Решение № 586 от 28.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 586 гр. София, 28.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станимира И.а

Членове:

Райна Мартинова

ПЕТЪР М. МИЛЕВ при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Въззивно гражданско дело № 20231100509831 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 25027006/03.07.2023 г., подадена от ответника „СИКО СПЕД“ ЕООД срещу решение от 02.06.2023 г. по гр. д. № 47767/2019 г. по описа на СРС, 40-ти състав, с което е уважен предявеният от ищеца „ЕР ЕС СПЕДИЦИОН“ ЕООД положителен установителен иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 372, ал. 1 от ТЗ и е признато за установено, че „СИКО СПЕД“ ЕООД дължи на ищеца сумата от 1041,23 лева, представляваща остатъчно неизплатено възнаграждение по договор за превоз на стоки № 50181003745 от 19.04.2018 г., за което е издадена фактура № 0000007702/30.04.2018г., ведно със законната лихва от 25.04.2019 г. до окончателното погасяване на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 23890/2019г. по описа на СРС, 40 състав.

Във възивната жалба са изложени оплаквания за неправилност на постановеното съдебно решение поради нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост на формираните изводи на първоинстанционния съд.

Въззивникът не оспорва, че по силата на заявка № 50181003745/19.04.2018г. е възложил на насрещната страна, като превозвач, срещу заплащане на сумата от 2699,04 лева да извърши международен превоз на товар от България до Германия; че стоката е била получена без забележки от получателя на 27.04.2018г.; както и че е заплатил частично възнаграждение в размер на 1657,81 лева. Твърди се, че между въззивника „СИКО СПЕД“ ЕООД в качеството му на цесионер и „СИКО ТРАНС“ АД в качеството му на цедент е сключен договор за цесия от 20.06.2018г., с който цедентът е прехвърлил на цесионера своето парично вземане, дължимо от въззиваемия „ЕР ЕС СПЕДИЦИОН“ ЕООД, в размер на 1041,23 лева, представляващо обезщетение за частично увреждане на товар по договор № 50161007334/28.09.2016 г., както и че е направил възражение за прихващане пред първата инстанция между цедираното му вземане и предявеното от ищеца за защита вземане за възнаграждение в същия размер. Въззивникът „СИКО СПЕД“ ЕООД е изразил несъгласие с 1 извода на районния съд, че цедираното вземане изначално не съществува и не може да бъде прехвърляно, след като е отхвърлен установителният иск на цедента „СИКО ТРАНС“ АД срещу „ЕР ЕС СПЕДИЦИОН“ ЕООД за сумата от 1041,23 лева с влязло в сила съдебно решение № 20162787/26.07.2021 г. по гр.дело № 39939/2018 г. на СРС. Жалбоподателят счита, че посоченият краен съдебен акт по гр.дело № 39939/2018 г. не го обвързва, тъй като той не е участвал в делото, а също така и защото вземането е отречено само на едно от основанията, заявени от цедента „СИКО ТРАНС“ АД – на основание чл. 17, т. 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз (CMR), докато на друго такова, а именно чл. 37, б. „а” от Конвенцията то съществува и е възможно да се извърши прихващане. С оглед на изложеното, жалбоподателят счита, че остатъчното възнаграждение на ищеца по процесния договор за превоз в размер на 1041,23 лева е погасено чрез прихващане. Прави се искане към въззивния съд първоинстанционното решение да бъде отменено, а исковата претенция да бъде отхвърлена изцяло. Не се направени доказателствени искания. Страната претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „ЕР ЕС СПЕДИЦИОН“ ЕООД не е подала отговор на въззивната жалба.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема следното:

Ищецът „ЕР ЕС СПЕДИЦИОН“ ЕООД е предявил по реда на чл. 422 ГПК срещу ответника „СИКО СПЕД” ЕООД положителен установителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 372, ал. 1 ТЗ, с който се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер от 1041,23 лева, представляваща остатъчно неизплатено възнаграждение по договор за превоз на стоки № 50181003745 от 19.04.2018 г., за което е издадена фактура № 0000007702/30.04.2018г., ведно със законната лихва от 25.04.2019 г. до окончателното погасяване на вземането.

