Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 283 от 15.12.2025, Окръжен съд - Монтана

Съд
Окръжен съд - Монтана
Дело
Гражданско дело 297/2025
Вид
Решение № 283
Подписан
15.12.2025
Състав
Аделина Тушева

Цитирани разпоредби

  • чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78,ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86,ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.10, ал.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 2,ал. 1,т. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.4,ал.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 5 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 220,ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл. 26,ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл. 282 · Наказателен кодекс
  • чл.66 · Наказателен кодекс
  • чл. 78а · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 283 гр. *, 15.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – * в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Аделина Тушева при участието на секретаря СИЛВИЯ Л. Г.А в присъствието на прокурора Г. Ал. К. като разгледа докладваното от Аделина Тушева Гражданско дело № 20251600100297 по описа за 2025 година

Производството е с правно основание чл. 2, ал.1 , т. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Ищецът Е.Ц. от гр.* твърди в исковата си молба, че за периода 16.06.2015 г. 21.04.2020 г. по отношение на него е било повдигнато и поддържано обвинение в извършване през периода 19.11.2010 г. до 02.08.2011 г. в качеството му на длъжностно лице * на Община * - на престъпление по чл. 220,ал.1 във връзка с чл. 26,ал.1 НК. На 16.06.2015 г. с постановление по ДП № 23/2014 г. по описа на ОСлО при ОП-* е било повдигнато обвинението и е привлечен като обвиняем. Внесен е в съда обвинителен акт и е образувано НОХД № 168/2015 г. по описа на Окръжен съд –*, по което с присъда от 17.06.2016 г. Е. Ц. е бил:- признат за виновен в извършено престъпление по чл. 220, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК за периода от 19.11.2010 г. до 08.12.2010 г. в град * с наложено наказание две години и шест месеца лишаване от свобода и три години лишаване от право да заема длъжността * на населено място, като на основание чл.66 от НК изтърпяването на първото наказание е отложено за срок от пет години;- признат е за невинен в извършване на 02.08.2011 г. едно от деянията, включени в състава на продължаваното престъпление. С присъдата частично е уважен гражданския иск до размер на сумата 113 770.00 лева и на гражданския ищец са присъдени съответни деловодни разноски. Е. Ц. е осъден да заплати също направените във връзка с обвинението разноски и държавна такса върху уважения граждански иск. С Решение № 61 от 13.02.2017 г. по ВНОХД № 1074/2016 г. по описа на CAC, НО, V състав присъдата е отменена и делото е върнато за ново разглеждане на прокурора поради допуснати съществени процесуални нарушения. След което два пъти е извършено ново 1 привличане на обвиняем и е внесен нов Обвинителен акт в съда за същото престъпление по чл. 220, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК. При второто разглеждане на делото пред първоинстанционния съд с Присъда от 16.11.2018 г. по НОХД № 4/2018 г. на Окръжен съд * Е. Ц. е признат за невиновен и изцяло е оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 220, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК. С Решение № 409 от 28.10.2019 г. по ВНОХД № 256/2019 г. по описа на CAC, НО, VII състав оправдателната присъда е изцяло потвърдена. С Решение № 5 от 21.04.2020 г. по КНД № 1229/2019 г., II нак. отделение ВКС оставил в сила решението на САС и сложил край на наказателното производство. Твърди се, че в резултат на повдигнатото и поддържано незаконно обвинение ищецът е претърпял неимуществени и имуществени вреди в претендираните размери. Имуществените вреди представляват направените от него в хода на наказателното производство деловодни разноски, уточнение с нарочна молба от 15.10.2025г.. Неимуществените вреди са обосновани с оглед вида и тежестта на поддържаното обвинение, предвидените в закона наказания, качеството на ищеца на длъжностно лице - * на Община *, чистото му съдебно минало, като са развити съображения за накърняване високия образователен, професионален и обществен статус, който Е. Ц. е имал до този момент, доверието, с което се е ползвал сред своите съграждани като * и *, като с повдигнатото обвинение са накърнени доброто му име и авторитет на почтен и съвестен човек, каквито е имал до този момент.Твърди се, че Е. Ц. е бил в разцвета на силите си, с натрупан достатъчно професионален опит, утвърдил се като добър и уважаван управник - бил е избиран три пъти за * на Община *, а след това-* и кариерата му е била във възход. Незаконното обвинение го е злепоставило пред обществеността и съгражданите му, попречило е на кариерното му развитие, като единствената причина, поради която не се е кандидатирал отново за * на Община * е било именно незаконното обвинение. Незаконното обвинение и осъждане били постоянен обект на обсъждане в Община * сред съгражданите му, широко са отразявани в медиите, с което е създадена негативната представа за Е. Ц. на база разпространената от съдебните органи информация, което го е карало да изпитва срам, неудобство и безпокойство, когато излиза от дома си. По същото време е било висящо против Е. и друго наказателно дело – НОХД № 103/2014 г. на Окръжен съд-*, което на 22.08.2017 г. е приключило с влязло в сила решение на ВКС по НД № 8/2017 г., II н.о. с оправдателна присъда. Твърди се и липса на адекватно оповестяване сред обществото на оправдателните присъди, поради което дори след като е бил признат за невинен, хората са продължили да го възприемат като престъпник и дълго време след това Е. Ц. се е чувствал несигурен и виновен пред своите съграждани. По време на наказателните производства Е. Ц. е изпаднал в социална изолация - прекъснати са били контакти с близки хора, които впоследствие не са възстановени и след оправдаването му.

