Решение № 1678 от 09.12.2020, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1678 гр. Варна , 08.12.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на десети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Юлия Р. Бажлекова

Даниела С. Христова

Светлана К. Цанкова

Елка Н. Иванова като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско дело № 20203100502029 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба на „Енерго-Про Продажби“ АД срещу решение № 1659 от 30.03.2020г. по гр.д. № 6258/2019г. по описа на ВРС, с което на основание чл.124, ал.1 ГПК е прието за установено в отношенията между страните, че Ю. А. Ч., А. А. Ч. и М.Ю.Ч., не дължат на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК 103533691, сумата от 3812.186лв., представляваща стойност на допълнително начислена електроенергия за периода от 10.01.2017г.-09.01.2018г. след извършена корекция на сметката на абоната за обект на потребление с аб.№ 0200409014, за която сума е издадена фактура от 15.04.2019г., като въззивното дружество е осъдено да заплати на ищците, сумата от 117,48 лв, представляваща сторени в производството разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

Жалбата е основана на оплаквания за частична недопустимост, неправилност и необоснованост на решението, като постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. Излага, че първоначално предявеният от Ю.Ч. иск е частично недопустим поради липса на правен интерес за сумата за разликата над 1270,73лв., представляваща 1/3 от общата сума по фактурата, поради това, че за дължимостта на сумата е от значение наличието на правно основание за ползване на имота, а не фактическото пребиваване в него. Делът на ищцата от наследството на съпруга й е 1/3, поради което, за нея не е съществувал правен интерес за предявяване на установителен иск за разликата над 1/3 част от процесната сума. В условие на евентуалност се излага, че искът е недопустим за 1 разликата над сумата от 1906,09лв., представляваща ½ част от общата сума по фактурата.

Твърди, че е налице е правно основание за възникване на вземането на дружеството доставчик, а именно – цена на доставено и потребено в обекта количество електроенергия, дължима на основание чл. 50 от ПИКЕЕ. Абонатът дължи заплащане на потребеното количество електроенергия, различно от отчетеното на основание договорното правоотношение между страните. Вземането на „Енерго-про продажби“ АД - Варна е за реално доставена и потребена електрическа енергия, количеството на която е било отчетено от СТИ, като процесната фактура е издадена след остойностяване на засечени показатели по реален отчет. Невъзможността за установяване на началния момент на възникване на грешката е техническа и е следствие изцяло от извършеното неправомерно вмешателство в параметризацията на СТИ. Ето защо предявеният иск за установяване недължимост на исковата сума е неоснователен и следва да се отхвърли. Моли в тази връзка да се обезсили частично решението на районния съд, в условие на евентуалност да се отмени обжалваното решение и вместо него бъде постановено друго, с което предявените искове бъдат отхвърлени като неоснователни.

В отговор на жалбата въззиваемите, оспорват доводите в нея и поддържат други, с които обосновават допустимост, правилност и законосъобразност на решението, което молят да се потвърди.

За да се произнесе, настоящият съдебен състав на ВОС съобрази следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, предявен от Ю. М. Ч. срещу „Енерго-Про продажби“АД, относно недължимостта на сумата от 3812,18лв., представляваща стойност на допълнително начислена електроенергия в резултат на преизчисляване на електроенергия за минал период.

В исковата молба се излага, че ищцата живее в еднофамилна къща в гр.Долни чифлик, ул.“Минзухар“ № 12, като през 1981г. имотът бил присъединен към електрическата мрежа и е разкрита партида с аб.№ 0200409014 на името на нейния съпруг А.Ч., с когото обитавали заедно къщата до смъртта му през 2006г. След смъртта на съпруга си Ю.Ч. е останала сама да живее в къщата и не е подавала заявление за промяна на титуляра на партидата. Децата й Ю. и А. Ч. живеят в отделни собствени жилища. С писмо от 15.04.2019г. ответното дружество я уведомило, че е извършена корекция на сметката й за ел.енергия, като е издадена и фактура от 15.04.2019г. за сумата от 312,18лв. Твърди, че не дължи сумата. Оспорва констатациите от проверката и законосъобразността на процедурата. Поддържа, че няма достъп до електромера, не знае кога е бил монтиран и какви са били показателите към датата на монтажа. Искането, отправено до съда е за уважаване на претенцията и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил отговор от ответната страна „ЕнергоПро Продажби” АД, с който се оспорва предявеният иск като недопустим и неоснователен.

2

Твърди, че ищцата няма правин интерес от предявяване на иска, тъй като обектът, за който е начислена процесната сума е с адм. Адрес гр.Варна, ул.“Братя Миладинови“ №51, вх.В, ар.8, който се отличава от отразения в титула му за собственост, както и защото титуляр на партидата е лице, различно от ищцата или нейния праводател. Процесната сума в случая представлява стойност на реално потребено количество ел. енергия по отчетени показания на електромера, като корекцията на сметката на абоната е извършена и се дължи на основание чл. 50 ПИКЕЕ, вр. чл.200 ЗЗД. В резултат на извършена техническа проверка, замервания, е установено, че в тарифа 1.8.3 и 1.8.4 има показания за отчетена електроенергия. При експертиза от БИМ е установено, че е осъществена намеса тарифната схема на електромера. Съставеното становище за начисляване на електроенергия отразява точното количество електроенергия след прочитане на регистър 1.8.3. и 1.8.4 – общо 29240 кВтч. Искането е за прекратяване на производството по делото, евентуално за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на сторените по делото съдебно- деловодни разноски.

