Определение № 1531 от 25.06.2026, Районен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1531 гр. Бургас, 25.06.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА при участието на секретаря КАЛИНА К. СЪБЕВА в присъствието на прокурора Щ. В. Д. като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Частно наказателно дело № 20262120202344 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 64 от НПК и е образувано по повод постъпило искане от прокурор при РП - Бургас за вземане мярка за неотклонение „Задържане под стража” спрямо А. К. /A.K./, роден на ********** г. - обвиняем по ДП № 120/2026 г. по описа на РУ - Созопол при ОД на МВР – Бургас.

Искането е направено от надлежен орган, поради което следва да се приеме, че е процесуално допустимо. Разгледано по същество, искането е основателно, тъй като настоящият състав намира, че са налице изискуемите предпоставки, предвидени в НПК за вземане на най-тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по отношение на обвиняемия, като съдът счита, че по-лека мярка не би постигнала целите, предвидени в чл.

57 от НПК, като съображенията за това са следните:

С Постановления от 24.06.2026 г., А. К. е бил привлечен в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК. За посоченото престъпление се предвижда наказание „лишаване от свобода” от една до три години, „Глоба“ от 1000 лева до 5000 лева, както и „лишаване от право да се управлява МПС“. Налице е първата предпоставка на чл.

63, ал. 1 НПК за налагане на МНО „Задържане под стража“, тъй като обвиняемият е привлечен в това качество за умишлено престъпление, за което се предвижда налагане на наказание „лишаване от свобода“.

На следващо място в производството по чл. 64 от НПК, съдът следва да прецени дали е налице „обосновано предположение”, предвидено в чл. 63, ал. 1 от НПК, като под „обосновано предположение” следва да се разбира, че от събрания доказателствен материал може да се направи извод, че е вероятно възможно обвиняемият да е извършил престъплението, за което е привлечен в това качество на ДП. Настоящата инстанция счита, че от събраните доказателства в ДП до този момент може да се направи извод за наличието на обосновано предположение, че обвиняемият вероятно може да е съпричастен към извършване на престъплението, за което е привлечен в това качество. Съдът направи този извод при извършен анализ на събраните доказателства, като за нуждите на настоящото производство не е необходимо да се обсъждат детайлно. На този етап на досъдебното производство са събрани достатъчно доказателства, които обосновават наличието на обосновано предположение за извършено от обвиняемия престъпление. Разпитани са свидетели, които в показанията си излагат относими факти и обстоятелства към 1 повдигнатото настоящо обвинение. Данни за вероятна съпричастност на обвиняемия се съдържат и в дадените от обвиняемия обяснения. Събрани са и писмени доказателства, които заедно със събраните гласни доказателства навеждат на извод за наличие на обосновано предположение, че обвиняемият е съпричастен към извършване на процесното престъпление. Безспорно не съществува равенство между обосновано подозрение и доказване на обвинението по несъмнен начин. Съгласно практиката на ЕСПЧ, обосновано подозрение е налице, когато съществуват такива факти, които биха убедили безпристрастен наблюдател, че обвиненото лице може да е извършило престъплението. Събраните на този етап от ДП доказателства, съдът счита за достатъчни, за да се приеме, че обвиняемият може да е извършил престъплението, за което му е повдигнато процесното обвинение.

На последно място следва да се прецени дали е налице реална опасност обвиняемият да извърши престъпление или да се укрие. Двете опасности не са предвидени кумулативно.

За да се вземе най-тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража” не е необходимо да са налице едновременно и двете опасности, предвидени в чл. 63, ал. 1 НПК. Достатъчно е по делото да са налични данни за една от двете опасности, визирани в чл. 63, ал. 1 НПК, за да се наложи най-тежкото процесуално ограничение по отношение на обвиняемия.

В случая съдът намира, че е налице опасността обвиняемият да се укрие.

От събраните на този етап доказателства се установява, че обвиняемият е чужд гражданин, който не пребивава нито трайно, нито временно на територията на Република България. По данни от обясненията на обвиняемия, същият е пристигнал на територията на страната единствено с цел туризъм. По делото липсват доказателства обвиняемият да има установени връзки с местни лица, което да насочва на извод за наличие на отседналост или обвързаност на лицето с българската държава. По-скоро може да се приеме, че посещението му в Република България е инцидентно. Тези обстоятелства налагат извод за наличие на опасност обвиняемият да се укрие, като напусне пределите на Република България и по този начин ще възпрепятства приключване на наказателното производство в разумни срокове, както и ще затрудни ангажиране на наказателната му отговорност при евентуално признаването му за виновен и осъждането му за извършване на настоящото престъпление.

Отделно от това от доказателствата се установява, че автомобилът, който е управлявал обвиняемият е бил обявен за издирване, което налага извършване на процесуано-следствени действия и в насока за извършено друго престъпление по НК, като ако обвиняемият напусне страната и се укрие, това ще затрудни разследването.

След като съдът намери, че е налице опасност обвиняемият да се укрие, не е необходимо да се обсъжда опасността обвиняемият да извърши престъпление.

Следователно налице са предпоставките за вземане на най-тежката мярка „Задържане под стража“ на обвиняемия. Тук следва да се отбележи, че по делото липсват данни за наличие на причина, която да не позволява обвиняемият да търпи процесуалното ограничение в ареста. Няма данни обвиняемият да страда от заболяване, както и липсват данни обвиняемият да се грижи за свои близки в нужда, което да налага да остане при домашни условия. Още повече обвиняемият не пребивава на територията на страната и не разполага с адрес на който са се изпълнява например мярка „Домашен арест“. В хода на съдебните прения се изложиха твърдения от защитника за наличие на парични средства за определяне на МНО „Гаранция“. Настоящият състав е на мнение, че подобна мярка не би постигнала целите, предвидени в чл. 57 НПК, като под угрозата да бъде осъден на наказание „лишаване от свобода“, обвиняемият би напуснал пределите на страната независимо от платената парична сума.

В заключение, съдът достигна до извод за наличие на предпоставки за вземане на най-тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража“ спрямо обвиняемия, като към настоящия момент тази мярка съдът приема за най-подходяща за постигане на целите по чл.

57 НПК.

2

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВЗЕМА мярка за неотклонение „Задържане под стража” спрямо А. К. /A.K./, роден на ********** г. - обвиняем по ДП № 120/2026 г. по описа на РУ - Созопол при ОД на МВР – Бургас.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест в 3-дневен срок, считано от днес пред Окръжен съд - Бургас.

Заверен препис от Определението да се изпрати на Следствения арест - гр. Бургас.

НАСРОЧВА делото в случай на жалба или протест за разглеждане в Окръжен съд Бургас на 02.07.2026 г. от 15:30 часа, за която дата и час, страните редовно уведомени в съдебно заседание.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

3