Протокол № 172 от 20.03.2025, Окръжен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 172 гр. Пазарджик, 20.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Виолета Сл. Боева

Сложи за разглеждане докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно гражданско дело № 20255200500105 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

За жалбоподателя Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ се явява юрк. Р. редовно упълномощен.

Ответникът И. П. М. не се явява редовно призован. За него се явява адв.

Д. редовно упълномощена.

Юрк.Р.: - Да се даде ход на делото.

Адв.Д.: - Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване хода на делото. За днешното съдебно заседание страните са редовно призовани, поради което и на основание чл.142,ал.1 от ГПК

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО

С решение на Пазарджишки районен съд №1559 от 09.12.2024г. постановено по гр.д.№20235220101084 по описа на същия съд за 2023г. , ПО ПРЕДЯВЕНИТЕ от И. П. М., ЕГН- **********, с постоянен адрес: гр. П., ул.

„П.Щ.“№8, обл. Пазарджик, против Главна дирекция „Изпълнение на 1 наказанията”, град София, бул. „Генерал Николай Г. Столетов” № 21, искове за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 2256.79 лева, представляваща неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 24.03.2020 г. до 24.03.2023 г., както и сумата от 270.29 лева, представляваща сбор на мораторни лихви върху всяко вземане от възникването му до датата на завеждане на исковата молба в съда:

Е ОСЪДЕН ответника Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, град София, бул. „Генерал Николай Г. Столетов” № 21, ДА ЗАПЛАТИ на И. П. М., ЕГН- **********, с постоянен адрес: гр. П., ул.

„П.Щ.“№8, обл. Пазарджик, дължимото му допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд в периода от 24.03.2020 г. до 24.03.2023 г. в общ размер на 1179,69 лева, както и обезщетение за забава в размер на 141,86 лева, представляващи общ сбор на мораторните лихви върху всяко вземане от възникването му до датата на завеждане на исковата молба в съда /24.03.2023г./ , ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба - 24.03.2023 г., до окончателното изплащане, като СА ОТХВЪРЛЕНИ като неоснователни и недоказани исковете за главница над присъдената сума в размер на 1179,69 лева до претендирания размер от 2256.79 лева и за останалия претендиран период, както и иска за обезщетение за забава над присъдената сума в размер на 141,86лв до претендирания размер от 270.29лв.

ОСЪДЕН е ответника Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, град София, бул. „Генерал Николай Г. Столетов” № 21, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат А. Д. от САК, с ЕГН **********, с адрес за кореспонденция град София, улица „Рикардо Вакарини“ № 14 Б. офис 2, на основание чл.78, ал. 1 от ГПК и чл.38, ал.2 във вр. с чл.36, ал.2 от Закон за адвокатурата, сумата в размер на 418,40лв, представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ и съдействие на ищцовата страна, съразмерно на уважената част от исковете.

ОСЪДЕН е ищеца И. П. М., ЕГН- **********, с постоянен адрес: гр.

П., ул. „П.Щ.“№8, обл. Пазарджик, ДА ЗАПЛАТИ, на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, град София, бул.„Генерал Николай Г. Столетов” № 21, разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 95,40 лева.

ОСЪДЕН Е ответника Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, 2 град София, бул. „Генерал Николай Г. Столетов” № 21, на основание чл. 78, ал.

6 от ГПК, ДА ЗАПЛАТИ, по сметка на Районен съд - Пазарджик държавна такса в размер на 100.00 лева и възнаграждение за вещо лице в размер на 183,05 лева.