Твърди се в исковата молба, че на основание заявка – договор за извършване на международен транспорт № 50181003745/19.04.2018г., отправена от ответника в качеството му на товародател, ищецът е извършил превоз на стоки от България до Германия с автокомпозиция с влекач с рег. № **** и ремарке с рег. № ****. Страните договорили възнаграждение за превоза в размер от 2699,04 лева, за което е издадена фактура № 772/30.04.2018г. Стоката е била натоварена на 23.04.2018г. и разтоварена на 27.04.2018г., като е била получена без резерви и забележки от получателя. Въпреки това, ответникът заплатил единствено част от уговореното възнаграждение до размера от 1657,81 лева, като остатъкът от 1041,23 лева останал непогасен. Моли предявеният иск да бъде уважен.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „СИКО СПЕД” ЕООД е подал отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на предявения срещу него иск. Не оспорва, че е сключен процесния договор за международен превоз на товари, както и че стоката е доставена. Твърди, че възнаграждението по фактура № 7702/30.04.2018г. е частично платено до размера на сумата от 1657,81 лева, а остатъкът от същото е погасен чрез извършено извънсъдебно прихващане с насрещно вземане на ответника за обезщетение в размер на 1041,23 лева за частично увреждане на товар по друг договор за превоз с № 50161007334/28.09.2016г., сключен между „СИКО ТРАНС” АД и „ЕР ЕС СПЕДИЦИОН“ ЕООД. Твърди, че на 28.09.2016 г. дружеството ELVIAL, Гърция, е възложило на друго гръцко дружество - GR SAMSON транспорта на алуминиеви профили, който е следвало да бъде осъществен от Гърция до Холандия. Посочва, че от своя страна GR SAMSON, действащ като спедитор, е възложил организирането на международния превоз на „СИКО ТРАНС” АД, също действащ като спедитор. Сочи, че за превоза на стоката от Гърция до България „СИКО ТРАНС” АД е наел един превозвач, а от България до Холандия превозът е бил възложен на друг превозвач – ищецът „Ер Ес Спедицион" ЕООД. Твърди, че стоката е пристигнала в склада на „СИКО ТРАНС” АД без забележки, както и че не е имало забележки и при натоварването й на камион на ищеца. Параметрите на договора за превоз с „Ер Ес Спедицион" ЕООД били описани в заявка договор № 50161007334/28.09.2016 г., като договореното между страните навло било в размер на 3989,89 лв. с ДДС /3324,91 лв. без 2

ДДС/, което е било платено на 24.11.2016 г. Твърди се, че стоката е следвало да бъде натоварена на 01.10.2016 г. на товарния пункт на „СИКО ТРАНС” АД в гр. София, както и да бъде разтоварена на 06.10.2016 г. на четири отделни разтоварни пункта в Холандия /Айндховен, Оуденбош, Бюнинген и Хардервайк/. Посочва, че на 01.10.2016 г. стоката е била натоварена от склад на „СИКО ТРАНС” АД на камион на превозвача „Ер Ес Спедицион" ЕООД, който я е приел без забележки. На 06.10.2016 г. стоката е била разтоварена на три адреса, тъй като един от адресите е отпаднал по време на превоза. Посочва, че при разтоварване на адрес в Оуденбош в международната товарителница са вписани забележки от получателя, че част от профилите са деформирани по време на транспортирането и не могат да се използват по предназначение. Посочва. че на 11.10.2016 г. „СИКО ТРАНС” АД е получил рекламация от възложителя си, който е получил такава от изпращача, че стоката е увредена и че от спедиторското му възнаграждение ще бъде удържана сумата от 532,37 евро /с левова равностойност - 1041,23 лв./. От своя страна „СИКО ТРАНС” АД на 21.10.2016 г. е отправил рекламация срещу „Ер Ес Спедицион" ЕООД, като рекламационното писмо е било получено на 25.10.2016 г. Посочва, че на 20.01.2017 г. изпращачьт на стоката е издал фактура към „GR SAMSON", който от своя страна е издал на 26.01.2017 г. фактура на стойност 532,37 евро, която сума е била прихваната с дължимото от „GR SAMSON" на „СИКО ТРАНС” АД спедиционно възнаграждение. Посочва, че прихващането е извършено с фактура № 27365/27.01.2017 г. за сумата от 1850,00 евро, с която са били удържани няколко рекламации.

