Решение № 7912 от 17.05.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7912 гр. София, 17.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело № 20221110147764 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на фирма” ЕАД, ЕИК 111111, представлявано от АА- Изпълнителен директор срещу Н. Х. Б. с ЕГН:**********, с адрес:

АДРЕС с която се иска да бъде признато за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 2339.35 лева, от които 2000.22 лева- главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2015г. до м.04.2018г., ведно със законната лихва от 09.09.2019г. до изплащане на вземането, 294.39 лева - мораторна лихва за забава от 14.09.2016г. до 29.08.2019г., както и суми за дялово разпределение 36.75 лева главница за периода от м.08.2016г. до м.04.2018г., ведно със законната лихва от 09,09.2019г. до окончателното изплащане на вземането, и 7.99 лева - лихва за периода от 30.09.2016г. до 29.08.2019г.,за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.

№51437/2019 г. на СРС, 46 състав.

Посочен е адрес на топлоснабдения имот: АДРЕС аб. №1111, ИД номер 1111111.

Ищецът твърди, че ответницата е клиент на топлинна енергия (ТЕ) за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването.

Сочи се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/, които в процесния случай се изготвят от „фирма“ ЕАД и се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им приемане от страна на клиентите, като ответницата не е упражнила правата си по чл. 150, ал.

3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо нея са влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от „фирма“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с 1

Решение от 2016 г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор“ в сила от 10.07.2016 г.

Излагат се съображения, че в раздел IX от ОУ - „Заплащане на ТЕ и услугата дялово разпределение”, в чл. 31, ал. 1 е определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. Съгласно чл.33 от ОУ, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Също така имат задължение да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно влезлите в сила ОУ топлопреносното предприятие начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. При неизпълнение в срок на задълженията по ал.

2, Клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия Твърди се, че ответницата е използвала доставяната от дружеството- ищец ТЕ през процесния период и към настоящия момент не са погасили задължението си.

Сочи се, че на основание чл. 139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. В настоящия случай, в изпълнение на разпоредбата на чл. 1386 от ЗЕ, собствениците в СЕС, в която се намира имота на ответника, са сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с „ФДР” ЕООД.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата е депозирала отговор на исковата молба чрез назначения особен представител. Прави се възражение за погасяване на сумите по давност. Оспорва се годността на приложените към исковата молба доказателства да докажат потребление на топлинна енергия от страна на ответницата.

Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД във вр. чл. 422 ГПК.

На 09.09.2019 г. „фирма“ ЕАД е депозирало пред СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Н. Х. Б. за сумите: 2000.22 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за имот с аб. № 1111 за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2018 г., ведно със законната лихва от 09.09.2019 г. до изплащане на вземането и мораторната лихва в размер на 294.39 лв. за периода от 14.09.2016 г. до 29.08.2019 г.; сумата от 36.75 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.08.2016 г. до 30.04.2018 г., ведно със законната лихва от 09.09.2019 г. до изплащане на вземането и мораторната лихва в размер на 7.99 лв. за периода от 30.09.2016 г. до 29.08.2019 г.- непогасени задължения за топлинна енергия за имот, находящ се на адрес:

АДРЕС аб.№ 1111.

С разпореждане от 08.10.2019 г. по ч. гр. д. № 51437 /2019 г. по описа на СРС, съдът е постановил исканата заповед за изпълнение, като е присъдил на заявителя и сторените в заповедното производство разноски в размер на 46.79 лв. за заплатена държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение

Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, като на основание чл.

415, ал. 1, т.2 на ищеца са дадени указания за предявяване на установителен иск. В срока по чл.415, ал.4 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред.

Приложен по делото е Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №111, 2 том II, рег. №1111, дело №111 от 2006 г. на Нотариус КК, видно от който Н. Х. Б. е закупила жилище ***** находящо се в гАДРЕС. С нотариалния акт подавачите ВПВ ВИВ са запазили за себе си докато са живи вещно право на ползване върху целия имот.

От изготвените справки от НБД „Население“ се установява, че ВПВ е починал на 16.10.2016 г., а ВИВ е починала на 08.03.2017 г.

Видно от представения протокол от проведеното на 30.09.2001 г. Общо събрание на собствениците на етажна собственост, находяща се в АДРЕС, етажните собственици са взели решение да се сключи договор с „ФДР“ ЕООД, което дружество да извършва индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода и издаване на обща и индивидуални сметки.

Представен е договор между с „ФДР“ ЕООД, и етажната собственост с адрес:

АДРЕС, по силата на който дружеството се е задължило да достави и монтира необходимите уреди за регулиране и отчитане на консумацията на топлинна енергия, както и да изготвя и предоставя на насрещната страна обща и индивидуални изравнителни сметки за консумираната топлинна енергия.

