Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 26 от 27.01.2022, Административен съд - Враца

Съд
Административен съд - Враца
Дело
Административно дело 507/2021
Вид
Решение № 26
Подписан
27.01.2022
В сила
27.05.2022
Състав
СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.146 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 149, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 168, ал. 1 и ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 168, ал. 1 и ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.172 ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 148 · Закон за устройство на територията
  • чл. 148, ал.1 · Закон за устройство на територията
  • чл. 215, ал. 1 · Закон за устройство на територията
  • чл. 225, ал. 2, т. 2 · Закон за устройство на територията
  • чл. 225а, ал. 1 · Закон за устройство на територията
  • чл. 225а, ал. 2 · Закон за устройство на територията
  • чл. 42, ал. 2 · Закон за устройство на територията
  • чл. 43, ал. 3 · Закон за устройство на територията
  • чл. 56, ал. 1 · Закон за устройство на територията
  • § 4, ал. 1 · Закон за устройство на територията
  • §5 т.38 · Закон за устройство на територията
  • § 5, т. 80 · Закон за устройство на територията
  • §127 · Закон за устройство на територията

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 26 гр.

Враца 27.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА трети състав, в публично заседание на 13.01.2022 г.

/тринадесети януари две хиляди двадесет и втора година/ в състав:

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪДИЯ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА при секретаря Даниела Ванчикова и с участието на прокурора Веселин Вътов, като разгледа докладваното от съдия Василева адм. дело № 507 по описа на АдмС – Враца за 2021 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 215, ал. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.

Образувано е по жалба на Д.С.И. ***, против Заповед № 1117/26.07.2021 г. на Кмета на Община Враца, с която на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж “ГАРАЖ“, находящ се в

УПИ І-55, кв.27 по плана на гр. ***, ж.к. *** пред бл. ** .

В жалбата са изложени твърдения за незаконосъобразност на оспорената заповед, поради постановяването ѝ в несъответствие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалноправните норми. Сочи се, че ответникът неправилно е възприел процесния гараж като строеж, по смисъла на § 5, т 38 от ДР на ЗУТ, тъй като не е изследвал характеристиките на обекта, не е описал начина на свързване с терена, възможността да бъде преместван в пространството и използван на друго място, със същото или подобно предназначение. Твърди се, че описанието на процесния гараж в Констативния акт не отговаря на обективната истина, тъй като не е с метална конструкция и ограждащи стени от LT ламарина, а е обемна стоманобетонна клетка, представляваща готово заводско изделие. Излагат се доводи, че така както е изграден, гаражът притежава характеристиките на преместваем обект по смисъла на § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ и се иска отмяна на заповедта за премахването му, като незаконосъобразна, с присъждане на направените по делото разноски.

В с.з. жалбоподателят не се явява и не се представлява. От същия по делото е депозирано становище с искане делото да бъде разгледано в негово отсъствие и изложени бележки по хода на делото и съществото на спора.

Ответникът по жалбата

– Кмет на Община Враца, редовно призован, не се представлява в с.з. и не ангажира становище по жалбата.

Прокурорът от ОП –

Враца дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата, а оспорения с нея административен акт, намира за законосъобразен, тъй като гаражите представляват строежи от допълващото застрояване и когато са изградени в нарушение на чл. 148 от ЗУТ, следва да бъдат премахнати.