Твърди се неразумна продължителност на наказателното преследване, развило се пред три съдебни инстанции, два пъти разгледано на първа и въззивна инстанции за период от 4 години 10 месеца и 5 дни при добросъвестно поведение на ищеца. Спрямо него е била взета мярка за неотклонение още с постановлението за привличане на обвиняем, с която са ограничени правата му. Повдигнатото и поддържано обвинение, последвалата осъдителна присъда са се отразили изключително негативно на психиката на Е. Ц., в резултат, на което е 2 станал по затворен и е изпитвал затруднения в общуването с хората, и в крайна сметка се е отказал от политическата си кариера и от работата в Община *. Нанесени са и тежки последици върху семейното му положение - цялото семейство е било подложено на натиск и стрес, което е разстроило семейните отношения и е предизвикало раздяла със съпругата му сериозен практикуващ юрист. Синът на Е. Ц. също е бил подложен на психологически натиск от околните, задавал е постоянно въпроси дали баща му е престъпник и е чакал от него удовлетворителни отговори. Гореописаните вреди са в причинна връзка с незаконно повдигнатото му обвинение, за което отговорност се носи от Държавата, като се претендира заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000 лева, обезщетение за имуществени вреди в размер на 10926,95 лева, ведно със законната лихва от исковата молба, както и заплащане на обезщетение за забавено изпълнение върху горните суми в общ размер на 57 570.64 лева/уточнен в първото с.з./ за периода 21.04.2020 г. до датата на исковата молба. Иска се и плащане на направените по делото разноски.

Ответникът Прокуратурата на Р България чрез прокурор от Окръжна прокуратура * с писмения отговор оспорва исковете по основание и размер .

Твърди, че липсват доказателства за претърпени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от обвинението. Оспорва обвинението да е накърнило доброто име, авторитета и обществения статус на ищеца, както и да е попречило на професионалната му реализация, като изтъква, че пет години преди 16.06.2015 г. на същия с Решение от 04.12.2014 г. по АНД № 117/2014 г. по описа на ОС-* му е наложено административно наказание „глоба“ за извършено от него престъпление в качеството му на длъжностно лице – * на Община *.

Отделно от това се твърди, че претендираните от ищеца вреди биха могли да бъдат причинени и от другото водено срещу него в същия период наказателно дело, за което вече е обезщетен. Поддържа, че наказателното производство е приключило в разумни срокове, като преобладаващ период е било в съдебна фаза. Посочва се, че за медийното разгласяване на наказателното производството ответникът не носи отговорност. Оспорва размера на претенциите за неимуществени вреди като несъобразен с принципа на справедливост.

Оспорва претенцията за имуществени вреди с доводи, че липсват доказателства за заплатени деловодни разноски. Твърди също, че са налице основания за прилагане разпоредбата на чл.

5 от ЗОДОВ. Оспорва претенцията за законна лихва като погасена по давност с изтичане на тригодишен срок. Съобразно гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове като неоснователни.

