Решение № 982 от 12.12.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 982 гр. Бургас, 12.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Таня Д. Евтимова

Членове:

Радостина П. Иванова

Тихомир Р. Рачев при участието на секретаря Жана Авр. Кметска като разгледа докладваното от Радостина П. Иванова Въззивно гражданско дело № 20252100501691 по описа за 2025 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 1563 от 01.07.2025 г., постановено по гр. дело № 346/2025 г. по описа на РС-Бургас ответникът „ГЕОПЛАН КЪНСТРАКШЪН“ ЕООД с ЕИК 201432883, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ж.к. „Славейков“, бл. 161, представлявано от управителя Кристиян Дешков, е осъден ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 200, ал. 1 от КТ на ищцата А. М. К. с ЕГН **********, с постоянен адрес с. С., ул. "Л." № **, сумата от 120 000 лв., представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания поради смъртта при трудова злополука, настъпила на 16.08.2024 г. и преждевременна загуба на нейния съпруг Х. П. К., ведно със законната лихва, считано от 16.08.2024г. до окончателното изплащане на главницата, като искът е отхвърлен до пълния предявен размер от 200 000 лв., както и на малолетните ищци Е. Х. К., ЕГН ********** и Е. Х.

К. с ЕГН **********, сумата от по 140 000 лв., представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания поради смъртта при трудова злополука, настъпила на 16.08.2024 г. и преждевременна загуба на техния баща Х. П. К., ведно със законната лихва, считано от 16.08.2024г. до окончателното изплащане на главницата, като исковете са отхвърлени до пълните им предявени размери от по 200 000 лв. за всеки от ищците;

Със същото решение ответникът „ГЕОПЛАН КЪНСТРАКШЪН“ ЕООД е осъден да заплати на адв. Георги Георгиев Радков от САК, сумата от общо 35 940 лв. с ДДС, представляваща възнаграждение за безплатна правна помощ, осъществена по делото, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК вр. чл.38, ал.2 от ЗАдв., оказана на ищците.

Ищците А. М. К., Е. Х. К. и Е. Х. К. са осъдени да заплатят на ответника „ГЕОПЛАН КЪНСТРАКШЪН“ ЕООД на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 5 530 лв., 1 представляваща сторените разноски в процеса за адвокатско възнаграждение.

Ответникът „ГЕОПЛАН КЪНСТРАКШЪН“ ЕООД е осъден да заплати на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК в полза на съдебната власт по сметка на РС - Бургас държавна такса и разноски в размер на 16 600 лв.

Решението е постановено при участието на трети лица-помагачи на страната на ответника „ГЕОПЛАН КЪНСТРАКШЪН“ ЕООД с ЕИК 201432883 –а именно „УНИКА ЖИВОТ“ АД с ЕИК 831626729, „ВИП СТРОЙ 89“ ЕООД с ЕИК 207258959 и М. А. М. с ЕГН **********.

Против горепосоченото решение са постъпили следните въззивни жалби:

1. от ищците А. М. К. с ЕГН **********, с постоянен адрес с. С., ул. "Л." № **, действаща лично и в качеството си на майка и законен представител на малолетните деца Е. Х. К., ЕГН ********** и Е. Х. К. с ЕГН **********, тримата в качеството на законни наследници на Х. П. К. против решение № 1563 о т 01.07.2025 г., постановено по гр. дело № 346/2025 г. по описа на РС-Бургас, в отхвърлителните му части;

2. от ответника „ГЕОПЛАН КЪНСТРАКШЪН“ ЕООД с ЕИК 201432883, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ж.к. Славейков, бл. 161, представлявано от управителя Кристиян Пламенов Дешков против решение № 1563 о т 01.07.2025 г., постановено по гр. дело № 346/2025 г. по описа на РС-Бургас, в осъдителните части; и

3. от „ВИП СТРОЙ 89“ ЕООД с ЕИК 207258959 в качеството му на трето лицепомагач на страната на ответника, по отношение на частта на решение № 1563 от 01.07.2025 г., постановено по гр. дело № 346/2025 г. по описа на РС-Бургас, касаеща отговорността му като трето лице.

Във въззивната си жалба ищците А. М. К., действаща лично и в качеството си на майка и законен представител на малолетните си деца Е. Х. К. и Е. Х. К., чрез адвокатските си представители адв. Николай Димитров и адв. Георги Радков са изразили недоволство от решението в обжалваните му отхвърлителни части, с твърдения, че същото е неправилно, поради допуснати нарушения на материалния закон- чл. 52 от ЗЗД, съществени процесуални нарушения и необоснованост.

