Протокол № 716 от 12.05.2026, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 716 гр. Варна, 12.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседА.е на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Ивелина Владова

Деница Славова при участието на секретаря Диляна Ив. Стоянова

Сложи за разглеждане докладваното от Деница Славова Въззивно гражданско дело № 20263100500759 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 10:10 часа се явиха:

Въззивната страна „Е.Т.Г.“ ООД, редовно и своевременно призована, не се явява, представлява се от адв. Л. П., редовно упълномощен и приет от съда отпреди.

Въззиваемият М. П. Г., редовно и своевременно призован, не се явява, представлява се от адв. Е. П., редовно упълномощена и приета от съда отпреди.

Адв. П.: Да се даде ход на делото.

Адв. П.: Моля да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 16473/27.02.2026г. от „Е.Т.Г.“ ООД, срещу РЕШЕНИЕ № 529 / 13.02.2026г., постановено по гр. дело № 20253110108511 по описа за 2025г. на ВРС, 18 състав, в ЧАСТТА, с която съдът:

ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ УВОЛНЕНИЕТО на М. П. Г., ЕГН

**********, от гр. В., ул. „Б. М.“ № **, ет. *, ап. *, извършено със Заповед № 493/24.06.2025 г. на управителя на „Е.Т.Г.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.

С., ж.к. „Д.“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. **, на основА.е чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.

ВЪЗСТАНОВЯВА М. П. Г., ЕГН **********, на заеманата преди уволнението длъжност „технически сътрудник“ с код по НКПД ********, в „Е.Т.Г.“ ООД, ЕИК *********, на основА.е чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.

1

ОСЪЖДА „Е.Т.Г.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. „Д.“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. **, ДА ЗАПЛАТИ на М. П. Г., ЕГН **********, от гр. В., ул.

„Б. М.“ № **, ет. *, ап. *, СУМАТА ОТ 4123.79 евро /четири хиляди сто двадесет и три евро и седемдесет и девет евроцента/, представляваща обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа поради уволнението - за периода от 24.06.2025 г. до 13.11.2025 г., ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба – 26.06.2025 г. до окончателното изплащане на главницата, на основА.е чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал.

1 КТ.

В жалбата е изложено становище за недопустимост и неправилност на обжалваното първоинстанционно решение поради необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. Твърди се, че решението е недопустимо, т. к. е постановено въпреки липсата на право на иск у ищеца и ненадлежното му упражняване. Ищецът е предявил иск за отмяна на незаконното му уволнение за прекратяване на трудовото му правоотношение на основА.е чл. 331 ал. 1 от КТ преди изтичане на 7 дневния срок от направеното от работодателя предложение, т.е. преждевременно. Трудовото правоотношение не е било прекратено на основА.е чл. 331 ал.1 от КТ към датата на входиране на ИМ в съда, поради което решението на съда е недопустимо. На същите основА.е въззивникът счита решението и за неправилно. Други основА.я за неправилност на решението: ВРС не е отчел факта, че едновременно с първата заповед е връчена на ищеца, отново при условията на отказ, и Заповед № 493/24.06.2025г. изд. на осн. чл. 328, ал.1 т. 12 от КТ, но втората заповед за прекратяването на трудовото правоотношение е достигнала до адресата едновременно с първата и е породила правно действие, на основА.е чл. 13 от ЗЗД. Факта, че работодателят заявява погрешно основА.е за прекратяване на трудовото правоотношение по реда на чл.331 от КТ, както и че не заявява своевременно основА.ето за прекратяване на трудовия договор на ищеца по реда на чл. 328, ал.1 т. 12 от КТ е изцяло ирелевантно за трудовото правоотношение между стрА.те. Обявяването на данните в регистъра на заетостта на НАП има само и единствено уведомителен характер.

Въззивникът моли съдът да се произнесе с решение, с което да обезсили като недопустимо решението на ВРС, а в условие на евентуалност - да отмени първоинстанционното решение и да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна. В същия се сочи, че наведените с въззивната жалба доводи и възражения са неоснователни, а решението на съда е правилно и обосновано. Посочва, че въззивникът излага за пръв път във въззивната си жалба подобен довод за недопустимост на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. В отговора на исковата молба „Е.Т.Г." ООД е обосновал възражението за недопустимост на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ с по-различен аргументи в сравнение с изложения във въззивната жалба. Същият е обсъден подробно от ВРС в мотивите на обжалвА.я акт.

Съдът е извършил достатъчно задълбочен анализ на всички събрА. доказателства и на формулирА.те от стрА.те становища по спора.

