Решение № 261201 от 15.04.2021, Районен съд - Пловдив

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 261201 15.04.2021 година град Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,

Гражданско отделение, XXI граждански състав, в публично съдебно заседание на единадесети януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА при участието на секретаря

Малина Петрова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 411 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ********* против Е.С.Б., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правна квалификация по чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, вр. с чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл. 9, чл. 10, чл.11, чл.33 ЗПК, чл. 86 ЗЗД, вр. с чл. 99 ЗЗД.

Ищецът твърди, че на 19.03.2018 г. между ответника и трето лице – кредитор „Банка ДСК” ЕАД бил сключен договор за стоков кредит № …., при ОУ и спазване на ЗПК. Била предоставена сумата от 1869,65 лева за закупуване на стоки /телевизор и устройство SONY/. Следвало да бъде върната ведно с еднократна застрахователна премия от 171,65 лева, на 18 месечни вноски, включващи главница и договорна лихва.

Ответникът платил 139,96 лева. Крайният падеж настъпил на 19.09.2019 г.

Било начислено и обезщетение за забава.

С приложение № 1 от 22.11.2018 г. към рамков договор за цесия от 11.04.2018 г., вземанията били прехвърлени на ищеца, за което ответникът бил уведомен.

Поради липсата на погасяване, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 8608/03.10.2019 г. по ч.гр.д.№ 15631/2019 г. по описа на ПРС, XIX гр. състав за следните суми: 1748,46 лева – главница за периода 28.04.2018 г. – 19.09.2019 г.; 456,55 лева – договорна лихва за периода 28.04.2018 г. – 19.09.2019 г.; 96,74 лева – обезщетение за забава за периода 28.04.2018 г. – 30.09.2019 г., връчена редовно по реда на чл. 47, ал.5, вр. с ал. 1 ГПК, при което възникнал правен интерес от предявяване на настоящите искове. Моли се за уважаването им, ведно със законната лихва върху главницата от 30.09.2019 г. до погасяването. Претендират се разноските в заповедното и настоящото производство.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор, чрез назначения особен представител. Оспорва исковете – в договора не били посочени три имена на представляващия банката – кредитор, които били задължителен реквизит, както и на служителя, имащ право да я представлява. Не били спазени изискванията на чл. 5 и чл. 6 ЗПК; не била предоставена преддоговорна информация и СЕФ.

Клаузата за необходимостта от сключване на застраховка не била оправдана от целта на закона, като поставяла потребителя в неравноправно положение, чрез оскъпяване неоправдано на сумата по отпуснатия кредит. Уведомителното писмо нямало дата, данни за имена и ЕГН на клиента, нито негов подпис, нямало и издадена фактура от търговеца, а само фискален бон. Не ставало ясно дали и кога закупените стоки са получени от ответника. Оспорва се извършената цесия, чрез която да са прехвърлени именно вземанията към ответника. Липсвали доказателства за уведомяване от цедена за сключването й, както и за потвърждаването й от кредитора.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 15631/2019 г. по описа на ПРС, XIX гр. състав, вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Тя е връчена редовно при условията на чл. 47, ал.5, вр. с ал. 1 ГПК, а исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в месечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

По същество:

От приетия договор за стоков кредит № ….. от 19.03.2018 г. между ответника и „Банка ДСК“ ЕАД, се установява наличието на съглашение за предоставяне на парична сума в размер на общо 1869,65 лева за закупуване на стоки от магазин „Технополис България” ЕАД – телевизор и устройство SONY, както и еднократна застраховка. Плащането на цената на търговеца се установява по категоричен начин от фискалния бон /л.19/, полученото уведомително писмо – в т.ч. и от заключението на ССЕ – според ВЛ сумата е изцяло преведена по сметка на търговеца, който е издал фактура № 348672 от 19.03.2018 г. Всички описани документи – съдържат подписи и за ответника, които не са оспорени откъм авторство /в преклузивния за това срок по чл. 131 ГПК, съгл. чл. 193, ал. 1 ГПК/. Налице е изрично негово изявление, че е получил вещите, за които му е предоставен кредит /вж. декларация в ув. писмо – л.18/. Поради изложеното, възраженията в ОИМ се опровергават и не се споделят. Страната няма интерес да оспорва правоотношението с довод, че липсвали имена на представляващия банката – подобно изискване не фигурира в закона, съгл. чл. 11, ал.1, т.4 ЗПК – а сочените там задължителни реквизити са упоменати – наименованието, пр.орг. форма, ЕИК и седалището на кредитора. Сключването на застраховката също е установено от представените документи, договор, ОУ, в т.ч. и от ССЕ. Установява се плащането на застрахователна премия, предвид представения сертификат за застраховано лице, както и с оглед заключението на ВЛ - според което премията е платена по сметка на застрахователя, за което е издаден сертификатът. Не се приемат възраженията в ОИМ – застраховката е поискана от самия ответник, тя не е задължителен реквизит на договора, като кредитополучателят сам е дал съгласие да погаси именно уговорената премия като част от стойността на кредита. Същият не се оскъпява прекомерно и необосновано предвид размера на предоставената сума, премията и покритите застрахователни рискове. Поради изложеното и същата е дължима от ответника като част от главницата. Следва да се има предвид и, че е извършено частично плащане преди процеса, което само по себе си представлява извънсъдебно признание на дълга.

