Разпореждане № 135786 от 31.10.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Частно гражданско дело 49109/2023
- Вид
- Разпореждане № 135786
- Подписан
- 31.10.2023
- Състав
- НОРА ВЛАДИМИРОВА МАРИНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 410 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал. 2, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал. 2, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 71 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 10а, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 3 · Тарифа на НСРЗ
РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 135786 гр. София, 31.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: НОРА ВЛ. МАРИНОВА като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Частно гражданско дело № 20231110149109 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 410 и сл. ГПК.
Подадено е заявление с вх. № 243215 от 31.08.2023г., подадено от „*** за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу П. К. Й..
Заявителят е поискал издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника за непогасени парични вземания по договор за паричен заем № 787872 от 13.09.2022г. за главница, възнаградителна и мораторна лихва, сред които и вземане за неустойка в случай на непредставяне на обезпечение по кредита в размер на 538,32 лв. за периода от 20.09.2022г. до 26.05.2023г., вземане за неустойка за забава в размер на 167,40 лв., начислена еднократно при забава в плащането, и сумата от 135 лв., представляваща разходи за събиране на вземането поради забава в плащането.
При извършена проверка за наличие на положителните предпоставки по чл.410 ГПК и отсъствие на пречки по чл. 411, ал. 2, т. 2 – т. 5, вкл. ГПК, за които съдът следи служебно, се констатира следното:
В клаузата на т. 6.1 от договора за кредит е уговорено, че заемателят се задължава да предостави обезпечение по начина и реда, посочен в уговорката, в тридневен срок от сключване на договора, като в случай на неизпълнение на това задължение дължи неустойка в размер на 783,94 лв. (т. 6.2 от договора), която ще се заплаща разсрочено съгласно приложимия към договора погасителен план, като се установява, че същата е изначално включена в размера на дължимите вноски съгласно Приложение 1 от договора.
Съдът приема, че е недопустимо при неизпълнение на задължение за даване на обезпечение да се уговаря неустойка, защото една от функциите на неустойката (обезпечителната) е да мотивира към изпълнение на дължимия по договора резултат.
Дължимият по договора резултат не е даването на обезпечение, като последното е само гаранция за постигане на резултата. В случая така предвидената неустойка има за цел да 1 принуди длъжника да даде обезпечение, а не да изпълни поетите с договора задължения, които да удовлетворят конкретния кредиторов интерес. Налице е противоречие на неустойката с добрите нрави, което е налице още при сключване на договора – чл.26, ал.1 ЗЗД, ТР № 1/2009г. на ОСТК на ВКС. Санкцията за недадено обещано обезпечение е предсрочна изискуемост на кредита, а не натоварване на длъжника с допълнителни парични задължения – арг. чл. 71 ЗЗД. Поради това неустойка за непредоставяне на обезпечение не се дължи и в тази част заявлението следва да се отхвърли на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК.
Съдът приема, че клаузата на чл. 7 от договора вр. чл. 37 от ОУ и чл. 2 и чл. 3 от Тарифата на таксите и разходите, събирани от заявителя, която предвижда при забава в плащането да се дължат разходи за събиране на просрочено вземане в размер на 10 % от стойността на остатъка на дължимата по съответния договор сума за неравноправна, защото по същество установява събирането на такси във връзка с управление на кредита, което е недопустимо съгласно чл. 10а, ал. 2 ЗПК (чл. 3 от Тарифата), за таквите по чл. 2 от Тарифата не е ясно за какви и колко конкретни действия е начислявана претендираната сума, нито размерът й е съобразен с конкретно извършеното, което пък е в противоречие с чл. 10а, ал. 3 ЗПК. Поради това по отношение на това вземане заявлението за издаване на заповед за изпълнение следва да се отхвърли на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК по отношение на претендираната неустойка за забава и разходи за събиране на вземането.
По тези съображения, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 243215 от 31.08.2023г., подадено от „***, ЕИК **** за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу П. К. Й., ЕГН **********, в частта по отношение на претендираните вземания по договор за паричен заем № 754958 от 20.09.2022г. за сумата в размер на 538,32 лв., представляващо неустойка по т.6.2 от договора, дължима при непредставяне на обезпечение по договора за периода от 20.09.2022г. до 26.05.2023г., сумата в размер на 167,40 лв., представляваща неустойка за забава, начислена еднократно на основание чл. 3 от Тарифата при забава в плащането, и сумата в размер на 135 лв., представляваща разходи за събиране на вземането поради забава в плащането, начислени на основание чл. 2 от Тарифата.
Разпореждането може да се обжалва пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2