Решение № 3582 от 14.08.2024, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 3894/2023
- Вид
- Решение № 3582
- Подписан
- 14.08.2024
- В сила
- 30.04.2025
- Състав
- Николай Диянов Голчев
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- член 6, параграф 1 · Директива 2005/29/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“)Текст от значение за ЕИП.
- чл. 38 ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 146, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 240, ал. 1 и ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 240, ал. 1 и ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 74 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 3 · Закон за кредитните институции
- чл. 10 ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 ал. 3 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- §1, т. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 3, т. 12 · Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО
РЕШЕНИЕ
№ 3582 гр. Пловдив, 14.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Николай Д. Голчев при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Николай Д. Голчев Гражданско дело № 20235330103894 по описа за 2023 година
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу Д. Р. Р., с която са предявени обективно, кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 99 ЗЗД, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 2734, 68 лева- главница, дължима по Договор за потребителски кредит № ******** от 20.12.2020г., сключен между ответницата и „Кредисимо“ ЕАД, задълженията по който са изпълнени от поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД по силата на Договор за предоставяне на поръчителство от 20.12.2020г., сключен между ответницата от „Ай Тръст“ ЕООД, с което последното е встъпило в правата на удовлетворения кредитор и което впоследствие е прехвърлило вземанията си по договора на ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с Приложение № 1 от 13.05.2022г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.02.2022г.; сумата от 826, 23 лева – договорна лихва за периода от 20.05.2021 г. до 31.12.2022 г.; сумата от 390, 30 лева – обезщетение за забава върху главницата за периода от 21.05.2021 г. до 21.12.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 22.12.2022 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 9275/ 30.12.2022г. по ч.гр.д. № 18726/ 2022 г., по описа на Районен съд- Пловдив, XXII- ри гр. с-в.
В исковата молба и уточнението от 11.12.2023г. /л.101 от делото/ ищецът твърди, че между „Кредисимо“ ЕАД, в качеството на заемодател и ответникът, в качеството на заемател, бил сключен Договор за потребителски кредит №********** от 20.12.2020г. По силата на цитирания договор, ответникът усвоил сумата от 3000 лв., която следвало да бъде върната, ведно с договорената възнаградителна лихва до дата 20.12.2022г. Длъжникът е преустановил плащанията по договора, като към датата на 1 подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда всички вземания по същия са падежирали. Поддържа, че вземанията по договора за кредит били обезпечени с поръчител- „Ай Тръст“ ЕООД, по силата на сключен между последното и ответника Договор за предоставяне на поръчителство от 20.12.2020г. Доколкото ответницата е преустановила плащанията към първоначалния кредитор, последният отправил искане към „Ай Тръст“ ЕООД да му заплати дължимите от ответницата суми по договора за кредит. „Ай Тръст“ ЕООД заплатило на „Кредисимо“ ЕАД на 13.05.2022г. по банков път дължимите от ответницата суми по договора за кредит. С това действие, „Ай Тръст“ ЕООД встъпило в правата на удовлетворения кредитор. Впоследствие, с Приложение № 1 от 13.05.2022г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 01.02.2022г. вземанията били цедирани на ищеца в настоящото производство„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. Моли се предявените искове да бъдат уважени. Претендират се сторените разноски в исковото и заповедното производство.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника. Оспорват се предявените искове по основание и размер. Не се оспорва сключването на договор за кредит между ответницата и „Кредисимо“ ЕАД, както и обстоятелството, че последното като заемодател е предоставило на ответницата като заемател сума в размер от 3000 лв. Оспорва се ответницата да е сключвала договор за поръчителство с „Ай Тръст“ ЕООД, както и последното да е изпълнило задълженията й към първоначалния кредитор. Изтъква се, че процесният договор за потребителски кредит е недействителен поради противоречието му с императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 ЗПК. Поддържа се, че в договора не е разписана методиката, по която се формира ГПР и какви компоненти са включени в нея. Изтъква се, че кредиторът въвежда длъжника в заблуждение досежно общо дължимата по договора сума като не включва възнаграждението дължимо за поръчителя. Сочи се, че при формиране размера на ГПР по договора, не е включено паричното задължение на потребителя към поръчителя. Изтъква се, че непосочването на конкретните компоненти, формиращи ГПР по договора води до недействителност на кредитното правоотношение. Възразява и че по договора са осъществени плащания от страна на ответника, като моли същите да бъдат съобразени в случай, че се приеме, че се дължи главницата. Моли се предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендират се сторените разноски.
По допустимостта на предявените искове:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 18726/ 2022 г., по описа на Районен съд Пловдив, XXII- ри гр. състав, образувано по депозирано от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, за сумите предмет на настоящото дело е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 9275/ 30.12.2022г. Така издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника на 06.01.2023г., като в месечен срок от получаването й е подадено възражение по реда на чл. 414 ГПК (на дата 30.01.2023г.).
Предвид това са дадени указания на кредитора по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, като в законовия едномесечен срок е предявен настоящият иск (съобщение с указанията е получено от ищеца на 15.02.2023г., а исковата молба е входирана в съда на 15.03.2023г.
). Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото. Предвид изложеното, така предявените искове са допустими.
След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните, а и от приобщените по делото доказателствени 2 материали се изяснява, че между „Кредисимо“ ЕАД като заемодател и Д. Р. Р. като заемател е възникнало правоотношение по повод на сключен Договор за потребителски кредит № ********* от 20.12.2020г. /л. 5- 10/, като в приложение № 1 към същия е отразено, че на ответника е предоставена сума в размер от 3000 лв.