Позовавайки се на цитираната в жалбата задължителна съдебна практика и след анализ се излагат съображения, че съдът не е изследвал задълбочено и не е оценил адекватно в достатъчна степен всички доказани по делото факти, имащи значение за определяне на справедливия размер на обезщетението за причинените неимуществени вреди, като същевременно съдът е придал правно значение на факти, които няма правно значение за спора по смисъла на ППВС № 4/68г. Наведени са подробни съображения, че постановеното решение в отхвърлителната му част е постановено в противоречие със задължителната практика на ВКС, посочена в жалбата, в смисъл, че възрастта на починалия не съставлява самостоятелен критерий за определяне на обезщетението поради неговата смърт. Счита се също, че неправилно първоинстанционният съд е изследвал дали е налице изключителност на връзката между починалото лице и ищците, като по този начин незаконосъобразно е съобразил режима на който се подчиняват друга категория лица, посочени в ТР№ 1/2016г.с този по ППВС № 4/61г., респ. ППВС № 5/69г. Възразява се против определения в обжалваното решение размер на обезщетенията на ищците, който се сочи, че е занижен и в подкрепа на това становище са наведени подробни доводи. На следващо място се сочи, че съдът не е съобразил нарастващата инфлация в страната и нуждата от 2 актуализиране на определените размери по чл. 52 от ЗЗД съобразно нея, позовавайки се на разясненията, дадени в цитираните в жалбата решения на ВКС по този въпрос.

Излага се, че е налице и допуснато нарушение на чл. 236 от ГПК, в резултат на което са останали недооценени близките отношения и силната духовна и емоционална връзка между ищеца и починалото лице, също така продължителността и интензитета на претърпените от тях страдания от нейното прекъсване, както и проявленията на страданията на ищците от загубата. Счита се, че по този начин съдът не е съобразил в достатъчна степен цялостното негативно отражение върху психичното и емоционално състояние на ищците. Иска се допускане на съдебно-психологична експертиза в настоящото производство при условието на чл. 266,ал. 3 от ГПК, която да установи след интервю и при съобразяване на доказателствения материал по делото какво е психическото състояние на ищците след внезапната смърт и има ли негативно отражение на психиката им, ако да - в каква степен, като счита, че без допускането й делото ще остане непопълнено с нужния доказателствен материал, позовавайки се и на цитирана съдебна практика. Претендира се адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

В срока по чл.263, ал.1 от

ГПК въззиваемият-ответник „ГЕОПЛАН

КЪНСТРАКШЪН“ ЕООД не е депозирал писмен отговор на въззивната жалба.

Постъпил е писмен отговор на въззивната жалба, подаден от третото лицепомагач „ВИП СТРОЙ 89“ ЕООД, чрез пълномощника му адв, Д. П., в която е изразено становище за неоснователността й. Излагат се доводи, че районният съд е приложил правилно критерият „справедливост“ съгласно задължителната съдебна практика, преценил е правилно фактическата обстановка след обстойно изследване на доказателствения материал и е направил логични и обосновани изводи. Възразява се против искането на ищците за увеличаване на размера на присъдените им обезщетения, като се по-високият им размер не намира подкрепа в доказателствата по делото и би довел до нарушаване на принципа на равенство и справедливост. Иска се потвърждаване на решението в обжалваната от ищците отвхърлителна част.

По делото е постъпила въззивна жалба от „ГЕОПЛАН КЪНСТРАКШЪН“ ЕООД, както и допълнителна въззивна жалба, подадена чрез адвокатският му представител адв. С. К., в уважаващата исковете част. Наведени са съображения, че е налице хипотезата на чл. 201, ал. 2 от КТ, като се твърди, че трудовата злополука е допусната при проявена от починалото лице груба небрежност, довела до причиняване на смъртта му, за което е излага собствен анализ на фактите по делото и събраните за тях доказателства. При условията на евентуалност се сочи, че дори и да се приеме, че исковете са доказани по основание, при определяне на обезщетението следва да се отчете, че е налице изключително висока степен на принос на пострадалото лице при настъпване на злополуката, както и различният интензитет на страдание на всеки от ищците. Счита се за неправилно, че съдът е отхвърлил възражението му за съпричиняване и поради това неправилно е определил размер на следващото се на ищците обезщетение, което се твърди, че е в по-нисък от претендирания размер. Иска се намаляване на присъдените обезщетения при условията на чл. 201, ал. 2 от КТ и присъждане на разноските по делото и за двете инстанция.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемите-ищци са депозирали писмен отговор по жалбата на „ГЕОПЛАН КЪНСТРАКШЪН“ ЕООД, в който са изразили становище за неоснователността й, с мотив, че не е налице хипотезата на чл. 201, ал. 2 от КТ, тъй като данните по делото не сочат да е налице този фактически състав, за което са изложени подробни съображения. Посочена е съдебна практика по въпроса като се 3 възразява, че в случая ответникът не може да се позовава на груба небрежност при нарушени от него задължения за обезопасяване и инструктаж, тъй като те изключват тази възможност. Иска се потвърждаване на решението в обжалваната от ответника уважаваща исковете част. Претендира се адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

