Решение № 184 от 11.12.2023, Районен съд - Харманли

РЕШЕНИЕ

№ 184 гр. Харманли, 11.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Минка Ив. Китова при участието на секретаря Таня Г. Чавдарова като разгледа докладваното от Минка Ив. Китова Административно наказателно дело № 20235630200342 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Г. Х. Г. , с ЕГН **********, с адрес гр.Харманли, ул.*** против НП N 22-0271-000569/29.06.2023г., издадено от началник група към ОДМВР Хасково, РУ-Харманли с което на основание чл.

174, ал.3, предл.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание «глоба» в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, както и отнемане на 12 контролни точки по реда на Наредба № Iз-2539 за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП .

Във въззивната жалба се сочи, че наказателното постановление е неправилно, издадено при съществено нарушение на процесуалните правила и в противоречие със закона. Жалбоподателят не бил извършил твърдяното в НП нарушение на разпоредбите на ЗДвП. Липсвали обективни и субективни признаци на същото. Описаната в НП фактическа обстановка била неясна, непълна и невярна.Наложените наказания били незаконосъобразни и несправедливи.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован се явява лично и поддържа депозираната жалба.

Административнонаказващият орган/АНО/- Началник група към ОД на МВР Хасково, РУ- Харманли, не изпраща представител и не взема 1 становище.

Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, установи следното от фактическа страна:

На 07.06.2022 г. в 21:45 часа, в гр. Харманли на ул. *** до кръстовището образувано с ул ***” в посока към ул.”**** Г. Х. Г. , жалбоподател управлява собствения си лек автомобил „Фолксваген Пасат” с регистрационен номер ****. При извършената проверка от свид. Я. Г. Я. и свид.М. А. И. за употреба на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство "DREGER DRUG TEST 5000 с № ARKF-0022", същият отказал да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества или техните аналози. Издаден и съответно връчен му бил талон за медицинско изследване № 110190 на 07.06.2022г.. , като в ЦСМП – Хасково, филиал Харманли отказал да бъде тестван и да даде кръв и урина за химическа експертиза.Отказът му е обективиран в Протокол за медицинско изследване с амбул.№24460 от 07.06.2023г. приет като доказателство и неоспорен от страните по делото.

С оглед на така установеното е съставен АУАН сер. GA № 677321 о т 06.07.2022г. от свид. Я. Г. Я.-мл. автоконтрольор в РУ-Харманли за нарушение по чл. 174, ал.3 от ЗДвП , като посоченото нарушение в акта се изразява в отказ на жалбоподателя да бъде тестван за употреба на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство "DREGER DRUG тест 5000 с № ARKF-0022.На жалбоподателя е издаден талон за медицинско изследване № 110190 на 07.06.2022г.,но същият не дал кръв и урина за химическа експертиза. В издаденият АУАН жалбоподателят е вписал, че няма възражения по него. Препис от АУАН е връчен на жалбоподателя на 07.06.2022г.

Административнонаказващият орган (АНО) в издаденото Н П N 220271-000569/29.06.2023г на Началник група към ОДМВР Хасково, РУ Харманли е приел за доказана описаната в АУАН фактическа обстановка и констатираното с него нарушение. С така извършеното АНО е приел за нарушен също чл. 174, ал. 3 от ЗДвП . Предвид това и на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП му е наложена глоба от 2000 лв. и лишаване право да управлява МПС за 24 месеца.

Срещу Акта в законно установения 7-дневен срок не е постъпило писмено възражение.

Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 05.06.2023г., видно от отбелязването в разписката, инкорпорирана в самият документ.

По АНПр е наличен и талон за медицинско изследване

№110190/07.06.2023г. видно от който, жалбоподателят е отказал изследване, както и доказателствен анализатор

Видно от Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021година на Министъра 2 на вътрешните работи, същият определя държавните служители от МВР, които да извършват контролна и административно наказателна дейност по ЗДвП.

Гореописаната в Акта и в НП фактическа обстановка безспорно се установи от събраните по делото писмени доказателства, находящи се в АНП по издаването им :АУАН серия GA №677321/07.06.2023 г.; НП №22-0271000569/29.06.2022 г. на Началник група в ОДМВР Хасково РУ Харманли; заверен препис на Заповед №8121з-1632/02.12.2021 г на министър Б.Р.; заверен препис от протокол за медицинско изследване и вземане на Биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози №24460/07.06.2022 г.; заверен препис на талон за изследване №110190, връчен в 22,15ч на 07.06.2022 г.; заверен препис на фиш за спешна медицинска помощ от 07.06.2023 г.; както и от показанията на изслушаните в съдебно заседание свидетели - актосъставителя актосъставителя Я. Г. Я. и свид.М. А. И.. Свидетелите възпроизвеждат пред съда своите непосредствени възприятия за случилото и показанията им са безпротиворечиви, логично систематизирани, като изцяло колерират и с писмените източници, поради което и съдебният състав ги кредитира изцяло с доверие. Не се установява посочените свидетели да имат личностно отношение към жалбоподателя, което да ги провокира да съставят АУАН. Основания за критика по отношение на тези свидетелските показания не се намериха, а единствено поради служебното им качество – служители на РУ – Харманли при ОДМВР Хасково, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. И това е така предвид липсата на противоречия – вътрешни и помежду им (както вече беше посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от АНП. Ето защо, според съда показанията на тези свидетели не са и не се считат за насочени към прикриване на обективната истина по делото. По своя доказателствен ефект, те са пряко относими към фактите, релевантни за състава на конкретното нарушение, чието фактическо осъществяване потвърждават, като установяват категорично обстоятелството, че жалбоподателят на процесната датата въпреки отправената покана към него да бъде тестван с техническо средство за употреба на наркотици, е отказал, както и че е отказал да даде кръвна проба за употреба на такива.

