Решение № 4502 от 12.12.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4502 гр. *, 12.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 10 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Марина Георгиева при участието на секретаря Димитрина Илк. Димитрова като разгледа докладваното от Марина Георгиева Гражданско дело № 20253110109050 по описа за 2025 година

Производството е с правно основание чл. 238 ГПК.

Производството е образувано по предявени обективно кумулативно съединени искови претенции от страна на „*“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: с. О*, ул. „* срещу „*“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: град *, ул. „* както следва:

1/ с искане да се осъди „*“ АД, ЕИК * да заплати на „*“ ООД, ЕИК * сумата от 36.20 лева, представляваща дължима стойност за доставка и транспорт на бетон, съгласно сключен между страните договор от 31.07.2024 г., на основание чл. 327 ТЗ;

2/ с искане да се осъди „*“ АД, ЕИК * да заплати на „*“ ООД, ЕИК * сумата от 4.30 лева, представляваща дължима лихва за забава върху сумата от 36.20 лева, дължима за периода от 01.08.2024 г. до 10.06.2025 г., на основание чл. 86 ЗЗД;

3/ с искане да се осъди „*“ АД, ЕИК * да заплати на „*“ ООД, ЕИК * сумата от 2741.96 лева, представляваща дължима стойност за доставка и транспорт на бетон, съгласно сключен между страните договор от 20.08.2024 г., на основание чл. 327 ТЗ;

4/ с искане да се осъди „*“ АД, ЕИК * да заплати на „*“ ООД, ЕИК * сумата от 292.75 лева, представляваща дължима лихва за забава върху сумата от 2741.96 лева, дължима за периода от 02.09.2024 г. до 10.06.2025 г., на основание чл. 86 ЗЗД;

5/ с искане да се осъди „*“ АД, ЕИК * да заплати на „*“ ООД, ЕИК * сумата от 3389 лева, представляваща дължима стойност за доставка и 1 транспорт на бетон, съгласно сключен между страните договор от 31.08.2024 г., на основание чл. 327 ТЗ;

6/ с искане да се осъди „*“ АД, ЕИК * да заплати на „*“ ООД, ЕИК * сумата от 338.78 лева, представляваща дължима лихва за забава върху сумата от 3389 лева, дължима за периода от 20.09.2024 г. до 10.06.2025 г., на основание чл. 86 ЗЗД;

7/ с искане да се осъди „*“ АД, ЕИК * да заплати на „*“ ООД, ЕИК * сумата от 2424 лева, представляваща дължистойност за доставка и транспорт на бетон, съгласно сключен между страните договор от 31.10.2024 г., на основание чл. 327 ТЗ;

8/ с искане да се осъди „*“ АД, ЕИК * да заплати на „*“ ООД, ЕИК * сумата от 200.07 лева, представляваща дължима лихва за забава върху сумата от 2424 лева, дължима за периода от 05.11.2024 г. до 10.06.2025 г., на основание чл. 86 ЗЗД;

9/ с искане да се осъди „*“ АД, ЕИК * да заплати на „*“ ООД, ЕИК * сумата от 738 лева, представляваща дължи стойност за доставка и транспорт на бетон, съгласно сключен между страните договор от 31.10.2024 г., на основание чл. 327 ТЗ;

10/ с искане да се осъди „*“ АД, ЕИК * да заплати на „*“ ООД, ЕИК * сумата от 61.47 лева, представляваща дължима лихва за забава върху сумата от 738 лева, дължима за периода от 03.11.2024 г. до 10.06.2025 г., на основание чл. 86 ЗЗД;

11/ с искане да се осъди „*“ АД, ЕИК * да заплати на „*“ ООД, ЕИК * сумата от 407,40 лева, представляваща дължима стойност за доставка и транспорт на бетон, съгласно сключен между страните договор от 25.11.2024 г., на основание чл. 327 ТЗ;