Административният съд, като се запозна с доводите на страните и доказателствата в административната преписка и след служебна проверка съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 и ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 07.05.2021 г. работна група от трима служители на ответника в състав: * Д. „С. и и.“, ** „К. по с.“ и ** в Д. „С. и и.“ извършили проверка на строеж „Гараж“, намиращ се в гр. *** административен адрес: *** , УПИ I-55, кв. 27 по плана на гр. *** и идентификационен № *** по кадастралната карта на гр. ***. Имотът е собственост на Община Враца, съгласно Акт № **** за частна общинска собственост от 09.07.20** г., вписан в Служба по вписванията Акт № ***, том **, рег. № ****, дело № **** от 13.08.20** г. В хода на проверката е установено, че строежът е изпълнен от неизвестен строител, с неизвестен възложител, но по служебна информация от Общинско предприятие „П. и г.“ ползвател на обекта е жалбоподателят Д.С.И.. Констатирано е, че строежът е V категория и представлява гараж, изграден от метална конструкция с покрив и ограждащи стени от LT ламарина, разположен върху част от описания по-горе урегулиран поземлен имот, отреден за „К. о. о.“ в прилежащото предблоково пространство пред бл. ** в ж.к. *** , с площ от 20.46 кв. м, захранен с ел. енергия, въздушно, чрез кабел от бл. **, изграден в условията на свързано застрояване и завършен в периода 2012 г. – 2021 г. При проверката не са представени одобрен проект, в това число съгласувани и одобрени части на проекта, съгласуване с контролните органи, разрешение за строеж, протокол за откриване на строителна площадка, протокол за определяне на строителна линия и заповедна книга. Установено е, че строежът е извършен в чужд УПИ, без правно основание и без да е разрешен по реда н а ЗУТ, с което е нарушена разпоредбата на чл. 148, ал.1 ЗУТ и подлежи на премахване по реда на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ.

За резултатите от проверката е съставен Констативен акт № 5/07.05.2021 г., съобщен по реда на § 4, ал. 1 от ДР на ЗУТ, със съобщение от 15.06.2021 г., залепено на строежа и поставено на таблото за обявления в сградата на Община Враца. В административната преписка е представен и Констативен протокол от 14.07.2021 г. /л.31 от делото/, от който е видно, че след извършена справка в деловодството на регистъра на входяща поща в Община Враца и документите по административната преписка по съставения Констативен акт няма постъпили възражения в законоустановения срок.

Приемайки констатациите в представения по делото констативен акт, ответникът е издал оспорената заповед, с която е разпоредил премахването на строежа като незаконен. В заповедта е посочено, че подлежащият на премахване строеж попада под правната квалификация на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ – изграден без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна, че жалбата е подадена срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, от лице с правен интерес от обжалването, в качеството му на адресат на акт, с който се засягат негови права и в законоустановения 14-дневен срок за обжалване, регламентиран в чл. 149, ал. 1 АПК. Видно от известието за доставяне /л. 25 от делото/ заповедта е получена от адресата на 05.08.2021 г., а жалбата против нея е депозирана чрез органа на 13.08.2021 г., с оглед на което същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните:

Съгласно изричната разпоредба на чл.168, ал.1 АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен, въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 АПК, като съгласно ал. 2 на същия член съдът следва да обяви нищожността на акта, дори да липсва искане за това.

Заповедта е издадена от Кмета на Община Враца в съответствие с предоставените му с чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ правомощия и произнасянето с акта е по въпрос от неговата материална и териториална компетентност. Спазена е изискуемата се писмена форма, като преди издаването ѝ са извършени действията, предвидени в чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ, поради което не е допуснато и нарушение на процедурата за установяване на незаконно строителство, каквито доводи са изложени в жалбата. При издаване на заповедта правилно е приложен и материалният закон. На премахване по реда на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ подлежат незаконни строежи или части от тях, като в §5 т.38 от ДР на ЗУТ се съдържа легална дефиниция на понятието „строеж“. Независимо, че в констативния акт не се установени възложител, строител или строителен надзор няма спор относно собственика и ползвателя на гаража и това е именно жалбоподателя. Като допълнителен аргумент за собствеността и ползването на гаража, жалбоподателя представя Договор за покупко-продажба на движима вещ от 28.11.2017 г., от който се установява, че на същата дата в качеството си на купувач, оспорващият е придобил собствеността върху преместваем обект – гаражна клетка с площ от 18 кв. м пред жилищен бл. ** в ж.к. ***, гр. ***. Позовава се и на писмо от О. п. „П.и г.“, с което е уведомен, че е поставил преместваем обект – гаражна клетка с площ от 18 кв. м в междублоковото пространство, за което на основание чл. 59 от ЗЗД дължи на ОП „П. и г.“ обезщетение за неоснователно обогатяване от ползването на общинската земя за периода от 01.01.2021 г. до 31.12.2023 г., в размер на месечна наемна цена от 16,20 лева, изчислена съгласно утвърдена от ОбС – Враца тарифа.

