Решение № 395 от 14.03.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 395 гр. В., 13.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 13 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Сияна Генадиева при участието на секретаря Цветанка Ив. Кънева като разгледа докладваното от Сияна Генадиева Административно наказателно дело № 20223110203607 по описа за 2022 година За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на: Х. М. Х. ЕГН: ********** против Наказателно постановление № 23-0000619/19.07.2022 г., издадено от Директор на РД "АА"- град В., с което за нарушение нормата на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 3 от ЗДП вр. чл. 7, ал. 1, т. 3, б. "б" от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ му е било наложено административно наказание глоба в размер на 2500 лева на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, пр. 3 от ЗДвП.

В жалбата си въззивникът твърди, че НП е незаконосъобразно, защото е издадено при допускане на съществени процесуални нарушения и при нарушения на материалния закон. Същото не съответства на целта на закона и представлява явно несъответен отговор на деянието, което се претендира да е административно нарушение.

С жалбата се твърди, че възз. е получил нечетлив АУАН, което препятствало правото му на защита, тъй като не можел да разбере какво точно нарушение се претендира да е извършил. При измерването били установени отклонения в натоварванията, които не можело да бъдат определени като особено сериозни. Сочи се, че едва ли тези отклонения биха повишили риска относно безопасността на движението и биха способствали в решителна 1 степен за повреждането и преждевременното износване на пътната инфраструктура. Счита, че проверяващите органи не са компетентни да извършат проверка на въззивника и товара. С тези и други аргументи се иска отмяната на НП.

Въззивникът е призован не се явява и не се представлява по делото.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не се представлява. Депозира писмено становище.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 19.05.2022 г. свидетелят К. и негов колега, двамата инспектори в РД "АА" В., изпълнявали служебните си задължения като осъществявали пътен контрол. Същите се били позиционирали гр. В., ул.“Девня“ на 50 метра преди кръстовището с бул.“Република“. Около 12:35 часа, спрели за проверка въззивника, който управлявал съчленена композиция състояща се от товарен автомобил- влекач марка "Волво", кат. N3, с peг. № А6999НР, с прикачено полуремарке с peг. № СТ3793ЕН, собственост на превозвоча. В хода на проверката по представените от въззивника товарителница

№0000317039/19.05.2022 г. и пътен лист № 5812546/19.05.2022 г. те установили, че въззивникът извършва обществен превоз на товари - пшеница, по маршрут с. Беломорци - гр. В.. Било извършено замерване на съчленената композиция, ведно с товара, с електронна мобилна везна марка "Dini Argeo", модел "DFWKR, с поставен стикер за годност с № 01104, валиден до м.10.

2022 г. В следствие на замерването било установено, че водачът извършва превоз на товари с влекач полуремарке 3 оси с пневматично окачване и разстояние мужду осите 1.3метра по пътищата отворени за обществено ползване, като сборът от натоварването на трите оси било 29325кг., което надвишавало допустимата норма 24000кг., определена от Министъра на регионалното развитие и благоустройство (МРРБ) с 5325кг. По време на проверката въззивникът не представил квитанция за платена пътна такса за масата надвишаваща допустимите норми издадена от АПИ.

На място св. К. съставил на въззивника АУАН, в който посочил, че същият е нарушил нормата на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП вр. чл. 7, ал. 1, т. 3, б. "б" от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ, като представените от въззивника по време на проверката документи – пътен лист и товарителница 2 били иззети.

Актът бил надлежно предявен и връчен на въззивника, който го подписал с без да оспори фактическите констатации посочени в него.

Въз основа на така съставения акт и на материалите съдържащи се в административно-наказателната преписка Директорът на РД "Автомобилна администрация" –гр. В., счел, че няма спорни обстоятелства и издал процесното наказателно постановление, с което на основание чл. 183, ал. 1, т.

1 от ЗДвП наложил на въззивника административно наказание "глоба" в размер на 2500 лева за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 3 от ЗДвП .

Наказателното постановление било връчено лично на въззивника , като в законоустановения 14-дневен срок, депозирал жалба срещу горепосоченото НП.

Съдът напълно кредитира показанията на свидетеля К., тъй като същите са последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с писмените доказателства по делото.

Съдът кредитира и писмените материали по делото, тъй като същите кореспондират с установената по делото фактическа обстановка и не си противоречат.

Гореописаното се установява от приобщените материали по делотоот показанията на свидетеля И., дадени в съдебно заседание, АУАН, товарителница, пътен лист, измервания от ел. везна, заповед за компетентност и от останалите приети по делото писмени доказателства.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна –лице спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

При извършена служебна проверка за законосъобразност по 3 образуване и провеждане на административнонаказателното производство съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица, в сроковете по чл. 34 от

ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

Безспорно АУАН е съставен в присъствието на един свидетел и това е Т. Т. присъствал при установяване на нарушението и съставяне на АУАН– видно съдържанието на АУАН. Актът е съставен в присъствието на един свидетел, но това нарушение не е от категорията на съществените, водещи до опорочаване на производството, тъй като то не рефлектира пряко върху правото на защита на наказания субект да разбере за какво точно нарушение е наказан.

