Решение № 261453 от 01.11.2021, Софийски градски съд

Р Е

Ш Е

Н И Е

Гр.София,

…. ноември 2021 година

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Софийски градски съд,

ТО, 6-6 състав, в публичното заседание на двадесет и шести октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав:

СЪДИЯ: ЕЛЕНА РАДЕВА с участието на съдебен секретар Габриела Владова, след като изслуша докладваното от съдията Радева т.д.№549 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Претенция с правно основание чл.649, ал.3 ГПК- отрицателен установителен иск относно съществуване на обезпечение, представляващо запис на заповед на предявено и прието от кредитор вземане.

Ищецът Н.А.ПО

П.твърди, че с решение №2037/14.11.2019г., постановено по т.д.№1766/2019г. по описа на СГС е открито производство по несъстоятелност по отношение на „В.Е.К.“ ЕООД, ЕИК*********. Решението е вписано в ТР по партидата на длъжника на 14.11.2019година. С решение №200315/09.11.2020г. производството по делото е възобновено, което решение е вписано по партидата на длъжника на 10.11.2020г.

По партидата на длъжника е обявен списък на приети вземания под №20210105104932, предявени в срока по чл.685, ал.1 ТЗ, в който списък са включени публични вземания в общ размер на

17 752 564,70лева, предявени от настоящия ищец с молба изх. №24 – 28 – 585/19#25/08.12.2020г.

Ищецът твърди, че на основание чл.690, ал.1 ТЗ е подал възражение срещу списъка, включително и срещу приемането на вземания на ответника „П.И.Б.“ АД в общ размер на 6 688 771,71лева, ведно със законната лихва до окончателното погасяване на главниците по договор за издаване на банкова гаранция№000lg

– l – 003436/31.07.2012 година, като обезпечени, което обезпечение дава право на предпочтително удовлетворение по чл.722, ал.1,т.1 ТЗ – запис на заповед за сумата от 22 033 854,39евро.

Ищецът твърди, че с определение

№261448/11.03.2021година, постановено по т.д.№1766/2019г. съдът по несъстоятелност е оставил без уважение възражението в тази му част като неоснователно. Определението на съда е вписано по партидата на длъжника под №20210315154436.

Ето защо ищецът предявява отрицателен установителен иск, с който цели да се установи със СПН несъществуване на прието обезпечение, запис на заповед за сумата от 22 033 854,39евро, даващо привилегия на този кредитор по чл.722, ал.1,т.1 ТЗ.

Ищецът твърди, че синдикът е приел цитираните вземания на втория ответник и е определил поредност на удовлетворяването им по т.1 на чл.722 ТЗ, които вземания са обезпечени със запис на заповед, който менителничен ефект е издаден от длъжника за сумата от 22 033 854,39 евро.

Ищецът твърди, че привилегиите, които дават право на предпочтително удовлетворяване са обезпечения и обезпечителни мерки, изчерпателно изброени в закона, сред които не е записът на заповед. Нормата на чл.722, ал.1,т.1 ТЗ не се тълкува разширително и в обхвата и не попадат други, освен изрично посочените обезпечения.

Именно такива са и мотивите на съда по несъстоятелността касателно наличието на привилегия на друг кредитор, но с оглед постановения диспозитив, ищецът твърди, че за него съществува интерес от предявяване на този иск.

Ето защо моли съда, след като съобрази изложеното, да постанови решение, с което признае за несъществуващо прието обезпечение, даващо право на кредитора „П.И.Б.“ АД да се удовлетвори по чл.722, ал.1т.1 ТЗ, а именно запис на заповед, издаден от ответника-длъжник, за сумата от 22 033 854,39евро. Претендира разноските по делото.

В срока за отговор ответникът „В.Е.К.“ ЕООД, ЕИК*********, комуто книжата са връчени по реда на чл.50, ал.4 ГПК, не взема становище по иска и не дава отговор на исковата молба.

Синдикът на „В.Е.К.“ ЕООД, ЕИК*********, не взема становище по претенцията.

Ответникът „П.И.Б.“ АД, ЕИК*********, моли съда да уважи исковата молба на ищеца единствено в „обжалваната част“ поради следното: вземането на банката, произтичащо от договор за банкова гаранция е обезпечено с договор за особен залог от 31.07.2012 година, вписан в ЦРОЗ под №2012080302212, подновен с вписване №2017073101921, учреден върху банкова сметка ***: ***;

**********; **********; BIC ***„В.Е.К.“ ЕООД, ЕИК*********, при „П.И.Б.“ АД, вписан в ЦРОЗ под №********* и с подновяване на вписване под №20170731101953.

