Решение № 443 от 29.04.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 443 гр. София , 28.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на първи април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Елизабет Петрова

Катерина Рачева

Мария Райкинска като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело № 20201000503985 по описа за 2020 година при участието на секретар Павлина Христова, за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение № 2733 от 22.06.2020 г. по гр. дело № 196 по описа за 2019 г. Окръжен съд Благоевград е отхвърлил иска на В. Г. М. срещу „Лев инс“ АД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 120 000 (сто и двадесет хиляди) лева за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на баща й Г. М. , починал в резултат на ПТП на 10.09.2014 г., извършено на кръстовището на бул. „Свобода“ и ул. за кв. Спартак, при управлението на МПС МОДЕЛ „Ситроен берлинго рег.номер ДКН *** , за което МПС е имало сключена гражданска отговорност, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на увреждането – 10.09.2014 г. до окончателното й изплащане.

Подадена е въззивна жалба от В. Г. М. чрез адвокат И.Ч. с искане за отмяна на решението и доказателствено искане за назначаване на АТЕ. Жалбоподателят се позовава и на нарушение на състезателното начало в процеса, като не му е дадена възможност да изрази становище по постъпилия отговор на искова молба, без да прави искане към настоящата инстанция в тази връзка.

Постъпил е отговор, в който жалбата се оспорва и се възразява срещу доказателственото искане.

Доказателственото искане е уважено от въззивната инстанция, като е изслушана АТЕ, изготвена от инж. д-р М. Г. М. със задачи: 1. Да се определи конкретното място на удара между велосипеда и лекия автомобил по ширина и дължина на пътното платно, съобразно обективните находки, отразени в протокола за оглед на местопроизшествие от досъдебното 1 производство, като се изготви скица на местопроизшествието с отбелязване на вертикалната и хоризонтална пътна маркировка. 2.Каква видимост е имал и каква маневра е предприел водачът на лекия автомобил Ситроен Берлинго - Х. Т., за да избегне удара с велосипедиста и навлязъл ли е в насрещното платно при тази маневра? 3.

Налице ли са конкретни обективни находки в протокола за оглед на местопроизшествие със схема и фотоалбум към същия, които да изключват възможността мастото на удара меду лекия автомобил и велосипедиста да е в непосредствена близост до мястото, на което е отразен падналия върху пътното платно велосипед на скицата? 4. Какво е мястото на контактния удар между велосипеда и автомобила – с кои части на автомобила и тялото на пострадалия е осъществен удар? Възможно ли е обективно със счупено дясно огледало на лекия автомобил Ситроен Берлинго да бъдат преместени едновременно и велосипеда и велосипедиста до мястото, на което е отразен падналия върху пътното платно велосибед след удара? 5. Ако водачът на лекия автомобил Ситроен Берлинго бе предприел „аварийно спиране"/ а евентуално и според отговорите на предходните въпроси - и без да навлиза в насрещната лента, съобразно приетите скорости на движение на участниците в ПТП/, това би ли дало възможност на велосипедиста да пресече точката на удара без да се стигне до контакт между тях?

Предотвратим ли е бил ударът за водача на автомобила, от момента в който е възприел опасност на пътя?

При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни с правно основание чл. 432 от КЗ.

Пред въззивната инстанция не е спорно, че на 10.09.2014 г. в град *** в пътен инцидент са участвали застрахован при ответника водач на МПС „Ситроен Берлинго“ и водач на двуколесно превозно средство, като последният е получил травми, както и че ищцата е дъщеря на пострадалия при ПТП, загинал десет дни по-късно. Спорно е наличието на елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане, ако е налице деликт, какво е справедливото обезщетение за неимуществени вреди и налице ли е принос на загиналия и в каква степен за настъпване на инцидента, а оттам и на вредите на ищцата.

Предявеният иск е с правно основание чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.), вр. с чл. 45 от ЗЗД, вр. чл.86, ал. 1 от ЗЗД. Първата инстанция е квалифицирала иска по чл. 432, ал. 1 КЗ, но тъй като предпоставките за уважаването му са същите като по отменения КЗ, а и поради непосочването на правно основание, на което е разгледан искът в диспозитива на решението, не се налага обезсилването му.

По спорния въпрос за наличието на деликт въззивният съд намира следното.

