолетен от домашните му или който живее на адреса, или е работник, служител или съответно работодател на адресата. Лицето, чрез което 2 става връчването, се подписва в разписката със задължение да предаде призовката на адресата. На основание чл. 46, ал. 4 изр. 1 ГПК, с получаването на съобщението от другото лице се смята, че връчването е извършено на адресата. В случая, съобщението по чл. 131, ал.

1 ГПК е връчено на молителката на основание чл. 46,ал. 2 от ГПК –на регистрирания от нея постоянен адрес в гр. Лозница, *** чрез нейната майка, която е подписала съобщението със задължение да й го предаде. Въпреки дадената възможност, молителката не ангажира доказателства , че поради влошени отношения с нейната майка, е била в невъзможност да узнае и не е била уведомена за получената искова молба и приложенията. Не са налице доказателства за установяване твърденията на молителката за наличие на особени непредвидени обстоятелства по смисъла на чл. 240, ал. 1, т. 2 от ГПК, поради които е била лишена от възможност да узнае своевременно за връчването на преписа от исковата молба.

С редовно връченото на молителката по реда на чл. 46, ал. 2 ГПК чрез нейната майка на съобщението по чл. 131 от ГПК, което е първо по делото, на осн. чл. 41, ал. 2 е била предупредена от районния съд за последиците при неизпълнение на задължението по чл. 41, ал. 1 от ГПК. След като молителката не е била намерена за връчване на призовката по делото на адреса, на който й е било връчено първото съобщение и не е изпълнила задължението си да уведоми съда за промяна на адреса, правилно районният съд е приложил разпоредбата на чл. 41, ал. 2 от ГПК да счете, че е била редовно призована. Следователно, не е налице ненадлежно връчване на молителката нито на преписа от исковата молба, нито на призовките за съдебното заседание по делото. Не са налице предпоставките по чл. 240, ал. 1, т. 1 от ГПК за отмяна на неприсъственото решение, тъй като молителката не е била лишена от възможност за участие в делото.

По изложените съображения, молбата е неоснователна и недоказана.

На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК молителката следва да бъде осъдена да заплати на ответника по молбата разноските по делото пред настоящата инстанция. Според представения списък по чл. 80 ГПК и договор за правна защита и съдействие, разноските на ответника за заплатено адвокатско възнаграждение са в размер на 420 евро. Молителката е направила възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Определено по правилото на чл. 7, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 9 , ал. 4 от Наредба № 1 за възнаграждения за адвокатска работа, минималният размер на адвокатското възнаграждение възлиза на 1000 лева или 512, 40 евро. Съгласно решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22 съдът не е обвързан от минималните размери на адвокатските възнаграждения по Наредбата при разрешаване на въпроса за прекомерността и дължимия справедлив размер на претендирания в съответното производство адвокатски хонорар. Платеното адвокатско възнаграждение в настоящият случай не съответства на действителната и правна сложност на делото. Повереникът на ответника е изготвил писмено становище и се е явил в две съдебни заседания по делото без процесуални усложнения, без събиране на доказателства.

При съобразяване на предмета на производството, вида и количеството на действително извършената от адвоката работа и ниската фактическа и правна сложност на делото, се налага извод, че ответникът не обосновава наличието на предпоставки за присъждане на 3 адвокатско възнаграждение в размер от 420 евро. При тези данни, съдът намира за съответно на невисоката фактическа и правна сложност на делото адвокатско възнаграждение в размер на 210 евро,поради което на осн. чл. 78, ал. 5 от ГПК следва да намалено до този размер.

Воден от изложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛ Я предявената молба / Жалба, вх. № 811/ 12. 02. 2026 г./ от Е. Х. М. от гр.

Разград, ул. *** на осн. чл. 240, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК за отмяна на постановено срещу нея неприсъствено Решение № 798/ 11. 12. 2025 г. по гр. д. № 1528/ 2025 г. по описа на Районен съд Разград, като неоснователна.

ОСЪЖДА Е. Х. М. от гр. Разград, ул. *** да заплати на Мюсюлманско изповедание гр. София, ул. „Братя Миладинови“ № 27, ЕИК 121526008 сумата от 210 евро за адвокатско възнаграждение пред Разградския окръжен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4