Решение № 307 от 03.11.2023, Районен съд - Костинброд

РЕШЕНИЕ

№ 307 гр. К., 03.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Стефан М. Стойков при участието на секретаря Мария Г. Гергинова като разгледа докладваното от Стефан М. Стойков Гражданско дело № 20211850100748 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид:

Делото е образувано по искова молба на ищеца - „И.“ ЕООД, ЕИК *****, седалище/адрес на управление: С. № 17 партер, представляван от Б. И.

Н. - управител, пълномощник по делото: юрисконсулт А. Г., съдебен адрес: С.

№ 17 партер, офис 1, с която се иска признаване на установено по отношение на ответника Б. И. Ц., ЕГН **********, че му дължи общата сума от сума от 3 532.33 лева, в това число сумата от 3 000 лева, представляваща главница по предоставения кредит, сумата от 346.50 лева, представляваща договорна лихва за периода от 13.02.2020 г. до 11.08.2020 г., и сумата от 185.83 лева, представляваща лихва за забава за периода от 10.08.2020 г. до 02.03.2021 г., ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на завеждане на исковото производство до пълното погасяване на дължимата сума.

Ищецът претендира присъждане на направените разноски в хода на заповедното производство, разноски в настоящото производство, в това число и юрисконсултско възнаграждение.

Твърди, че на 13.02.2020 г., при условията на ЗПФУР и сключен договор между ищеца и ответника, с който на последния предоставена заемна сума в размер на 3 000 лева, която е следвало да бъде върната на шест вноски, като 1 освен заемната сума е следвало да заплати и договорна лихва в размер на 346.50 лева.

Твърди, че по договора няма никакви плащания от страна на ответника, като всички погасителни вноски са изискуеми.

Твърди, че заемната сума е предоставена на ответника по посочена от него банкова сметка.

В съдебно заседание ищеца не изпраща представител. Прави искане за гледане на делото в негово отсъствие. По негово искане е допуснато извършване на съдебно-техническа експертиза.

Претендира разноски и представя списък.

Поради неоткриване на ответника и уведомяването му по реда на чл. 47 от ГПК, на разноски на ищеца е назначен особен представител на ответника адвокат Л. М., която не представя отговор в срока за това.

Назначения особен представител не се явява и в проведеното съдебно заседание.

След преценка на приложените писмени доказателства и от двете страни съдът намира от правна и фактическа страна следното:

Исковете са допустими, след като са предявени при условията и в срока по чл. 415, ал. 1, т.2, вр. ал. 4, вр. чл. 422 от ГПК. По ч. г. гр. д. № 447/2021 г.

/приложено/ по описа на РС К., е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47 от ГПК, поради което са дадени указания на ищеца по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК и в едномесечния срок по чл. 415, ал. 4 е предявена настоящата искова молба.

По същество исковете са основателни.

На 13.02.2020 г. ищецът е ответника са сключили договор № 285283 за предоставяне на кредит от разстояние, при което в комуникация по електронен път е постигнато съгласие по отделните условия на договора.

Заемната сума е в размер на 3 000 лева, която е преведена по сметка на ответника в У.. Договорено е връщане на сумата от ответника на шест месечни вноски, при което общата сума за връщане е в размер на 3 346.50 лева, в това число главница и договорна/възнаградителна лихва. С договора е уговорено и представяне на обезпечение от страна на ответника, като в тази 2 част клаузите са неравноправни и на това основание са нищожни, но както в заповедното, така и в настоящото производство ищецът не претендира и сумата от 1 280.28 лева, уговорена като неустойка при непредставяне на обезпечение във вида и сроковете по договора, поради което допълнително обсъждане в тази насока е безпредметно.

При сключване на договора за заем по електронен пък ищецът и ответника са комуникирали, при което от страна на ответника са предоставени различни лични данни, изпратени са му електронни писма със съдържание на договора, както и му е предоставен чрез СМС уникален код за потвърждаване на договора. Доказателствата са установени от заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза, като са видни записите на електронни данни, налични в системата на ищеца, удостоверяващи осъществената комуникация, предоставените данни, както и потвърждаването на договора от ответника.

Налице е справка от У., видно от която ответникът е имал банкова сметка в тази банка, като на 13.02.2020 г. му е преведена сума от 3 000 лева, като сумата е постъпила по нареждане на ищеца и е с посочено основание номера на цитирания по-горе договор за кредит.

Налице е електронен запис в заключението на вещото лице, видно от който по договора няма никакви плащания от страна на ответника.

