Определение № 572 от 05.03.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 572 гр. София, 01.03.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Снежана Бакалова

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска

Дачева като разгледа докладваното от Даниела Христова Въззивно гражданско дело № 20231000502242 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Образувано е молба с вх. Рег. № 4301 от 16.02.2024г. подадена от Столична дирекция на вътрешните работи, представлявана от Директора, чрез юрисконсулт с искане за изменение на решение № 1496 от 21.12.2023 г. постановено по в гр.д. № 2242 по опис на САС за 2023г. в частта за разноските. В молбата се излага, че съдът неправилно е присъдил възнаграждение за осъществено от процесуално представителство по реда на чл. 38 от ЗА, защото не са били налице предпоставките за приложение на тази разпоредба. Оправено е искане за изменение на решението в тази част, чрез отмяна на присъденото възнаграждение, а в условията на евентуалност за намаляване на сумата от 20 340 лева поради прекомерност.

Насрещната страна – ищците, чрез пр. представител оспорват основателността на искането, като в писмен отговор с вх. рег. № 5361 от 27.02.2024г. излагат, че от събраните по делото доказателства се установява тяхната материална затрудненост, т.е. предпоставките на чл. 38 от ЗА.

Съдът след като се запозна със становищата на страните и решението, чието изменение се иска, приема за установено следното от фактическа страна: Ищците в настоящото исково производство са четирима и се представляват от общ пр. представител. Първите двама са родителите на починалия, а останалите двама са съответно жената, с която е живял на съпружески начала и роденото след смъртта негово дете. Претенцията на всеки от ищците изхожда от един и същ правопораждащ факт – смъртта на техен близък. С този факт се изчерпва идентичността на фактите, които подлежат на доказване в тежест на ищците относно претърпените от тях неимуществени вреди. Следователно осъществената от пр. представител на ищците защита, не е идентична за всеки от доверителите.

Размерът на присъденото адвокатско възнаграждение е изчислено на базата на разпоредбите на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения издадена от ВАС Обн. ДВ. бр.64 от 23 юли 2004г., изм. ДВ. бр.2 от 9 януари 2009г. , изм. ДВ. бр.43 от 8 юни 2010г., изм. и доп. ДВ. бр.28 от 28 март 2014г. , изм. ДВ. бр.10 от 5 февруари 2016г. , изм. и доп.

ДВ. бр.84 от 25 октомври 2016г. , изм. ДВ. бр.41 от 23 май 2017г. , изм. и доп. ДВ. бр.7 от 22 януари 2019г., изм. ДВ. бр.45 от 15 май 2020г., изм. и доп. ДВ. бр.68 от 31 юли 2020г. , изм. и доп.

ДВ. бр.88 от 4 ноември 2022г. , която е приложима към датата на постановяване на съдебното решение, чието изменение в частта за разноските се претендира. Съгласно § 3. /заключителни разпоредби/, наредбата е приета с решение на Висшия адвокатски съвет от 9.VII.2004 г. и се издава на основание чл. 121, ал. 1 във връзка с чл. 36 и 38 от Закона за адвокатурата (ДВ, бр. 55 от 2004 г.) Двете разпоредби в закона за адвокатурата, защитават правото на възмезден труд за адвоката, 1 като уреждат хипотези, при които представляваната страна не е била задължена с договор или не е имала материалната възможност да овъзмезди пр. представител предварително. Тези две разпоредби определят отношенията между представител и представляван, а отношенията които разпоредбите на чл. 78, ал.1 и ал.3 от ГПК регламентират имат предвид тези между страните по делото. Във всички случаи, осъдената страна е длъжна съразмерно да заплати адвокатското възнаграждение, което не може да бъде по-малко от предвиденото в наредбата, затова за осъдената страна няма никакво значение, какви са вътрешните отношения между представител и представляван, след като размера на възнаграждението не надвишава предвидимия минимум.

Осъдената страна може да претендира изменение на разноските по реда на чл. 248 от ГПК, при грешка относно изчисленията, при не зачетено възражение за прекомерност, но не и в случаите, в които е осъдена да заплати съразмерно на осъдителния диспозитив адвокатско възнаграждение, изчислено на базата на минималното предвидимо такова.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане с вх. Рег. № 4301 от 16.02.2024г. за изменение на решение № 1496 от 21.12.2023 г. постановено по в гр.д. № 2242 по опис на САС за 2023г. в частта на разноските, на основани чл. 248 от ГПК.

Определението може да се обжалва по реда, по който се обжалва решение № 1496 от 21.12.2023 г. постановено по в гр.д. № 2242 по опис на САС за 2023г., в едноседмичен срок от връчване на препис до страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2