Определение № 230 от 28.09.2023, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 230 гр. Велико Търново, 28.09.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ

ИСКРА ПЕНЧЕВА като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно частно търговско дело № 20234001000199 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Постъпила е частна жалба от „М Лизинг“ ЕАД против Разпореждане № 165/ 31.07.2023 г. по т.д.н. № 61/ 2021 г. по описа на ОС – Ловеч, с което съдът е върнал подадената от него частна жалба против Определение № 149/ 20.07.2023 г. по същото дело като недопустима с оглед необжалваемостта на постановения съдебен акт, срещу който е насочена. В жалбата са изложени оплаквания срещу така формирания извод на съда, като жалбоподателят счита, че извън случаите на чл.613а, ал.1 ТЗ постановените в производството по несъстоятелност актове подлежат на обжалване пред апелативен съд. Моли разпореждането да бъде отменено и делото да бъде върнато на ОС – Ловеч за администриране на въззивната частна жалба.

Постъпил е отговор от „Алфа Сорте“ ЕАД – н. чрез синдика на дружеството със становище за неоснователност на жалбата. Синдикът е представил и отговор на върната от съда частна жалба срещу Определение № 149/ 20.07.2023 г., в който е изложил съображения за недопустимост на жалбата поради това, че атакуваното определение не подлежи на инстанционен контрол.

Въззивната частна жалба е подадена в законовия срок, от легитимирана страна, против подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.

ВТАС намира обжалваното разпореждане за процесуално недопустимо. В чл.262 ал.2 ГПК са визирани двете хипотези, при които първоинстанционният съд е компетентен да върне подадена въззивна жалба – при просрочие и при неизпълнение в срок на дадените от съда указания за отстраняване на нередовности, а в случая никоя от тях не е налице. Само въззивният съд има разписано в закона правомощие да върне 1 касационна жалба в случай, че е насочена срещу акт, който не подлежи на обжалване – чл.286 ал.1 т.3 ГПК. Процесуалният закон не може да бъде прилаган по аналогия, поради което ОС – Ловеч не е следвало да връща жалбата, а е следвало да я администрира и изпрати на адресата на жалбата – ВТАС, който да се произнесе по нейната допустимост. Предвид изложеното, обжалваното разпореждане следва да бъде обезсилено.

ВТАС приема, че частната жалба на „ М Лизинг“ ЕАД против Определение № 149/ 20.07.2023 г. е надлежно администрирана, тъй като насрещната страна е упражнила правото си да подаде отговор на същата, поради което е безпредметно делото да бъде връщано на ОС – Ловеч, а настоящата инстанция следва да се произнесе по допустимостта, респ. основателността на жалбата. Същата следва да бъде преценена като процесуално недопустима по съображенията, изложени от първоинстанционния съд, които се основават на разясненията, дадени от ВКС с ТР № 1/ 03.12.2018 г. Постановените в производството по несъстоятелност актове извън изчерпателно изброените в чл.613а, ал.1 ТЗ подлежат на обжалване пред съответния апелативен съд по съответния ред на ГПК, като обжалваемостта им е обусловена от наличието на общите предпоставки, установени в чл.274, ал.1 ГПК, т.е. ако имат преграждащ характер или в закона изрично е предвидена възможност за обжалването им. В случая жалбоподателят атакува определение по чл.638, ал.3 ТЗ, с което съдът е оставил без уважение искането му за продължаване на индивидуалното принудително изпълнение по изп. дело № 512/ 2019 г. на ЧСИ С. Лазаров, при което не е налице нито една от посочените предпоставки. Съгласно т.6 на цитираното тълкувателно решение независимо от правния резултат – разрешаване или отказ да бъде разрешено продължаване на действията по спряното индивидуално изпълнително производство срещу имущество, включено в масата на несъстоятелността, произтичащите от определението правни последици имат значение само за спряното изпълнително производство, а не рефлектират върху самото производство по несъстоятелност, в което то е постановено, съответно не въздействат преграждащо върху развитието на производството по несъстоятелност, т. е. не е осъществена хипотезата на чл.274, ал.1, т.1 ГПК. Предвид липсата на изрично предвидена в закона обжалваемост на определението по чл.638, ал.3 ТЗ, не е налице и хипотезата на чл.274, ал.1, т.2 ГПК.

Изложеното аргуменитира съда да остави без разглеждане частната жалба против Определение № 149/ 20.07.2023 г. като процесуално недопустима и да прекрати производството по делото като недопустимо.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЕЗСИЛВА Разпореждане № 165/ 31.07.2023 г. по т.д.н. № 61/ 2021 г. по 2 описа на ОС – Ловеч.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивната частна жалба на „М Лизинг“ ЕАД против Определение № 149/ 20.07.2023 г. по т.д.н. № 61/ 2021 г. по описа на ОС – Ловеч и ПРЕКРАТЯВА производството по В. ч. т. дело № 199/ 2023 г. по описа на ВТАС.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3