Определение № 1 от 02.01.2025, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№1 гр. Бургас, 02.01.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петя Ив. Петрова Дакова

Членове:

Яни Г. Гайдурлиев

Светлин Ив. И. като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Дакова Въззивно частно наказателно дело № 20242000600319 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.440, ал.2, вр. чл.345 от НПК.

Постъпила е въззивна жалба от лишената от свобода Н. Л. В. чрез упълномощения защитник – адвокат С. С. от АК-Сливен против определение №471/ 03.12.2024г., постановено по ЧНД №683/2024 год. по описа на Окръжен съд – Сливен, с което съдът е отхвърлил молбата на последната за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наложеното й наказание лишаване от свобода.

С жалбата се оспорва определението на ОС-Сливен като незаконосъобразно. Поддържа се, че осъдената е придобила правото на условно предсрочно освобождаване през м. април 2024г., като изтърпяното до момента наказание е способствало нейното поправяне – трайно и необратимо.

Изтъква се, че по време на престоя на В. в местата за лишаване от свобода същата е показала добро поведение, честно отношение към труда, не е допускала нарушения на вътрешния ред, както и съвестно е изпълнявала поставените й задачи, показващо нейното поправяне. Твърди се, че същата се ползва с добро име сред администрацията на затвора и показва заинтересованост от прилаганите й пенитенциарни мерки за поправяне и превъзпитаване, както и че е награждавана многократно. Сочи се на следващо място, че е майка на четири деца, които я посещават и поддържат контакт с нея, в каквато връзка и се поддържа, че същата има желание да се завърне при семейството си. Моли се за уважаване на молбата за условно предсрочно освобождаване.

Срещу депозираната жалба е постъпило писмено възражение от началника на Затвора – гр.Сливен, в което на основата на конкретно изведени от досието на осъдената данни се поддържа позиция, че на етапа от изтърпяване на наложеното й наказание, последната не е дала убедителни доказателства за своето поправяне. Сочи се, че през периода на поправителното въздействие спрямо В. проблемни зони остават да бъдат: начин на живот и обкръжение и мисловни умения и поведение. Необходимост от корекционна работа се изтъква, че е налице и по отношение нагласите на осъдената в насока осъзнаване на причините, свързани с престъпната й 1 активност, както и да се продължи възстановяване на личността й, приобщаването й към социално приемливи и законоустановени норми. С горните съображения се моли за потвърждаване на акта на първата инстанция.

В депозирано пред съда писмено становище на прокурор при Апелативна прокуратура-Бургас е изразена позиция за неоснователност на подадената жалба. Поддържа се, че доказателствената наличност по делото не позволява извод за постигнато поправяне на осъдената В. в степен, предпоставяща условното й предсрочно освобождаване, в каквато насока напълно се споделят аргументите на съда, изложени в атакувания акт. С конкретно позоваване на резултатите от извършените до момента оценки на риска от вреди и рецидив, се аргументира започнал процес на поправяне при В., но все още обратим такъв и недостатъчен за пребиваването й на свобода.

Съображенията на осъдената, отнасящи се до семейното й положение се сочи, че нямат претендираната значимост, тъй като се касае за обстоятелство, което няма отношение към преценката за поправянето й. С горните доводи прокурорът предлага въззивният съд да потвърди определението на ОССливен като обосновано и законосъобразно.

Бургаският апелативен съд, след запознаване с материалите по делото, като обсъди наведените в жалбата доводи и съобрази закона, прие следното:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, в срока по чл.440 ал.2 вр. чл. 342 ал.1 от НПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Производството пред първоинстанционния съд се е развило по реда на чл. 439, ал. 1 от НПК, вр. чл. 70, ал. 1 от НК - по молба на лишената от свобода Н. Л. В. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието лишаване от свобода, наложено й с присъда по НОХД №321/2021г. по описа на РС-Троян.

В рамките на проведеното пред ОС-Сливен съдебно дирене са събрани и проверени всички доказателства, способстващи изясняване на релевантните по делото факти. На основата на тяхното обсъждане съдът е направил фактически констатации, които настоящата инстанция не намира основание да коригира, като същите не се оспорват и от осъдената. Наведените с жалбата доводи по съществото си са относими към правната оценка на установените факти и тяхната значимост при формиране на изводите за постигнато поправяне на осъдената В. в периода на пребиваването й в затвора, в степен, свидетелстваща за реализиране на целите по чл.36 от НК.

Правилна се явява преценката на първостепенния съд, че осъдената В. формално е придобила правото на условно предсрочно освобождаване.

Данните по делото сочат, че с присъда № 1/25.01.2022г. по НОХД № 321/2021г. на PC – Троян, влязла в сила на 06.06.2022г., Н. В. е осъдена за извършени престъпления по чл.143, ал.1, вр. чл. 20, ал.2 от НК и по чл. 155, ал.5, т.2, вр. ал.3, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл. 20, ал.2 от НК, като при условията на чл. 23, ал.1 от НК на същата е наложено общо най-тежко наказание - лишаване от свобода в размер на 3 години и 4 месеца, търпимо при първоначален общ режим, към което е присъединено и наказанието глоба в размер на 10 000 лв. При зачетено начало на наказанието 21.06.2022 год., до датата на произнасяне от първата инстанция по искането й за условно предсрочно освобождаване – 03.12.2024г. съгласно представената справка от Затвора-Сливен /спр. л.19 от ЧНД№683/24г. на СлОС/, В. се установява да е 2 изтърпяла 2 години 11 месеца и 18 дни, от които фактически - 2 години 5 месеца и 12 дни и от работа – 6 месеца и 6 дни. Остатъкът за изтърпяване е в размер на 4 месеца и 12 дена. Горните констатации ясно свидетелстват за това, че въведената в закона първа предпоставка за условно предсрочно освобождаване е налице.