Отделно от това доводът е неоснователен. Съдебната практика е последователна и непротиворечива, че за да настъпи правният ефект на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, необходимо и достатъчно условие е тя да е достигнала до знА.ето на адресата посредством връчването й. В случая с връчването на ищеца на 24.06.2025 г. на заповедта за уволнение по чл. 331 КТ при удостоверен по надлежния ред (с имена и подписи на свидетели) отказ за получаването й от работника, правният ефект на заповедта е настъпил моментално, като се има предвид, че в нея изрично е записано, че влиза в сила от същата дата 24.06.2025 г. Именно поради извършеното на 24.06.2025 г. уволнение по реда на чл. 331 КТ, още на следващия ден 25.06.2025 г. работодателят „Е.Т.Г." ООД е изпълнил и задължението си по чл. 10, ал. 4 от Наредба за вписване в регистъра на 2 заетостта като е подал в НАП електронен трудов запис за прекратеното от 24.06.2025 г. със заповед № 493/24.06.2025 г. трудово правоотношение с ищеца, изрично посочвайки в записа чл. 331 КТ като основА.е за уволнението. Съдът е кредитирал изпратените по делото две писма от НАП, направил е преценка на датите, на които двете конкуриращи се заповеди са били изпратени на НАП за вписване в регистъра, направил е анализ на променящите се твърдения на ответника, като е извел заключение относно достоверността на датата на съставяне на двата документа.

По делото е приет за ненуждаещ се от доказване фактът, че ищецът не е приел отправеното му от работодателя предложение за прекратяване на трудовото правоотношение по реда на чл. 331 КТ. Въпреки отсъствието на дадено от ищеца още при получаването на предложението по чл. 331, ал. 1 КТ писмено съгласие с него, работодателят го е уволнил веднага на основА.е чл. 331 КТ без да изчака до края изтичането на 7-дневния срок по чл.

331, ал. 1 КТ, в който ищецът би могъл евентуално да промени първоначалния си отказ на предложението като го приеме писмено. Именно в неприемането от ищеца на отправеното му от работодателя предложение по чл. 331, ал. 1 КТ и веднага последвалото му уволнение по чл. 331, ал. 1 КТ, въпреки неприетото предложение, се състои незаконосъобразността на уволнението, както правилно е заключил и първоинстанционният съд.

Адв. П.: Нямам възражения по доклада. Поддържам въззивната жалба.

Адв. П.: Нямам възражения по доклада. Оспорвам въззивната жалба и поддържам подадения срещу нея отговор.

Адв. П.: Няма да соча доказателства. Представям списък на разноски по чл. 80 от ГПК и договор за правна защита и съдействие, ведно с доказателства за извършването им.

Адв. П.: Нямам доказателствени искА.я. Представям списък с разноски по чл. 80 от ГПК и договор за правна защита и съдействие, ведно с доказателства за извършването им.

Правя възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на въззивника. Моля в случай, че въззивната жалба бъде уважена да се съобрази и решение от 25.01.2024 г. по дело № С-438/2022 г. на СЕС според, което съдът не е обвързан дори от минималните нормативно установени размери на адвокатските възнаграждения.

СЪДЪТ намира, че следва да бъдат приети представените от стрА.те списъци с разноските по чл. 80 от ГПК и договори за правна защита и съдействие, ведно с доказателства за извършването им, поради което и

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЛАГА по делото представените от стрА.те списъци с разноските по чл. 80 от ГПК, ведно с доказателства за извършването им.

Предвид становищата на стрА.те и отсъствието на направени доказателствени искА.я, СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО

3

Адв. П.: Съобразно въззивната жалба ще моля да постановите решение, с което установите, че първоинстанционното решение е недопустимо като го обезсилите. Като алтернативно искане считам, че съдебното решение е неправилно и да постановите решение, с което бъдат отхвърлени предявените исковете като неоснователни. Фактически искането направено възражение във връзка с недопустимостта е само и единствено във връзка с това, че трудовото правоотношение към момента на образуване на настоящия процес все още е било действащо, което означава, че е подадена исковата молба преди прекратяване на трудовото правоотношение, т.е. предварително, предсрочно и поради тази причина считам, че е недопустимо. Ако съдът счита, че липсва такава процесуална пречка ще моля да бъде отменено съответното решение.

Моля за срок за писмени бележки, където подробно да опиша, както ситуацията, така и събрА.те доказателствата, които подкрепят въззивната жалба. Моля да се присъдят съответните направени разноските в двете инстанции.

