Определение № 3534 от 16.11.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3534 гр. София, 15.11.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГО 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Борис Илиев

Членове:

Ерик Василев

Яна Вълдобрева като разгледа докладваното от Яна Вълдобрева Касационно гражданско дело № 20238002101712 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Гаранционен фонд, представляван от адв. С. М., срещу решение № 30/30.01.2023г., постановено по в.т.д. №685/2022г. на Пловдивския апелативен съд, ІІІ търговски състав. С обжалваното решение е потвърдено решение № 271/ 19.07.2022г. по т.д. №735/2021г. на Окръжен съд-Пловдив, с което Гаранционен фонд е осъден да плати, на основание чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ, на Л. К. Л. сумата 67 500 лева, като обезщетение за неимуществени вреди-болки и страдания, причинени при ПТП на 14.11.2020г. от неизвестен водач на неидентифицирано МПС, при отчитане на 25% съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, ведно със законната лихва, считано от 18.10.2021г. до окончателното плащане и сумата 5 151,75 лева, като обезщетение за имуществени вреди, причинени при същото ПТП на 14.11.2020г., ведно със законната лихва, считано от 18.10.2021г. до окончателното плащане.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Счита, че събраните по делото доказателства не са анализирани правилно и са ценени в нарушение на закона и съдебната практика на ВКС. Твърди, че неправилно съдът е приел, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ГФ по чл. 557, ал.1, т.1 КЗ. Поддържа и нарушение на разпоредбите на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и чл. 52 ЗЗД. Сочи, че необосноваността на обжалвания акт произтича от несъответствието на фактическите изводи на съда с установеното от събраните по делото доказателства.

В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа наличие на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, поради очевидна неправилност на въззивното решение. Прави 1 искане за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като формулира правни въпроси, които обобщени от касационната инстанция, съгласно правомощията, дадени в т.1 от ТР№1/2010г. по тълк.дело №1/2009г. на ОСГТК на ВКС се свеждат до: 1. Правомощията на въззивния съд, като инстанция по същество да направи самостоятелна преценка на доказателства и на установените с тях правнорелевантни факти, да се произнесе по всички наведени от страните доводи и възражения и изложи самостоятелни мотиви. Касаторът поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по този въпрос в противоречие с ТР № 1/9.12.2013г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС; ТР № 1/ 4.01.2001г. по тълк.д. № 1/2000г. на ОСГК на ВКС, ППВС № 1 от 13.08.1953г., решение № 30/13.04.2020г. по гр.д. № 2378/2019г. на IV ГО на ВКС, решение № 180/6.02.2017г. по гр. д.

№ 1826/2016г. на II ГО на ВКС, решение № 75/20.06.2016г. по т. д. № 1608/2015г. на II ТО на ВКС и др. Формулира и въпроси във връзка с приложението на чл. 52 ЗЗД, които обобщено от състава на ВКС, съгласно правомощията, дадени в т.1 от ТР №1/19.02.2010г. по тълк.дело №1/2009г. на ОСГТК на ВКС се свеждат до питането: 2. Длъжен ли е въззивният съд да приложи общите и специфични за всеки отделен случай критерии при определяне обезщетението за неимуществени вреди и да посочи как точно приложението на всеки един от тези критерии е обусловил преценката му за конкретно определения размер на обезщетение. Поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по този въпрос в противоречие с ППВС № 4/23.12. 1968г., ТР № 1/21.06.2018г. по тълк. дело № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, и формираната след постановяването им съдебна практика по чл. 290 ГПК. Според касатора по въпроса 3. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди заключението на вещото лице заедно с другите доказателства по делото и да го възприеме с оглед неговата яснота и обоснованост въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение №117/ 28.10.2020г. по т.д. № 1034/2019г. на ІІ ТО на ВКС, решение №77/22.06. 2020г. по т.д.№ 684/2019г. на ІІ ТО на ВКС, решение № 240/15.01.2021г. по гр.д.№3944/2019г. на ІV ГО на ВКС. По въпроса 4.