Обосновано на следващо място, извършвайки подробен и задълбочен анализ на доказателствата по делото, ОС-Сливен е достигнал до заключение, че същите не свидетелстват пенитенциарното въздействие върху В. да е способствало поправянето й в степен, която да изключва необходимостта от по-нататъшния и престой в затвора. Този извод на съда е направен на база цялостно изследване на поведението на осъдената по време на престоя й в затвора, като са обсъдени наличните в затворническото досие данни за проявено отношение на В. към режимните изисквания, вътрешния ред, трудовата дейност, дисциплината и законността.

Обсъждайки отразените в докладите за периодична атестация на лишената от свобода конкретни показатели, свързани с оценката на риск от рецидив и вреди, основателно съдът е отбелязал, че постигнатата в хода на поправително въздействие промяна на стойностите от първоначалните 77 точки на 69 точки, с оглед на очертаните зони с нужда от въздействие, не свидетелстват за ефективна корекция на профила на В.. Идентифицираните при нея проблемни зони, свързани с „Начин на живот и обкръжение“ и „Мисловни умения и поведение“ и „Нагласи“ от гледна точка на изведените показатели в оценката на риска от вреди и рецидив, не са претърпели съществена промяна в положителен аспект. Осъдената е характеризирана като личност, която заема средно статусно равнище в общността на лишените от свобода, с регистрирани прояви на прикрити стремежи към доминация сред останалите, но при отсъствие на собствен ресурс да заслужи от тях уважение и да бъде призната за авторитет. Изведена е склонност на В. към заобикаляне на правилата, омаловажаване на допуснатите нарушения на вътрешните правила и неспазване на забрани. Констатирано е, че поведението й е насочено изцяло към постигане на комфорт, с показване на егоистични разсъждения, и липса на проява на съобразителност по отношение потребностите на останалите.

При засягане на личния и интерес, същата показва готовност да реагира с опозиционност и гневливост. Показателно за обективната оценка на поведението на В. се явява и регистрирано актуално нарушение от последната /на 16.03.2024г./ на забраната на чл.97, т.2 от ЗИНЗС /вземане, заемане, продаване, купуване, даряване и замяна на притежавани вещи/, довело до конфликт, прераснал във физическа саморазправа, за което е санкционирана с „извънредно дежурство по поддържане на чистотата и хигиената за срок от 5 дни“, със Заповед № ТС-РАД-05-40 от 18.03.2024г.

Ниско съдържателният начин на живот и консуматорски стил при В., в съчетание с отрицателното влияние на най-близката обкръжаваща я среда, са изведени при атестирането й като фактори, стимулиращи извършването на престъпления от последната. В условията на затвора е констатирано, че същата допуска въвличане в конфликтни ситуации и създава напрежение сред останалите поради дълго провеждани телефонни разговори, лишаващо останалите от възможността да проведат такива. Отношението на В. към персонала е оценено като уважително. Установено е обаче, че тя не проявява разбиране към онези особености на живота и собствената й личност, които са в основата на престъпното й поведение, вместо което заема оправдателно 3 позиция и омаловажава вредните последици от престъпната си дейност.

Необходимостта от работа в раздел „Нагласи“ е в насока осъзнаване на причините, свързани с престъпната активност и поемане на отговорност.

Правилно по-нататък съдът е взел предвид и описаните в докладите констатации за липса на интерес и мотивация у осъдената за повишаване на образователния й статус. Данните по делото сочат, че по собствено желание същата е отказала да бъде записана в училище, въпреки съществуващата възможност в условията на затвора, като предпочитанията на последната са да работи и получава средства за това. С внимание е проследено и отношението на В. към трудовия процес, разкриващо, че по време на работата и на външен обект – люпилня „Мартиво“, в периода 17.08.2022г. до 30.09.2022г. е проявила проблемно поведение, довело до спирането й от работа по инициатива на работодателя. При по-нататъшния престой на В. в местата за лишаване от свобода, сведенията сочат, че същата е показала положителна промяна в отношението си към труда, като след устройването й на външен работен обект – „Маги“ ЕООД, е вложила старание, справила се много добре с естеството на работния процес, за което и е поощрявана с награди. Коректно са отчетени и данните от докладите, свидетелстващи за това, че В. не е показвала желание за активност или развитие на собствените качества и умения, както и не е проявявала интерес и не се е включвала в дейности за осмисляне на свободното време. Единствената инициатива, за която са налице данни, е изработването от В. на украса за общежитието по повод 24 май 2024г., което обаче се е случило след препоръка и напътствие на ИСДВР.

Анализирайки резултатите от работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата, правилно първостепенният съд е отчел, че поставените цели и задачи съгласно първоначалната им формулировка, не се установява да са постигнати в изискуемата степен и пълнота. Поправителното въздействие е насочено към формиране на нагласи за законосъобразен начин на живот; осъзнаване на факторите, допринесли за криминалното поведение, повишаване самокритичността и съобразяване с правата и потребностите на останалите, приемане на лична отговорност за действията си. Според ангажираното становище на затворническата администрация, постигането на така заложените цели би повлияло личностната промяна, с оглед водене на законосъобразен начин на живот. Изразена е позиция на началника на затвора, че целите на присъдата не са постигнати, тъй като не се наблюдава устойчива позитивна поведенческа и личностна промяна у лишената от свобода /не са настъпили съществени разлики в динамичните фактори от оценката на правонарушителя/, което да е индикатор за постигнат траен личностов напредък, гарантиращ намаляване на риска от извършване на ново престъпно деяние след освобождаване.