Решение № 1236 от 15.07.2016, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

В

ИМЕТО НА НАРОДА гр.София,

….….. 2016 г.

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ—14 с-в в открито съдебно заседание на четиринадесети юни две хиляди и шестнадесета година в състав :

Председател: Зорница Гладилова

При секретаря Е.Г. като разгледа гр.д. № 4563 по описа за 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.365 и сл. от ГПК.

Ищците „А.Е.” ООД, „З.” ООД, „З.К.” ООД, „З. ***

ООД и „К.И.” ООД твърдят, че имат качеството на вложители съгласно § 1, т. 3 от ДР на Закона за Г. на В. в банките (ЗГВБ), притежават влог по смисъла на § 1, т. 3 от ДР същия закон, като размерът на сумите, които им се дължат, попада в обхвата на чл. 4 от ЗГВБ.

Въпреки това, бил налице отказ за включване в списъка по чл.7, ал. 3 от Наредба № 23 за условията и реда за изплащане на суми по влогове в Б. с отнет лиценз до гарантирания размер, поради което на основание чл. 10, ал. 2 от Наредбата, те предявяват искове срещу Ф.а, като лице, което следва да изплати сумите по В..

На 21.12.2013 г. бил сключен Рамков договор за платежни услуги за потребители (физически лица) между „К.Т.Б.” АД - в несъстоятелност и Б.Б., въз основа на който, чрез сключени Анекс № 128162/21.12.2013 г. и Анекс № 131476/21.01.2014 г. на името на Б.Б. като Депозитант били открити две банкови сметки - IBAN: ***: ******, в които били депозирани суми в евро и лева.

На 29.03.2014 г. Б.Б. сключил Договор за прехвърляне на вземане (цесия), с което прехвърля части от притежаваните от него вземания по откритите в „К.Т.Б.” АД - в несъстоятелност, две банкови сметки. Договорът бил сключен със нотариална заверка на подписите, вписан с per.№ 7592/29.03.2014 г. на нотариус Ал. Ч., per. № * на Нотариалната камара с район на действие: гр. София. С Договора за цесия ищците придобили вземания на Б.Б. към „К.Т.Б.” АД - в несъстоятелност, както следва:

1./ по банкова сметка ***: ***, произтичащи от Рамковия договор за платежни услуги от 21.12.2013 г. и Анекс № 128162/21.12.2013 г. към него, всеки от ищците придобил следните индивидуализирани по основание и размер вземания:

-

„А.Е.” ООД, с ЕИК **** - сума в размер на 82

000 евро - част от посоченото вземане,

-

„З.” ООД, с ЕИК **** - сума в размер на 82 000 евро - част от посоченото вземане,

-

„З.К.” ООД, с ЕИК **** - сума в размер на 81

600 евро - част от посоченото вземане,

-

„З.И.” ООД, с ЕИК **** - сума в размер на 77

900 евро - част от посоченото вземане,

-

„М.К.” ООД, с ЕИК **** - сума в размер на 77

900 евро - част от посоченото вземане,

-

„К.И.” ООД, с ЕИК **** - сума в размер на 73

750 евро - част от посоченото вземане

2./ по банкова сметка ***: ***, произтичащи от Рамковия договор за платежни услуги от 21.12.2013 г. и Анекс № 131476/21.01.2014 г. към него ищецът „Л.Е.” ООД придобил част от вземането, в размер на сумата от 80 266,67 лв.

За извършените прехвърляния на вземания, съобразно разпоредбите на ЗЗД, Б.Б., в качеството си на цедент уведомил „К.Т.Б.” АД - в несъстоятелност, чрез връчване на нотариална покана, удостоверяваща надлежното връчване на уведомлението при условия на чл. 47 от ТПК, приложими въз основа на чл. 50 от ЗННД.

Ищците не били включени в списъка по чл. 7, ал. 3 на Наредбата, за влога, който всеки от тях притежавал и направили възражения по реда на чл.10, ал.2 от Наредбата пред квесторите на 19.03.2015 г. С отговори от 23.03.2015 г. било отказано включването в списъка, тъй като до момента на подаване на възраженията Банката не била уведомена по реда на чл. 99 от ЗЗД за извършената цесия, а уведомлението било направено в периода след поставяне на Б.та под специален надзор. Отделно било посочено, че при прехвърляне на вземане по влог от един вложител на друго лице по време на специалния надзор с наложени мерки по чл. 116, ал. 2, т. 2 и 3 от ЗКИ, прехвърленото вземане не добива характеристиката на „влог” по смисъла на §1, т.1 от ДР на ЗГВР.

