Решение № 3038 от 05.08.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3038 гр. София, 05.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА при участието на секретаря ДАНИЕЛА ПЛ. И.А като разгледа докладваното от АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА Административно наказателно дело № 20211110213263 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН.

Производството е образувано въз основа на постъпила жалба от „П. ....“ ЕООД, ЕИК .... , със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. „В.-1“, бл. ..., вх. ..., ет. ..., ап. ..., представлявано от управителя П. И. Г., срещу Наказателно постановление (НП) № 290000879 от 19.07.2021 г., издадено от главния директор на Главна дирекция „Инспектиране на труда“ в Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, с което на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) на жалбоподателя е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2 000 (две хиляди) лева за нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ.

В жалбата се сочи, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно, поради допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, с оглед на което се иска отмяната му, евентуално – изменение в санкционната част. Навеждат се доводи за маловажност на случая. Претендират се разноски.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – „П. ....“ ЕООД, редовно призован, не се явява. Не се явява и представителят му – адв. Н., с пълномощно по делото. От последната е постъпила молба, с която поддържа жалбата и представя списък за разноските.

ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА – главен директор на Главна дирекция „Инспектиране на труда“ – редовно призована, се представлява от главен инспектор Г., с пълномощно по делото. В хода на съдебните прения Г. изразява мнение за неоснователност на жалбата.

Сочи, че издаденото НП е правилно и законосъобразно и като такова, следва да бъде потвърдено. Претендира юрисконсултско възнаграждение и представя писмени бележки.

Софийският районен съд, след като взе предвид доводите на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

1

От 03.06.2021 г. до 16.06.2021 г. служители на Главна дирекция „Инспектиране на труда“ в Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ извършили проверки за спазване на трудовото законодателство на „П.....“ ЕООД, ЕИК .... , в качеството му на работодател, на следния обект: цех за приготвяне на храни, находящ се в гр. С., ж.к. „З.“, блок ...

В изпълнение на горепосочената проверка, на 03.06.2021 г., около 9:00 ч., свидетелят Г. И. И., на длъжност старши инспектор при Главна дирекция „Инспектиране на труда“, инспектирал процесния обект, с присъствието на управителя на дружеството-жалбоподател – П. И. Г. На място свидетелят заварил лицето М. К. В., ЕГН **********, да работи в обекта, като приготвя храна. В представена от контролните органи декларация, В. декларирала писмено, че няма сключен трудов договор с „П. .....“ ЕООД, но от 02.06.2021 г. работи при дружеството на длъжност „помощник – студена кухня“, с работно време от 08:00 ч. до 12:00 ч., с почивка от 30 минути дневно, с почивни дни – събота и неделя, месечно трудово възнаграждение в размер на 360 лв. Декларацията била съставена в 9:10 часа на 03.06.2021 г.

На 09.06.2021 г. в сградата на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ дружеството-жалбоподател представило на контролните органи трудов договор № 14 от 02.06.2021 г., сключен между М. К. В. и „П. ...“ ЕООД, както и справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ с вх. № 22388213236209, с която е представена информация за договора. При извършената проверка по документи контролните органи установили, че справката е била подадена в НАП на 03.06.2021 г. в 12:57:04 часа.

При тези констатации свидетелят Г. И. И. съставил Акт за установяване на административно нарушение № 29-000879 от 16.06.2021 г., за нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ, на „П....“ ЕООД, ЕИК .... , в присъствието на управителя на дружеството – П. И. Г., който отразил, че в тридневен срок ще подаде писмени обяснения. В срока по чл. 44 от ЗАНН били депозирани писмени възражения срещу така съставения АУАН, които били разгледани от юрисконсулт към административнонаказващия орган.

Въз основа на така съставения АУАН, на 19.07.2021 г. било издадено процесното НП от главния директор на Главна дирекция „Инспектиране на труда“ в Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, с което на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 3 от КТ на жалбоподателя била наложена „имуществена санкция“ в размер на 2 000 лева за нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ.

На 07.09.2021 г. обжалваното НП е било надлежно връчено на управителя на „П. ....“ ЕООД, а на 14.09.2021 г. е била депозирана процесната жалба.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа на гласните доказателствени средства – показанията на свидетеля Г. И. И. (актосъставител), както и приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства – протокол за извършена проверка изх. № ПР 2118189/16.06.2021 г., възражение на жалбоподателя № 21062761/21.06.2021 г., юрисконсултско становище по подаденото възражение, трудов договор № 14/02.06.2021 г., сключен между „П....“ ЕООД и М. К. В., справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ с вх. № 22388213236209/03.06.2021 г., декларация от М. К. В., заповед № З-0171/11.02.2016 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“.

