Решение № 260021 от 15.03.2021, Окръжен съд - Шумен

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260021 15.03.2021г. гр.Шумен

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Шуменският окръжен съд наказателна колегия

На петнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове: 1. Светлин Стефанов

2. Румяна Райкова

Секретар Станислава Стойчева

Прокурор Яна Николова

Сложи за разглеждане докладваното от окръжния съдия

Р.Райкова

ВНОХД № 22 по описа за 2021г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.318 и сл. от НПК.

С

Присъда № 260002/06.01.2021г. по НОХД № 1698 по описа за 2020г, Шуменският районен съд, е признал подсъдимия Д.А.И., за виновен в това, че на 28.01.2019г. в гр. Шумен, пред надлежен орган на властта – Втори състав на ШРС, като свидетел по НОХД № 2758/2018г. по описа на Районен съд - Шумен, устно и съзнателно е потвърдил неистина - че той е управлявал т.а. „*****“ с рег. № ****, а баща му А.И.С.се возил в автомобила, когато на 29.07.2018г. в с. Илия Блъсково, обл. Шумен спрял в близост до настъпило пътно транспортно произшествие, излязъл от автомобила и тръгнал към с. Дибич, след като се върнал обратно, автомобила бил на мястото, където първоначално го оставил и там заварил служителите на реда да съставят акт за установяване на административно нарушение на баща му, поради което и на основание чл. 290 ал.1 от НК и чл.54 от НК го осъдил на четири месеца лишаване от свобода, като на основание чл.66 ал.1 от НК отложил изпълнението на така наложеното наказание за срок от три години.

Така постановеният съдебен акт е обжалван от защитника на подсъдимия. В жалбата се сочи, че присъдата е постановена при нарушаване на закона, съществено нарушение на процесуалните правила, както и че наложеното наказание е явно несправедливо.

Прави алтернативни искания – да бъде постановена нова присъда и да бъде оправдан изцяло подсъдимият, да бъде отменена присъдата и делото върнато на прокурора или да бъде изменена присъдата. Представя допълнителни мотиви към жалбата, в които обстойно излага съображенията си.

В съдебно заседание представителят на

Шуменска окръжна прокуратура счита, че жалбата е допустима, но неоснователна. Смята, че всички доводи в жалбата за допуснати процесуални нарушения и неправилност на присъдата са били наведени и пред първата инстанция и по тях е изложил становище както прокурорът пред първата инстанция в пледоарията си, така и съдът в мотивите си, а тъй като не са изложени нови пред настоящата инстанция, няма и какво да добави. Акцентира, че в хода на досъдебното производство подсъдимият първоначално е признал, че е излъгал пред органите на реда, след което се е отказал от тези свои показания и смята, че темпорално първите дадени от него показания би трябвало да са най-близки до истината. Моли да бъде потвърдена присъдата на Шуменския районен съд.

Защитникът на подс.И. – адв. Ф.Л. в съдебно заседание поддържа жалбата и допълнителното писмено изложение към нея и развива подробно доводите си. Смята, че обвинението и присъдата почиват на предположение, обосновано от неправилно тълкуване на думите на подзащитния му. Сочи, че не са отстранени пороците на обвинението при връщането на делото и на подзащитният му е предявено неясно обвинение, което му пречи да се защитава както на досъдебното, така и на съдебното производство. Според него възраженията на защитата не са били обсъдени в мотивите на съда, което е процесуално нарушение, водещо само по себе си до основание за отмяна на присъдата като немотивирана. Посочва, че прокурорът не е взел отношение по възражението му, че първоинстанционния съд се е позовал на част от обясненията на подсъдимия, които не са приобщени към делото по необходимия процесуален ред.

Акцентира, че според него наречието „както“ е употребено некоректно и подвеждащо, тъй като всъщност прокурорът е употребил „където“, а в показанията си доверителят му е казал „както“. Според него тази малка дума обръща много и изцяло значението на казаното от него. Развива обстойно доводите си и моли за отмяна на постановената осъдителна присъда и оправдаване на подзащитния му или за връщане на делото за ново разглеждане.

Жалбата е допустима, а разгледана по същество е частично основателна.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и като провери изцяло правилността на обжалваната присъда съобразно изискванията на чл. 312-314 от НПК, намира за установено следното:

За да постанови присъдата си, районният съд е събрал провел съдебно следствие по общия ред, като събрал множество писмени доказателства приобщени на основание чл.283 от НПК, които е обсъдил задълбочено. След обстойния им анализ, съдът е приел от фактическа страна, че:

В края на 2018г. в Шуменски районен съд било образувано НОХД № 2758/2028г. с подсъдим А.И.С./баща на подсъдимия по настоящото наказателно производство/, за извършено от него на 29.07.2028г. в с. Илия Блъсково престъпление по чл. 343б ал.1 от НК.

