Определение № 13 от 09.01.2026, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 13 гр. Пазарджик, 09.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Г. Палова

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Николинка Н. Попова като разгледа докладваното от Николинка Н. Попова Въззивно частно гражданско дело № 20255200500999 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. във вр. с чл.129, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 7951/24.11.2025 подадена от ищеца С. А. Г. ЕГН ********** от гр. В., *** чрез адв. Т. М. , със съдебен адрес : гр. В., *** , срещу определение № 907/ 19.11.2025 г. на РС- В. , с което е върната исковата молба вх. № 6542/ 29.09.2025 г. по гр.д. № 939/2025 г. по описа на РС- В. като нередовна и производството по делото е прекратено на основание чл. 129 ал.3 ГПК.

В частната жалба жалбоподателят твърди, че обжалва така постановеното определение, доколкото съдът неправилно е приел, че исковата молба следва да бъде върната поради неотстраняване на нередовност на същата в определения за това срок. Счита, че съдът не бил оказал съдействие на ищеца за изпълнение на тези указания, като се поддържа, че по този начин им бил отказан достъп до доказателства, които могат да бъдат издадени само чрез съд и едновременно с това производството по делото било прекратено с мотива , че не били индивидуализирали ответниците по иска. Твърди се в тази връзка , че още в исковата молба , ищецът направил доказателствени искания, за които било нужно съдействие от съда , а именно : да се издаде съдебно удостоверение по чл. 186 ГПК за копия от нотариалните актове, необходими за индивидуализарция на ответниците, да бъде задължена Община В. по чл. 190 ГПК да представи документ за собственост върху 41 кв.м. ид.ч. от правото на собственост на поземлен имот с идентификатор ***, както и да се издадат съдебни удостоверения за скици от АГКК. Твърди се , че тези документи имат отношение към изясняване на въпроса , кои са собствениците на имота и евентуално да се намали броя на ответниците. По този начин те ще бъдат индивидуализирани, като се поддържа, че повод за това искане била и представената по делото данъчна оценка на имота, според която за собственик/ ползвател на имота се сочи М.З.Г.. Твърди се , че съдът нито е издал исканите удостоверения , нито изложил мотиви за отказа да бъдат издадени.

1

Без да вземе предвид тези обстоятелства, съдът незаконосъобразно бил върнал исковата молба. Моли съдът да отмени атакуваното определение и да върне делото за продължаване на следващите се процесуални действия.

Настоящият състав, като съобрази обстоятелствата по делото, приема следното от фактическа страна:

С искова молба вх. № 6542/29.09.2025 г. е образувано гр. д. вх. № 939/ 2025 г. по описа на В.ски РС.

С разпореждане № 1700/01.10.2025 г. на съдията-докладчик исковата молба е оставена без движение за отстраняване на констатирани нередовности на същата в 1-седмичен срок с указание, че при неизпълнение в срок, ще последва връщането й ведно с приложенията към нея. Това разпореждане е получено лично от процесуалния представителна ищеца - адв. Т.

М. на 16.10.2025 г.

На 17.10.2025 г. с молба ищецът чрез своят процесуален представител е отстранил част от нередовносите, като е изпълнил указания на съда и отново е направил доказателствените си искания, заявени в исковата молба.

С разпореждане № 1811/20.10.2025 г. , след като съдът е констатирал, че ищецът не изпълнил всички дадени му указания, отново е дал конкретни такива , формулирани в три пункта : Да индивидуализира ответниците , като задължително следва да се посочи адреси за призоваването им , за което не е необходимо да се издава удостоверение от СВ имотен регистър , тъй като последният е публичен и всеки има правото да извърши справки. Съдът е посочил в указанията си , че не може на този етап от процеса да се уважава доказателствено искане, като се задължи трето лице да представя документи, тъй като ищецът трябва да знае срещу кои лица търси защита на своето накърнено право. Съдът отново е дал указания да се уточни правния интерес от воденето на иска, както и да се посочи с кои конкретни действия ответниците оспорват правото на собственост на ищеца.

Съобщението е получено редовно на 23.10.2025 г.

В срока даден от съда е депозирана нова молба от ищеца чрез адв. Т. М., в която на основание чл. 63 ГПК е поискано удължаване на срока с 10-дни. С определение рег. № 832/ 29.10.2025 г., съдът е уважил молбата , като е продължил срока за отстраняване на указаните нередовности с 10 дни считано от 30.10.2025 г.

На 29.10.2025 г. е депозирана молба към която въз основа на издадено съдебно удостоверение, ищецът е представил поисканото от него удостоверение за родствени връзки на неговия баща Ангел Асенов Г..

С отделно определение рег. № 907 / 19.11.2025 г. /обжалваното в настоящото производство/ исковата молба е върната, на основание чл. 129 ал.3 ГПК и производството пред районния съд е било прекратено .

С оглед на гореизложеното, настоящият състав приема от правна страна следното:

Подадената частна жалба е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата 2 се явява неоснователна поради следните съображения:

За да постанови обжалваното определение , първоинстанционният съд е приел, че частният жалбоподател не е подал в предоставения му срок /продължен по реда на чл.63, ал.1 ГПК/, искова молба с отстранени недостатъци. Този извод на съда е правилен. Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че е формирана задължителна съдебна практика по отношение на началния момент на продължения по реда на чл.63, ал.1 ГПК срок, а именно: ако молбата за продължаване на срока бъде уважена, новият срок тече от изтичането на първоначалния- Определение № 147 от 15.03.3010г. на ІІІ г.о. и Определение № 36 от 09.01.2013г. по ч.т.д.№ 817/2012г. на І т.о. Съответно в случая , жалбоподателят е следвало да депозира редовна искова молба или да отстрани нередовностите / или да иска ново продължаване на срока при обосноваване на уважителни причини за това/ до 10.11.2025 г./ първият присъствен ден след изтичане на срока/.

