Решение № 64 от 06.01.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 64 гр. Пловдив, 06.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Свилена Ст. Давчева при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело № 20235330115704 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба от „Ти Би Ай Банк” ЕАД, с която е предявен иск срещу К. С. К., за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми:

6200 лева – неплатена главница, дължима по договор за потребителски кредит № *** от *** г., предсрочно изискуем; 333.69 лева – договорна лихва за периода 15.12.2022 г. – 22.05.2023 г.; 78.63 лева – обезщетение за забава за периода 15.12.2022 г. – 15.06.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – *** г. до окончателното погасяване, за които суми е издадена Заповед № *** г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № *** г. по описа на РС П..

В исковата молба се твърди, че по ч.гр.д. № *** г. по описа на РС П., били издадени срещу ответницата К. С. К. заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, въз основа на които било образувано и изпълнително дело при ***. С разпореждане на съда обаче били дадени указания на кредитора да предяви иск за вземането си в едномесечен срок от съобщението. Изложени са факти в исковата молба, че между страните е сключен договор за потребителски кредит № *** от *** г., по силата на който ищецът „Ти Би Ай 1

Банк” ЕАД предоставил на ответника в заем сумата от 6200 лв за закупуване на избрани от ответницата стоки – съдове за готвене. В чл.7.2.1 от Договора било посочено, че по изрично съгласие на потребителя, кредиторът превежда съответната част от средствата по кредита по сметка на продавача на стоката за заплащане на продажната й цена. Сочи се, че в нарочна декларация, ответницата изрично потвърдила, че е получила стоката.

Между страните бил уговорен ГЛП в размер на 10.9% и ГПР в размер на 11.43%. Общата сума, която следвало да се върне по договора, разрочено на 48 погасителни месечни вноски – 47 от по 159.94 лева и 1 от 159.95 лева, била 7677.13 лева.

Излагат се твърдения, че ответницата не е извършвала плащания по договора и е допуснала просрочие на вноски *** год., *** год. и *** год. На *** год. получила лично уведомлението за предсрочна изискуемост изратено й от ищцовото дружество. Към датата на входиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда С. дължала на ищеца сумата от 6200 лева – главница, договорна лихва за периода 15.12.2022 г. – 22.05.2023 год. и 78.63 лева – обезщетение за забава за периода 15.12.2022 г. – 15.06.2023 год.

По изложените съображения се моли за уважаване на иска. Претендират се присъждане на сторените в исковото и в заповедното производство разноски.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК не е постъпил отговор от ответницата .

Съдът, като съобрази доводите на страните и след преценка на събраната в хода на процеса доказателствена съвкупност прие за установено от фактическа страна следното:

На *** год.. между страните е сключен договор за потребителски кредит № *** /л.**/, въз основа на който на ответника бил предоставен кредит в общ размер на 6200 лв. за закупуване на стока – съдове за готвене, която следва да бъде изплатена от ответницата на 48 месечни вноскив размер от по 159.94. В чл.9 е уговорен и лихвен процент 10,90 %, начин на изчисляване на лихвата, както и лихва при просрочие в размер на законната лихва върху просрочената сума, ГПР – 11.43%.Така общата дължима сума била в размер на 7677.13 лева.

В чл.16.2 от договора страните са уговорили и настъпване на предрочна изискуемост на цялото задължение в случай на неплащане на три поредни месечни вноски от кредитополучателя. С подписването на договора, 2 потребителят декларирал, че е получил стоката, описана в чл.8 от договора.

На *** год.. от страна на банката ищец било връчено на ответницата, лично, уведомление за настъпилата предсрочна изискуемост на цялото задължение /л.**/

На *** г. ищецът банка депозирал пред съда заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 ГПК.Било образувано ч.гр.д. № *** г. на РС П., по което била издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист от *** год.. за осъждането на ответника да заплати на ищеца исковите суми. Доколкото срещу заповедта за изпълнение от длъжника е подадено възражение по реда на чл. 414 ГПК, съдът в заповедното производство е дал указания на заявителя за предявяване на иск. В едномесечния срок последният депозирал искова молба против ответника за установяване на вземането си по издадената в негова полза заповед за изпълнение.

В хода на процеса е назначена, изготвена, изслушана и приета съдебно счетоводна експертиза /л.***/. От заключението на вещото лице се установява, че заемната сума от 6200 лева е усвоена от ответницата на *** год, както и че до 29.10.2024 год. не са постъпвали суми за погасяване на задълженията по договора. Дължимата главница е 6200 лева. За претендирания период от 15.12.2022 год. до 22.05.2023 год. дължимата договорна лихва е 333.69 лева, а дължимото обезщетението за забавено плащане за претендирания период 15.12.2022 год. до 15.06.2023 год е 78.63 лева.

В хода на процеса е назначена, изготвена, изслушана и приета съдебно техническа експертиза /л.***/. От заключението на експерта се установява, че процесният договор за кредит е подписан с елекронен подпис от К. С. К. и М.К. Н. Електронните подписи представяват КЕП по смисъла на Регамент 910/2014 год. на ЕК и удостоверяват самоличността на на подписващия.

Горната фактическа обстановка е несъмнена. Тя се установява от събраните по делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло като безпротиворечиви и неоспорени от страните.

Съдът кредитира и заключенията на вещите лица, изготвили съдебно счетоводна и съдебно техническата експертизи, като неоспорени от страните и изготвени от експерти, разполагащи със специални знания в съответната 3 област.