Твърденията в исковата молба са, че Г. М. се движел по булевард „Свобода“ в участъка от кръстовището между булевард „Свобода“ с булевард „Стефан Стамболов“, в посока към изхода на гр. ***. Управлявал велосипед, преправен от мотопед, но без двигател, задвижван единствено с педали и мускулната сила на водача. Малко преди да стигне кръстовището с улицата, водеща от булевард „Свобода“ за жк „Спартак, М. бил застигнат от автомобил марка „Ситроен“, модел „Берлинго“, управляван от Х. Т., който нарушил задълженията си като водач на МПС да го контролира постоянно, така че ако възникне опасност за движението, да може да я предотврати и преминавайки покрай движещия се в същата посока на движение М., го закачил с предно дясно огледало на автомобила, в резултат на което последният загубил управлението на велосипеда и паднал върху пътната настилка 2 вдясно по посока на движението.

Твърденият в исковата молба механизъм не се установява от събраните по делото доказателства. И двете вещи лица, автоексперти, изслушани от първата и от настоящата инстанция, работили въз основа на констативен протокол за ПТП с пострадали лица, протокол за оглед на местопроизшествие и свидетелските показания, дадени в досъдебно производство, представят скици на местопроизшествието и описват механизъм, при който М. се е спускал от жк „Спартак“ по улицата, водеща към кръстовището с ул. „Свобода“, не е спрял на знак „Стоп! Пропусни движещите се по пътя с предимство“ преди кръстовището и се е ударил странично в преминаващия през кръстовището движещ се по ул. „Свобода“ автомобил. Вещото лице, разпитано от първата инстанция, обосновано е изложило обстоятелствата, поради които ударът не може да е резултат от успоредно движение.

Съгласно заключението на АТЕ, изготвено от инж. С., прието от ОС Благоевград, механизмът на инцидента е следният. На 14.09.2014 г., около 06,45 часа, в гр. *** по бул.

„Свобода” в посока Г1П-1 се е движил лек автомобил „Ситроен” модел „Берлинго” с per. № ***, управляван от правоспособния водач Х. Т. от гр. *** - на 28 г. със скорост 40 км/ч. На кръстовището с улицата, водеща към ж.к. „Спартак”, отдясно е приближавал велосипедистът Г. К. М. - на 58 г. от гр. ***. Той се е спускал по наклонената улица с велосипед с неизправна спирачна система, като се е движил със скорост 14 км/ч.

Велосипедистът, без да спира на знака „Стоп”, е започнал да навлиза в пешеходната пътека.

Когато е изминал около 1,0м от пешеходната пътека и е бил на разстояние 6,3м от мястото на удара, водачът на лекия автомобил е реагирал, като е задействал спирачната система и е отклонил автомобила наляво, но въпреки това не успял да предотврати удара. Разстоянието до удара в момента на реакция на водача на лекия автомобил е било 18 м. Велосипедистът навлязъл в кръстовището под ъгъл около 146°. Ударът е приплъзващ, страничен.

Първоначалният контакт между велосипеда и автомобила е между багажника над предната гума на велосипеда и предния десен калник на автомобила. Последвал е удар с дясната частна вилката на велосипеда на височина ок. 30 см над асфалта с прага на автомобила и едновременно с това с дясната си ръка велосипедистът е ударил дясното странично огледало.

От приетата от въззивната инстанция АТЕ, неоспорена от страните и от приложените документи от досъдебното производство се установяват следните изходни данни за определяне на поведението на участниците в ПТП. Инцидентът е станал на Т-образно кръстовище, регулирано с вертикална сигнализация. Платното за движение на ул. „Свобода“ е двупосочно с по една лента за движение във посока, разделени с маркировка тип M 1 „Единична непрекъсната линия“, която е прекъсната в района на кръстовището.

Широчината на платното за движение е 10,4 т. В посока от гр. *** към изхода на града и главен път ПП-1, Е 79, дясната лента е с широчина 5,4 m, а лявата - 5 ш. Пътното покритие е сух асфалт. По посока на огледа, наклонът е леко възходящ. Десният тротоар е с широчина 2,1 m и е отделен от платното за движение с парапет с височина 0,9 m и бордюр 0,1 т.