Доколкото жалбоподателят не е изпълнил указанията на съда в този срок , а е бил надлежно предупреден за неблагоприятните последици при неизпълнение им , действията на съда по разпореждане връщането на исковата молба се явяват правилни и законосъобразни.Неоснователно е основното поддържано от жалбоподателя възражение, че не е отстранил нередовностите в срок , тъй като съдът не му е оказал необходимото съдействие за това. С изрично разпореждане , съдът е указал на ищеца , че за изпълнение на дадените указания не е необходимо да се издава удостоверение пред СВ имотен регистър , тъй като последният е публичен и всеки има правото да извършва справки, а на този етап от процеса , не може да се уважи доказателствено искане касаещо съществото на спора. Тези доводи са законосъобразни, тъй като за да се произнесе съдът по така направените доказатествени искания, следва да е сезиран с редовна искова молба, което в случая все още не е било налице. Това се отнася до исканията да се задължи общината на основание чл. 190 ГПК като насрещна страна по иска, да представи своите документи за собственост, като и за издаване на съдебно удостоверение за нова скица за УПИ или скици за собствеността върху построените в УПИ сгради. Т.е съдът е указал своевременно на ищеца , че за справките необходи му за уточняване и индивидуализиране на ответниците с посочване и на техните адреси за призоваване / не е необходимо съдебно съдействие , тъй като имотният регистър е публичен и всеки може да извърши такива справки.Тук следва са се посочи, че съгласно чл. 51 ал.3 от Правилника за вписванията / в действащата му към правнорелевантния момент на изтичане на срока за отстраняване на нередовностите ДВ бр. 92 / 2014 г.

/незаверени преписи и препис- извлечения от вписани актове , отбелязвания и заличавания по книгите по вписвания или от партидите на лицата се издават на всяко лице, като издаването на незаверения препис се отбелязва в регистъра за справки по чл. 33 а , буква „е“.

В случая районният съд е констатирал и посочил ясно нередовностите на исковата молба с разпореждането от 01.10.2025 г. и отново с разпореждането от 20.10.2025 г. / в което ищецът е получил указания във връзка с направените от него доказателствени искания/ и след като е продължил срока, е върнал исковата молба с обжалваното определение, като с 3 него е прекратил и производството по делото, именно поради неотстраняването на тези нередовности.

Установява се следователно, че ищецът неоснователно не е изпълнил указанията на съда за отстраняване на посочените нередовности – да индивидуализира ответниците, да уточни правния си интерес от водене на иска, като посочи с кои конкретни действия всеки един от ответниците оспорват правото на собственост на ищеца. Затова е правилна преценката на районния съд, че е налице основание за връщане на исковата молба и за прекратяване на производството по делото. Частната жалба се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение – потвърдено.

С оглед на гореизложеното ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД :

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 907/ 19.11.2025 г. , по гр. д. № 939/2025 г. по описа на В.ски РС.

Определението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на основание чл.274, ал.3, т.1 ГПК в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 13 гр. Пазарджик, 09.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Г. Палова

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Николинка Н. Попова като разгледа докладваното от Николинка Н. Попова Въззивно частно гражданско дело № 20255200500999 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. във вр. с чл.129, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 7951/24.11.2025 подадена от ищеца С. А. Г. ЕГН ********** от гр. В., *** чрез адв. Т. М. , със съдебен адрес : гр. В., *** , срещу определение № 907/ 19.11.2025 г. на РС- В. , с което е върната исковата молба вх. № 6542/ 29.09.2025 г. по гр.д. № 939/2025 г. по описа на РС- В. като нередовна и производството по делото е прекратено на основание чл. 129 ал.3 ГПК.

В частната жалба жалбоподателят твърди, че обжалва така постановеното определение, доколкото съдът неправилно е приел, че исковата молба следва да бъде върната поради неотстраняване на нередовност на същата в определения за това срок. Счита, че съдът не бил оказал съдействие на ищеца за изпълнение на тези указания, като се поддържа, че по този начин им бил отказан достъп до доказателства, които могат да бъдат издадени само чрез съд и едновременно с това производството по делото било прекратено с мотива , че не били индивидуализирали ответниците по иска. Твърди се в тази връзка , че още в исковата молба , ищецът направил доказателствени искания, за които било нужно съдействие от съда , а именно : да се издаде съдебно удостоверение по чл. 186 ГПК за копия от нотариалните актове, необходими за индивидуализарция на ответниците, да бъде задължена Община В. по чл. 190 ГПК да представи документ за собственост върху 41 кв.м. ид.ч. от правото на собственост на поземлен имот с идентификатор ***, както и да се издадат съдебни удостоверения за скици от АГКК. Твърди се , че тези документи имат отношение към изясняване на въпроса , кои са собствениците на имота и евентуално да се намали броя на ответниците. По този начин те ще бъдат индивидуализирани, като се поддържа, че повод за това искане била и представената по делото данъчна оценка на имота, според която за собственик/ ползвател на имота се сочи М.З.Г.. Твърди се , че съдът нито е издал исканите удостоверения , нито изложил мотиви за отказа да бъдат издадени.

1

Без да вземе предвид тези обстоятелства, съдът незаконосъобразно бил върнал исковата молба. Моли съдът да отмени атакуваното определение и да върне делото за продължаване на следващите се процесуални действия.