Посочените привилегии са сред лимитативно изброените в закона и те дават право на предпочтително удовлетворение.

Ответникът твърди, че действително в списъка на приети вземания, съставен от синдика, е прието обезпечение по посочения договор за кредит и запис на заповед за сумата от 22 032 854,39евро, с уговорка „без протест“ и „без разноски“.

Ответникът признава, че записът на заповед не е сред посочените от законодателя привилегии, но вземането на банката се явява обезпечено.

Предвид изложеното моли съда да уважи исковата молба единствено относно липса на привилегия на вземането и по договора за банкова гаранция, изразяваща се в издадения от длъжника запис на заповед.

Синдикът на ответника „В.Е.К.“ ЕООД, ЕИК*********, не взема становище по претенцията.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното:

Страните не спорят относно това: че по т.д.№1766/2019г. по описа на СГС, ТО, 6-4 състав е постановено решение №2037/14.11.2019 година, на основание чл.632, ал.1 ТЗ. Решението е вписано в ТР по партидата на длъжника на 14.11.2019г.; постановено е решение №260315/09.11.2020г., по същото дело, с което производството по делото е възобновено, на основание чл.632, ал.2 ТЗ, което решение е вписано по партидата на длъжника на 10.11.2020 година; че в срока по чл.685, ал.1 ТЗ ищецът НАП и ответникът „ПИБ“ АД са предявили своите вземания спрямо длъжника, като от приобщените по делото доказателства –молба за предявяване на вземания, подадена от „ПИБ“ АД с вх.№300846/10.12.2020годена, с която този кредитор претендира вземания спрямо длъжника, произтичащи от договор за банкова гаранция №000 LG-L-003277/31.05.2012г. в размер на сумата от 1 124 869,67лева, за които е посочено, че е издаден запис на заповед за сумата от 9 472 916,10евро и вземане, произтичащо от договор за банкова гаранция № 000LG – L – 003436/31.07.2012г.

, което е обезпечено със запис на заповед за сумата от 22 033 854,39евро и договор за особен залог на парични средства от 31.07.2013г.; че на 05.01.2021 година по партидата на длъжника са обявени списъците на приетите вземания, в които като кредитори са включени ищецът и вторият ответник „ПИБ“ АД; че е подадено възражение от НАП с вх.№265872/18.01.2021 година, с което кредиторът с прието вземане НАП е оспорил вписано от синдика обезпечение на вземания на кредитора „ПИБ“ АД в размер на 1 124 869,67лева и да се приеме, че това вземане е с поредност на удовлетворяване по т.8 или т.9 на чл.722 ТЗ, с оглед възникването му, както да се изключи като обезпечение, даващо право на предпочтително удовлетворение по чл.722, ал.1,т.1 ТЗ на вземане на банката в размер на 6 688 771,71лева, посочената в списъка ценна книга- запис на заповед за сумата от 22 033 854,39евро; не се спори, че е проведено производство по чл.692, ал.3 и 4 ТЗ, по което съдът по несъстоятелността се е произнесъл с определение №261448/15.03.2021 година, обявено по партидата на длъжника на 15.03.2021 година, като с този акт съдът по несъстоятелността е внесъл промени в списъка, като е определил поредност за удовлетворяване вземането на банката по т.8 на чл.722 ТЗ в размер на 1 124 869,67лева,, а в останалата част е отхвърлил възраженията на НАП; страните не спорят и относно това, че ответникът- банка не разполага с привилегия, произтичаща от запис на заповед, в каквато насока е изричното становище на ответника.