Решението се обжалва в осъдителните му части в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от ответника в производството пред първата инстанция, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, град София, чрез пълномощника си юрисконсулт Р. Т. Р. в Затвора Пазарджик, , надлежно упълномощен да представлява ГДИН, с въззивна жалба с вх.№31591 от 16.12.2024г. с доводи за порочност на решението като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост в обжалваните му осъдителни части. Според жалбоподателя, първоинстанционния съд в конкретния случай с стигнал до погрешни изводи, не е съобразил действителната фактическа обстановка, установените по делото обстоятелства както и обективната истина, имащи съществено значение за решаването на правния спор. На първо място въззивният съд следвало разширено и глобално да се занимае с поставения пред първата инстанция проблем, доколкото през 2023г. пред РС Пазарджик били депозирани първоначално 91 искови молби от надзиратели, работещи в Затвора Пазарджик, с предмет положен допълнително труд над установеното работно време за наряди от 12 и 24 часа, от които частично оттеглени 8, като останалите 83-ма служители продължили съдебната битка, като предвид изхода на делото работодателят издал заповед за заплащане допълнително 30минути към отработено за 12 и 24 часови наряди.Счита, че обжалваното решение е порочно защото при постановяването му съдът нарушил принципа на равнопоставеност на страните, както и принципа на безпристрастност и оттам задължението за пълно и всеобхватно изясняване на фактите преди постановяването на акта.

Акцентира се, че освен в Затвора гр.София, във всички останали затвори и арести в: страната допълнителното време е 30 минути и за процесния период в конкретния случай, същото е заплащано не само на ищеца И. М., а и на останалите 82 ищци по дела със същия предмет.

Излагат се доводи, за подобни искови производства в РС-Бургас и ролята на въззивната инстанция за уеднаквяване на съдебната практика. Счита, че Окръжен съд Пазарджик трябва да се съобрази с трайно установената практика из цялата страна с подобен род дела касаеща ,че допълнителните 30минути заплащани от работодателя са достатъчни и съответстват на 3 допълнително отработеното врече за всеки един надзирател. Акцентира се ,че съдът не е взел под внимание показанията па свидетеля на ответника Ф., а са взети под внимание показанията на свидетеля на ищеца-Б., като не се споделя изложеният в тази връзка аргумент на съда като неясен и необоснован.

Коментира се, че в съдебното решение, съдът определя, че свидетелят Ф. имал вероятна заинтересованост от изхода на делото, тъй като заемал ръководна длъжност при ответника и дал превес на показанията на свидетеля Б.. Изтъква, че в същност втория свидетел е заинтересован защото също водел дело срещу ГДИН на същото основание/гр.д.№1080/2023г. по описа на РС Пазарджик/. Исковият съд неоснователно и необосновано не дал кредит на доверие на представените от затвора видеозаписи, предвид тяхната надеждност и невъзможност да бъдат манипулирани, въпреки обратното твърдяно от пълномощника на ищеца. Моли съдът да изследва проблема отначало, да съпостави събраните доказателства и съобрази съдебната практика в останалите съдилища която била трайно установена.

На трето място, от особено значение за разкрИ.е на обективната истина жалбоподателят счита за необходимо преглеждането на предоставените видеозаписи и недопуснати като доказателство от съда поради приложен адвокатски прийом, за оспорване достоверността им, като въпреки прегледа им от районния съдия, не ставало ясно защо се дава доверие на свидетелските показания на свидетеля Б.. Твърди се, че Първоинстанционният съд направил заключения,че в предвид направеното от ищцовата страна оспорване достоверността на видеозаписите и доколкото въпреки дадените в тази насока указания ГДИН, не е счела за необходимо да се възложи на вещо лице експертна проверка на носителя на видеозаписите и/или съдържанието им. И, че съдът също не е счел за необходимо да се ангажира такъв специалист.

Акцентира, че представените видеофайлове са с налична сигнатура и лесно могат да бъдат проследявани и възпроизвеждани.

