Решение № 140 от 21.01.2021, Административен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 140/21.1.2021г. гр. Пловдив, 21.01.2021 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД – ПЛОВДИВ, Х състав, в открито заседание на десети декември през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЯНКО АНГЕЛОВ при секретаря П. Ц., като разгледа докладваното от съдията Янко Ангелов административно дело № 1480 по описа за 2020 год. на Административен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното :

Производството по делото е по реда на чл. 268 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Делото е образувано по жалба на „ЕКАРИСАЖ -

ПЛОВДИВ" АД, ЕИК ***, адрес за кореспонденция – гр. ***, представлявано от И.Т., против Решение № 178 от 26.05.2020г. на Директора на ТД на НАП – гр. Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата на дружеството срещу разпореждане на главен публичен изпълнител К.К. с изх. № С200016-137-0000371/20. 01.2020г. за отказ за погасяване поради изтекла погасителна давност на публични задължения на дружеството.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт и се иска неговата отмяна, като постановено в нарушение на нормите на ДОПК уреждащи приложението на изтекла предвидената от закона 5-годишна давност за погасяване на публичните задължения на дружеството, съответно 10-годишната абсолютна давност за публични задължения по изпълнителни титули, посочени на л.

6 – 7, за периода от 01.12.2009г. до 30.11.2014г.

В съдебно заседание – адв.А., като пълномощник на дружеството – жалбоподател, поддържа жалбата, претендира разноски. Подробни съображения по съществото на спора са изложени в депозирана по делото писмена защита.

Ответникът по жалбата - Директор на ТД на НАП

- гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител юрк. К., моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата като неоснователна. Поддържа фактическите и правните констатации в обжалваното решение и изложените аргументи в становище, депозирано по делото от юр. П.. Претендира присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в преклузивния 7-дневен срок, съгласно чл. 268, ал. 1 от ДОПК.

Разгледана по същество жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

Дружеството – жалбоподател е оспорило Разпореждане

- изх. № С200016-137-0000371 от 20.01.2020г., с което е отказано погасяване по давност на публични вземания по общо 249 броя изпълнителни титули по изпълнително дело № 16040101716/2004г., за публични задължения с титули декларации за периода от 01.12.2009г. до 30.11.2014г. Процесното разпореждане е издадено във връзка с подадено заявление за погасяване по давност вх. № С200016-000-0021317 от 16.01.2020г.

Публичният изпълнител, като орган на принудителното изпълнение, с процесното разпореждане е прекратил поради изтекла погасителна давност, изпълнителното дело по отношение на 4 броя изпълнителни титули, представляващи задължения по ЗДДФЛ и ЗКПО по РА №*********/28.11.2011г. за период 2008г. и е отказал да прекрати събирането на вземанията по останалите посочени 249 титула при съображения, че давността по образуваното изпълнително дело е спирана и прекъсвана, съответно не е изтекла 10-годишната погасителна давност.

Срещу „ЕКАРИСАЖ - ПЛОВДИВ" АД е образувано изпълнително дело № 16040101716/2004 г. във връзка с издаден изпълнителен лист № 4923 от 2003г. на Районен съд Пловдив, с общ размер на задълженията главница – 303лв. и лихва - 35,55лв. По изпълнителното дело са предприети следните действия, в тяхната хронологична последователност:

- с

Постановление за налагане на обезпечителни мерки № РД-10-226/28.04.2010 г., на основание чл. 202, ал. 1 от ДОПК е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, депозити, вложени вещи в трезори, съдържание на касети, както и суми, предоставени на доверително управление в Търговска банка „ДСК"АД и „Уникредит Булбанк" АД;

- с Разпореждане за присъединяване изх. №

101716/2004/ 0002244/31.03.2015г. към образуваното изпълнително дело са присъединени изпълнителни титули, обхващащи периода 2013г.

- 2014г. /представляващи декларации за ДОО, ДЗПО - УПФ и ЗО/.

