Протокол № 1527 от 30.10.2024, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 1527 гр. Варна, 25.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева

Членове:

Тони Кръстев

Десислава Г. Жекова при участието на секретаря Мая М. П.

Сложи за разглеждане докладваното от Тони Кръстев Въззивно гражданско дело № 20243100501046 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 13:34 часа се явиха:

ВЪЗЗИВНАТА СТРАНА „ХОЛИДЕЙ И РАЙЗЕН“ ЕООД, редовно призована, представлява се от адвокат Й. С., редовно упълномощен и приет от първа инстанция.

ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА „ВЕОЛИЯ ЕНЕРДЖИ ВАРНА“ ЕАД, редовно призована, представлява се от юрисконсулт Д. К., редовно упълномощена и приета от първа инстанция.

АДВ. С.: Да се даде ход на делото.

ЮРИСК. К.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото в днешното съдебно заседание, поради което

ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ, на основание чл. 268, ал. 1 от ГПК ДОКЛАДВА постъпилата въззивна жалба, съобразно постановеното в 1 разпоредително заседание Определение № 2802 от 09.07.2024 година:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба вх. № 33006/22.04.2024 г. от „Холидей Райзен“ ЕООД против Решение № 1000/25.03.2024 г., постановено по гр.д. № 7538/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е отхвърлен иска на ищеца /въззивника/, с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, да бъде осъден ответника „Веолия Енерджи Варна” ЕАД да заплати на ищеца сумата от 8409 лв., представляваща остатък от дължима сума по Договор № 70/02.12.2014 г. за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради в режим на етажна собственост и сгради с повече от един потребител на лицензионната територия на „Веолия Енерджи Варна” ЕАД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 02.06.2023 г., до окончателното изплащане на задължението.

Във въззивната жалба се излага, че първоинстанционното решение е неправилно, постановено при неправилна преценка на събраните по делото доказателства. Счита се, че ССЕ правилно констатира, че считано от октомври 2022 г. „Веолия Енерджи Варна“ ЕАД е превеждало частични плащания по фактури в размер най-малко на 75% от фактурираното. От друга страна въззивникът намира ССЕ за неточна и непълна, тъй като нямала отговор по някои въпроси. Счита, че частичните преводи само по себе си доказват съгласието на ответника със съдържанието и стойността на фактурираното.

Посочва се, че не се дължи предоставяне на ответника на оперативно счетоводна информация, доколкото е била публично достъпна. Решението на ВРС въззивникът намира за непълно, тъй като не бил обсъден фактът, че общото задължение на „Веолия Енерджи Варна“ ЕАД в размер на 8409 лева представлява сбор от частично неплатени фактури и две изцяло неплатени за месеците юли и август 2023г. Поради изложеното, моли за отмяна на решението и постановяване на друго, с което да бъде уважен предявеният иск и да бъдат присъдени разноските по делото.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна „Веолия Енерджи Варна“ ЕАД депозира отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата като неоснователна. Излага, че правилно първоинстанционният съд е отхвърлил иска по чл. 79 от ЗЗД, с аргументите, че ищецът не е представил доказателства за двустранно договорени към 01.10.2022 г. увеличени цени на 2 извършваните от ищеца услуги за процесния период. „Веолия Енерджи Варна“ ЕАД коректно е изпълнявало задълженията си, а ищецът не е доказал неизпълнение на договорно задължение от страна на ответника. Излага, че в отношенията между страните, освен правилата, уредени в договора, валидни са и разпоредбите на Закона за енергетиката и Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. за топлоснабдяването. Сочи се, че за определяне на цените за услугата дялово разпределение е приложима разпоредбата на чл. 139в, ал. 3, т.