Как съдът следва да цени свидетелските показания и длъжен ли е да даде отговор на доводите на страните за наличие на обстоятелства по чл. 172 ГПК; следва ли съдът да подходи със засилена критичност при преценка свидетелските показания по чл. 172 ГПК, твърди противоречие с решение № 15/30.01.2015 г. по гр. д. № 4604/2014г. на IV ГО на ВКС.

Касаторът счита, че по въпросите: 5. Какви факти и обстоятелства следва да съобрази въззивният съд при преценката дали е налице съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и длъжен ли е съдът при определяне степента на съпричиняването да съпостави тежестта на нарушението на делинквента и това на увредения, за да установи действителния обем, в който всеки от тях е допринесъл за настъпването на вредите и следва ли определеният размер на обезщетението от въззивния съд да бъде намален съответно на приноса на пострадалия за настъпването на ПТП е налице противоречие с ППВС № 17/1963г., ППВС № 1/13.07.1953г., решение № 19/20.07.2018 г. по т. д. № 1748/2017 г. на I ТО; решение № 117/8.07.2014г. по т. д. № 3540/2013г. на I ТО и др.

Не на последно място касаторът счита, че въззивното решение следва да се допусне до касация и на основание чл. 280, ал. 1, т.3 ГПК по въпросите за точния смисъл на разпоредбата на чл. 557, ал.1, т.1 КЗ и презумпцията за вина в хипотеза на ПТП, причинено 2 от неидентифицирано МПС, както и по въпроса подлежи ли на пълно и главно доказване в такава хипотеза механизма на ПТП, противоправното поведение на неустановения водач, причинно-следствената връзка между противоправното поведение и настъпилите вреди.

Счита, че тези въпроси за от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.

В срока по чл.287, ал.1 ГПК ответницата по касация Л. К. Л., чрез адв. И. Т., счита, че липсват основания за допускане на касационно обжалване. Излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски.

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирани лица срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.

Върховният касационен съд, състав на ІV гражданско отделение, за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, намира следното:

Въззивният съд е приел за установено, предвид представения по делото констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 14.11.2020г., че процесното ПТП е настъпило на 14.11.2020г. около 23,40 часа в [населено място] в[жк]на ул. „В. А.. Във връзка с изясняване механизма ПТП, въззивният съд след подробен анализ на събраните гласни доказателствасвидетелите-очевидци К. Л.-дъщеря на ищцата и С. А. Л.- съпруг на ищцата и съобразявайки данните от протокола за оглед на местопроизшествието и заключението на САТЕ, е приел, че на 14.11.2020г. ищцата, заедно със свидетелите-дъщеря си и съпруга си се прибирали в дома си, движейки се по тротоара на малка и крива уличка в ж.к. Т.; поради поставени на тротоара контейнери за боклук тримата слезли на уличното платно; в същото време от завой на улицата с висока скорост излязло неидентифицирано МПС с неустановен водач и блъснало, намиращата се на пътното платно ищца, която в резултат на удара била отхвърлена на тротоара; след удара, неустановеният водач спрял автомобила за около 3-4 секунди, без да излиза от колата, след което форсирал автомобила и избягал от мястото на произшествието. Според въззивния съд, е налице неправомерно поведение на неустановения водач, който опитал да вземе завоя, със скорост, несъобразена с конкретната пътна обстановка и по този начин се доближил плътно до тротоара, където настъпил удара с пешеходката. В тази връзка съдът не е споделил извода на вещото лице - авто-експерт, че причина за настъпването на ПТП е единствено движението на пешеходката върху пътното платно. Според съда в конкретната ситуация скоростта на автомобила е била несъобразена и в резултат на това е последвал ударът с пешеходката, като от данните по делото, е приел за безспорно, че автомобилът е влязъл в левия завой със скорост, която не му е позволила да забележи пешеходката върху платното и да предприеме аварийно спиране така че да избегне удара. Посочил е, че скоростта не може да бъде определена, поради това, че в нарушение на чл. 123 ЗДвП водачът на лекия автомобил не е останал на мястото на произшествието, а е избягал. Предвид всичко изложено, съдът е приел, че основната причина за настъпването на процесното ПТП е противоправното поведение на водача на неустановения автомобил, който го е управлявал с несъобразена с конкретната пътна обстановка скорост, която не му е позволила да предотврати удара.