Ангажиран е договор, сключен между „фирма“ ЕАД – възложител и „ФДР“ ЕООД , при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр.

София, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.

По делото е назначена и приета съдебно-техническа експертиза, заключението по което съдът възприема като компетентно дадено. Вещото лице е установило, че абонатната станция топлозахранва сградата на ул.“Оборище“ №41. Общия топломер в абонатната станция се отчита по електронен път в началото на всеки месец. Посредством т.н.

„терминал” се снема показанието на ТЕ в 0.00 часа на първо число от месеца. От отчетеното количество ТЕ са приспаднати технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното дружество и разликата се разпределя между всички потребители за отопление /имот и сградна инсталация/ и БГВ. Същите са изчислявани за всеки месец по реда на чл.58, ал.2 от Наредба №16-334 одобрена от МИЕ и обнародвана в ДВ бр.34/24.04.2007г. Изчисленията са направени съгласно методика и формули в приложение към чл.61, ал.1, т.4.1. приложени в Наредба№ 16-334. В процесния имот У процесния период е имало два радиатора в помещения: хол и кухня с монтиран ИРРО /индивидуален разпределител на разход за отопление/ и демонтиран радиатор в помещение стая. За периоди 15/16г. и 17/18г. са отчетени уредите, като отчетите от 26.05.2016г. и 19.05.2018г. с подпис на потребител са представени на в.л. и същите отчетени стойности фигурират в изравнителните сметки, изготвени от „ФДР“ ООД, представени на в.л. За период 16/17г. не е осигурен достъп за отчет на уредите, за което са представени протоколи от 09.06.2017г. и 17.06.2017г. За същия период има служебно изчислена ТЕ за двата радиатора на база инсталирана мощност в размер на: хол 1359W и кухня 931W, умножена по МСРС. През процесния период сградната инсталация е изчислявана по формула приложена в Наредба № 16-334/06.04.2007г. върху пълната отопляема кубатура 165куб.м. На в.л. е представен списък с отопляеми кубатури в сградата, в който фигурира отопляема кубатура 145куб.м., но само за помещения с радиатори, без коридори и общи части. Не е представен акт за разпределение на кубатурата. За процесния период няма изчислена ТЕ за отопление на общи части, тъй като радиаторите в стълбището са демонтирани на 01.12.1996г. В процесния имот е имало един брой водомер за топла вода. За периоди 15/16г. и 17/18г. са отчетени уредите, като отчетите от 26.05.2016г. и 19.05.2018г. с подпис на потребител са представени на в.л.

3

При отчета извършен на 19.05.2018г. е установено, че водомера е сменен с нов с показание 18куб.м., но не е представен документ за узаконяване на водомера, от който да е видно на коя дата е монтиран новият водомер и на коя дата е демонтиран стария водомер и с какви показания. За период 17/18г. има служебно изчислена ТЕ за БГВ на база прогнозни стойности от предходния период. За период 16/17г. не е осигурен достъп за отчет на водомера, за което са представени протоколи от 09.06.2017г. и 17.06.2017г. За същия период има служебно изчислена ТЕ за БГВ на база прогнозни стойности от предходния период.

Отчетеното и изчислено количество на топла вода за 15/16г. е намалено с -5куб.м., тъй като отчета е извършен през м.юни и намалено с още -4.41 куб.м. спрямо показанието на общия водомер в абонатната станция. През процесния период във фактурите изготвени от „ФИРМА”ЕАД няма начислявана такса мощност, тъй като същата отпада след 06.2006г.

СТЕ счита, че за целия процесен период сумата за ТЕ за отопление от сградна инсталация не може да се докаже, тъй като не е представен коректен документ за отопляемата кубатура. За останалите компоненти изчисленията извършени от ФДР са в съответствие с действащата Наредба№16-334/06.04.2007г. изменение от 01.06.2014г. Поради това в СТЕ е представен вариант на изчисление с приспадане на сумата в общ размер от 413.96 лева.

Вещото лице е изчислило, че дължимата сума за потребена ТЕ за БГВ, сградна инсталация и имот би била общо 2763.56 лева като след приспадане на сумата от 413.96 лева – за сградна инсталация, дължимата сума за потребена ТЕ за БГВ и имот би била 2349.60 лева.

По делото е назначена и приета съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която съдът възприема като компетентно дадено. Вещото лице е установило, че има извършвани плащания по партидата с аб. №1111 за процесния период – сума в общ размер от 824.68 лева, от която сумата от 763.43 лева е отнесена за главница и 61.25 за лихва. Тези суми не са част от исковата претенция и са съобразени от ищеца при предявяване на исковата молба.