4 ЗЕ, възпроизведена в чл. 5, ал. 1 от Договора, с която било посочено, че договарянето на цената за следващата година става на база доказани направени разходи от дружеството за дялово разпределение /въззивника/ за дейността дялово разпределение към 30 септември всяка година. Прави се сравнение в табличен вид на три от писмата, изходящи от дружеството за дялово разпределение, изготвени през 08.2022г., 09.2022г. и 11.2022г. с аргумента, че данните в тях се различават. За процесния период се посочва, че от страна на въззивника е заявено увеличение на цените за услугата на база представени справки на разходите, но без приложена финансова обосновка и изискуемите документи. Поради това не било подписано допълнително споразумение към договора и за „Веолия Енерджи Варна“ ЕАД не възникнали задължения за заплащане на различни от договорените суми. Издаването на фактури се счита за факт, който не е в състояние да породи задължение за ответника да изпълни плащане на посочените в тях стойности, след като не е постигнато взаимно съгласие по изменението им. Посочва се, че всички издадени фактури за отчетния период не са осчетоводени или включвани в дневника за покупки и продажбите по ЗДДС от страна на „Веолия Енерджи Варна“ ЕАД. По отношение на плащанията се твърди, че са извършвани по приемо-предавателните протоколи за месечен обмен на данни, а фактурите били върнати на издателя. Оспорва се твърдението, че ГФО за 2021г. и за 2022г. са били публично достъпни, както и посоченото във въззивната жалба, че СЧЕ е непълна и интерпретациите, направени спрямо нея във въззивната жалба. Не се отрича обстоятелството, че въззиваемата страна не е извършила плащания за м.07 и 08.2023 г. към ищеца, но е платило за м. 05 и 06.2023г.

Твърди се, че в неизпълнение на задълженията си бил ищецът, тъй като не бил представил точна информация и издавал некоректни фактури, довели до загуби на „Веолия Енерджи Варна“ ЕАД, поради невъзможността да упражни правото си на данъчен кредит и да осчетоводи разходите си. По отношение на 3 направеното доказателствено искане изразява становище, че повторна СЧЕ не следва да бъде назначавана, защото всички обстоятелства за разрешаване на спора са изяснени, както и поради липсата на изложени мотиви от страна на въззивника относно допуснатите пропуски в заключението. Моли за постановяване на решение, с което да бъде потвърдено първоинстанционното решение и да бъде отхвърлена въззивната жалба, както и да се присъди юрисконсултско възнаграждение.

АДВ. С.: Поддържам въззивната жалба. Поддържам депозираната уточняваща молба вх. № 17314/04.07.2024 г.

ЮРИСК. К.: Оспорвам въззивната жалба, като поддържам отговора на същата. Поддържам отговор № 19694/01.08.2024 г. подаден във връзка с уточняващата молба на въззивната страна.

СЪДЪТ докладва писмен отговор вх. № 19694/01.08.2024 г. от „Веолия Енерджи Варна” ЕАД във връзка с подадена от ищеца „Холидей и Райзен" ЕООД, уточняваща молба вх. № 17314/04.07.2024 г., с който въззиваемата страна оспорва изцяло по основание и размер направените с уточняващата молба твърдения на ищеца за обстоятелствата, на които се основава предявеният иск.

- В отговора се посочва, че при сборуване на сумите по изброените фактури във формулирания нов петитум по т. 3 на уточняващата молба, се получава сума, която (е в размер на общо 9610,37 лева с ДДС и) не отговаря на размера на претенцията му от 8409 лева с ДДС.

- Посочва се още, че някои от описаните в т. 3 на уточняващата молба фактури не кореспондират с представените като доказателства фактури в първоинстанционното производство (защото няма представена фактура № 1731/15.12.2020 г. и фактура № 1-738/19.01.2022 г.) Същите се посочват за първи път като документи в настоящото производство.

- Поддържа се, че всички издадени от ищеца фактури за отчетен период от м.10.2022 г. до м.08.2023 г. вкл. не са осчетоводени от страна на „Веолия Енерджи Варна"ЕАД, а плащанията към „Холидей и Райзен" ЕООД са извършвани по утвърдените договорни цени и извършения обем работа, описан в приемо-предавателните протоколи.

