Решение № 4934 от 14.11.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4934 гр. Пловдив, 14.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Костадин Б. Иванов при участието на секретаря Виктория В. Георгиева като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело № 20255330103411 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по иск, предявен от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК 123526430, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, срещу К. М. М., ЕГН **********, с адрес ******, с който се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 412,68 лева, представляваща стойността на електрическа енергия за обект с ИТН ******, находящ се в ******, ******, ******, за периода 01.04.2022 г. – 31.07.2024 г., както и 71,96 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 24.05.2022 г. – 17.10.2024 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението в съда – 18.10.2024 г., до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед № ******/21.10.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 17957/2024 г. на Районен съд Пловдив, ХХ гр.с.

Ищцовото дружество твърди, че за процесните суми била издаден заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 17957/2024 г. на Районен съд Пловдив, ХХ гр.с., връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което се подава и настоящия иск. Ищецът в качеството си на доставчик от последна инстанция (ДПИ) и краен снабдител, съгласно чл. 95а и § 196 от Закона за енергетиката и действащите между страните Общи условия, имал задължението да снабдява с електрическа енергия клиенти, чиито обекти са присъединени към електроразпределителна мрежа на лицензионната територия на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД като ДПИ и който 1 клиент не може да бъде клиент на крайния снабдител по смисъла на чл. 94а, ал. 1 от ЗЕ. Снабдяването с електрическа енергия от страна на ищеца, като ДПИ започвало от момента, в който клиентът останел без доставчик на електрическа енергия или избраният доставчик не бил в състояние да продължи да извършва доставка. Доставката се осъществявала по цени, определени по методика на КЕВР. Сочи се още, че обектът на ответника бил присъединен към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, на чиято лицензионна територия се намира, поради което се дължало заплащане и на всички мрежови услуги, вкл. и цената за достъп.

Заплащането ставало на крайния снабдител/доставчика от последна инстанция на основание и по ред, определени в Правилата за търговия с електрическа енергия /ПТЕЕ/.

В исковата молба се изтъква, че ответникът фигурира в базата данни на дружеството с клиентски номер ****** в качеството на собственик относно обект с адрес ******, ******, ****** ******. В изпълнение на задълженията си по закона за периода 01.04.2022г. - 31 07.2024г., ищецът бил предоставил електрическа енергия и мрежови услуги до обекта на ответното дружество на обща стойност 412,68 лв., които до този момент не били заплатени. Поради забава в заплащане на горепосочената главница, ответникът дължи законна лихва в общ размер от 71,96 лв. за периода 24.05.2022г. - 17.10.2024г. По изложените съображения се моли за уважаване на иска и присъждане на сторените разноски.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника К.

М. М., чрез особения представител адв. Д. П., с който се оспорва по основание и размер предявеният иск от „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД за установяване съществуването на процесни вземания. Оспорва ответницата да има качеството на потребител, нито да съществува валидно облигационно правоотношение между страните, описано в исковата молба, по повод доставка на електрическа енергия. В тази връзка възразява срещу представителната власт на лицето, подписало от името на ответницата, приложените към исковата молба декларации, касаещи кл. № ******, в която насока развива подробни съображения. Оспорва се още и ответницата да е собственик на имота с адрес ******, ******, ****** ****** през релевантния за исковата претенция период. Заявява се и че ответницата не била ползвала имота през този период. Изтъква се също така, че в претендираното вземане не е изискуемо, доколкото издадените фактури не са достигнали до знанието на ответницата. По подробно изложените в отговора съображения се моли за отхвърляне на иска.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на предявените искове :

Видно от приложеното ч.гр.д. № 17957/2024 г. на Районен съд Пловдив, ХХ гр. състав, образувано по депозирано от „ЕВН България 2

Електроснабдяване“ ЕАД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело е издадена Заповед № ******/21.10.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Заповедта е връчена на длъжника на основание чл. 47 ал.5 ГПК, поради което с разпореждане съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК. В законовия едномесечен срок е предявен настоящият иск. Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото. Затова предявените искове са допустими.

По основателността на предявените искове:

За основателността на заявената главна искова претенция в доказателствена тежест на ищеца бе да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно правоотношение с ответника с предмет предоставяне на електрическа енергия през сочения от него период от време, респективно, че ответникът е потребител на услугите за посочения в исковата молба обект. Ищецът следваше да докаже, че е бил изправна страна по договора, включително, че е доставял електрическа енергия в обекта за процесния период, като докаже вземанията си и по размер. По иска за обезщетение за забава следваше да установи моментът на забавата.

Облигационното правоотношение, което възниква и на което ищецът основава претенцията си, произтича от договор за продажба на електрическа енергия при общи условия. Съгласно чл. 94а, ал. 1 ЗЕ крайният снабдител осигурява снабдяването с електрическа енергия на обекти на битови крайни клиенти, присъединени към електроразпределителна мрежа на ниво ниско напрежение, в съответната лицензионна територия, когато тези клиенти не се снабдяват от друг доставчик, избран на основание чл. 95 ЗЕ. Съгласно чл. 95а, ал. 1 ЗЕ доставчикът от последна инстанция осигурява снабдяването с електрическа енергия на крайни клиенти, които не могат да бъдат клиенти на крайния снабдител по чл. 94а, ал. 1, включително на крайни клиенти, снабдявани на територия, за която е издадена лицензия за дейността разпределение на електрическа енергия в затворена електроразпределителна мрежа и чиято територия е изключена от територията на този краен снабдител до избора на друг доставчик или избраният доставчик не извършва доставка по независещи от крайния клиент причини.