Съдът приема, че претенцията е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.694, ал.6 ТЗ, като по делото са установени следните предпоставки на този отрицателен установителен иск: 1/. предявено вземане от ответника „П.И.Б.“ АД, произтичащо от договор за банкова гаранция №000LG – L - 003277 в размер на 1 124 869,67 лева, предявено в срока по чл.685, ал.1 ТЗ, включено в списъка на приети вземания, съставен от синдика вземане в посочения размер в т.1 на чл.722 ТЗ, предявено вземане от същия кредитор в размер на сумата от

6 688 771,71лева, произтичащо от договор за издаване на банкова гаранция №000LG – L – 003436/31.07.2012 година, което е включено в списъка на приети вземания с поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.1 ТЗ като обезпечено чрез запис на заповед за сумата от 22 033 854,39евро и посочените договори за особен залог и двата от 31.07.2012година; обявен списък на приети вземания, предявени в срока по чл.685, ал.1 ТЗ от синдика в ТР по партидата на длъжника „В.Е.К.“ ЕООД на 05.01.2021 година; 2/.постъпило възражение на друг кредитор с прието вземане (НАП) в срока по чл.690, ал.1 ТЗ, с което е оспорено да е обезпечение посоченото от синдика – издаден запис на заповед; проведена процедура по чл.692, ал.3 и 4 ТЗ, в резултат на която е постановено определение №261448/15.03.2021 година на съда по несъстоятелността по т.д.№1766/2019г. по описа на СГС, ТО, 6-4 състав, което възражението на НАП е частично уважено, тъй като с постановеното определение съдът по несъстоятелността е приел за основателна тезата на възразилия кредитор, че записът на заповед не представлява обезпечение по смисъла на чл.722 ТЗ и чл.136 ЗЗД, а само създава облекчена процедура за снабдяване на кредитора с изпълнително основание и че ценната книга не поражда в полза на кредитора привилегия, която да му дава право на предимство в отношенията с другите кредитори, поради което е направил извод, че посоченият от синдика запис на заповед не представлява същинско обезпечение и не придава на поемателя на ценната книга качество на привилегирован кредитор; изложил е съображения за това, че по отношение на вземането в размер на

6 688 771,71лева е налице обезпечение- договорите за особен залог, поради което правилно това вземане е с посочената в списъка поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1,т.1 ТЗ; постановил е, с диспозитива на определението, че отрежда поредност за удовлетворяване на вземането в размер 1 124 869,67лева по чл.722, ал.1,т.8 ТЗ и е отхвърлил останалите възражения на кредитора НАП; 3/. предявен иск по чл.649, ал.3 ТЗ (отрицателен установителен иск за липса на обезпечение в полза на „П.И.Б.“ АД, произтичащо от запис на заповед за сумата от 22 033 854,39евро, касателно вземането в размер на 6 688 771,71лева, произтичащо от договор за издаване на банкова гаранция №000LG

– L – 003436/31.07.2012 година, произтичащо от договора за банкова гаранция).

Ищецът обосновава интерес от предявяването на отрицателния установителен иск с оглед формулировката на съда по несъстоятелността в диспозитива на определение №261448/15.03.2021 година, в частта, с която останалите възражение на НАП са оставени без уважение, извън частта на съдебния акт, с която е определена поредност за удовлетворяване на вземането в размер на 1 124 869,67лева по т.8 на чл.722 ТЗ и в този смисъл е внесената от съда промяна в съставените от синдика списъци на приети вземания, предявен в срока по чл.685, ал.1 ТЗ.

По допустимостта на тази отрицателна претенция.

ТЗ предвижда възможност не само на длъжника, но и на всеки от кредиторите на несъстоятелността да оспори качеството на друг кредитор чрез процедурата по предявяване и приемане на вземанията в несъстоятелността, част от която е и производството по чл. 692 ТЗ за разглеждане на възражения срещу съставените от синдика списъци. Тя обхваща: /1/ предявяване на вземанията от кредиторите пред съда по несъстоятелността /с изключение на подлежащите на служебно вписване вземания по чл. 687 ТЗ/; /2/ включването им в списъците, изготвени от синдика;

/3/ възможност за оспорване на списъците чрез възражение от кредитор и/или длъжника в производството по чл. 692, ал.

2 и, ал. 3 ТЗ пред съда по несъстоятелността и /4/ постановяване на определение по чл. 692, ал.

1 и/или, ал. 4 ТЗ от съда по несъстоятелността за одобряване на списъците на приетите и служебно вписаните вземания след съответна промяна при уважаване на възражение по чл. 690, ал. 1 ТЗ. В случай на развило се и приключило производство по чл. 692, ал. 2 и, ал. 3 ТЗ по възражение по чл. 690, ал. 1 ТЗ, спорът относно вземането, съответно неговото обезпечие/привилегия, предмет на възражението, може да бъде продължен от участвалия в него длъжник/кредитор, за който резултатът от определението по чл. 692, ал.