Отразеният в приложението към договора за кредит лихвен процент е 39, 48 %, годишният процент на разходите е 47, 47 %, а задължението следва да се погаси на 24 месечни вноски до 20.12.2022г. По силата на сключения договор за кредит, на длъжника Р. е предаден погасителен план, както и копие от общите условия, приложими към договора за кредит.
В изпълнение на задължението по чл. 4, ал. 1 от договора за кредит, между ответницата и „Ай Тръст“ ЕООД е сключен Договор за предоставяне на поръчителство от 20.12.2020г. (л. 22- 25 от делото). По силата на цитираното правоотношение, „Ай Тръст“ ЕООД е поело задължение да отговаря солидарно с ответницата за заплащане на задълженията по Договор за потребителски кредит № ******** от 20.12.2020г.
Съобразно чл. II. 1 от приложение № 1 към договора за предоставяне на поръчителство, ответницата Р. дължи на „Ай Тръст“ ЕООД възнаграждение в размер от 143, 01 лв. за всеки месец от периода на действие на договора за кредит. В изпълнение на задълженията по Договор за предоставяне на поръчителство от 20.12.2020г., „Ай Тръст“ ЕООД е сключил договор за поръчителство от 20.12.2020г. с „Кредисимо“ ЕАД, по силата на който е поел задължение да отговаря солидарно с главния длъжник за задълженията по договора за кредит.
Във връзка с възражението на ответната страна, че между „Ай Тръст“ ЕООД и ответницата Д. Р. Р. не е сключен Договор за предоставяне на поръчителство от 20.12.2020г., по делото е приета съдебно- техническа експертиза, изготвена от в.л. К.
(л. 135- 140). В своето заключение вещото лице е анализирал всички стъпки от електронната система на „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД, през които потребителят – ответник е преминал, за да сключи, както договора за кредит, така и свързания с него договор за предоставяне на поръчителство. Експертът е отразил, че за сключване на договора за поръчителство потребителят се индивидуализира посредством уникален шестцифрен код за потвърждение, който се предоставя на потребителя още при сключване на договора за кредит, както и под формата на „СМС“, изпратен на посочен от потребителя мобилен номер (в хипотеза като процесната, при която потребителят е избрал да получи кредитно финансиране веднага, за което предпоставка е сключване на договор за поръчителство). Експертът е отразил и че ответницата е потвърдила всички изпратени й „линкове“ за действия, поради което и като краен резултат договорът за поръчителство се счита сключен. В заключението е посочено и че договорът за потребителски кредит, договорът за предоставяне на поръчителство и всички приложения към тях са изпратени на посочена от ответницата електронна поща.
Съдът кредитира в цялост заключението на вещото лице като счита същото за обективно, обосновано и съответно на останалия, приобщен по делото доказателствен материал. Базирайки се на изводите на експерта, съдът приема, че ответницата Р. е сключила с „Ай Тръст“ ЕООД Договор за предоставяне на поръчителство от 20.12.2020г. Съдът счита за нужно да акцентира, че доколкото на ответницата е изпратен уникален шестцифрен код, с който да бъде индивидуализирана преди сключването на договора, то последният представлява усъвършенстван електронен подпис съобразно чл. 13, ал. 2 Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги и чл. 3, т. 12 от Регламент (ЕС) № 910/2014. Предвид това, не е налице съмнение, че именно ответницата е сключила (подписала) с „Ай Тръст“ ЕООД Договор за предоставяне на поръчителство от 20.12.2020г.
3
Тъй като ответницата не е изпълнила точно задълженията си по кредитното правоотношение, първоначалният кредитор „Кредисимо“ ЕАД е отправил искане към поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД да изпълни задължението на главния длъжник (ответницата Р.). Съобразно заключението по т. 2- ра от приетата по делото съдебносчетоводна експертиза (л. 125- 129), „Ай Тръст“ ЕООД е заплатило в полза на „Кредисимо“ ЕАД на дата 13.05.2022г. сума в размер от 3671, 61 лв. Предвид това, съдът приема, че „Ай Тръст“ ЕООД в качеството на поръчител е изпълнил задълженията на главния длъжник, поради което и на осн. чл. 146, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.
74 ЗЗД е встъпило в правата на удовлетворения кредитор до размерна на платеното.
Вземанията по горепосочения договор за кредит са прехвърлени на ищеца от изпълнилия поръчител „Ай Тръст“ ЕООД с Приложение № 1 от 13.05.2022г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.02.2022г. (в извлечението от приложение № 1 към договора за цесия, намиращо се на л. 40 от делото, е отразен процесният договор за кредит). Цедентът е делегирал право на цесионера да уведоми длъжника за така осъщественото прехвърляне на вземането (пълномощно- л. 43, потвърждение за цесията- л. 39 и уведомление до ответника Р. за осъществената цесия –л. 44 от делото ).
От приетото по делото заключение по изготвената съдебно – счетоводна експертиза / л. 125- 129/ и защитата й в ОСЗ, проведено на 29.03.2024г. се изяснява, че чистата стойност на усвоената от длъжника сума възлиза на 3000 лв. В насока погашение на задълженията си по договора за кредит, ответницата е заплатила сума в общ размер от 651, 08 лв. Вече бе посочено и че съобразно заключението на експерта, поръчителят „Ай Тръст“ ЕООД е заплатил на 13.05.2022г. в полза на „Кредисимо“ ЕАД сума в размер от 3671, 61 лв. Експертът е отразил и че при формиране на приложимия към договора за кредит ГПР е включено единствено вземането за възнаградителна лихва. При включване към ГПР на възнаграждението дължимо към поръчителя по договора за предоставяне на поръчителство, разходите по кредита се равняват на 202, 86 % ( или увеличение със 155, 39 % спряно посочената в договора за кредит стойност).
Разпечатката съдържа 25 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9c1b3738-9ef4-4c1a-9a4f-ef7177fe0270