Адв. П.: Моля да потвърдите в обжалвА.те му части постановеното по гр. д. № 8511/2025 г. на Районен съд-Варна решение № 529/13.02.2026 г. като присъдите на доверителя ми и направените във въззивното производство разноски, съгласно представения днес списък по чл. 80 от ГПК и приложен към него договор за правна защита и съдействие.

Считам, че обжалваното решение на Районен съд-Варна е валидно, допустимо и правилно като то е постановено от надлежен състав на Районен съд-Варна, който е родово и местно компетентен да се произнесе по предявените от доверителя ми искове чл.344 ал.1 т.1,2 и 3 от КТ. Решението финализира допустимо съдебно производство в Районен съдВарна, което е образувано в определени от процесуално легитимирано лице искове за отмяна на незаконно уволнение, възстановяване на работа и присъждане на обезщетение по чл. 225 от КТ. Като няма спор поне в това отношение, че са спазени сроковете за предявяване на исковете. Решението е правилно като при постановяването му не са допуснати абсолютно никакви съществени процесуални нарушения от страна на Районния съд. Същият се е произнесъл в съответствие с материалния закон и обсъждайки всички събрА. по делото доказателства в тяхна съвкупност и поотделно, извеждайки въз основа на тях обосновА. фактически от там и правни изводи. Съдът е обсъдил абсолютно всички възражения предявени от ответника в първоинстанционното производство, респективно въззивник в настоящото. При произнасянето си по допустимостта на съдебното производство, съдът е извел абсолютно обоснован извод, че уволнението на доверителя ми е извършено именно с оспорената по делото заповед по чл. 331 от КТ, а не така, както се твърди в отговора на исковата молба от страна на „Е.Т.Г.“ ООД, че уволнението е извършено със заповед от абсолютно същия номер и дата, но издадена на основА.е чл.328 ал.1 т.12 от КТ. За да направи този свой извод съдът е приел според мен абсолютно обосновано, че представената с отговора на исковата молба заповед по чл.328 ал.1 т.12 от КТ със съпровождащо предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение по този ред са съставени изцяло за нуждите на съдебното производство. За да достигне до подобен извод съдът преди всичко се е позовал на представените по делото писмени доказателства, а именно информацията, която е получена от НАП, че в регистъра на заетостта, воден от тази агенция съгласно наредба за вписването в регистъра на заетостта, първоначално заявеното още на 25.06.2025 г. основА.е за прекратяване на трудовия договор с доверителя ми към датата 24.06.2025 г. е това по чл. 331 от КТ, като е посочено именно оспорената с искова молба заповед № 493/24.06.2025 г. Като съдът е преценил и обстоятелството, че корекцията в основА.ето от чл. 331 от КТ в чл.328 ал.1 т.12 от КТ е извършена и след изтичане на сроковете по наредбата за вписване в регистъра на заетостта. Наред с това в решението си съдът е обсъдил и многократно променящата се защитна теза на дружество „Е.Т.Г.“ ООД в рамките на първоинстанционното производство. Тя се състои в следното: в отговора на исковата молба дружеството сочи, че трудовото правоотношение е прекратено още на датата 24.06.2025 г. по реда на чл. 328 ал.1 т.12 от КТ с представената към отговора на исковата 4 молба заповед № 493/24.06.2025 г. Същевременно след като по делото става ясно, че доверителят ми има знА.ето, че първоначално в регистъра по заетостта като основА.е е посочено чл. 331 от КТ, а не чл.328 ал.1 т.12 от КТ, в първо съдебно заседА.е ответникът променя защитна си теза като всъщност обяснява, че заповедта по чл.328 ал.1 т.12 от КТ била издадена след като бил изтекъл седмодневния срок по чл. 331 от КТ, в който работникът е имал възможността да приеме писмено отправеното му предложение. Тоест ето тук се появява несъответствие между първоначално заявената защитна теза, че трудовото правоотношение е прекратено на 24.06.2025 г. със заповедта по чл.328 ал.1 т.12 от КТ, а същевременно в последствие се твърди, че тази заповед е издадена едва след като са изтекли 7 дни от датата 24.06.2025 г. При това не става ясно защо заповедта при това положение като дата на издаване е посочена именно датата 24.06.2025 г. От страна на доверителя ми в първоинстанционното производство своевременно беше оспорена достоверността на датата на издаване на тази заповед по чл. 328 ал.1 т.12 от КТ, както и достоверността на датата на издаване на тази заповед по чл.328 ал.1 т.12 от КТ, както и достоверността на посочената под съдържА.ето и дата на връчване на този документ, също 24.06.2025 г.

Разпечатката съдържа 47 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9c181dc1-9583-4626-a459-1a6a2c2aa376