На 08.06.2015 г. били подадени възражения пред назначените синдици, които също не били уважени /отговор от синдиците от 11.06.2015 г./, поради липса на възможност за повторно разглеждане на възраженията според изискванията на Наредбата.

С писмо - покана с вх. номер 90-0125/18.06.2015 г. до Ф.а, с копие до „К.Т.Б.” АД /н./, заведено в Б.та под вх. номер 2799/18.06.2015 г. били приложени документи за основанията на вземанията, установяващи предпоставките за изплащане на сумите като гарантиран влог за всеки от ищците. Ф.ът бил уведомен и поканен да извърши плащане.

Ищците, в качеството им на вложители в „К.Т.Б.” АД /н./, чийто лиценз е отнет с Решение на БНБ, били защитени чрез института на гарантирания влог. Ищците притежавали качеството на вложители съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗГВБ и имали право съгласно приложимите законови и договорни условия да получат паричните средства по банкова сметка ***, произтичащи от временните положения в резултат на обичайни банкови сделки. Сумите по банковите сметки, до определените в ЗГВБ размери - 196 000 лв., които представлявали гарантиран влог съгласно легалното понятие в § 1, т. 3 от ДР на закона, според което това били „парични средства по банкова сметка ***, открита на името на едно или повече лица, или кредитни салда, произтичащи от временни положения в резултат на обичайни банкови сделки, които парични средства или кредитни салда банката била длъжна да плати обратно на вложителя съгласно приложимите законови и договорни условия. Ищците и техните суми по сметките не попадали в кръга на разпоредбата на чл. 5 от ЗГВБ, която определяла основанията за неизплащане на гарантираните размери на В. /в отговорите на квесторите от 23.03.2015 г. по направените на 19.03.2015 г. възражения не били посочени основания за отказ по хипотезите на чл. 5 от ЗГВБ/. Следователно, същите попадали в обхвата на разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗГВБ, според която Ф.ът гарантирал пълно изплащане на сумите по В. на едно лице в една банка независимо от броя и размера им до 196 000 лв.

Правото на ищците всеки от тях да получи съответната сума до гарантирания в закона размер произтичало от сключения Договор за прехвърляне на вземане с нотариална заверка на подписите на 29.03.2014 г., въз основа на който, след редовно извършеното уведомяване по смисъла на чл. 99 от ЗЗД, банката била длъжна да извърши плащането на сумите по В. на лицата, които на договорно основание се явявали оправомощени да ги получат като вложители. Неоснователни били твърденията на квесторите на Банката, изложени в отговорите от 23.03.2015 г. на възраженията от 19.03.2015 г., според които Банката не е уведомена за извършената цесия, тъй като уведомление не било залепвано, 16.06.2014 г. (понеделник) бил работен/присъствен ден и нямало удостоверяване на връчване. По силата на чл. 50 от ЗННД при връчването от нотариус на нотариални покани се спазвали правилата на чл. 37 - чл. 58 от ГПК. Когато нотариусът, респективно връчителят не намери адресата на посочения адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят бил длъжен да залепи уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато има достъп до пощенската кутия, следвало да се пусне уведомление и в нея. За да се приложи разпоредбата на чл.

47, ал. 5 от ГПК, трябвало да се изпълни процедурата по чл. 47, ал. 1 и 2 от ГПК. От представената нотариална покана било видно, че са удостоверени действията на връчителя съгласно чл.47, ал.1 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.47, ал.5 от ГПК, съобщението /поканата/ се считало за връчено с изтичане на двуседмичния срок за получаването му, който, съгласно чл. 47, ал. 2 течал от залепване на уведомлението, като датата на това поставяне - 16.06.2014 г., е удостоверена в нотариалната покана. Съгласно чл.47, ал.5 от ГПК с изтичането на срока след залепването на уведомлението за получаване на поканата, същата се считала връчена. Не било относимо обстоятелството дали денят за връчване е работен или почивен. Квесторите били посочили, че уведомлението е направено в периода след поставяне на Б.та под специален надзор /на 20.06.2014 г./, което противоречало на твърдението, че същата е уведомена за цесиите едва с направените възражения от 19.03.2015 г. Налице било признание, че Банката е уведомена след датата 20.06.2014 г., но преди отнемане на лиценза и на 06.11.2014 г., тъй като, ако се твърдяло, че уведомлението е извършено едва с възраженията, то в писмото следвало да се посочи, че Банката е уведомена след отнемане на лицензията, а не в преходния период между поставянето и под специален надзор и отнемането на лиценза.

