Решение № 3241 от 26.02.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3241 гр. София, 26.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ********** при участието на секретаря **** като разгледа докладваното от ********** Гражданско дело №

20231110168003 по описа за 2023 година

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че в правната сфера на „*****“ ЕАД съществуват следните вземания от Ф. И.

Б., ЕГН **********: за сумата от 230.83 лева, представляваща цена на потребена в периода от м. 05.2019г. до м. 04.2022г. топлинна енергия в имот, представляващ гараж № 5, находящ се в гр. София, ж.к. „****“, бл. 24, партер, сумата от 42.07 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за времето от 15.09.2020г. до 07.08.2023г., сумата от 23.76 лева, представляваща цена на предоставена в периода от м. 07.2020г. до м. 04.2022г. услуга дялово разпределение, както и сумата от 5.18 лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 15.09.2020г. до 07.08.2023г., ведно със законната лихва върху главните вземания, считано от 15.08.2023г. до окончателно изплащане на задължението, за които парични притезания по ч. гр. дело № 45712/2023г. по описа на СРС, 54 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Ищецът „*****“ ЕАД твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между него и ответника в качеството му на собственик на процесния имот въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия доставил през исковия период до процесния имот топлинна енергия, като ответникът не изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена на потребения ресурс, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цената на предоставената услуга дялово разпределение.

Изяснява, че съгласно приложимите общи условия в случай че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, със стойността й се погасяват най- старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите условия от 2016г., в сила от м. 07.2016г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща цената й в 45-дневен срок след изтичане на месечния период, през който е потребена, като обезщетение за забава в размер 1 на законната лихва се начислява върху цената на топлинната енергия след изтичане на 45дневен срок от изтичане на съответния отчетен период (месечен или годишен). Поддържа, че поради неизпълнение в посочените срокове на паричните му задължения ответникът изпаднал в забава, поради което и на основание разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД претендира присъждане и на обезщетение за забава върху главните вземания, както и разноски.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.

131 ГПК, с който ответникът оспорва предявените срещу него искове, оспорвайки да е собственик на имота, както и доказателствената стойност на представените с исковата молба доказателства в тази насока, и излагайки твърдения, че процесният имот е продаден.

Поддържа, освен това, че в имота не се ползва топлинна енергия. Счита, че доколкото представеният с исковата молба договор за извършване на услугата дялово разпределение е от 2002г., за соченото в този договор дружество- топлинен счетоводител не е съществувало основание да извършва дяловото разпределение през исковия период по отношение на сградата, в която се намира обектът. В условията на евентуалност релевира възражение за погасяване на процесните задължения по давност. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:

Основателността на претенцията за заплащане стойността на потребена топлинна енергия предполага установяване от страна на ищеца, че в обективната действителност са се осъществили следните материалноправни предпоставки (юридически факти): 1/ съществуване през исковия период на облигационно (продажбено) отношение между ищеца и ответника, по силата на което топлофикационното дружество се е задължило да доставя до процесното жилище топлинна енергия, а в тежест на потребителя на енергията е възникнало корелативното задължение за заплащане цената й; 2/ реално изпълнение на задължението на „*****“ ЕАД да предостави съответното количество топлоенергия до имота.

Съгласно нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия.

Следователно, съгласно закона само по себе си качеството собственик или вещен ползвател на топлоснабден имот в сграда в режим на етажна собственост води до възникване на облигационни отношения между собственика, респ. вещния ползвател и топлофикационното дружество, които на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ се регламентират от публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране. За валидността на правоотношението не е необходима писмена форма, като приемането на ОУ от абоната става по силата на закона, след изтичане на срока за възражения и/или отправено искане към ищеца за уговаряне на индивидуални условия.

Установява се от приобщения като писмено доказателство Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 14, том IV, рег. № 10610, дело № 507/2017г. по описа на нотариус ****, че на 27.10.2017г.- преди исковия период, ответникът е придобил правото на собственост върху ½ идеална част от процесния имот, представляващ гараж № 5, находящ се в гр. София, ж.к. „****“, бл. 24, партер, като по делото няма данни впоследствие- преди или в хода на исковия период, да е придобил право на собственост върху имота в по- голям обем или да се е разпоредил с придобитото по сила на възмездния договор от 27.10.2017г. право на собственост върху ½ идеална част от гаража. С оглед на това и при липсата на ангажирани доказателства за отчуждаване от правната сфера на ответника на придобитата от него на 27.10.2017г. идеална част от процесния имот, въпреки изричните указания на съда с доклада по делото, че негово е процесуалното задължение да установи поддържания факт с правно значение в този смисъл, следва да се приеме за доказано, че през релевантния за спора 2 период ответникът е бил собственик на ½ идеална част от гаража, с а с това- съобразно дефинитивната разпоредба на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, потребител на доставяната във връзка с него топлинна енергия, материално отговорен да заплаща цената й съобразно дела си в съсобствеността.