Доказателствата по делото са писмени и гласни , след чиято преценка в тяхната взаимна връзка и логическо единство, във връзка с твърденията на страните и въз основа на закона, съдът приема за установено следното:

Безспорно е по делото, че в периода 2007 г. – 2011 г. ищецът Е.Ц. е бил * на Община *.

От приложените по делото писмени доказателства , включително НДОХ № 4/2018г. на ОС * се установява следната хронология на наказателното производство, водено срещу ищеца:

3

През 2014 г. е образувано досъдебно производство №23/ 2014 г. на Окръжен следствен отдел към Окръжна прокуратура *, по което с постановление от 16.06.2015г. Е. Ц. е привлечен в качеството на обвиняем с повдигнато обвинение за извършено от него в качеството му на * на община * в периода 08.12.2010г.-02.08.2011г. престъпление по чл.

220,ал.1 вр. чл. 26,ал.1 НК, като впоследствие началната дата на деянията е изменен на 19.11.2010г. с включване още едно деяние, извършено на 19.11.2010г. . На 08.12.2015г. е внесен в съда обвинителен акт срещу ищеца за извършено от него в периода 19.11.2010г. – 02.08.2011г. престъпление по чл. 220,ал.1 вр. чл. 26,а.1 НК - като длъжностно лице - * на Община * , при условията на продължавано престъпление, съзнателно сключил неизгодни договори- договор от 19.11.2010г. с „*” ООД гр. * с предмет „Чистене на улични шахти за отводняване”, от което произлезли значителни вреди за представляваната от него Община-* в размер на 48000,00 лв.; договор от 06.12.2010г. , сключен със същата фирма с предмет „Доставка на тротоарни плочи с дебелина 5 см. и размери 35/35см. ” , със завишени цени на дейности спрямо договор от предишен период , от което произлезли значителни вреди за представляваната от него Община-* в размер на 30 222,00 лв.; договор от 08.12.2010г. , сключен с „*” ООД гр. * с предмет „Доставка на тротоарни плочи с дебелина 5 см. и размери 35/35см. ” , със завишени цени на дейности спрямо договор от предишен период, от което произлезли значителни вреди за представляваната от него Община-* в размер на 35 478, 00 лева; договор от 02.08.2011г. , сключен с „*” ЕООД гр. * с предмет „Премахване на нерегламентирани микросметища и замърсявания на площи в землищата на селата и извън самите села”, от което произлезли значителни вреди за представляваната от него Община- * в размер на 11 969, 00 лв. По внесения обвинителен акт е образувано НДОХ № 168/2015г. на ОС *, проведени са три съдебни заседания с даден ход, като ищецът като подсъдим е представляван от защитник адвокат К. Б. по сключен договор за правна защита и съдействие и платено по същия адвокатско възнаграждение от 2600 лева. На 17.06.2016г. е постановена присъда, с която Е. Ц. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 220,ал.1 НК вр. чл. 26,ал.1 НК за първите три деяния по обвинението с наложено наказание 2 години и 6 месеца лишаване от свобода, отложено за изтърпяване с 5-годишен изпитателен срок, както и забрана да заема длъжност * за срок от 3 години. Оправдан е по обвинението за деянието по сключен на 02.08.2011г. неизгоден договор. Уважен е предявения в наказателното производство граждански иск до размер 113 770 лева, като подсъдимият е осъден да заплати разноски по делото и държавна такса по гражданския иск.

По жалба на подсъдимия е образувано ВНДОХ № 1074/2016г. по описа на САС, по което след едно проведено заседание с участие на подсъдимия, представляван от защитник адвокат Б., е постановено на 13.02.2017г. решение, с което присъдата е отменена и делото е върнато за ново разглеждане на прокурора. След връщането обвиненията са прецизирани с оглед отменителното решение на САС, с постановление са предявени на ищеца, като на 09.01.2018г. отново е внесен в съда обвинителен акт, според който ищецът е обвинен в извършване на престъпление по чл. 220,ал.1 вр. чл. 26,ал.1 НК за периода 06.12.201008.12.2010г., включваш две деяния – договори от 06.12.2010г. и от 08.12.2010г. с причинени значителни щети в общ размер 6300 лева. По този обвинителен акт е образувано НДОХ № 4