При тези факти съдът намира исковете за доказани по размер и основание. Налице са доказателства по смисъла а чл. 293 от ТЗ, към който препраща изрично разпоредбата на чл. 18 от ЗПФУР, определяйки, че ищецът носи доказателствената тежест за удостоверяване на изявленията на страните при сключване на договора. Налице са електронни записи от осъществената комуникация, налице са достатъчно лични данни за ответника, като тези обстоятелства, ведно с изрично установеното превеждане на заемната сума по сметка на ответника дава основание на съда да счита, че между страните е налице валидно облигационно правоотношение, изразяващо се в сключване на договор за заем, налице е предаване на заемната сума и ответникът е задължен съобразно условията от договора да върне заетата сума, ведно с възнаградителна лихва за ищеца.

Основателността на претенцията за главница и възнаградителна лихва, неизпълнението на задълженията за погасителни вноски от ответника по дати, 3 както са определени в договора дава основание за извод, че е основателна и претенцията за законна лихва за периода преди подаване на заявлението, съответно и в тази част следва да бъде уважена претенцията, тъй като са налице парични задължения с определена дата за изпълнение, съответно неизпълнението има за последица забава на ответника и основателното начисляване на законна лихва за периода на забавата.

Поради това следва да бъде уважен предявения иск като бъде признато за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 3 000 лева, представляваща главница по предоставения кредит, сумата от 346.50 лева, представляваща договорна лихва за периода от 13.02.2020 г. до 11.08.2020 г., и сумата от 185.83 лева, представляваща лихва за забава за периода от 10.08.2020 г. до 02.03.2021 г., ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на завеждане на исковото производство до пълното погасяване на дължимата сума.

Предвид изхода от делото е основателно искането на ищеца за присъждане на разноски. В заповедното производство тези разноски са в размер на 246.25 лева, в това число сумата от 96.25 за заплатената ДТ и адвокатско възнаграждение от 150 лева при условията на чл. 78, ал. 8 от ГПК.

Разноските в исковото производство са в общ размер на1 020.67 лева, в това число сумата от 120.67 лева за ДТ, сума от 300 лева за възнаграждение на назначения особен представител, сума от 300 лева за възнаграждение на вещо лице, както и сумата от 300 лева за адвокатско възнаграждение при условията на чл. 78, ал. 8 от ГПК.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, ЧЕ ОТВЕТНИКА Б. И. Ц., ЕГН

**********, ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА –

„И.“ ЕООД, ЕИК *****, седалище/адрес на управление: С. № 17 партер, представляван от Б. И. Н.

- управител, СЛЕДНИТЕ СУМИ: Сумата от 3000 /три хиляди/ лева представляваща главница по договор за предоставяне на кредит от 13.02.2020 г.; Сумата от 346.50 /триста четиридесет и шест лева и петдесет стотинки/ лева, представляваща договорна лихва за периода от 4

13.02.2020 г. до 11.08.2020 г.; Сумата от 185.83 /сто осемдесет и пет лева и осемдесет и три стотинки/ лева, представляваща лихва за забава за периода от 10.08.2020 г. до 02.03.2021 г., ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на завеждане на исковото производство до пълното погасяване на дължимата сума. разноски са в размер на 246.25 лева, в това число сумата от 96.25 за заплатената ДТ и адвокатско възнаграждение от 150 лева при условията на чл. 78, ал. 8 от ГПК.

Разноските в исковото производство са в общ размер на1 020.67 лева, в това число сумата от 120.67 лева за ДТ, сума от 300 лева за възнаграждение на назначения особен представител, сума от 300 лева за възнаграждение на вещо лице, както и сумата от 300 лева за адвокатско възнаграждение при условията на чл. 78, ал. 8 от ГПК.

ОСЪЖДА ОТВЕТНИКА Б. И. Ц., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ

НА ИЩЕЦА – „И.“ ЕООД, ЕИК ***** СЛЕДНИТЕ СУМИ: Сумата от 246.25 /двеста четиридесет и шест лева и двадесет и пет стотинки/ лева за направени разноски в хода на заповедното производство – ч. гр. д. № 447/2021 г. по описа на Районен съд К. и сумата от 1 020.67 /хиляда и двадесет лева и шестдесет и седем стотинки/ лева за направените разноски в настоящото производство.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от получаването му.

Препис от решението да се изпрати упълномощените или назначени представители . на страните чрез

Съдия при Районен съд – К.: _______________________

5