Решение № 5881 от 30.10.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5881 гр. София, 30.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. И.а

Виктория Недева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Ваня Н. И.а Въззивно гражданско дело № 20231100508402 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 8867 от 29.05.2023 г., постановено по гр. д. № 70363/2022 г. на Софийски районен съд, К. Й. И., Х. Й. И. и Г. А. Ч. са осъдени да заплатят поравно на „Топлофикация София” ЕАД сума в общ размер 2824,59 лв., от която: 2447,95 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. ****, с абонатен № 241612, за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата; 372,06 лв. – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 30.11.2022 г.; 4,18 лв. – цена на дялово разпределение за периода от 01.10.2020 г. до 30.02.2021 г., ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата; и 0,40 лв. – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.09.2020 г. до 30.11.2022 г., както следва:

- К. Й. И.: сумата 815,98 лв. - главница за стойността на незаплатената топлинна енергия, сумата 124,02 лв. – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия, сумата 1,39 лв. – дялово разпределение, и сумата 0,13 лв. – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение;

1

- Х. Й. И.: сумата 815,98 лв. - главница за стойността на незаплатената топлинна енергия, сумата 124,02 лв. – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия, сумата 1,39 лв. – дялово разпределение, и сумата 0,13 лв. – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение, и

- Г. А. Ч.: сумата 815,98 лв. - главница за стойността на незаплатената топлинна енергия, сумата 124,02 лв. – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия, сумата 1,39 лв. – дялово разпределение, и сумата 0,13 лв. – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение.

Ответниците К. Й. И., Х. Й. И. и Г. А. Ч. са осъдени да заплатят поравно на ищеца „Топлофикация София” ЕАД разноски в общ размер 1310 лв., или всеки от тях по 436,67 лв.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответниците К. Й. И. и Х. Й.

И., в която същите излагат възражение за неправилност на извода на първоинстанционния съд, че те са потребители на топлинна енергия в качеството им на собственици на процесния топлоснабден имот. Поддържа се неправилност на извода на съда, че всички ответници дължат заплащане на начислената топлинна енергия, без оглед на факта, че само ответникът Г. Ч. живее в процесния апартамент и въззивниците не са ползвали имота, респ. не са ползвали и доставената в него през исковия период топлинна енергия. Жалбоподателите излагат довод, че след като те не са били потребители на топлинна енергия през посочения период за процесния апартамент, за тях не са възникнали задължения да заплащат цената на доставената в имота топлоенергия за отопление и горещо водоснабдяване. Сочат, че по делото е останало недоказано съществуването на договорни правоотношения между тях и ищеца за продажба на топлинна енергия, както и ползването на топлоенергия от тях. С жалбата се отправя искане обжалваното решение да бъде отменено като неправилно и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.

Въззиваемата страна „Топлофикация София” ЕАД оспорва въззивната жалба и настоява за потвърждаване на обжалваното решение.

Въззиваемият Г. А. Ч. не е представил отговор на въззивната жалба.

Третото лице – помагач на страната на ищеца – „Бруната” ООД не е взело становище по въззивната жалба.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

”Топлофикация – София” ЕАД е предявило искове за осъждане на Ч. на всеки от ответниците К. Й. И., Х. Й. И. и Г. А. Ч. да му заплати сумата 815,98 лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м. 05.2019 г. до м. 04.2021 г., доставена в имот, находящ се в гр. София, ж.к. ****, аб. № 241612, ведно със законната лихва за забава от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата; сумата 124,02 лв., представляваща мораторна 2 лихва за забава върху тази сума, дължима за периода от 15.09.2020 г. до 30.11.2022 г.; сумата 1,39 лв., представляваща цена за услугата дялово разпределение, дължима за периода от м. 10.2020 г. до м. 02.2021 г., ведно със законната лихва за забава върху тази сума от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане; и сумата 0,13 лв., представляваща мораторна лихва върху тази сума, дължима за периода от 15.09.2020 г. до 30.11.2022 г., които суми представляват 1/3 част от общото задължение в размер 2824,59 лв., включващо главница за стойността на незаплатена топлинна енергия, за дялово разпределение и мораторни лихви за забава за посочените периоди - съгласно уточнителна молба вх. № 22153/27.01.2023 г.

Ищецът твърди, че ответниците, в качеството им на съсобственици /въз основа на наследствено правоприемство/ на описания топлоснабден имот, са клиенти на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, поради което те дължат в условията на разделна отговорност стойността на доставената в процесния период топлинна енергия, стойността на услугата дялово разпределение и мораторните лихви върху главниците за топлинна енергия и дялово разпределение за посочените периоди, съобразно квотата им в съсобствеността, а именно по 1/3 част от общото задължение, ведно със законната лихва върху главниците от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите.

В срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор са подали ответниците К. Й. И. и Х.