В случая, според жалбоподателя, именно видеофайловете потвърждавали свидетелските показания на гл. инспектор Г. Ф. и директно опровергавали показанията на свидетеля Е. Б., като в случая от съда е отхвърлено основно обективно доказателство по делото, водещо към необосновано решение .Допълва жалбоподателя, че претенцията на ищеца е за 2 часа допълнително отработено време над установените 12 и 24 часови смени, което счита за необективна ищцова претенция. “ Допълва, че първоинстанционния съд заключил, че в ОИМ ответникът признава, че след като служителят се подпише за сдаване на поста, му остава 4 да извърви известно разстояние до КПП 1 на затвора, където се намира стаята за отвод, след което следва провеждането на отвод до 5 минути и напускане на района на Затвора - гр.Пазарджик. И не се отрича, че в установения период от време след сдаването на поста ищецът е бил длъжен физически да присъства на мястото определено от работодателя, като на съда било детайлно разяснено, че след сдаване на постовете служителите се отправят към стаята за отвод за да се съберат и докладват на дежурния надзирател, ако има проблеми, и 'това са час'' от всички дейности относно инструктажа, приемане, сдаване на постовете и отвод по чл.305, 306, 307,311 и 314 от ППЗИНЗС ,които се зачитат за работно време съгласно заповед №Л-2271 от 13.05.2019г. на ГД на ГДИН.

Според жалбоподателя, от съда е направено необосновано заключение, което не кореспондира нито с представените документи, нито с обективната реалност. Коментират се въпросите при приемането на първото заключение по назначената ССчЕ за невъзможността да бъдат дадени цялостни и точни заключения на вещото лице относно изчисляването на отработените часове от ищеца за последното тримесечие, поради несъвпадане на края на исковия период с края на отчетния период, отчитана от администрацията на затвора Пазарджик при което се получавало разлика от 8дни, и че по този проблем исковият съд не се е произнесъл с решението си.

Като неправилно се отчита възприетата от съда и приложена към решението допълнителната съдебно-счетоводна експертиза, която отчитала извънреден труд от 30-минути, респективно един час извънреден труд за всеки наряд, което било в нарушение на предписанията за отчитане и сумиране на извънредния труд за тримесечие съгласно чл.16д, ал. 2 от ППЗИНЗС, при положение, че първите 30 минути са били вече смятани към отработеното време спрямо положените наряди, което означавало, че те са признати за отработени и сумирано отчетени и остава единствено да се зачитат само допълнителните 30-минути, които не са били отчетени и че в случая не следва да се изплаща признат извънреден труд от 1-час за всеки положен наряд, а само извънреден труд от 30-минути за наряд.

В обобщение жалбоподателят поддържа, че показанията на свидетеля Б., сочещи че времето за инструктаж, сдаване и предаване на смяната отнемат повече от 30минути, а именно повече от 1 час не се подкрепят доказателствата и такова доказване не е проведено от ищеца. Според жалбоподателя, свидетелите и на двете страни потвърдили че на територията на затвора след бариерата има служебен стол и лавка, където служителите 5 идват сутрин на работа могат да закусват и пият своето кафе след като преминат бариерата, но с това не започва тяхното работно време и че работното време на служителите започва съгласно заповедите за работното време в 08:15ч. в стаята за развод на наряда.

Съдът неправилно кредитирал показанията на свидетеля Е. Б., който също бил ищец по граждански дела срещу ответната ГДИН и че идването с 30, 45 или повече минути по-рано на работа не задължава ответника да плаща допълнителен труд на служителя, след като няма писмено разпореждане или нормативен акт, който да го задължава да прави това и че в чл.305 ал.2 от ППЗИНЗС е посочено, че застъпващите в наряд трябва да бъдат облечени в установената униформа и снаряжение и да имат спретнат външен вид.

В заключение жалбоподателят поддържа, че в обжалваното решение, съдът дава предимство на неверните показания на свидетеля Б., според който времето за сдаване било 45 минути пред тези на свидетеля на ответника Ф., според който общото време за инструктаж, приемане и сдаване на постовете в затвора е в рамките на 30 минути; че показанията на св.Б. не кореспондират с обективната истина и че твърдените от ищеца действия извършвани преди и след края на работното време, установено със заповед на началника на затвора, не са му вменени в задължение, и не е налице волеизявление на работодателя или на съответния ръководител за полагане на извънреден труд.