По делото е постъпила и въззивна жалба, подадена от третото лице-помагач „ВИП СТРОЙ 89“ ЕООД, чрез пълномощника му адв, Д. П. против решението относно обвързващите мотиви досежно отговорността му като трето лице – помагач на ответника и по отношение на изводите на съда за наличието на груба небрежност, за което са изложени подробни съображения. Иска се отмяна на обжалваното решение в атакуваните му в жалбата части и да се приеме, че действията на третото лице не следва да се обсъждат и преценяват на съда, поради отсъствие на искова претенция срещу него предвид качеството му на лице-помагач на ответника.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемите-ищци са депозирали писмен отговор по жалбата на третото лице –помагач „ВИП СТРОЙ 89“ ЕООД, в който са изложили подробни съображения за неоснователността й. Навели са доводи, че не е налице проявена от пострадалото лице груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 от КТ, в т.ч. и по съображенията, посочени в писмения си отговор на въззивната жалба на ответника.

Молят за потвърждаване на решението в обжалваната част и присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

Бургаският окръжен съд, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по вътрешно убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Ищците твърдят, че са наследници на Х. П. К., поч. на 16.08.2024г., като първата от тях е негова преживяла съпруга, а останалите – негови малолетни деца. Сочи се, че на 16.08.2024г, около 11:17 часа, при извършване на армировъчни дейности на обект „Мадика“, находящ се в гр. Бургас, наследодателят им, който е работил по трудов договор с ответното дружество на длъжност „работник строителство сгради“ е закачал за пореден път на куката на крана за арматурната колона, лежаща на плочата, когато вследствие на въздействие от ел. ток е паднал назад върху друга пачка колони, вследствие на което получил несъвместими с живота травми и починал. Излага се, че настъпилият инцидент е приет за трудова злополука съгласно разпореждане № 510402-127 от 15.11.2024г. по описа на ТП на НОИ – Бургас, поради което считат, че е налице основанието на чл. 200, ал. 1 от КТ за ангажиране на отговорността на ответния работодател спрямо тях, в качеството им на наследници на починалия работник, като претендират присъждане на обезщетение за претърпените във връзка със смъртта на своя наследодател неимуществени вреди, доколкото те са в причинно-следствена връзка с настъпилата трудова злополука. Излагат, че смъртта на техният наследодател е най-тежкото житейско събитие, като дори интензитетът на страданието им да намалее с времето, считат, че мъката им не би могла да бъде преживяне до края на живота им, като същата е непреодолима и материално неизмерима. Сочат, че починалият съпруг и баща е бил глава на тяхното семейство, а освен това е бил жизнен, работлив и деен мъж. Заявяват, че осъзнават и страдат от това, че са лишени завинаги от пълноценното и щастливо семейство, което преди събитието са били, от моралната съпружеска и бащина опора и закрила, която починалият им е давал, както и, че болки и страдания от загубата на толкова близък за всички тях човек, ще търпят винаги. Заявяват, че и тримата ищци са били в изключителна близка връзка с починалия, която е била изпълнена с обич, подкрепа, разбирателство и уважение, а 4 след смъртта му животът им е преобърнат, като завинаги ще са лишени от обичта и опората, които ежедневно са получавали от пострадалия. Сочат, че след злополуката са се затворили в себе си, спрели са да общуват с близки и приятели, станали мрачни и тъжни. Твърдят още, че и до настоящия момент страдат от депресия и посттравматичен стрес, изразяващи се в нарушение на съня, често главоболие и тревожност. Преди настъпилото събитие, те са били жизнени и контактни, радвали са се на спокоен живот и срещи с близки и приятели, а в момента са затворени и отчуждени, избягват срещи с други лица и така обичайните за всеки нормален човек срещи с приятели и стремеж към положителни преживявани.