Престъплението било установено на посочената дата и място при проверка от служители на сектор ПП при ОДМВР гр. Шумен. Повод за проверката бил фактът, че в близост до обслужваното от тях местопроизшествие паркирал т.а. микробус „****с рег. № ****. С. започнал да пречи на обслужващите местопроизшествието и те му разпоредили да го напусне и да не пречи на полицейските служители. Последният бил във видимо пияно състояние, но въпреки това се качил в микробуса паркиран до местопроизшествието и го подкарал в посока селото. Тогава бил спрян от органите на реда и му била извършена проверка, като било установено наличие на алкохол в кръвта му в размер на 2.58 промила.

На

28.01.2019г. в съдебно заседание по НОХД № 2758/2018г. по описа на Шуменския районен съд, пред втори състав на същия съд, който разглеждал делото, подсъдимия Д.А.И. /син на С./ се явил да даде показания по делото в качеството на свидетел. Подсъдимият И. в желанието си да помогне на баща си, решил да лъжесвидетелства, въпреки, че му е била разяснена отговорността по чл. 290 ал.1 от НК. В изпълнение на намерението си подс. И. потвърдил неистината, че на 29.07.2018г. той управлявал т.а. „*****“ с рег. № *****и спрял в близост до настъпилото транспортно произшествие. С него бил баща му, който останал на място, а подс. И. *** за да си вземе документите.

След като се върнал обратно, автомобилът бил на мястото, където го оставил. Там заварил служителите на реда да съставят АУАН на баща му. Подс. И. се опитал да им обясни , че всъщност той бил управлявал автомобила, но те не му повярвали.

С присъда № 3/28.01.2019г. влязла в законна сила на 13.02.2019г. ШРС признал за виновен А.И.С.в извършване на престъпление по чл. 343б ал.1 от НК. В мотивите си съдът не кредитирал показанията на свид.И., като констатирал, че противоречат на останалите свидетелски показания и доказателствен материал и че бил заинтересован от изхода на делото на баща си.