Вдясно е разположена стена с височина 0,64 т, следвана от насип с височина 2,2 m - 2,6 m спрямо височината на асфалтовото покритие, върху който се наблюдава храстовидна растителност. Платното за движение от ж. к. „Спартак“ към ул. „Свобода“ е с широчина 9,6 m и е с наклон при спускане към кръстовището и остри завои. Наклонът е променлив, като на 65 m преди кръстовището е 16%, а на 25 m - 6,6 %. Минималният радиус на завоя непосредствено преди кръстовището, измерен по дясната граница на платното за движение е около 15 m. В района на ПТП е налична следната вертикална сигнализация: - пътен знак за велосипедиста: Б2 - „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство“, разположен на 3 3 m преди кръстовището; пътен знак за водача на автомобила: БЗ — „Път с предимство“, разположен на 4 m преди кръстовището. Участниците в инцидента са лек автомобил марка „Ситроен“ модел „Берлинго“, управляван от Х. К. Т., движещ се по ул. „Свобода“ и мотопед без двигател и без регистрационен номер, управляван от Г. К. М., спускащ се по платното за движение от ж. к. „Спартак“ към ул. „Свобода“ . При огледа на спирачната система на превозното средство се вижда, че липсва механизъм за задействане върху дясната ръкохватка. От кормилото започва жило, което не е свързано към спирачната уредба, а достига до средната част на рамката, където е краят му. На лява ръкохватка има поставен механизъм за задействане на спирачната уредба, към който е свързано жило, намотано на възел и разположено извън предвидения канал, през който трябва да преминава. Жилото не е закрепено неподвижно. При опит за задействане на спирачния механизъм на лявата ръкохватка на кормилото, жилото се опъва, но не се задейства спирачната система. При завъртане на педалите на заден ход същите, както и веригата се движат свободно. В долната част на вилката липсва двигател.

Механизмът, въз основа на който вещото лице пред настоящата инстанция прави изводите си, е същият като описания от вещото лице пред първата инстанция. Относно мястото на удара двете вещи лица имат едни и същи изводи и са категорични, че ударът е приплъзващ, страничен между десен праг на л. а. „Ситроен“ и дясната част на предна вилка и предно колело на велосипеда.

И двете вещи лица приемат, че скоростта на автомобила към момента на удара е приблизително 39 км/ч, а на велосипедиста – приблизително 16 км/ч. От значение за наличието на деликт е поведението на водача на автомобила. При съобразяване на изводите на вещите лица и писмените доказателства, представени по делото, въззивният съд намира, че не са налице елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане. На първо място, механизмът, описан в исковата молба, не се установява по делото и искът може да бъде отхвърлен само на това основание – застрахованият водач не е преминал покрай движещия се в същата пътна лента велосипедист. На второ място, при преценка на установения от вещите лица механизъм се налага извод, че няма причинна връзка между противоправно поведение на застрахования водач и настъпилите телесни увреждания, а впоследствие и смърт на бащата на ищцата.

Според вещото лице инж. М. скоростта на автомобила в момента, в който е могъл да възприеме опасността на пътя – наличието на велосипед – 30 метра преди мястото на удара, е 52 км/ч, като ударът е бил непредотвратим за него при аварийно спиране, тъй като времето, необходимо да спре, е 3,47 s, а времето, с което разполага до момента на удара е 2,37 s. Ударът е непредотвратим и при скорост от 50 км/ч, колкото е максимално допустимата скорост за населено място: като времето, необходимо да спре, е 3,38 s, а времето до момента на удара е 2,67 s. Ето защо, липсва причинна връзка между незначителното превишение от 2 км/ч и настъпилия удар, тъй като той би настъпил и ако водачът управляваше с разрешената скорост от 50 км/ч в момента, в който за пръв път е възприел велосипедиста. Неоснователни са оплакванията, че е налице деликт, тъй като водачът не е спрял, което според жалбоподателя е единствената допустима спасителна маневра, а е навлязъл в насрещното движение в опит да избегне удара. Заключението на инж. М. налага категоричен извод, че дори и да беше предприета маневра аварийно спиране от шофьора, удар пак щеше да настъпи, но в друга част на автомобила, като този извод е същият и за скорост от 50 км/ч, и за скорост от 52 км/ч. Ето защо предприетата от водача маневра навлизане в насрещното движение с цел отдалечаване от велосипедиста и 4 избягване на удара може да се квалифицира като спасителна и няма нарушение на чл. 20, ал.