Протокол № 1701 от 05.11.2024, Районен съд - Сливен

ПРОТОКОЛ

№ 1701 гр. Сливен, 25.10.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Минчо Ст. Минев при участието на секретаря РОСИЦА ПЛ. ДЗОБЕЛОВА

Сложи за разглеждане докладваното от Минчо Ст. Минев Гражданско дело № 20242230102085 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 13:30 часа се явиха:

Ищецът, редовно призован, явява се. Представлява се по пълномощие от адв. Д. Д. от САК, надлежно преупълномощен от адв. Я. Д.. За двамата са представени по делото пълномощни.

Ответното дружество, редовно призовано. Представлява се от управителя му, както и, по пълномощие, от адв. М. Р. от АК-Сливен, надлежно упълномощена с пълномощно, представено по делото.

АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.

АДВ. Р.: Да се даде ход на делото.

Съдът счита, че не са налице процесуални пречки и

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ход на делото.

За изясняване на т.н. предварителни въпроси и фактическата по делото обстановка съда излага, че то е образувано по искова молба, с която е предявен осъдителен иск с правно осн. чл.200 от КТ и цена 80 000 лв. Претендира се обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в следствие претърпяна трудова злополука. Искът е предявен като частичен, от общо вземане в размер на 120 000лв.

Следва да се отбележи, че при такива производства размера на обезщетението се 1 определя от съда по справедливост.

Отговорността на ответника се търси в качеството му на работодател на ищеца, тъй като между тях е бил сключен трудов договор от 01.11.2023г. и ищеца е престирал работната си сила като „зидаро-мазач“ в отдел (място на работа) „строителен обект“. В изпълнение на именно такива действия настъпил инцидент, в резултат на който ищеца получава травматично увреждане, а именно -тежка травма на лявото око, последвана от пълна загуба на вътреочните тъкани, довели до постоянна слепота. Инцидентът е признат за трудова злополука с нарочно разпореждане на НОИ.

С оглед съдържанието на писмения отговор тези обстоятелства са безспорни по делото.

След злополуката К. бил прегледан от офталмолог, с оплаквания от болка, сълзене и намалено зрение на лявото око, като бил насочен за хоспитализация в „МБАЛ д-р Иван Селимински“ АД - гр. Сливен. Поради влошаване състоянието му обаче се наложило по спешност да бъде транспортиран до друго лечебно заведение за уточняване на състоянието му и провеждане на адекватно специализирано лечение - Клиника по очни болести към „УМБАЛ Свети Георги“ ЕАД - гр. Пловдив. Там били осъществени няколко оперативни интервенции и манипулации на засегнатото ляво око, както и назначена комплексна медикаментозна терапия. Въпреки проведените болнични мероприятия обаче ищеца загубил лявото си око. За целите на оздравителния процес се наложило след това той да ползва отпуск по болест с общ период от 133 календарни дни.

Освен това ищеца твърди, че в резултат на злополуката е претърпял уплах и стрес, силна болка, интензивно главоболие, дори загубя на съня. Станал напрегнат, раздразнителен, тревожен. Загубата на окото понижила самооценката му, чувството му за пълноценност и самочувствието му.

Щом отговорността на ответника се търси да се реализира по КТ, спора е подсъден на СлРС, макар и цената на иска да е висока- по-висока от онази, установена в ГПК, при която районния съд може да е първоинстанционен при подобни искове.

Впрочем, ответника е съгласен, че иска е подсъден на СлРС както по правилата на родовата, така и на местната, подсъдност.

Това и други становища той изразява в своевременно депозиран писмен отговор.

Сред тях и че отговорността на работодателя е обективна, безвиновна. С това обаче приключва позитивността на ответника. Така е, защото той изцяло оспорва иска и останалите факти, наведени в исковата молба. Според него, ищеца умишлено е причинил инцидента/нанесъл увредата или поне е действал с груба небрежност /второто възражение е в условията на евентуалност спрямо първото/. В резултат на това счита, че отговорността му е изцяло изключена, дори и в двете хипотези, но все пак, както се казва за да не развали идеята на закона, признава, че отговорността му е 1%. Т.е., ако съда не възприеме 2 виждането му за умишлени действия на К., то последния е съпричинил настъпването на вредоносния резултат на 99%.