Твърди, че на 09.06.2017 г. „СИКО ТРАНС” АД е издал протокол за нанесена щета с № 9000000315/09.06.2017 г. на стойност - 1041,23 лв. /532,37 евро/, който е бил получен от „Ер Ес Спедицион" ЕООД на 15.06.2017 г. Сочи се, че вземането на „СИКО ТРАНС” АД срещу „Ер Ес Спедицион" ЕООД в размер на 1041,23 лева за частичното увреждане на товара по договор за превоз № 50161007334/28.09.2016г., за което е издаден протокол за нанесена щета с № 9000000315/09.06.2017г., е прехвърлено в полза на „СИКО СПЕД” ЕООД с договор за цесия от 20.06.2018г. За така извършеното прехвърляне ищецът е бил уведомен на 20.06.2018г. от цесионера „СИКО ТРАНС” АД, а на 21.06.2018г. цедентът и ответник по настоящото дело „СИКО СПЕД” ЕООД е направил извънсъдебно възражение за прихващане между цедираното му вземане за обезщетение за вреди по товара в размер от 1041,23 лева и вземането на „Ер Ес Спедицион" ЕООД за възнаграждение по процесния договор за превоз на товар в размер на 2699,04 лева, като остатъкът от сумата от 1657,81 лева е бил заплатен доброволно. Ответникът прави и евентуално изявление за съдебно прихващане в настоящото производство с това вземане, ако съдът приеме, че извънсъдебното прихващане не е произвело действие. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По въпросите относно правилността той е ограничен от посоченото в жалбата, като следи служебно за правилното приложение на императивна правна норма, както и за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на ненавършилите пълнолетие деца /ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г., на ВКС, ОСГТК/.

В случая постановеното от районния съд решение е валидно и допустимо.

По същество съдът приема, че обжалваното решение е правилно.

Основателността на предявения от ищеца по реда на чл. 422 ГПК установителен иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 372, ал. 1 ТЗ е обусловена от установяване по делото при условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца на следните факти: 1) съществуването на облигационно правоотношение между страните по договор за превоз; 2) извършване на възложения превоз; 3) размерът на уговореното възнаграждение. В тежест на ответника е да докаже релевираните от него в отговора на исковата молба възражения.

С окончателния доклад по делото, приет от първата инстанция без възражения на страните, съдът е обявил за безспорно, че между страните е налице валидно правоотношение по заявка - договор за международен транспорт № 50181003745/19.04.2018г., както и че ищецът е извършил възложения му ответника превоз. По тези факти не се спори и пред 3 въззивния съд. Самият жалбоподател сочи във въззивната си жалба, че по силата на заявка № 50181003745/19.04.2018г. е възложил на насрещната страна, като превозвач, срещу заплащане на сумата от 2699,04 лева да извърши международен превоз на товар от България до Германия, както и че стоката е била получена без забележки от получателя на 27.04.2018г.

Тези обстоятелства се установяват и от представените по делото писмени доказателства – заявка за договор за извършване на международен транспорт с изх. № 20181003745/19.04.2018г. от „СИКО СПЕД” ЕООД до „Ер Ес Спедицион” ЕООД и международна товарителница от 23.04.2018г., в която не са обективирани възражения на получателя за наличие на щети по товара. Страните не спорят, че е било уговорено възнаграждение за превоза в размер на 2699,04 лева, за което свидетелства приетата по делото фактура № 7702/30.04.2018г., както и че ответникът „СИКО СПЕД” ЕООД е заплатил на ищеца частично сумата от 1657,81 лева – както ищецът, така и ответникът еднопосочно заявяват, че вземането на превозвача е частично погасено чрез плащане в посочения размер.