12/ с искане да се осъди „*“ АД, ЕИК * да заплати на „*“ ООД, ЕИК * сумата от 28,69 лева, представляваща дължима лихва за забава върху сумата от 407,40 лева, дължима за периода от 03.11.2024 г. до 10.06.2025 г., на основание чл. 86 ЗЗД.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: Между страните са сключени шест неформални договора за покупко – продажба на бетон и доставката му от дати: 31.07.2024 г., 20.08.2024 г., 31.08.2024 г., 31.10.2024 г., 31.10.2024 г. и 25.11.2024 г. Твърди, че е изправна страна по всеки един от договорите като е доставил и транспортирал поръчаният по всеки договор бетон. Липсва заплащане на дължимата договорена цена по всеки от договорите както следва: по първия сумата от 36.20 лева с ДДС, по втория - 2741.96 лева с ДДС, по третия - 3389 лева с ДДС, по четвъртия - 2424 лева с ДДС, по петия – 738 с ДДС и по шестия – 407.40 лева. Твърди, че ответникът е в забава относно заплащането стойността на всеки от договорите като падежът за заплащане на сумите по първия договор настъпва на 31.07.2024 г., на втория – на 01.09.2024 г., на третия – на 19.09.2024 г., на четвъртия – на 04.11.2024 г., на петия – на 02.11.2024 г. и на 2 шестия – на 407.40 лева. С оглед липсата на заплащане на сумите, твърди че е налице забава на ответника и претендира обезщетение за забава в размер както следва 4.30 лева върху сумата от 36.20 лева за периода от 01.08.2024 г. до 10.06.2025 г.; сумата от 292.75 лева върху сумата от 2741.96 лева за периода от 02.09.2024 г. до 10.06.2025 г.; сумата от 338.78 лева върху сумата от 3389 лева за периода от 20.09.2024 г. до 10.06.2025 г.; сумата от 200.07 лева върху сумата от 2424 лева за периода от 05.11.2024 г. до 10.06.2025 г.; сумата от 61.47 лева върху сумата от 738 лева за периода от 03.11.2024 г. до 10.06.2025 г. и сумата от 28.69 лева върху сумата от 407.40 лева, дължима за периода от 07.12.2024 г. до 10.06.2025 г. Искането е за уважаване на исковата претенция и присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК не е депозиран отговор от страна на ответника.

Първото по делото заседание е проведено на 27.11.2025 г., като редовно призованият ответник не се е явил и не е изпратил представител. Не е направено и искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. Ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение чрез процесуалния представител, с надлежно пълномощно по делото.

Видно от приложените по делото книжа, на ответника са били указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и неявяване в съдебно заседание. Уведомен е двукратно за възможността за постановяване на неприсъствено решение срещу него и предпоставките, при настъпване на които процесуалният закон предвижда това – с разпореждането по чл. 131 ГПК /връчено му на 04.08.2025 г./ и с определението за насрочване, постановено по реда на чл. 140 ГПК /връчено му на 30.09.2025 г./. Ответникът при проявената пасивност, а именно липса на ангажиран отговор и становище по основателността на исковата претенция в първото по делото с.з., реално не е оспорил изложените в исковата молба твърдения.

Съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1 ГПК. Ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба, не се явява в проведеното по делото съдебно заседание /за което е редовно призован/, не е направил и искане за разглеждането му в негово отсъствие. На ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и неявяването му в съдебно заседание, съобразно изискванията на чл.

239, ал. 1, т. 1 от ГПК.

За обстоятелствата, формиращи елементите на фактическия състав на основанието на претенцията, ищецът е ангажирал писмени доказателства фактура № */31.07.2024 г., фактура № */20.08.2024 г., фактура № */31.08.2024 г., фактура № **********/31.10.2024 г., фактура № */31.10.2024 г., фактура № */25.11.2024 г., които съответстват на твърденията му и които не са оспорени от страна на ответника. Тези писмени доказателства се преценяват като достатъчни, с оглед доказване на относимите правнорелевантни факти.

Предвид горното, преценени в тяхната съвкупност, доказателствата по делото 3 обуславят извод за вероятната основателност на претенциите, както по основание, така и по размер. По тези съображения, съдът установява наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл. 239 ГПК, поради което и претенцията следва да се уважи по този ред, без да се излагат мотиви по съществото на спора, на основание чл. 239, ал. 2 ГПК.