Не било налице изключението, предвидено в чл.4, ал.3 от ЗГВБ, съгласно приложимата към казуса редакция на нормата, преди изменението й, в сила от 28.11.2014 г., поради което било неотносимо съвместното становище на Ф.а и БНБ до квесторите на Банката по отношение на извършените по време на специалния надзор цесии, с изх. № 20-0-0097/13.11.2014 г., потвърдено с писмо на председателя на УС на Ф.а с изх. № 20- 0-0063/23.12.2014 г., че при прехвърляне на вземане по влог от един вложител на друго лице по време на специалния надзор с наложени мерки по чл. 116, ал. 2, т. 2 и 3 от ЗКИ, прехвърленото вземане на добива характеристиката на „влог” по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗГВБ.

„К.Т.Б.” АД /н./ била уведомена от цедента за извършената цесия за извършената цесия с нотариалната покана, преди влизане в сила на измененията на текста на чл. 4, ал. 3 от ЗГВБ, направени с ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г. Разпоредбата на чл. 4, ал. 3 от ЗГВБ в приложимата към конкретния случай редакция гласяла, че разпоредбата на ал. 1 не се прилага спрямо лица, придобили права по влог в резултат на извършени разпоредителни действия с влога след вземане на решението на Българската народна банка по чл.23, ал.7. Процесната цесията била извършена на 29.03.2014 г.

- преди поставяне на Банката под специален надзор, и второ - Банката била уведомена за извършената цесия с нотариалната покана преди Решението на БНБ по чл.23, ал.1 от ЗГВБ, за отнемане на издадената лицензия за банкова дейност на търговската банка, което е от 06.11.2014 г. Разпоредбата на чл. 4, ал.

3 от ЗГВБ в посочената редакция била материално правна норма и доколкото с промените в закона не й е придадено обратно действие, същата влиза в сила от 28.11.2014 г. Съгласно изискванията на чл.4, ал.1 от Наредбата, в срока по чл.23, ал.4 от ЗГВБ – три работни дни от датата на решението на БНБ за отнемане на лиценза – 11.11.2014 г. квесторите, след като установят размера на задълженията на Банката към отделния вложител и размера на гаранцията, следвало да предоставят на хартиен носител и в електронна форма на управителния съвет на Ф.а подписана и подпечатана информация за всеки един вложител в Банката. Съгласно чл.4, ал. 2 от Наредбата, информацията съдържала данни за гарантирания размер по В. на съответния вложител, който нямал задължения към Банката и извършени разпоредителни действия с влогове по смисъла на чл. 4, ал.

3 ЗГВБ. Доколкото в отговорите на квесторите не се признавало наличието на гарантиран влог, в предоставената на Ф.а информация по чл.4, ал.1 от Наредбата, която е следвало да бъде предоставена на 11.11.2014 г., неправилно и без правно основание от страна на квесторите била приложена нормата на чл. 4, ал. 3 от ЗГВБ, в редакцията и към 28.11.2014 г.

Към момента на извършване на цесията, и към момента на уведомяване на Банката длъжник от цедента с нотариалната покана, и към крайния момент на преценката за установяване на размера на задълженията на Б.та към отделния вложител, а именно в срока по чл.23, ал.4 от ЗГВБ, т.е. до 11.11.2014 г., приложима била разпоредбата на чл.4, ал.З от ЗГВБ преди измененията и, в сила от 28.11.2014 г.

Становището на Ф.а и БНБ, че при прехвърляне на вземане по влог от един вложител на друго лице по време на специалния надзор с наложени мерки по чл. 116, ал. 2, т. 2 и 3 от ЗКИ, прехвърленото вземане не добива характеристиката на „влог ” по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗГВР, се основавало на текста на разпоредбата на чл.4, ал.3 от ЗГВБ, след изменението й, което било в сила от 28.11.2014 г.

Датата на становището 13.11.2014 г. предхождала нормативните изменения и същото било в противоречие със законовата регламентация /разпоредбата на ал.1 не се прилага спрямо лица, придобили права по влог в резултат на извършени разпоредителни действия с влога след вземане на решението на БНБ по чл.23, ал.1/.

Разпечатката съдържа 48 от 247 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9c123554-ba9d-4848-b555-64b0aa4ec12d