- с Разпореждане за присъединяване изх. №

101716/2004/000225/ 06.04.2015г. към образуваното изпълнително дело са присъединени изпълнителни титули, обхващащи периода 2006г. - 2013г. /представляващи декларации обр. 6, декларации по ЗДДФЛ, Ревизионни актове /РА/ № 16004672/22.12.2006г., РА №*********/28.11.2011г. и РА №*********/ 06.01.2012г.

- с Разпореждане за присъединяване изх. №

С160016-105-0064149 от 04.10.2016г. към образуваното изпълнително дело са присъединени 29 броя титули /декларации обр. 6 и декларации по ЗКПО за период 2014г. и по РА №*********/06.01.2012г. /за период 2007г./.

-издадено е

Постановление за налагане на обезпечителни мерки №

С180016-022-0003646/31.01.2018г., с което е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, депозити, вложени вещи в трезори, съдържание на касети, както и суми, предоставени на доверително управление в 26 броя банки, подробно изброени.

Решаващият орган е приел наличие на основания, обосноваващи прекъсването на давностните срокове по събиране на вземанията, като е посочил Разпорежданията за присъединяване изх. № 101716/2004/0002244/ 31.03.2015г., изх. № 101716/2004/000225/06.04.2015г. и изх. №

С160016-105-0064149/04.10.2016г. към вече образуваното изпълнително дело.

Решаващият орган е анализирал законосъобразността на Разпореждане - изх. №***-0000371/20.01.2020г., обективиращо отказ за погасяване по давност на 249 броя титули за периода от 01.12.2009г. до 31.12.2014г., като е изложил следните аргументи:

- относно задълженията по най-старият титул - Декларация №

160020913821723/18.01.2010г. /позиция 198, 199, 200 и 201 в разпореждането/, касаеща задължения за фонд „Държавно обществено осигуряване“, ГВРС, ДЗПО и НЗОК за периода 01.12.2009г. - 31.12.2009г. е прието, че същите се явяват дължими през 2010г., като давността за тях започва да тече от 01.01.2011г. и изтича на 01.01.2016г. Издаденото от с публичния изпълнител Разпореждане за присъединяване изх. № 101716/2004/000225/06.04.2015г. представлява действие по принудителното изпълнение съгласно чл. 172, ал. 2 от ДОПК, което прекъсва давностните срокове. След образуване на изпълнителното дело, след като е възникнало и/или друго публично задължение, то се присъединява към вече образуваното изпълнително дело с издаване разпореждане за присъединяване, с което на практика се образува изпълнително производство за събиране на конкретните вземания, посочени в разпореждането. В този случай, приложима се явява разпоредбата на чл. 172, ал.

2 от ДОПК, посочваща, че давността се прекъсва с предприемането на действия по принудително изпълнение.

Разпореждането за присъединяване е издадено на 06.04.2015г., т.е. действията по принудително изпълнение са предприети преди изтичане на давността., която изтича на 01.01.2016г. В следствие на посоченото разпореждане е започнал да тече нов 5-годишен давностен срок, който изтича на 06.04.2020г. Изложени са аргументи и във връзка с обявеното с Решение на Народното събрание от 13.03.2020г. (ДВ, бр. 22 от 13.03.2020г.) извънредно положение на територията на Република България и приетия Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявен с решение на Народното събрание от 13 март 2020г. (ЗМДВИП), обнародван в ДВ, бр. 28 от 24.03.202 г., приема следното в следната насока: Със ЗИД на Закона за здравето, обнародван в ДВ, бр.

44 от 13.05.2020г., са направени изменения и допълнения на разпоредби от ЗМДВИП, като в § 13 от ПЗР на ЗИД на ЗЗ е регламентирано, че сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по ЗМДВИППП, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на ЗИД на ЗЗ в „Държавен вестник", т.е. продължават да текат, считано от 21.05.2020г. Това означава, че за давностните срокове, регламентирани в чл. 171, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК, давността спира да тече от 24.03.2020г. (датата на влизане в сила на § 29 от ПЗР на ЗМДВИППП), като неизтеклата до момента на спирането част от давностния срок продължава да тече след изтичането на 7 дни от обнародването на ЗИД на ЗЗ в „Държавен вестник" – т.е. от 21.05.2020г.