- Излага се още, че посочения в т. 2 на уточняващата молба отчетен 4 период е различен от посочения в исковата молба и в останалите точки на уточняващата молба.

- В заключение въззиваемата страна счита, че ищецът чрез уточняващата молба не отговаря, обосновава и доказва как е определен размера на претенцията му от 8409 лева с ДДС и за какъв период се отнася същата, а прави изменение на първоначално предявения от него иск, което е недопустимо.

Като взе предвид направените от въззивника – ищец в първоинстанционното производство уточнения и изразеното от въззиваемата с т р а н а становище, СЪДЪТ намира, че направените от въззивника уточнения са относими към даденото от съда разпореждане за отстраняване на нередовности в исковата молба и следва да се вземат предвид единствено в частта, с която се посочват периодите, за които се претендира сумата по първоначално предявения иск и по поисканото в първото съдебно заседание пред ВРС изменение на същия.

Изменение на иска по основание или по размер е недопустимо на настоящия етап от производството, с оглед на което останалите направени от въззивника уточнения ще бъдат обсъдени от съда при произнасяне по съществото на спора.

Предвид горното, СЪДЪТ приема, че и искът, с който е сезиран и който подлежи на разглеждане в настоящото въззивно производство, е ЗА ОСЪЖДАНЕ на ответника да заплати сумата от 5036,87 лева за извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода м. октомври 2022 г. - м. април 2023 г. съгласно формулирания с исковата молба петитум, и сумата от 3372,13 лева за периода от м. юли 2023 г. до м. август 2023г., съгласно допуснатото от ВРС в първото по делото заседание изменение на иска, или общо сумата от 8409 лв., с оглед на което ОПРЕДЕЛИ

ОБЯВЯВА за окончателен проекта за доклад, обективиран в определение № 2802 от 09.07.2024 г., като ДОПЪЛВА същия с направеното по-горе уточнение относно начина на формиране на исковата претенция 5 по размер и по периоди, а именно: предявеният иск е ЗА ОСЪЖДАНЕ на ответника да заплати сумата от 5036,87 лева за извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода м. октомври 2022 г. - м. април 2023 г. съгласно формулирания с исковата молба петитум, и сумата от 3372,13 лева за периода от м. юли 2023 г. до м. август 2023г., съгласно допуснатото от ВРС в първото по делото заседание изменение на иска, или общо сумата от 8409 лв.

АДВ. С.: Представям списък на разноските по чл. 80 ГПКи договор за правна защита и съдействие. Нямам други доказателствени искания. Моля да бъде даден ход на делото по същество.

ЮРИСК. К.: Представям списък на разноските по чл. 80 ГПК. Нямам други доказателствени искания. Моля да бъде даден ход на делото по същество.

С оглед процесуалното поведение на страните, СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа и от правна страна, поради което ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ

АДВ. С.: Моля да уважите въззивната жалба. На първо място, считам, че по отношение на увеличения иск, за който е допуснато от първоинстанционния съд, същият изобщо не се е произнесъл. А именно: това, че фактура № 776 от 08.08.2023 г. и фактура № 784 от 11.09.2023 г. са изцяло незаплатени и това изобщо не е включено в първоинстанционното решение.

Същите са дължими и не са заплатени от ответната страна изцяло.

По отношение на останалата дължима сума по издадените фактури, считам, че неправилно вещото лице в допуснатото и прието заключение в първа инстанция, в експертизата, на стр. 5-та, е приело, че от разменената кореспонденция е видно, че от страна на „Холидей и Райзен“ не са представени исканите от „Веолия“ ГФО на „Холидей и Райзен“. „Холидей и Райзен“, съгласно договора между страните № 70/02.12.2014 г., стр. 2-ра, т. 5та, ал. 1, в същия няма изискване, когато иска увеличаване на цената да 6 представя каквито и да е други доказателства, освен посочените в самия договорa, а именно: това са разходите за дейността по дяловото разпределение. За това и вещото лице, тук е допуснало грешка, като считам, че настоящата инстанция не следва да се съобрази в тази част с експертизата.