Към договора е приложен погасителен план, в който са упоменати всички дължими суми, разбити по пера, в т.ч. ГПР, размер на лихвата, падежни дати и размер на всяка вноска. Той също носи подпис на потребителя. Видно от съдържанието както на договора – чл.9, така и на декларацията – л.16, на ответника е била предоставена преддоговорна информация, както и СЕФ, съгл. чл. 5, ал. 2 ЗПК, което е изрично удостоверено с подписа му в последната. Сочените в ОИМ нарушения на ЗПК не са налице.

Следователно, доказват се наличието на валидно облигационно правоотношение между ответника и първоначалния кредитор „Банка ДСК“ ЕАД. Последният е изправна страна, предвид предоставяне на уговорената парична сума за закупуване на стоките, които са получени.

От ответната страна, върху която лежи тежестта да установи при условията на пълно и главно доказване изпълнение на задължението за връщане на заетата сума в пълен размер, ведно с лихвите, такова доказване не беше проведено. Вземанията са станали изискуеми на краен падеж, а именно 19.09.2019 г., до когато е следвало да бъдат погасени.

Предвид горното, между страните по договора е възникнало правоотношение и задължение за ответника да върне отпуснатия кредит ведно с възнаградителна лихва. От приетата ССЕ се установява, че остават непогасени задължения в размер на 1748,46 лева за главница и 555,53 лева за възнаградителна лихва. Последната се претендира в по – нисък размер от 456,55 лева за исковия период, до който искът е основателен.

От представените доказателства - рамков договор за цесия от 11.04.2018 г. и приложение към него от 22.11.2018 /л.35-42, в което фигурират вземанията към ответника/ се установява, че между „Банка ДСК“ ЕАД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е сключен договор за цесия, по силата на който ищецът е придобил вземанията срещу ответника, произтичащи от договора за стоков кредит. Такава възможност е предвидена изрично в чл. 16 от Общите условия, за което е налице изрично съгласие на насрещната страна, дадено с подписване на контракта.

Съобразно чл. 1.1 от договора за цесия, цесионерът е придобил вземанията за главници, ведно с натрупаните към момента на прехвърлянето лихви, привилегии и обезпечения.

Ищецът е кредитор на ответника относно непогасените задължения по договора за кредит.

По делото е прието уведомително писмо от цедента „Банка ДСК“ ЕАД /л.46/, съгл. чл. 99, ал. 3 ЗЗД, чрез нарочно упълномощения за това цесионер /л.43/ за извършената цесия, адресирано до длъжника, което е получено преди заповедното производство – от баща му – л.51. Ответникът следва да се счита редовно уведомен за сключването й, тъй като е узнал за цесията преди образуване на делото.

Възраженията в ОИМ относно цесията и уведомяването не се споделят.

Изходящото от упълномощения-цесионер уведомление – което има дата, съдържа имената на ответника, както и обстоятелства относно конкретния кредит и дължимата сума /л.44/, приложено към исковата молба и достигнало до длъжника с нея /а в случая – и преди нея/, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД /за възможността цедентът да упълномощи цесионера - Решение № 156/30.11.2015 г., т. д. №

2639/2014 г. на II т. о. и Решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о./. Като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, извършеното по този начин уведомление следва да бъде съобразено от съда по силата на чл. 235, ал. 3 ГПК /трайна и непротиворечива съдебна практика Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на, ІІ т. о. на ВКС, Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, І т. о. и Решение № 78 от 09.07.2014 г., т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, ІІ т. о./.

Също така и принципно - ответникът се явява уведомен за цесията с връчването на исковата молба и приложенията на основание чл. 47, ал. 5 ГПК. Тези документи, заедно със самата искова молба, се явяват редовно връчени на ответника на основание чл. 47, ал. 5 ГПК. Фикцията на чл. 47, ал. 5 ГПК за връчване на съобщението с исковата молба и приложенията следва да бъде зачетена в настоящото производство и уведомяването да се вземе предвид от съда съобразно чл. 235, ал. 3 ГПК, дори да е извършено след подаване на заявлението по чл. 410 ГПК. В този смисъл е Решение № 3 от 16.04.2014г. по гр.д. 1711/2013г. на I т.о. на

ВКС, постановено по установителен иск по чл. 422 ГПК.

Уведомяването може да се извърши и чрез особен представител,.

Назначаването на особен представител е резултат от неуспешните усилия ответникът да бъде открит, за да участва в процеса. На основание чл.47, ал.6 ГПК, при изпълнение на предпоставките по чл.47, ал.1-5 ГПК, с оглед охрана интересите му, е назначен особен представител.

Фигурата на последния се припокрива с тази на упълномощения процесуален представител относно получаване на книжа по делото, както и връчване на препис от решението и т.н.

И в двата случая, представителят има право да извършва всички съдопроизводствени действия, с изключение на тези, свързани с разпореждане с предмета на делото, за които се изисква изрично упълномощаване - чл. 34, ал. 3 ГПК, респ. чл. 29, ал. 5 ГПК.

Връчването на уведомлението за цесия на особения представител не представлява приемане на материалноправно изявление, равняващо се на разпореждане с предмета на делото, тъй като това би означавало кредиторът да бъде поставен в ситуация на невъзможност да предяви правата по договора за цесия по съдебен ред, поради неуспешното издирване на длъжника и невъзможността за лично връчване на уведомлението за цесията /вкл. и при евентуална недобросъвестност от страна на последния/.

В трайната съдебна практика е прието, че действието по уведомяване на длъжника за извършената цесия не е елемент от фактическия състав на договора за цесия. Целта на уведомяването е длъжникът да знае на кого да плати. В тази връзка, той има интерес да оспорва уведомяването тогава, когато е платил на ненадлежен кредитор. В случая не се твърди да е платено на ненадлежен кредитор, нито се установява да е извършено плащане след прехвърляне на вземанията.