От заключението на СМЕ е установено, че при ПТП ищцата е получила: контузия на 3 главата; контузия на гръдния кош –счупване на 11-то и 12-то ребро отляво, счупване на 12то ребро от дясно; компесионно счупване на 12-ти гръден прешлен с дислокация на фрагментите, стесняване на гръбначния канал и притискане на гръбначния мозък; неразместено счупване на задния израстък на 7-ми шиен прешлен; контузия на долните крайници и на десния горен крайник; разкъсно-контузна рана в дясната тилно-теменна област на главата; обширно кръвонасядане на дясната предмишница и на лакътната става; спешна помощ е оказана на пострадалата в УМБАЛ „Св. Георги“ Пловдив, където е извършена неотложна операция-репозиция на тялото на 12- ти гръден прешлен и е поставена метална остеосинтеза за стабилизация на гръбначния стълб, направена чрез фиксация на четири прешлена-от 10-ти гръден до 2-ри поясен прешлен. Вещото лице-медик е посочило, фрактурата на 12- ти гръден прешлен е довело до трайно затрудняване движенията на снагата за срок от около 6 месеца; пострадалата е ползвала 180 дни временна нетрудоспособност, видно от представените по делото 6 броя болнични листи. Фрактурата на трите ребра е довела до трайно затрудняване на снагата за повече от един месец; при падането на тялото на пострадалата след удара от неустановения лек автомобил главата се е ударила в ръба на бордюра, при което се е получила ивичеста разкъсно-контузна рана в дясната тилно-теменна област и много силен кръвоизлив, поради което най-напред екипа е обработил хирургически тази рана чрез зашиване. Според експерта особено силни болките са били през първите 30 дни след проведената оперативна интервенция; ищцата е престояла в лечебното заведение 15 дни, след което се лекувала медикаментозно при домашни условия. Според гласните доказателства болките са били постоянни и неописуеми – непрекъснато и през деня и през нощта са се чували звуци от нейното стенене, охкане, пъшкане, което наложило през два – три часа да взема обезболяващи лекарства, без които не е могла да преодолее силните болки. Установено е също, че в продължение на повече от четири месеца пострадалата не можела да се обслужва сама, дори при домашни условия не могла да се придвижва – била в инвалидна количка; след изтичането на четвъртия месец започнала рехабилитация и болките намалели, но все още продължавали. В началото пострадалата била много стресирана, объркана, затворила се в себе си и нямала желание да напусне дома. За първи път преодоляла този страх и излязла от къщи след изтичането на четвъртия месец, за да проведе рехабилитация; и към настоящия момент движенията на ищцата са затруднени и изпитва силни болки при навеждане – не е в състояние сама да се обува, да извършва обичайната домакинска работа. Въззивният съд, след като е съобразил всичко това, както и продължителността на оздравителния процес-повече от 4 месеца, обездвижването, социалната изолация, неудобството, че за елементарното си битово обслужване е следвало да разчита на помощта на близките си и негативната промяна в емоционалното й състояние след ПТП, е приел, че справедливият размер на обезщтението за претърпените болки и страдания е 90 000 лева.

Въззивният съд е намерил за неоснователно направеното от жалбоподателя –ГФ възражение, че травматичните увреди на пострадалата са причинени при падане от собствен ръст, а не от удар от лек автомобил. В тази връзка е съобразил заключението на СМЕ, че при ищцата се наблюдават т.н. „контактни повреди“ на пострадалия пешеходец, които в случая 4 се изразяват в масивните кръвонасядания в долната част на двете бедра, коленните ямки и двете подбедрици и е приел, че двустранните кръвонасядания по тялото на пострадалата са доказателство за съприкосновението между лекия автомобил и тялото, а заключението на вещото лице медик, че получените травми са двустранни, тежки и се намират в различни анатомични области на тялото води до извод, че са настъпили вследствие на удар от МПС.