Твърдението на възз., че получил нечетлив акт, поради което и не можел да упражни правото и на защита също е неоснователно, тъй като по преписката е приложен АУАН, който е напълно четим, а в случай, че преписът предоставен на въззивника е бил нечетим, същият е можел да поиска от АНО да получи четлив препис.

Както в акта, така и в НП се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват нарушенията вменени във вина на въззивника, посочени са дата и място на извършване както и нарушените законови норми като е налице пълно единство между фактическо и юридическо обвинение.

Мястото на нарушението е ясно посочено в НП и това е на територията на гр.

В., ул.“Девня“ на 50 метра преди кръстовището с бул.“Република“. Очевидно възз. е бил наясно къде е мястото на разтоварване, респективно е наясно къде е констатирано нарушението от страна на проверяващите.

Съдът не констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на адм. наказателното производство и в тази връзка не споделя наведеното в жалбата възражение. От друга страна правилно е било прието, че нарушението е извършено на 19.05.2022 г. /датата на извършване на превоза/, като мястото на нарушението е идентично с това на извършване на проверката, когато свидетелят К. и неговият колега пряко и непосредствено са възприели превозното средство, неговия водач, вида на превозвания товар, съдържанието на придружаващите превоза документи и са извършили измерването. И доколкото мястото на извършване и установяване 4 на нарушението е на територията на гр. В., то предполага и териториална компетентност на наказващия орган – Директор на РД"АА" - В.. Нещо повече, според настоящия съдебен състав доколкото ЗДвП не предвижда териториална компетентност на наказващия орган /НП се издава от МТИТС или определени от него длъжностни лица/, то всяко овластено от МТИТС с подобни правомощия лице може да издаде НП. В случая със Заповед № РД0830/24.01.2020 г. министъра на транспорта, информационните технологии и съобщения е делегирал правомощия на директорите на регионалните дирекции "АА" да издават НП за нарушения по ЗДвП без да обвързва тези правомощия с територията на която са извършени нарушенията.

Компетентността на актосъставителя – служител в РД АА-В. пък е определена с нормите на чл. 166 от ЗДвП . Поради което и възражението в жалбата не се споделя от съда.

Наложеното административно наказание глоба в размер на 2500 лева на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, пр. 3 от ЗДвП за нарушение нормата на чл.139, ал. 1, т. 2, пр. 3 от ЗДП вр. чл. 7, ал. 1, т. 3, б. "б" от Наредба № 11/03.07.2001 г. наМРРБ.

След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съдът намира, че са събрани безспорни и категорични доказателства, че въззивникът е извършил нарушението, за което му е наложена санкция. Съдът не споделя посоченото в жалбата, че нарушението не е доказано. Напротив същото е безспорно доказано, не само посредством измерването извършено с електронна мобилна везна, а и от представените от самия водач документи, съпътстващи извършвания от него превоз, в частност товарителница. Последните в хода на проверката не са били оспорени, не е било оспорено и замерването с техническо средство на превозното средство.

В тази връзка, съдът намира, че въззивникът едва в жалбата се опитва да установи съществено процесуално нарушение, като в нито един момент в хода на АНП от самото му започване със съставяне на АУАН, до издаване на НП, не е отрекъл по същество извършеното нарушение. Следва да се отбележи, че въззивникът не твърди неистинност на представените съпътстващи превоза документи. При измерването, извършено от проверяващите органи е определено и теглото на превозното средство, както и общата маса на натовареното превозно средство 29325, която е с 5325 кг. по-висока от допустимата максимална маса. Ето защо изводът на 5 административнонаказващия орган, че е доказано извършеното нарушение е правилен и съответства на установените в производството обстоятелства.

Съгласно нормата на чл. 139, ал. 1, т. 2 пр. 3 от ЗДвП движещите се по пътя ППС трябва да бъдат с размери, маса или натоварвания на ос, ненадвишаващи установените от Министъра на регионалното развитие норми, и с товари, които не представляват опасност за участниците в движението. Няма спор че тази норма е банкетна като в случая бланкетния състав е запълнен с нормата на чл. 7, ал. 1, т. 3, б. "б" от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ, която въвежда допустима максимална маса от порядъка на 24 тона за ППС, движещи се по пътища, отворени за обществено ползване, в случаите на съчленени ППС с пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за движение, при сумата от натоварванията на ос на една тройна ос на ремаркета и полуремаркета, когато разстоянието между осите е над 1, 3 м. От събраните в хода на съдебното следствие доказателства се установява, че процесният случай попада именно под действието на нормата на чл. 7, ал. 1, т. 3, б. "б" от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ като нарушението се състои в неспазване на изискването за максимално допустима маса на движещото се по път, отворен за обществено ползване, ППС, което наместо с изискуемата максимална маса от 24 тона (24 000кг.), е с общо тегло 29325 кг. В горната насока са както показанията на разпитания по делото свидетел, така и приложените към АНП разпечатки от мобилната везна, а и представените от въззивника по време на проверката документи, като за съда няма никакво съмнение, че въззивникът (професионален водач на МПС) е съзнавал, че тежестта на ППС-то, заедно с товара не е съответствала на допустимата максимална маса - 24 тона за ППС, движещи се по пътища, отворени за обществено ползване. Нещо повече, той съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 1 от Наредба № 7/27.04.2018 г. е длъжен да следи за това натоварването на ППС да се извърши в съответствие с максимално допустимата маса на същото.