Решение № 14 от 05.02.2026, Районен съд - Балчик

РЕШЕНИЕ

№ 14 гр. Балчик, 05.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БАЛЧИК в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГАБРИЕЛА П. ДИМИТРОВА при участието на секретаря ГАЛЯ КР. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА П. ДИМИТРОВА

Административно наказателно дело № 20263210200003 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на М. С. Х., ЕГН **********, с адрес: ***, против Електронен фиш Серия *** издаден от ОД на МВР - Добрич, с който за нарушение по чл.

21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП й е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 100 лв., на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП.

Жалбоподателката намира издадения електронен фиш за незаконосъобразен, като излага доводи за допуснати съществени процесуални нарушения и нарушение на материалния закон. Твърди, че към момента на разглеждане на делото, са изтекли предвидените в закона давностни срокове и възможността за реализиране на административнонаказателна отговорност е погасена. Оспорва съдържанието и реквизитите на електронния фиш, твърдейки, че той не отговаря на изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Сочи, че липсват GPS координати, посока на движение, място на разположение на АТСС в текста на самия фиш. Наред с това твърди, че административният орган не е доказал по несъмнен начин съществуването и правилното разполагане на пътен знак В26 към момента на нарушението. Подчертава също, че липсата на знака в снимковия материал прави ограничението предполагаемо, а не доказано. Оспорва метрологичната годност на радара TFR1-M 590. Акцентира върху това, че е санкциониран собственикът на МПС, без да е направен опит да се установи действителният водач. По изложените съображения отправя искане електронният фиш да бъде отменен.

1

В открито съдебно заседание въззивната страна, редовно призована, не се явява и не се представлява. До даване ход на делото пред въззивната инстанция е постъпила молба от жалбоподателката, в която са изложени доводи за незаконосъобразност на обжалвания електронен фиш. Допълва се, че са налице несъответствия между ел. фиш и протокола по чл.

10 от Наредба №8121з-532, вкл. различие в километър, дата на заснемане, регистрационен номер и отчетена скорост. Сочи още, че удостоверението за одобрен тип № *** е изтекло на *** г., а представените протоколи за проверка не доказват валидност към конкретната дата на нарушението през 2021 г. Изтъква липсата на заповед за позициониране на АТСС и доказателства за актуално обучение на оператора Н. К.

Въззиваемата страна ОД на МВР – Добрич не изпраща представител в откритото съдебно заседание. Към съпроводителното писмо е приложена писмена защита от въззиваемата страна, чрез юриск. М. Ж., с която изразява становище за законосъобразност на ел. фиш. Посочва, че ел. фиш съдържа всички законови реквизити – териториалната структура на МВР, мястото, времето, характера на нарушението и санкцията. Подчертава, че техническото средство TFR1-M 590 е в достатъчна степен индивидуализирано чрез модел и сериен номер, които съвпадат във всички приложени документи – протоколи за използване, лабораторни проверки и снимков материал. Изтъква, че мобилната система TFR1-M е одобрен тип средство за измерване. Сочи, че по отношение на изтеклото удостоверение за одобрен тип се прилага разпоредбата на чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията, според която средства в употреба, които отговарят на типа, се считат за одобрени и след изтичане на срока. Излага, че давностният срок е бил прекъснат на основание извършените проверки на адрес и изготвената докладна записка от мл. инсп. Б. А. през 2024 г. По изложените аргументи се настоява за потвърждаване на електронния фиш и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На *** г. в *** часа, ***, извън населено място на главен път I-9, км 58+4 ( в района на кръстовище за ***) била засечена скорост на движение на лек автомобил марка и модел *** с рег. № ***, от 81 км/час при въведено ограничение на скоростта от 60 км/час, обозначено с пътен знак В26.

Посочената скорост била засечена от автоматизирано техническо средство TFR1-M с идентификационен номер 590, използвано на посочените в обжалвания електронен фиш място и време.

Към процесната дата лек автомобил марка и модел *** с рег. № *** бил регистриран като собственост на жалбоподателката М. С. Х..

Въз основа на тези данни от ОД на МВР – Добрич бил издаден обжалваният електронен фиш Серия К ***, с който на собственика на автомобила М. С. Х. на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 2, т.3 от ЗДвП била наложена глоба в размер на 100 лв. за извършеното нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП - управление на МПС извън населено място с превишена скорост от 21 км/час. При издаването на електронния фиш бил 2 приспаднат толеранс от 3 km/h, като жалбоподателката е била наказана за това, че е управлявала с 81 км/час, т. е. с 3 км/час по-малко от засечената скорост от 84 км/час.

Гореизложената фактическа обстановка се установява и се потвърждава от приобщените по делото писмени доказателства, а именно: ЕФ Серия К ***; справка АИС АНД по ЕФ Серия К ***; протокол за използване на АТСС рег. № *** г.; докладна записка, приложена към писмо с рег. № *** г.; протокол № *** от проверката на мобилна система за видеоконтрол TFR – 1M от *** г.; справка за собственост на МПС с рег. № ***; протокол за проведено обучение № *** г.; удостоверение за одобрен тип средство за измерване № ***; писмо до директорите на СДВР и ОДМВР с рег. № *** г. и веществени доказателства: 3 бр. черно бели снимки.

Събраните по делото писмени доказателства съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост.

При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалвания акт относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните правни изводи:

Абсолютната давност погасява правото на държавата да реализира административнонаказателна отговорност независимо от броя и вида на предприетите междувременно прекъсващи действия от страна на органите (като издаване на фиша или опити за неговото връчване). С изтичането на този срок възможността за налагане на наказание се преустановява окончателно.

Съгласно Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС и ВАС, за административните нарушения се прилагат правилата на НК за абсолютната давност по препратка от чл. 11 от ЗАНН. Съгласно чл. 81, ал. 3 във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, административнонаказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока на обикновената давност. За нарушения, за които се предвижда наказание „глоба“, обикновената (относителна) давност е 3 години. Следователно абсолютната давност за преследване на такива деяния е 4 години и 6 месеца.

В конкретния случай началният момент на давностния срок е датата на извършване на нарушението, която е безспорно установено, че е *** г., като считано от тази дата абсолютната погасителна давност от 4 години и 6 месеца по чл. 81, ал. 3 от НК, вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, се явява изтекла към настоящия момент.

С оглед изложеното, съдът намира, че обжалваният електронен фиш следва да бъде отменен, а административнонаказателното производство – прекратено.

По разноските:

Предвид изхода на делото и направеното от процесуалния представител на въззивната страна искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 във вр. чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата, в полза на адв. Д. Г. следва да бъде присъдено възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ и съдействие на 3 жалбоподателката в настоящото производство в размер на 204.51 евро с левова равностойност 400 лв., определено по реда на чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия *** издаден от ОД на МВР - Добрич, с който за нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП на М. С. Х., ЕГН **********, с адрес: ***, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 100 (сто) лева, на основание чл.

189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП и ПРЕКРАТЯВА административнонаказателното производство, поради изтичане на абсолютната погасителна давност за административнонаказателно преследване.

ОСЪЖДА ОД на МВР – Добрич да заплати на адв. Д. Г. от АК – *** личен №**********, с адрес на кантората гр. *** ул. ***, сумата от 204.51 eвро (двеста и четири евро и 51 цента), равняваща се на 400 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, на основани чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд - Добрич.

Съдия при Районен съд – Балчик: _______________________

4