Й. И., с който оспорват предявените срещу тях искове, с довод, че те не са пасивно легитимирани да отговарят по предявените срещу тях искове, тъй като нямат договорни отношения с ищеца по повод доставката на топлинна енергия в процесния имот. В тази връзка жалбоподателите сочат, че след смъртта на М.К.В. процесният имот се ползвал единствено от ответника Г. А. Ч. и именно той имал качеството на потребител на топлинна енергия за битови нужди, поради което те не следвало да отговарят за консумираната в имота топлинна енергия. От приложенията към исковата молба ставало ясно, че ищецът е запознат с обстоятелството, че през исковия период имотът не се ползвал от ответниците- жалбоподатели, а се ползвал само от Г. А. Ч., който имал качеството на потребител на топлинна енергия за битови нужди. Това категорично оборвало презумпцията, че въззивниците са потребители на топлинна енергия, независимо от факта, че са собственици на процесния имот. Въззивниците поддържат също, че поради липсата на качеството им на клиенти на топлинна енергия, посочените в исковата молба Общи условия на ищцовото дружество не ги обвързват, а отделно от това, тези ОУ съдържат неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 от ЗЗП, като същите противоречат и на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори. Въззивниците излагат и възражение за липса на доказателства, които да установяват по безспорен начин, че начислените от ищеца суми са на база извършен реален отчет и действителен разход на отоплителните тела в имота.

3

Ответникът Г. А. Ч. не е представил отговор на исковата молба.

С определението по чл. 140 от ГПК като трето лице-помагач на страната на ищеца е конституирано „Бруната” ООД, което не е заявило становище по предявените искове.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и с оглед предмета на обжалване, намира следното от фактическа и правна страна:

Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 и чл. 153, ал. 1 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

По така предявените искове следва да се установи, че в процесния период между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия, както и че ищецът е изпълнил задължението си, като е доставил конкретно количество топлинна енергия в процесния имот и е начислил суми за доставена енергия съобразно действащите към този момент разпоредби, а ответникът не е изпълнил задължението си за заплащане на цената на доставената топлинна енергия.

Не е спорно между страните, а се установява и от събраните доказателства, че имот с абонатен номер 241612 - апартамент № 46 в бл. ****, находящ се в ж.к.

„Люлин” в гр. София, е топлоснабден, като в процесния период от м. 05.2019 г. до м.04.2021 г. в имота е доставяна топлинна енергия.

Не се спори също, а се установява и от представения договор от 07.06.1984 г. за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 от ЗТСУ, че М.К.В. е придобила собствеността върху процесния имот. От представеното удостоверение за наследници № 636/04.06.1996 г. на СО- район „Люлин” се установява, че М.К.В. е починала на 25.05.1996 г. и нейни наследници по закон са Г. А. Ч., К. Й. И. и Х. Й. И. – ответниците по делото.

Представена е молба-декларация вх. № 5686/22.07.2002 г. от Г. А. Ч., с която същият е отправил до „Топлофикация София” ЕАД искане да бъде открита партида на негово име за процесния апартамент. В молбата е посочено, че същият ползва имота за жилищни нужди на членовете на семейството му, и че само той е ползвател на имота.

Посочено е в молбата, че досегашен потребител е М.К.В., аб. № 241612. Така представената молба-декларация не е оспорена от ищеца. Установено е от заключението на СТЕ и от представените от „Бруната” ООД индивидуални справки и протоколи за отчет, че в регистрите на ищеца и на ФДР като клиент с абонатен № 241612 е вписан Г. А. Ч..

Облигационното правоотношение по продажба на топлинна енергия възниква между клиентите на топлинна енергия и топлопреносното дружество. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, клиенти на топлинна енергия, респ. битови 4 клиенти по смисъла на т.2а пар. 1 от ДР на ЗЕ, са всички собственици или титуляри на вещно право върху топлоснабден имот. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и трети лица, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика или носителя на вещно право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото лице придобива качеството на клиент на топлинна енергия за битови нужди, респ. битов клиент по смисъла на т.2а пар. 1 от ДР на ЗЕ и дължи цената на доставената топлинна енергия на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК /например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество/, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично известни общи условия, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди – т. 1 от ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.

Посоченото разрешение, дадено с ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк.д. № 2/2017 г. са ОСГК, е приложимо и в хипотезата на съсобствен имот, респ. при съвместно притежание на вещното право на ползване върху имот, при която само един съсобственик, респ. вещен ползвател /или някои от тях/ е сключил договор с топлопреносното предприятие за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този топлоснабден имот. В такава хипотеза задължено лице за заплащане на доставената в имота топлинна енергия е само този съсобственик, респ. съпритежател на вещното право на ползване върху имота, който е сключил договор с топлопреносното предприятие за доставка на топлинна енергия за този имот.