За пълнота и прецизност следва да се изясни, че представеното от ищеца постановление с изх. № от 26.03.2012г. по описа на ****, с което е постановено налагането на възбрана върху ½ идеална част от имота, за която в акта на ЧСИ е посочено, че е собствена на **** Ф. Б., не е годно да установи по- голям дял на ответника в съсобствеността, доколкото не се установява същият да е частен или универсален правоприемник на посоченото в постановлението на ЧСИ лице.

Що се отнася до постановлението за възлагане от 2016г. на ½ идеална част от гаража на трето за процеса лице- ****, следва да се изясни, че именно последният е прехвърлител на правото на собственост по обсъдения вече Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 14, том IV, рег. № 10610, дело № 507/2017г. по описа на нотариус ****, по силата на който ответникът се легитимира като собственик на ½ идеална част от имота, поради което значението му за правния спор е единствено да изясни източника и придобивния способ на правото на собственост на продавача по този договор, чийто частен правоприемник в посочения обем се явява ответникът.

Не се спори, а и се установява от надлежно приобщените и неоспорени писмени доказателства- документите, представени от третото лице- помагач на ищеца, за извършено по отношение на процесния имот през исковия период дялово разпределение, както и от неоспореното заключение на съдебно- техническата експертиза, което, преценено по реда на чл. 202 ГПК, съдът намира за компетентно и добросъвестно изготвено, даващо пълни, точни и обосновани отговори на възложените задачи, че имотът, във връзка с който ищецът претендира спорните вземания, се намира в сграда в режим на етажна собственост, която през исковия период е била топлоснабдена.

Съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда- етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сградата се осъществява от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а. В случая индивидуалното измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода през процесния период е извършвано от конституираното като трето лицепомагач на страната на ищеца „****“ АД.

Реалното изпълнение на задължението на топлофикационното дружество да достави топлинна енергия до процесния имот, както и нейната стойност за исковия период се установяват от заключението на съдебно- техническата експертиза.

Съгласно доказателствените (фактически) изводи в заключението в процесния имот през исковия период няма радиатори, поради което абонатът не заплаща топлинна енергия за отопление на имота, както и топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване, тъй като такава също се не ползва в обекта. На абоната е начислявана единствено топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, разпределяна от фирмата за дялово разпределение между всички абонати, пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите им по проект.

Съгласно изводите на вещото лице, обективирани в писменото му заключение, изчисленията на фирмата за дялово разпределение, касаещи начислената топлинна енергия, са коректни и в съответствие с действащите към съответния момент нормативна уредба и общи условия на продавача. Изрично вещото лице е посочило, че технологичните разходи са приспаднати от общото количество топлинна енергия, постъпило в абонатната станция, и са отчислени за сметка на ищеца. Въз основа на предоставените му свидетелства за метрологични проверки експертът е установил, че през исковия период общият топломер в абонатната станция е 3 преминавал периодични метрологични проверки, при които са установени изправността и техническата му експлоатационна годност, поради което е приел, че през този период същият е бил годно средство за търговско измерване. В заключение, вещото лице е определило стойността на потребената през процесния период топлинна енергия на сумата от 1901.03 лева, като е съобразило и издаваните през исковия период изравнителни сметки.

Реалното извършване на услугата дялово разпределение не е оспорено от името на ответника, а и се установява от представените от третото лице- помагач писмени доказателства, както и от заключението на съдебно- техническата експертиза. Поради това и при липсата на конкретни доводи срещу начина на формиране и стойността на предоставената услуга дялово разпределение следва да се приеме за установено възникването на задължението за заплащане на стойността на услугата, предоставена в периода от м. 07.2020г. до м. 04.2022г., именно в претендирания от ищеца размер от общо 23.76 лева.

За пълнота и прецизност следва да се изясни, че ищецът е материално легитимиран да претендира и получи плащане на цената на услугата дялово разпределение, доколкото по силата на приложимите в случая общи условия на топлопреносното предприятие за продажба на топлинна енергия за битови нужди, които са обвързали ответника в качеството му на клиент на топлинна енергия (доколкото не се установява да е подал в срок възражение срещу приложимостта им), в частност по силата на чл. 22, ал. 2 от тези общи условия, именно ищецът е носител на вземането за цената на извършената услуга дялово разпределение. Задължението за заплащане на цената на тази услуга в полза на топлофикационното дружество, дори и то да не е осъществявало дяловото разпределение, не възниква по силата на договора между ищеца и фирмата за топлинно счетоводство, а от общите условия на ищеца, които регламентират съдържанието на продажбеното правоотношение, възникнало по силата на закона между главните страни в процеса.