Приетото за установено от фактическа страна, обуславя следните правни изводи:

Предявеният положителен установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК е допустим, доколкото е предявен от лице - заявител, имащо правен интерес да иска установяване със сила на пресъдено нещо съществуването и дължимостта на вземането си по издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, която била връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК.

Безспорно се установи от представения по делото Договор за кредит№ *** от *** год. и заключението на изготвената СТЕ, че между страните е възникнало облигаторно отношение, по силата на което ответницата е получила в заем сумата от 6200 лева, като е следвало да върне на банката – ищец, на 48 анюитетни месечни вноски от по 159.94 лева или общо сумата от 7677.13 лева.

В т.18 на ТР № 4 от 18.06.2014г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК ВКС е прието, че вземането, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, но и след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. Възможността на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем е предвидена в разпоредбите на чл.432, ал.1 ТЗ и чл.60, ал.2 ЗКИ, а в процесния правен казус такава възможност е предвидена и в чл. 16.2 от договора. Така за случай на неизпълнение се счита забава за плащане на част или пълен размер на три поредни месечни вноски.

Следователно предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което настъпва с волеизявление само на едната от страните, а именно кредитора и засяга срочността на задължението, като то се превръща от срочно в безсрочно при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащане и упражнено от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем.

В процеса не е спорно, а и се установи, чрез изготвената съдебно счетоводна експертиза, че ответникът длъжник не е заплатил нито една от 4 дължите вноски, в това число и първите три вноски – на *** год., ** год. и *** год. Съответно, още след неплащането на тези вноски, т.е. от следващия ден на третата неплатена вноска - ***г. кредитът е в просрочие и съответно банката е упражнила правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем.

Обявяването на това обстоятелство на длъжника е осъществено надлежно, чрез личното връчване на уведомлението за предсрочна изискуемост на ответницата на *** год./л.**/.

В процеса се доказа и размерът на задължението на ответника, чрез прието заключение по съдебно счетоводната експертиза, като размерите за главница, договорна /възнаградителна/ лихва и обезщетение за забава, изчислени от експерта изцяло припокриват размерите, за които е издадена заповедта за изпълнение по реда на чл.417 ГПК по ч.гр.д. № *** г. на РС П..

Договорната лихва е претендирана и изчислена от деня на забавата на ответника *** год. /с неплащане на първата просрочена вноска/ до датата, на която е настъпила предсрочната изискуемост – датата на уведомяването на длъжника на *** год. и до тази дата банката има право да начисли договорна лихва, докато всъщност тя е начислена към по-ранна дата.

Правилно е начислено от банката ищец и мораторната лихва.

Обявяването на предсрочната изискуемост не може да обезщети банката за претърпените от забавеното плащане вреди. Доколкото се касае за парично задължение, то изпълнението му винаги е възможно, т.е. касае се за забавено изпълнение и за него длъжникът дължи обезщетение. Уговорката за това обезщетение черпи основанието си от чл.92 ЗЗД и представлява допълнително съглашение към договора за кредит. Такава уговорка в случая е предвидена между страните в чл.9.4 от договора за кредит. Тъй като забавата може да съществува както преди, така и след обявяването на кредита за предсрочно изискуем, обезщетението за нея се дължи за цялото време на неизпълнението.

В случая обезщетението е начислено и претендирано от датата на забавата *** год. до *** г., - до датата на извлечението от счетоводните книги, а не до депозиране на заявлението по чл.417 ГПК, която е *** г.., т.е. за по-кратък период от време.

Така настоящият състав намира за доказани всички относими към предмета на спора факти и обстоятелства- сключването на договор за кредит с ответника, размера на задължението, начина на погасяване, наличие на 5 предпоставки за обявяване на предсрочна изискуемост на цялото непогасено задължение и надлежно упражняване на това право на банката кредитодател, чрез уведомяване на длъжника ответник.

При проверка на формата и съдържанието на представения договор за потребителски кредит не се откриват нарушения по ЗПК. В процесния договор е инкорпориран погасителен план, от който ясно се вижда какви суми дължи ответника. Клаузите, в които е уговорена договорната лихва е ясна и разбираема и не е неравноправна, респ.нищожна. Посочен е годишния лихвен процент – 10.9%. Клаузата на чл.9 и следващите от договора съдържат начина, по който се изчислява лихвения процент, както посочен в годишен процент, така и изчисляването му на ден, като 1/360 част от него. В чл.10 е посочен и размерът на годишния размер на разходите – 11.43%, като в него, съгласно заключението на вещото лице по назначената съдебно счетоводна експертиза е включен единствено разходът за договорна лихва. Както при изслушване на вещото лице в с.з. /л.*** гръб/ експертът изрично подчертава, а и това е видно от съдържанието на приетия като част от доказателствената съвкупност договор за кредит, по договора няма сключена застраховка, няма предвидени и такси, подлежащи на заплащане. Според вещото лице ГПР е изчислен правилно.

За пълнота на изложението следва да се отбележи, че действително между определените в договора размер на лихвения процент – 10.9% и размер на ГПР – 11.43% се наблюдава разлика, като размерът на ГПР е по-висок, но следва да се държи сметка, че при определяне процента на ГПР освен включените в ГПР разходи влияние оказва периодът между датата на усвояване на кредита и първата дължима от длъжника вноска, който в случая от момента на сключване на договора – *** год. до датата на първата вноска – *** год. е малко над един месец. При анализ на формулата за изчисление на ГПР може да се заключи, че размерът му е обратно пропорционален на предвидения в договора за кредит гратисен период.

Разпечатката съдържа 37 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9c198b8d-6949-44d3-97da-b837a4314cf2