С оглед на това, новият 5-годишен давностен срок, започнал да тече на 06.04.2015г. и изтичащ на 06.04.2020г., е спрян ех-1еgе от 24.03.2020г. с цитираните нормативни актове, във връзка с извънредното положение, и съответно остатъкът от срока е започнал да тече отново от 21.05.2020г.

Административният решаващ орган е приел, че Разпореждане изх. № С200016-137-0000371/20.01.2020г., както и към момента на своето издаване - 20.01.2020 г., така и към момента на неговото произнасяне, се явява правилно и законосъобразно, тъй като по отношение посочените публични задължения не са изтекли кратката 5-годишна погасителна давност и 10-годишната абсолютна давност, като за публичните задължения за периода от 01.12.2009г. до 30.11.2010г. втората изтича на 31.12.2020г.

С оглед гореизложеното, относно публичните задължения, произтичащи от титули декларации за период 01.12.2010г., 2011г., 2012г. и 2013г. горестоящият административен орган е приел, че същите не следва да се погасят по давност, предвид по-късната дата на възникване на процесните вземания, както и поради своевременното им присъединяване към ИД с Разпореждане за присъединяване изх. № 101716/2004/0002244/31.03.2015г. и Разпореждане за присъединяване изх. № 101716/2004/000225/06.04.2015г. което, от своя страна, обосновава и неоснователността на направеното искане за погасяването им по давност.

Аналогична на горното се явява и фактическата обстановка по отношение на титулите /декларации обр. 6/, обхващащи периода до 30.112014г. Задълженията по тях са дължими през 2014г. и съответно давностния срок е започнал да тече на 01.01.2015г., а за тези от 01.12.2014г. /дължими през 2015г./ е започнал да тече на 01.01.2016г.

Издадените от страна на публичния изпълнител

Разпореждане за присъединяване изх. № 101716/2004/0002244/31.03.2015г. и Разпореждане за присъединяване № С160016-105-0064149/04.10.2016г., представляват действия по принудителното изпълнение съгласно чл. 172, ал. 2 от ДОПК, които прекъсват давностните срокове, като съответно е започнал да тече нов 5-годишен давностен срок, изтичащ на съответно на 31.03.2020г. и 04.10.2021г.

Издадено е Постановление за налагане на обезпечителни мерки № С180016-022-0003646/31.01.2018г., за което административният орган е направил извод, че реално не е породило своите правни последици, а именно налагане на запор върху банкови сметки на задълженото лице, тъй като длъжникът не е клиент на банките, посочени в запорните съобщения. Съгласно разпоредбата на чл. 202, ал.

1 от ДОПК запорът върху вземания на длъжника от банки се извършва чрез връчване на запорно съобщение на банките, като запорът се смята наложен от часа в деня на връчване на запорното съобщение на банката. Подлежат на запор всички видове банкови сметки, депозити, както и вложени вещи в трезори, включително съдържанието на касети и суми, предоставени за доверително управление от длъжника. Поради изложеното, следва да се приеме, че действието на запора настъпва ex lege от момента на връчване на запорното съобщение на неговия адресат, в случая на банката, като от датата на връчване на запорното съобщение запорът произвежда ограничителното си действие спрямо длъжника. Следователно, действието на запора, респективно правният ефект на спиране на давността е обусловено единствено и само от връчване на запорното съобщение спрямо банката.

Видно от приетите по делото доказателства по отношение на длъжника са наложени обезпечителни мерки, съгласно Постановление за налагане на обезпечителни мерки № С180016-022-0003646/31.01.2018г., като е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за доверително управление в търговските банки, посочени в постановлението. Няма данни по делото до посочените банки в Постановление за налагане на обезпечителни мерки № С180016-022-0003646/31.01.2018г. да са изпращани запорни съобщения, доколкото в отговорите на всички посочени в постановлението търговски банки било посочено, че дружеството не е клиент. Следователно, след като няма доказателства в случая за изпратени запорни съобщения, то не може да се обоснове извод, че от датата на тяхното получаване запорът е наложен.

Разпечатката съдържа 50 от 101 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9c157367-9a46-409d-9443-871f14c1d7ae