Не се оспорва обстоятелството, а и същото е общоизвестно, че ищецът притежава лиценз за доставчик от последна инстанция, както и за краен снабдител на електричество, който лиценз обхваща и територията на гр.

Пловдив. Не се твърди и не се сочат доказателства за релевантния период да е бил избран друг доставчик на електрическа енергия за процесния обект. По силата на чл. 98а, ал. 1 ЗЕ продажбата на електрическа енергия от крайният снабдител, респ. доставчик от последна инстанция, следва да се осъществява при публично известни общи условия, които влизат в сила за клиентите, без да е необходимо изричното им съгласие, в срок от тридесет дни след публикуването на общите условия /в този смисъл ал. 4 и ал. 5 на същия член/.

В рамките на настоящото производство обаче не са представени доказателства 3 за редовното публикуване на общите условия на ищцовото дружество, в качеството му на краен снабдител на електрическа енергия за територията на гр. Пловдив, както и на доставчик от последна инстанция. Копие от действащите общи условия са представени с исковата молба. Същите представляват Приложение към Решение № ОУ-6 от 25.07.2024 г. на КЕВР.

Липсват обаче данни за тяхното публикуване, както и за предоставянето им за запознаване на ответната страна. Действително, писмено приемане на общите условия от потребителя не се изисква от специалния ЗЕ, ако същите са публично оповестени. Но доколкото няма данни да е налице надлежно публикуване на представените с исковата молба общи условия, то за да обвържат те потребителят, следва най-малкото да му бъдат предоставени по арг. от чл. 147а ЗЗП.

За отбелязване е, че съдът не е давал указания по чл. 146, ал. 2 ГПК за липса на доказателства за установяване на горното обстоятелство, тъй като към исковата молба са приложени такива. Въпрос по същество е обаче, дали те могат да установят правнорелеватния факт, каквато оценка съдът не може да дава преди приключване на съдебното дирене.

В тази връзка по почин на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД са приобщени Заявление-декларация за започване на продажба на електрическа енергия и Декларация за достъп до мрежата, и двете касаещи процесния кл. № ******. Същите са подадени още през 2017 г. от името на К. М. М. и касаят имот, находящ се в ******, ******, ******. Декларациите обаче са подадени чрез пълномощник – лицето Е. М. Д., като към тях е представено нотариално заверено пълномощно от дата 01.09.2009 г. Видно от съдържанието на пълномощното, Е. Д. няма представителна власт на представлява К. М. по повод на комуналните услуги по доставка на електрическа енергия. Няма данни по делото тези нейни действия да са били потвърдени на основание чл.

42, ал. 2 ЗЗД от страна на ответницата М.. Допълнително следва да се акцентира и че декларациите са подадени през 2017 г., а общите условия, на които се позовава ищцовото дружество са приети през 2024 г.

При това положение съдът намира, че липсват приложими в отношенията между страните общи условия за доставка на електрическа енергия, които да обвързват ответницата К. М. по повод на предоставяни услуги за имот с адрес ******, ******, ******. Вярно е, че на основание чл.

95а, ал. 1 ЗЕ ищецът „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД като доставчик от последна инстанция следва да осигурява тези услуги при липса на избран от потребителя краен снабдител по реда на чл. 95 ЗЕ. Тази субсидиарна роля на електроснабдителното дружество обаче не го освобождава от задължението да продава електроенергията при общи условия, които да обвързват потребителите по реда на чл. 98а, ал. 1 ЗЕ, а именно след тяхното публикуване, респ. приемане. Последното е своеобразна гаранция, че за потребителите ще е налице възможност да се запознаят с параметрите, при които им се предоставя електрическа енергия от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, а от тук и да направят съпоставка с общите условия на други крайни снабдители, което в крайна сметка обезпечава правото им да направят информиран избор на доставчик.

4

Предвид горното съдът приема, че не е възникнало твърдяното в исковата молба правоотношение между страните по предоставяне на електроенергия до обект на ответника за процесния период, доколкото не се установяват предпоставките за възникване на облигационна връзка между страните по повод да продажба на електрическа енергия от страна на ищеца.

Действително по делото е представено копие на нот. акт за покупкопродажба от 18.10.2017 г., по силата на които ответницата К. М. и съпругът й С. М. закупуват в режим на СИО процесния имот, находящ се в ******, ******, ******. Няма данни и да са извършвани последващи разпоредителни сделки с имота. Но сам по себе си фактът, че дадено лице е собственик на електроснабден имот не може да породи за него договорно задължение за заплащане на електроенергията, ако не са налице другите нормативни условия за възникване на облигационното правоотношение по доставка на тази електроенергия. Освен това видно от представена информация от РС – Кърджали, ведно с препис от постановеното решение по гр.д. № 349/2019 г. по техен опис, бракът между К. М. и съпругът й С. М. е прекратен още през 2019 г. Следователно имотът през процесния период се явява съсобствен между двамата при равни права след прекратената СИО. Последното повдига въпросът дали реално К. М. е ползвала услугите по доставка на електрическа енергия. Още повече, като се има предвид и постъпилата справка от Сектор „БДС“ при ОД на МВР – Пловдив, видно от която през по-голямата част от периода, за които се търси стойността на доставената електроенергия, ответницата е била в чужбина.