Настоящият съдебен състав на ВОС като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.

В обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо. Настоящият състав на съда намира, че въз основа на представените по делото доказателства - договор за отстъпване на право на строеж върху държавна земя от 21.19.1981г. на А.Ч., удостоверение за наследници на А.Ч., извлечения от регистри и сметки на ответното дружество, правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че титуляр на партидата на процесния обект на потребление е Асен Чолаков, който приживе е бил страна по валидно възникнало облигационно правоотношение с „Енерго-Про Продажби“АД по повод на доставка на електроенергия в процесния обект. А.Ч. е починал на 24.06.2006г. и е оставил за наследници Ю.Ч. – преживяла съпруга, Ю. и А.Ч.– синове.

Ищцата Ю.Ч. е починала на 22.08.2019г., като е оставила за свои наследници Ю. А. Ч., А. А.

Ч. и М. Ю. М., които са конституирани като страни по делото. Корекцията на сметката за електроенергия е извършена за процесния обект за период, следващ смъртта на титуляра на партидата и предхождащ смъртта на преживялата съпруга – Ю.Ч., която е ищец и е починала в хода на производството по делото. Конституираните като ищци по делото лица са наследници на лицата, притежаващи вещни права върху обекта на потребление и са заявили, че поддържат претенцията, поради което предявеният отрицателен иск по отношение на цялото вземане е допустим.

3

По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно чл.

269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

Релевираните от въззивника такива се свеждат до следните въпроси: налице ли са предпоставките за възникване на правото на въззивното дружество служебно да коригира сметките за електроенергия за минал период от време, каквато е начислената служебно (след корекция) електроенергия в случая и дали отчетената в тарифа 1.8.3 и тарифа 1.8.4 електроенергия е реално потребена от абоната за процесния период.

От представения по делото констативен протокол от 19.01.2018г. се установява, че служители на „Енерго – Про мрежи“ АД са извършили техническа проверка на електромера, отчитащ потреблението за процесния обект. В резултат на проверката СТИ е демонтирано и изпратено в БИМ за проверка.

Съгласно констативен протокол от метрологична експертиза, извършена от БИМ от 04.04.2019г., при софтуерно четене на процесното СТИ е установена външна намеса в тарифната схема на електромера и наличие на преминала енергия през тарифа Т3 която не се визуализира на дисплея. От протокола се установява, че електромерът съответства на метрологичните характеристики и изискванията за точност при измерване на електроенергия.

Въз основа на установеното от метрологичната експертиза на 09.04.2019г.

„Електроразпределение Север“АД е съставило становище за начисление на електрическа енергия в размер на 22580 кВтч за периода 10.01.2017г. – 09.01.2018г..

За стойността на това количество е издадена фактура от 15.04.2019г., възлизаща в размер на 3812,18лв.

По делото са представени справка за потребление за последните 12/24/36 месеца, извлечение за фактури и плащания по партидата на А.Ч.; протокол за монтаж № 1074139/04.06.2016г.

Съгласно заключението на допуснатата по делото съдебно-техническа експертиза, към датата на проверката и демонтажа, електромерът е в метрологична годност; показанията записани в регистър 1.8.3 не са визуализирани на дисплея при редовен отчет, като наличието на данни в този регистър води до извод за нарушаване на нормалната работа на измервателния уред, което се дължи на неправомерно вмешателство в програмата му за параметризация и по-точно в тарифната схема, а не е в резултат от хардуерно вмешателство или промяна на схемата за свързване.

Въз основа на така изложената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от 4

ГПК.

За установяване недължимостта на процесната сума ответното дружество, сега въззивник, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, следва да докаже дължимостта на начислената сума, а именно, че в резултат на извършената проверка законосъобразно и при спазване на предвидените в ПИКЕЕ условия и ред е начислена сумата, като количество електроенергия е реално доставено на ищеца в процесния период.

Приложими към процесните правоотношения са нормите на Закона за енергетиката (ЗЕ) и Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), обнародвани в ДВ, бр.98 от 12.11.2013г., издадени от председателя на ДКЕВР и приети с решение на ДКЕВР по т.3 от Протокол № 147/14.10.2013г., на основание чл. 83, ал.1, т.6, вр. ал.2 от ЗЕ, в сила от 16.11.2013г.

Съгласно чл. 83, ал.1, т. 6 от ЗЕ Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, регламентират принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване. Съгласно ал. 2 от същата разпоредба ПИКЕЕ се издават от председателя на ДКЕВР, като имат характер на подзаконов нормативен акт. В тях са регламентирани условията и редът за установяване на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и начините за извършване на преизчисление (корекция) на количеството електрическа енергия.

С решение № 1500 от 6.02.2017г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г., 5 - членен състав (обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017г.) разпоредбите на чл. 1 - 47 и чл. 52 – 56 ПИКЕЕ (обн., ДВ, бр.