Показанията на свид. Г. И. И. съдът кредитира като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал. При проведения непосредствен разпит на актосъставителя съдът не констатира противоречия с установените в акта фактически положения. Показанията са подробни и вътрешно балансирани, поради което следва да бъдат кредитирани без резерви, имайки предвид, че се подкрепят по еднопосочен начин и от приобщените по надлежния ред писмени доказателства, а това не налага отделното обсъждане на доказателствените източници. Наред с това, допринасят за правилното изясняване на обстоятелствата по делото и приложените по делото писмени доказателства, които са надлежно приобщени към доказателствената съвкупност по делото, и затова съдът основа своите фактически изводи и въз основа на тях.

2

Писмените доказателства са в синхрон с депозираните свидетелски показания и позволяват правилното изясняване на случая, като обсъждането на доказателствените материали поотделно и в тяхната съвкупност доведе до еднозначни фактически изводи у съдебния състав. Допълнителен цялостен анализ на доказателствените материали не се налага, доколкото установените обстоятелства се формират въз основа именно на такъв анализ.

При така установената фактическа обстановка съдът от първа инстанция формира следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок (НП е връчено на 07.09.2021 г. на управителя на „П.....“ ЕООД, а жалбата е депозирана в Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ на 14.09.2021 г.), от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол.

Поради това жалбата се явява процесуално допустима.

По същество жалбата е частично основателна.

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

При извършената служебна проверка съдът констатира, че и АУАН, и НП са издадени от лица, притежаващи материална компетентност, съгласно чл. 416, ал. 1 и ал. 5 от КТ и приложената по делото заповед № З-0171/11.02.2016 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“.

В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя, респективно 1-годишен срок от извършване на нарушението. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в 6-месечния преклузивен срок. Ето защо са спазени всички преклузивни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на нарушителя от формална страна.

На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването и на двата административни акта - тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 от ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП. Словесното описание на нарушението в акта и наказателното постановление съвпадат по признаци.

Неоснователно се явява възражението на жалбоподателя за съществено нарушение на процесуалните правила, поради необсъждането в наказателното постановление на подаденото възражение, доколкото то не е задължителен негов реквизит по смисъла на чл.

57, ал. 1 от ЗАНН. За наказващия орган съществува задължение само да разгледа възраженията, когато има такива, както и събраните доказателства – арг. от чл. 52, ал. 4 от ЗАНН. Фактът на издаване на НП означава, че наказващият орган е приел направените възражения за неоснователни, а описаните в АУАН нарушения – за установени въз основа на събраните по делото доказателства. Същото се установява и от приложеното по делото юрисконсултско становище, видно от което органът е разгледал и взел за неоснователни възраженията на дружеството-жалбоподател.

Предвид изложеното, съдът намери, че АУАН и НП са съставени без допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на атакуваното наказателно постановление на формално основание.

3

На следващо място, издаденото наказателно постановление е законосъобразно и от материалноправна гледна точка.

Разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от КТ гласи, че работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите. Последното следва да бъде изпратено в тридневен срок от сключването на трудовия договор до съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите, т.е. едва след това работникът или служителят може да бъде допуснат до работа.

По делото бе установено по несъмнен начин, като за тези обстоятелства не се и спори, че на 02.06.2021 г. е бил сключен трудов договор № 14/02.06.2021 г. между „П. ....“ ЕООД, в качеството му на работодател, и М. К. В., в качеството на работник. На

03.06.2021 г. сутринта, „П....“ ЕООД е допуснало на работа М. К. В. в обекта, находящ се в гр. С., ж.к. „З.“, блок ..., без да представи копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите. Същото се извежда освен от разпита на актосъставителя И. и приложения по делото протокол за извършена проверка, то и от справката за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ с вх.

№ 22388213236209/03.06.2021 г., видно от която последната е била подадена в НАП на 03.06.2021 г. в 12:57:04 часа – около 4 часа след извършената от контролните органи проверка, при която е било установено, че М. В. работи на длъжност „работник кухня“ при „П....“ ЕООД.

Доколкото имуществената санкция по чл. 83 от ЗАНН е правен институт, въведен като обективна, безвиновна отговорност на юридическите лица за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност, не следва да се изследва въпросът за наличието на вина.