Спорен е въпросът дали това е строеж по смисъла на §5, т. 38 от ДР на ЗУТ или преместваем обект по чл. 56, ал. 1 от ЗУТ, каквито твърдения поддържа оспорващият. Последната разпоредба действително регламентира преместваемите обекти, като според предназначението си са разделени на четири основни групи с изчерпателно изброяване на вида им: преместваеми увеселителни обекти; преместваеми обекти за административни, търговски и други обслужващи дейности; преместваеми обекти за временно обитаване при бедствия и преместваеми обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната - ДВ, бр. 16 от 2021 г. в сила от 23.02.2021 г., т.е. действаща към момента на издаване на оспорения акт. Анализът на цитираната разпоредба показва, че начинът на свързване на обекта с терена е без значение, но за да отговаря на законодателната идея за преместваем, следва в условията на кумулативност да носи характеристиките по § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ, т.е. след отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството, без да губи своята индивидуализация и предназначение и едновременно с това да обслужва обществени потребности.

Процесната гаражна клетка не е предназначена за увеселителни, търговски, административни и други обслужващи дейности, свързани с потребностите на обществото. Гаражите, както правилно е посочил ответникът в оспорения акт, са обекти на допълващо застрояване съгласно чл. 42, ал. 2 и чл. 43, ал. 3 от ЗУТ, като независимо от вида им, в това число и гаражните клетки, служат за паркиране под покрив на моторни превозни средства и задоволяват личните нужди на собствениците на тези превозни средства.

Поради това, независимо от възможността да бъдат премествани в пространството, гаражните клетки не са обекти по смисъла на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ, защото с тях трайно се променя начина на ползване на земята, което ги определя като „строежи“ по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Видно от представения с административната преписка Констативен акт, който не е оспорен, по време на проверката, нито след това от оспорващия не са представени никакви строителни книжа - разрешение за строеж и съпътстващите го документи, което определя строежът като незаконен по смисъла на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. С оглед периода на изграждането му – 2012 г. – 2021 г. не са налице и условията за търпимост по §16, нито на §127 от ПЗР на ЗУТ, а обстоятелството, че е разположен в общински имот го прави и неузаконяем.

Действително описанието на процесния гараж в съставения при проверката Констативен акт не кореспондира с приложената към същия фотоснимка, от която се установява, че същият не е изграден от метална конструкция и ограждащи стени от LT ламарина, а представлява стоманобетонна клетка, но това е обстоятелство без правно значение и в случая по никакъв начин не променя формирания от ответника извод за незаконосъобразност на строежа, с оглед на което възраженията в тази насока са неоснователни. Както беше изтъкнато по-горе, за да е преместваем обект по чл. 56, ал. 1 от ЗУТ, следва едновременно да притежава възможността да бъде преместван в пространството без да губи индивидуализацията си и да обслужва обществени потребности, като материалът, от който е изграден обекта – желязо, бетон, дърво и др. е без значение. В случая не е налице втората кумулативна предпоставка, като не обслужва обществени, а лични нужди на собственика.

По изтъкнатите съображения настоящият съдебен състав приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, същата е в съответствие с приложимите материалноправни норми и с целта на закона, поради което следва да бъде потвърдена, а жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

При този изход на спора претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски, макар и своевременно заявена се явява неоснователна. От страна на ответника такива не са поискани, поради което съдът се освобождава от произнасяне по този въпрос.