По отношение на разноските:

Ищецът е отправил искане за присъждане на сторените разноски, както за настоящото производство, така и за проведеното преди това обезпечително производство като представя и списък по чл. 80 ГПК. Сумите, направени като разход за обезпечителното производство подлежат на присъждане в исковото такова, с оглед постановките на Тълкувателно решение № 6/2012 г. по описа на ОСГТК на ВКС, т.5. На основание чл. 78 ГПК и предвид гореизложените мотиви, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 476,52 лева, заплатена държавна такса за исковото производство; 1700 лева – адвокатско възнаграждение за исковото производство, както и сумата от 45 лева, представляваща държавна такса за образуване на ч. гр. д. № 7678/2025 г. по описа на Районен съд - град * и сумата от 850 лева, заплатено адвокатско възнаграждение за обезпечаване на иска.

По изложените съображения и на осн. чл. 239, ал.2 ГПК, съдът РЕШИ:

ОСЪЖДА „*“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: град *, ул. „* да заплати на „*“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: с.

О*, ул. „* сумата от 36.20 лева, представляваща дължима стойност за доставка и транспорт на бетон, съгласно сключен между страните договор от 31.07.2024 г., за чиято дължимост е издадена фактура № */31.07.2024 г., на основание чл. 327 ТЗ

ОСЪЖДА „*“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: град *, ул. „* да заплати на „*“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: с.

О*, ул. „* сумата от 4.30 лева, представляваща дължима лихва за забава върху сумата от 36.20 лева, дължима за периода от 01.08.2024 г. до 10.06.2025 г., на основание чл. 86 ЗЗД

ОСЪЖДА „*“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: град *, ул. „* да заплати на „*“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: с.

О*, ул. „* сумата от 2741.96 лева, представляваща дължима стойност за доставка и транспорт на бетон, съгласно сключен между страните договор от 20.08.2024 г., за чиято дължимост е издадена фактура № */20.08.2024 г., на основание чл. 327 ТЗ

ОСЪЖДА „*“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: град *, ул. „* да заплати на „*“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: с.

О*, ул. „* 4 сумата от 292.75 лева, представляваща дължима лихва за забава 4 върху сумата от 2741.96 лева, дължима за периода от 02.09.2024 г. до 10.06.2025 г., на основание чл. 86 ЗЗД

ОСЪЖДА „*“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: град *, ул. „* да заплати на „*“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: с.

О*, ул. „* сумата от 3389 лева, представляваща дължима стойност за доставка и транспорт на бетон, съгласно сключен между страните договор от 31.08.2024 г. за чиято дължимост е издадена фактура № */31.08.2024 г., на основание чл. 327 ТЗ

ОСЪЖДА „*“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: град *, ул. „* да заплати на „*“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: с.

О*, ул. „* сумата от 338.78 лева, представляваща дължима лихва за забава върху сумата от 3389 лева, дължима за периода от 20.09.2024 г. до 10.06.2025 г., на основание чл. 86 ЗЗД

ОСЪЖДА „*“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: град *, ул. „* да заплати на „*“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: с.

О*, ул. „* сумата от 2424 лева, представляваща дължистойност за доставка и транспорт на бетон, съгласно сключен между страните договор от 31.10.2024 г., за чиято дължимост е издадена фактура № **********/31.10.2024 г., на основание чл. 327 ТЗ

ОСЪЖДА „*“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: град *, ул. „* да заплати на „*“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: с.

О*, ул. „* сумата от 200.07 лева, представляваща дължима лихва за забава върху сумата от 2424 лева, дължима за периода от 05.11.2024 г. до 10.06.2025 г., на основание чл. 86 ЗЗД

ОСЪЖДА „*“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: град *, ул. „* да заплати на „*“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: с.

О*, ул. „* сумата от 738 лева, представляваща дължи стойност за доставка и транспорт на бетон, съгласно сключен между страните договор от 31.10.2024 г., за чиято дължимост е издадена фактура № */31.10.2024 г. на основание чл.

327 ТЗ

ОСЪЖДА „*“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: град *, ул. „* да заплати на „*“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: с.