При така установената фактическа обстановка, районният съд е приел от правна страна, че от обективна и субективна страна подсъдимият И. е осъществил състава на престъплението по чл.290 ал.1 от НК. Така установената от районния съд фактическа обстановка се възприема изцяло от въззивния съд. Както фактическите констатации, така и правните изводи на районния съд, се споделят изцяло от настоящия съдебен състав, защото почиват на вярна и точна интерпретация на събраните по делото доказателства. Въпросът за авторството на деянието е намерил своето правилно разрешение в обжалваната присъда. Обосновано първата инстанция е приела, че подсъдимият е извършил конкретното престъпление в което е обвинен. В тази насока са преди всичко писмените доказателства по делото съдържащи се по приложеното и приобщено НОХД № 2758/2028г. на ШРС с подсъдим А.И.С.– баща на подсъдимия по настоящото наказателно производство, което е било приобщено по реда на чл.283 от НПК. Изводът на съда, че подсъдимият И. е извършил процесното деяние, не е произволен и извеждащ се от неправилен прочит на писмените доказателства. Безспорно е по делото, че с влязла в законна сила присъда А.И.С.– баща на подсъдимия е признат за виновен, че е управлявал МПС след употреба на алкохол – с концентрация на алкохол в кръвта си. Безспорно е установено по настоящото дело, че в хода на съдебното производство срещу A. С., по искане направено в съдебно заседание от защитника и уточнено с писмена молба е бил допуснат до разпит и призован като свидетел Д.И.. Същият е бил предупреден от съда за наказателната отговорност по чл.290 от НК – л.34 от съдебното дело по НОХД №2758/2018г. на ШРС. В качеството си на свидетел по посоченото дело, Д.И. е бил разпитан в открито съдебно заседание, проведено на 28.01.2019 г. и е дал показания, като е заявил, „…качихме се в буса, отидохме до с.Илия Блъсково и баща ми каза да спра „БМВ“-то. Спрях там, слезе от моята страна… нямаше я книжката у мен и реших да оставя буса там и да тръгна пеша за Дибич….. закарах го до местопроизшествието….. писаха му акта точно на мястото на произшествието до буса, както бях оставил буса…“ Т.е. подсъдимият разпитван като свидетел безспорно е заявил пред съд, че на 29.07.2018г. в с.Илия Блъсково, обл.Шумен именно той е управлявал товарен автомобил „*****“ с рег. № **** и именно той е спрял в близост до настъпилото произшествие, като е твърдял, че баща му A. С. се е возил в микробуса, а не го е шофирал и е останал на място, докато самият подсъдим И. ***, за да си вземе документите и след това когато се върнал обратно, автомобилът бил на мястото, както го оставил. Т.е. подс.Д.И. разпитан като свидетел по НОХД № 2758/2020г. на ШРС е депозирал показания в подкрепа на развитата от баща му подс. A. С. защитна теза, твърдейки, че синът е управлявал автомобила, а не бащата. Изпълнителното деяние на разследваното престъпление по НОХД № 2758/2018г. на ШРС е именно управлението на МПС след употреба на алкохол и именно това е същественият момент по настоящото дело – дали подс.И. е лъжесвидетелствал за това обстоятелство. Показанията дадени от подсъдимият Д.А.И., като свидетел по посоченото наказателно производство не били кредитирани от съда като достоверни при постановяване на присъдата по НОХД № 2758/2018г. по описа на ШРС. В мотивите си към нея съдът е посочил, че „… Съдът не кредитира показанията на свидетеля Д.А.И., тъй като същия е пряко заинтересован от изхода на делото – баща му е подсъдим. Освен заинтересоваността, съдът намира, че показанията на свидетеля Д.И. са в противоречие с всички останали свидетелски показания, още повече, че същия посочи прокурора като лице присъствало на местопроизшествието. Вярно, че трима от четиримата свидетели не са видели пристигането на въпросния микробус на местопроизшествието, но процесното наказателно производство е образувано и подсъдимия е предаден на съд за управление на МПС след употреба на алкохол, което той е извършил след като полицаите са му направили забележка да не стои на пътното платно. И двамата свидетели К. и К., под страх от наказателна отговорност за лъжесвидетелстване дадоха показания, че подсъдимия се е качил в микробуса и е потеглил за с. Илия Блъсково, а те са го последвали.“. Тази присъда с тези мотиви е влязла в законна сила. Няма никакво значение дали е била обжалвана или не и кога е влязла в сила. Същественият момент за настоящото дело е, че присъдата е влязла в сила и че с нея ШРС е приел, че показанията на И. не са достоверни. В настоящото наказателно производство не е необходимо да се проверяват отново фактите, които са подлежали на установяване по НОХД № 2758/2018г. на ШРС – дали подс.С. е управлявал МПС след употреба на алкохол и не е необходимо да се разпитват като свидетели нито бащата A. С., нито свидетелите разпитвани в хода на досъдебното и съдебното производство по посоченото дело. Първоинстанционният съд не е пропуснал както твърди защитата, да събира такива доказателства, защото въобще не се налага да събира доказателства относно факти за доказване по друго дело. По делата за лъжесвидетелстване имат особена значимост писмените доказателства, като е възможно да не се разпитват свидетели и подсъдими по делото по което прокуратурата твърди, че се е лъжесвидетелствало. Това се установява чрез прилагането и приемането на съответното ДП и НОХД по реда на чл.283 от НПК. В същото време подсъдимият – обвинен, че е лъжесвидетелствал, има право да даде обяснения или да откаже да дава такива. В случая подс.И. е дал обяснения в хода на досъдебното производство, но те не са приобщени по предвидения ред по чл.279 от НПК и поради това при постановяване на присъдата, решаващият съд не следва да се ползва от тях. В този смисъл първоинстанционният съд действително е допуснал посоченото от защитата процесуално нарушение позовавайки се на обяснения, които не е приобщил по надлежния ред, но настоящата инстанция при обсъждане на въпросите относно авторството на деянието ги изключва от доказателствената маса и не ги взема предвид. По този начин се отстранява допуснатото от първоинстанционния съд процесуално нарушение. Неприобщаването на дадените в хода на ДП обяснения и липсата на обяснения на отсъстващия от страната подсъдим в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, действително лишава доказателствената съвкупност от важни преки доказателства, но това процесуално поведение е право на подсъдимия и избор на защитата – да лиши доказателствената маса от своите обяснения. Право на подсъдимия е да избере да даде или да не даде обяснения. В конкретния случай подс.И. има договорен защитник и поради отсъствието му от страната делото се гледа в негово отсъствие, поради което са събрани обясненията му в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд.

Разпечатката съдържа 35 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9c1284c9-60e8-4f36-87b2-ff71584be5db