Цениха се от съда и писмените доказателства, приети по делото като част от АНПр, приобщени по реда на чл. 283 НПК, които не се оспориха от страните, по своето съдържание и авторството - истинността си, поради което 3 се ползваха за установяване на данните възпроизведени в тях. С такива надлежни и годни писмени доказателствени средства –талон за медицинско изследване №110190 от 07.06.2022г. и от Протокол за медицинско изследване с амбул. №24460 от 07.06.2023г. се потвърждават фактическите констатации изложени в АУАН, възпроизведени и в обстоятелствената част на НП.

Материалната компетентност на издателя на НП – Началник група към ОД на МВР Хасково, РУ- Харманли, се доказва от приетата по делото Заповед 8121з-1 6 3 2 о т 02.12.2021година на Министъра на вътрешните работи, с която на определен кръг длъжностни лица наказващия орган по закон надлежно е делегирал правомощия да издават НП за нарушения по ЗДвП, в кръга от които изрично визирана е и тази длъжност, в рамките на териториалната й компетентност – обслужваната територия.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав достига до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, доколкото е подадена

Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.

Обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са законосъобразни от формална, процесуалноправна страна, като съдът достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и материалите от приложената АНП.

Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на административнонаказателната процедура, които да водят до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да се основания за неговата незаконосъобразност и отмяна.

Спазени са предвидената форма и процесуален ред, както констатиращият и санкционният актове имат необходимите реквизити и минимално изискуемо съдържание, съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН – за АУАН, респ. и чл. 57 от ЗАНН – за НП.

Самото нарушение е описано точно и ясно, както словесно, така и с посочване на правната му квалификация. Съдържанието на АУАН и НП при описание на процесното деяние е идентично, като изрично е посочено че на визираната в тези два акта дата и място, жалбоподателят е отказал да бъде изпробван с техническо средство за употреба на наркотици. Следователно нарушението е описано по начин, даващ възможност на наказаното лице да възприеме в цялост признаците на същото и да организира адекватно правото си на защита. Фактът, че при посочване на нарушената правната норма, наказващият орган е изписал пълният й текст, не води до различни правни изводи, тъй като този подход не засяга правото на защита на наказания, защото в НП се съдържат конкретните факти по случая (кога, къде, кой, при какви обстоятелства, какъв автомобил е управлявал, в какво състояние, какво е извършил). Тези конкретни факти са надлежно квалифицирани като 4 нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП . В този смисъл е Решение № 282 от 07.12.2017 година, постановено по КАНД № 255/2017 година по описа на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Ц. Д. и др.

Следователно, налице е пълно съответствие между описанието на нарушението от фактическа страна и законовата разпоредба, която е била нарушена.

При издаването на АУАН и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал. 2 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.

От правна страна, съдът намира, на първо място, че актът за установяване на административно нарушение е съставен от компетентен орган. Съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП , актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностни лица на службите за контрол, предвидени в този закон, а наказателните постановления, според чл.

189, ал. 4 от ЗДвП, се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на транспорта и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица. В процесния казус актосъставителят, безспорно се явява длъжностно лице от службите за контрол, предвидени в ЗДвП, което има правомощията по чл. 189, ал. 1 от ЗДвП , т. е. да съставя актове, с които се установяват нарушения по Закона за движението по пътищата, а издалият обжалваното наказателно постановление, е компетентно длъжностно лице по смисъла на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП , упълномощено със заповед на министъра на вътрешните работи (заверено копие от същата е приложено по делото) да издава НП по ЗДвП.

Предвид изложеното липсват предпоставки за отмяна, на процесуално основание, поради недостатък във формата на акта или допуснато друго процесуално нарушение, от категорията на съществените такива, рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице, респ. довело до неяснота и неопределеност на фактите, подлежащи на доказване. Ето защо, съобразно изложените правни аргументи, решаващият съдебен състав обосновано формира правен извод, че процесното НП не страда от формални недостатъци, в резултат на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което се явява изцяло законосъобразен от процесуалноправна страна, акт.

Правилна е и дадената от АНО материалноправна квалификация на извършеното нарушение- по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП .

Разпечатката съдържа 36 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9c1a67d6-d16a-4998-abdd-b502b793c648