Тези възражения са с пр.осн. ал.1, съотв. ал.2 на чл.201 .

Ответникът твърди, че въпреки проведения на ищеца първоначален- при възникване на трудовото правоотношение, и текущ- за работния ден, инструктаж, К. е нарушил дадените му предписания, тъй като въпреки несъгласието на техническия ръководител, в последствие започнал работа със собствен, а не на работодателя, карбофлекс, при това без да ползва предпазни очила, с каквито е разполагал. Освен това, според ответника ищеца е проявил нехайно отношение към здравословното си състояние след инцидента, защото след като поставил капки в окото, се върнал на работа и едва няколко дни след инцидента посетил клиниката в гр.Пловдив.

Съдът РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест между страните по следния начин: ищеца следва да докаже твърденията си в исковата молба за наличие на трудово правоотношение; че инцидента е настъпил по време на работа и при изпълнение на служебните му задължения и че злополуката е призната за трудова. За тях той е ангажирал доказателства, а и тези факти са признати от ответника. Следва да докаже и претърпените от него негативни изживявания- като вид, интензитет, времетраене. За тях ищеца е направил доказателствени искания- за разпит на свидетели и назначаване на експертизи, а и доказателствено искане по чл. 192 от ГПК.

Ответникът следва да докаже твърдяните от него факти, които изключват отговорността му- било напълно, било частично- за извършените и от ищеца, и от негов- на работодателя, представител действия, коментирани преди малко по-горе. Съдът констатира, че ответника е направил доказателствени искания за събиране на доказателства за тези обстоятелства.

Съдът ПРЕДОСТАВЯ възможност на страните за становища по иска в съдебно заседание; доклада, който изложи току-що и дадените с него указания, като същевременно ги ПРИКАНВА към сключването на спогодба.

АДВ. Д.: Уважаеми г-н председател, поддържам изцяло исковата молба, ведно с направените доказателствени искания. Оспорвам изцяло отговора на исковата молба. Нямам възражение по доклада на съда. Водим допуснатите ни двама свидетели, които поименно сме посочили в допълнителната ни молба и моля да бъдат разпитани в днешното заседание.

АДВ. Р.: Уважаеми г-н председател, поддържам отговора на исковата молба и направените в него доказателствени искания. Тъй като съда ни бе указал с определението, с 3 което насрочи днешното съдебно заседание, да посоча трите имена на свидетелите и фактите, които ще се доказват с тях, ще го направя в днешното съдебно заседание, тъй като до последно нямаше да бъдат при режим на довеждане, а щяхме да искаме тяхното призоваване, но към момента ние ги водим. Единият е Р.И.Р.- технически ръководител на обекта. С неговите показания ще установим проведения инструктаж, наличните инструменти и самото провеждане на инструктажа. Другите свидетели са В.Б.М. и П.В.Д., които са двама работника, които заедно с ищеца са извършвали ремонтните дейности на обекта и те са преки очевидци на действията на ищеца, които съм коментирала в отговора, с оглед направените възражения за изключване на отговорността, евентуално за съпричиняване. По отношение на доклада, правното основание и доказателствената тежест нямам възражение, моля да бъде приет.

На основание чл. 148 от ГПК съда трябва да се произнесе в съдебно заседание по доказателствените искания на страните и събере вече допуснатите доказателства. Следва да се отбележи, че такива са направени и от двете страни и съда е взел становище с постановено в закрито съдебно заседание определение с № 3704 от 10.10.2024 г., като е допуснал за приемане като писмени доказателства представените като приложения на исковата молба и писмения отговор документи. Становището на съда и към момента е, че тези документи са допустими и относими към предмета на делото и необходими за правилното му изясняване. Ето защо, Сливенски районен съд

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени по делото доказателства приложенията на:

-исковата молба – трудов договор от 01.11.2023г. по описа на „Деник Инженеринг“ ЕООД. Декларация за трудова злополука № 1/03.01.2024г. по описа на „Деник Инженеринг“ ЕООД; разпореждане №5104-19-4/29.01.2024г., издадено на осн. чл.60 ал. 1 КСО от длъжностно лице при ТП на НОИ- Сливен; удостоверение с изх. № 5104-19-4#2/14.03.2024г., издадено от ТП на НОИ-Сливен; епикриза от ИЗ № 84993/2023г., издадена от клиниката по очни болести към „УМБАЛ Свети Георги“ ЕАД- гр. Пловдив; болничен лист № Е20233783702/28.12.2023г. за временна неработоспособност; болничен лист № Е20232307800 за временна неработоспособност; болничен лист № Е20232307806 за временна неработоспособност; болничен лист № Е20232307813 за временна неработоспособност;

-писмения отговор – трудов договор от 01.11.2023г.; уведомление по чл.62 ал.5 от КТ с вх. № 20388233022798/01.11.2023г.; книга за начален инструктаж; преписка от Инспекцията по труда.

4

С цитираното вече определение съда е дал възможност на ищеца да ангажира гласни доказателствени средства, чрез разпита на две лица като свидетели, за установяване на претърпените от него болки и страдания от получената травма, както и въздействието на тази травма върху психиката му. В депозирана на 21.10.2024 г. молба ищеца посочва имената на свидетелите. Ето защо те ще бъдат допуснати до разпит.

Доказателствено искане за събиране на гласни доказателствени средства, чрез разпит на трима свидетели, е направено и от ответника. В днешното заседание то бе изразено в пълен вид- както чрез посочване имената на свидетелите, така и на фактите, които ще се доказват с разпита им. По същество преценката на съда е, че тези лица следва да се допуснат до разпит, защото за фактите са допустими свидетелски показания, а и тези факти са относими към предмета на делото.

С горните аргументи съда

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА до разпит в качеството на свидетели, лицата А.Ф.Ф., Д.С.Ф., Р.И.Р., В.Б.М. и П.В.Д.

Свидетелите са осигурени от страните и поради това съда ще ги разпита днес като предлага най-напред да бъдат разпитани свидетелите на ответната страна. Това е правилното процедиране според съда, предвид поредността на фактите, които ще се установяват със свидетелите. Най-напред е възникнал инцидента, а след това- и в резултат точно на инцидента, ищеца е търпял болки и страдания.

АДВ. Д.: Нямам възражение г-н съдия.

АДВ. Р.: Аз също нямам възражение, само бих искала да започнем от техническия ръководител, както е била ситуацията хронологично.

Съдът ВЪВЕДЕ в залата първия осигурен от ответната страна свидетел и на осн.чл.170 от ГПК СНЕ самоличността му, както следва:

Р.И.Р. - ЕГН: **********, български гражданин, неосъждан, без родство с ищеца.

Работи в ответното дружество на длъжност „технически ръководител“.

Предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК, която носи при лъжесвидетелстване – ако каже неистина или ако затаи истина, обещава да говори истината.

На осн.чл.171 от ГПК съда пристъпва към провеждане на разпита.

На въпроси, формулирани от адв. Р., свидетеля отговори –

Да ни кажете към 14.12.2023г., знаете за въпросния инцидент?

5

СВИДЕТЕЛ: Да.

АДВ. Р.: Работехте ли в ответното дружество „Деник Инженеринг“ ЕООД.

СВИДЕТЕЛ: Да, работех като технически ръководител.

АДВ. Р.: На 14.12.2023г. със С., В. и П. каква работа трябваше да се извърши и на кой обект?

СВИДЕТЕЛ: Обекта е ЗММ гр. Сливен, а вида на работата, която трябваше да извършат, е почистване на привидни фуги в бетоновата настилка и запълването им с полиуретанов мастик.

СЪДЪТ: Какво означава привидни фуги?

СВИДЕТЕЛ: Това са фуги, които след заливането на бетона се нарязват с определена дълбочина в бетона, за да може да се определят местата, на които бетона при засъхването да се напука, в смисъл да се отдели на карета. Тези карета, на които се реже бетонаправоъгълници, за да може да не се напука на други места, а да се напука точно на посочените места, тези фуги се прерязват с фугорез.